т. 3.6 УСЛОВНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ С ПОТЕНЦИАЛНО ЗНАЧИТЕЛНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ СЕКТОР „ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ“

3.6. УСЛОВНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ С ПОТЕНЦИАЛНО ЗНАЧИТЕЛНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ СЕКТОР „ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ“ Съгласно изискванията на чл. 73, т. 8 от Закона за публичните финанси, средносрочната бюджетна прогноза и нейната актуализация следва да съдържат информация за условните задължения с потенциално значително въздействие върху сектор „Държавно управление“, включително на равнище подсектори. Това се прави и в контекста на засиленото икономическо управление на ЕС, в съответствие с чл. 14, параграф 3 от Директива (ЕС) 2024/1265 на Съвета от 29 април 2024 година за изменение на Директива 18 2011/85/ЕС относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки .

18 Директива (ЕС) 2024/1265 на Съвета от 29 април 2024 година за изменение на Директива 2011/85/ЕС на Съвета от 8 ноември 2011 г. относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки (https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=OJ:L_202401265). Съгласно член 14, параграф 3 36

Високите стойности на условните задължения биха могли да бъдат индикатор за нежелано равнище на риск. Поради това наблюдението и оценката на условните задължения с потенциално значително въздействие върху сектор „Държавно управление“ е важно за поддържането на фискалната устойчивост и управлението на фискалните рискове.

Задълженията се наричат условни, тъй като по своята същност те са само потенциални, а не действителни. Това са задължения, които зависят от настъпването на определено събитие в бъдеще или настоящи задължения, при които няма вероятност за извършване на плащането към държавата или сумата на възможното плащане не може да бъде изчислена по надежден начин.

Условните задължения включват:

• задължения, произтичащи от дейността на публичните дружества;

• гарантиран дълг на сектор „Държавно управление“;

• необслужвани кредити;

• задължения, свързани с публично-частни партньорства.

от тази директива: „За всички подсектори на сектор „Държавно управление“ държавите членки публикуват съответна информация за условните задължения с потенциално значително въздействие върху публичните бюджети, включително държавни гаранции, необслужвани кредити и задължения, произтичащи от дейността на публични дружества, както и техния размер. Държавите членки публикуват също, доколкото е възможно, информация за условните задължения, свързани с бедствия и климата. В публикуваната информация се взема предвид информацията за фискалните разходи, възникнали вследствие на бедствия и сътресения, свързани с климата. Държавите членки публикуват информация за дяловете на сектор „Държавно управление“ в капитала на частни и публични дружества, които възлизат на значими в икономически план суми.“.

37

Граф. II-3: Разпределение на условните задължения на сектор „Държавно управление“, % от БВП Източник: НСИ Общите условни задължения на сектор „Държавно управление“ за 2023 г. възлизат на 9,71% от БВП, като най-високо е нивото на задълженията, произтичащи от дейността на публичните дружества. Техният размер е 9,32% от БВП (8,81 млрд. евро.), като задълженията на финансовите предприятия са само 1,06%, а на нефинансовите - 8,25% от БВП.

От тях под наблюдение, във връзка с потенциално значително влияние върху условните задължения на сектор „Държавно управление“, са всички държавни и общински дружества с общ размер на задълженията към 31.12.2024 г. над 0,1% от БВП, които не са част от консолидираната фискална програма и не попадат в обхвата на сектор „Държавно управление“. Тези предприятия представят информация и оценка на прогнозите за приходите и разходите и за активите и пасивите с отчетни данни за 2022 и 2023 г., разчет за 2024 г. и прогноза за периода 2025-2028 г. На база на получената информация за периода 2024-2028 г. се прогнозира увеличение с 3,6% на задълженията на публичните предприятия от нефинансовия сектор, обект на наблюдение. Отчетеният към 31.12.2024 г. размер на дългосрочните и краткосрочните неконсолидирани задължения на тези дружества е общо 7,5 млрд. евро., като към 31.12.2028 г. прогнозите са същите да са в размер на 7,8 млрд. евро.

Сумарният коефициент на задлъжнялост се понижава от 0,77 към 31.12.2024 г. до 0,68 в края на периода през 2028 г. Сумарното съотношение на дълга на тези дружества спрямо активите им намалява от 0,44 през 2024 г. до 0,40 през 2028 г. Коефициентът на ликвидност нараства от 1,15 през 2024 г. до 1,61 през 2028 г.

38

Нивото на задълженията на държавните предприятия с потенциално значително въздействие върху сектор „Държавно управление“ е по-ниско в сравнение със средното 19 ниво на задлъжнялост в ЕС, което е 29,38% за 2023 г.

Граф. II-4: Задължения на държавно контролирани предприятия, класифицирани извън сектор „Държавно управление“, % от БВП Източник: НСИ Гарантираният дълг на сектор „Държавно управление“ през 2024 г. се формира основно от издадените гаранции от подсектор „Централно управление“ с дял от 99,9%.

Подсектор „Местно управление“ заема около 0,1%, а съгласно разпоредбите на Закона за публичните финанси социалноосигурителните фондове не могат да издават гаранции.

Към края на 2024 г. дългът на сектора възлиза на 545,8 млн. евро или 0,5% от БВП, като спрямо предходната година отбелязва лек ръст с 0,1 пр.п. или с около 190,0 млн. евро в номинално изражение. Външният гарантиран дълг е 421,2 млн. евро (или 77,2% от общия гарантиран дълг на сектора), а вътрешният - 124,6 млн. евро (22,8% от общия гарантиран дълг на сектора). Вследствие на реализираните през годината усвоявания на средства от държавногарантирани заеми на „Българската банка за развитие“ ЕАД и на „Булгаргаз“ ЕАД в структурата на гарантирания дълг се отчита значително нарастване на дела на гаранциите, класифицирани в сектор „Финансов“ от 1,0% през 2023 г. до около 19,6% през 2024 г. и на дела на гаранциите, класифицирани в сектор „Енергетика“ от 44,6% до 45,6%. Обратна тенденция се отчита при дела на гаранциите, издадени по линия на 19 Съгласно данни от Евростат, https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/gov_cl_liab__custom_18387252/default/table.

39

инструменти на ЕС, който намалява от 45,1% през 2023 г. до 29,3% и при сектор „Образование“ от 8,3% до 4,9%.

През 2025 г. се очаква гарантираният дълг на сектора да продължи да нараства, достигайки до 732,6 млн. евро, основно в резултат от усвояване на заемни средства, предназначени за финансиране на енергийни проекти.

Изпълнението на голяма част от предвидените в Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г. проекти за финансиране с държавногарантирани заеми се предвижда да бъде отложено за 2026 г., като през текущата година в рамките на ограничението за максимален размер на държавните гаранции, които могат да бъдат издадени през годината (до 3 800 млн. евро) са договорени заеми в размер на 127,6 млн.

евро във връзка с частично финансиране на изпълняваните от „Булгатрангаз“ ЕАД проекти за реализация на инициативата Вертикален коридор на газопреносните оператори на България, Гърция, Румъния, Унгария, Словакия, Украйна и Молдова.

В края на прогнозния период 2026-2028 г. се прогнозира гарантираният дълг на сектора да достигне до 3,8 млрд. евро или 2,9% от БВП, предимно в резултат на планираните усвоявания на средства от гарантирани заеми и при допускания за издаване на предвидените в проекта на закон за държавния бюджет за 2026 г. държавни гаранции, респ. пълното усвояване на заемните средства.

Необслужваните заеми към сектор „Държавно управление“ са само в сектор „Централно управление“ и се запазват на ниво под 0,1% от БВП през последните пет години.

Размерът им за 2022 г. е 0,02% от БВП, което е под средното за ЕС ниво от 0,62% от БВП.

Коригирана капиталова стойност на извънбалансовите публично-частни партньорства (ПЧП) не се докладва, тъй като към момента в България няма ПЧП, които да отговарят на дефиницията на ЕСС 2010 за ПЧП. Методологията ЕСС 2010 препоръчва да се използва терминът ПЧП само за тези договори, където правителството е основният купувач на услугата.