Заключение ЗАКЛЮЧЕНИЕ

ЗАКЛЮЧЕНИЕ Въз основа на отчетените данни и анализа на изпълнението на бюджета за първото полугодие на 2026 г. могат да се направят следните изводи:

2 ✓ През първото полугодие на 2026 г. брутният вътрешен продукт на България възлезе на 57 млрд. евро, което представлява номинално увеличение от 12,9 % спрямо 3 първото полугодие на 2025 г. Реалният растеж на БВП за полугодието бе 2,8 % на годишна база, с основен принос от вътрешното търсене.

✓ Броят на заетите през първото тримесечие на 2026 г. отбеляза годишен ръст от 1,2 %, като достигна 3 518 хил. души. Основен принос имаха строителството и услугите, където броят на работните места се увеличи съответно с 3,2 % и 3,1 %. Номиналното увеличение на средната работна заплата в страната достигна 11,2 %, като ръста на заплатите в частния сектор изпревари този на обществения сектор.

✓ Годишният темп на инфлация според ХИПЦ отчете ускорение до 6,3 % към юни.

След избухването на конфликта в Близкия изток и прекъсването на доставките на суровини през Ормузкия проток цените на горивата за вътрешния транспорт отбелязаха рязко повишение през март и продължиха да нарастват бързо, като през май се увеличиха с почти 34,0 % на годишна база, което оказва натиск върху инфлацията чрез преки и косвени ефекти в голяма част от секторите на икономиката.

✓ На 10 юли 2026 г. Съветът на ЕС откри процедура при прекомерен дефицит по отношение на България. Съветът също така прие препоръка към България, в която се очертава максималният допустим темп на растеж на нетните разходи, който страната ни трябва да следва, за да бъде прекратен прекомерният ѝ дефицит до 2029 г. Процедурата се задейства в съответствие с член 126, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз. В своята препоръка Съветът постановява, че България следва да предприеме ефективни действия и да представи до 15 октомври 2026 г. необходимите мерки за намаляване на дефицита си. При липса на достатъчен напредък Съветът може да предприеме допълнителни мерки срещу страната ни съгласно европейската рамка за икономическо управление.

✓ Късното приемане на ЗДБРБ за 2026 г. ограничи възможностите за прилагането на консолидационни мерки с по-голям фискален ефект още в 2026 г. За постигане на фискални цели за годината са предвидени консолидационни мерки, както по линия на приходите, така и по линия на разходите. От приходна страна мерките са насочени към повишаване на бюджетните приходи чрез подобряване на събираемостта, ограничаване на данъчните измами и укриването на приходи, както и чрез прилагането на дискреционни мерки с устойчив ефект върху данъчните и неданъчните постъпления. По разходната част консолидацията се реализира чрез ограничаване на нарастването на текущите разходи, оптимизиране на разходите за персонал в бюджетния сектор, повишаване на ефективността на публичните разходи и приоритизиране на финансирането към политики с най-висока обществена значимост. Предвидените мерки са в съответствие с АСБП за периода 2026–2028 г. и са насочени към постепенното възстановяване на фискалната устойчивост и ограничаване на бюджетния дефицит в средносрочен план, като се предвижда дефицитът да бъде свит до референтната стойност от 3 на сто от БВП до края на 2028 г.

✓ Анализът на данните към полугодието показва, че разходите устойчиво нарастват и темпът им на нарастване изпреварва темпа на нарастване на приходите. Тази тенденция в 2 Данните за второ тримесечие на 2026 г. са на база експресни оценки за БВП на НСИ.

3 Данните за БВП и компонентите му са сезонно изгладени с корекция в разликите в броя на работните дни.

Представените растежи са спрямо същия период на предходната година.

58

разходите е в изпълнение на влезли в сила актове на НС и МС. Вследствие на това към края на полугодието по КФП се формира дефицит, който е в размер на 2,4 млрд. евро (1,9 % от прогнозния БВП). Прогнозите са, че тези тенденции ще се засилят през третото и четвъртото тримесечие, когато съответно ще настъпи крайният срок на допустимост на разходите за инвестиции и проекти по ПВУ, както и ще се реализират отложени плащания за инвестиции по националния бюджет, които се забавиха поради късното приемане на ЗДБРБ за 2026 г.

✓ Основно предизвикателство през настоящата година е успешното и в срок изпълнение на инвестициите и проектите по НПВУ, заедно с което в ускорен порядък трябва да бъдат завършени и реформите, заложени в Плана. Това изисква безпрецедентна мобилизация, както на бюджетни ресурси, така и на експертиза и капацитет при управлението и изпълнението на проектите. Въпреки сериозното ускоряване при финансирането на разходите по Плана през отчетния период, в последните два месеца от срока на допустимост на разходите по ПВУ, т. е. до 31 август, предстои да бъде извършена огромна по обем работа, с оглед максимално усвояване на разпределените за България средства от Механизма. Концентрирането на огромен обем от дейности по изпълнението и приключването на НПВУ представлява потенциален риск за поддържане на адекватна одитна следа и спазване на срока за допустимост на разходите, което също може да постави под натиск националния бюджет в средносрочен хоризонт.

✓ По отношение на разходите, финансирани от националния бюджет, натискът на текущите разходи, в т. ч. разходи за персонал, социални разходи и други се засилва значително през последните години. За това допринася и недобрата фискална практика за въвеждане на автоматични механизми за определяне на възнагражденията в много от бюджетните сектори, както и липсата на мерки за намаляване на натиска върху бюджета от пенсионната система, където разходите за пенсии, финансирани не за сметка на приходи от осигурителни вноски, а за сметка на държавния бюджет нараства. Тези дисбаланси водят до изпреварващ темп на нарастване на разходите, докато приходната база, произтичаща от прилаганата без съществени изменения през последните повече от 15 години данъчна система, не може да компенсира изцяло това нарастване и това води до формирането на бюджетен дефицит.

✓ Друго сериозно предизвикателство представляват проектите по Инвестиционната програма за общински проекти със срок на изпълнение и въвеждане в експлоатация до 30 юни 2027 г. Одобрените досега проекти, включени в Приложение 3 към чл. 113 на ЗДБРБ за 2025 г. също изискват сериозен ресурс, като данните показват, че отново се очаква концентриране на значителни разходи през 2026 г. и 2027 г., предвид срока за приключване на проектите. Към това могат да се добавят и нови задължения за разходи по поети ангажименти през 2025 г., които към момента не са обезпечени с финансиране.

4 ✓ Фискалният резерв към 30.06.2026 г. е 6,9 млрд. евро, в т. ч. 5,4 млрд. евро депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 1,5 млрд. евро вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

✓ Общият размер на касовите постъпления от ЕС (от Структурните и Кохезионния фондове, от ЕЗФРСР и ЕФМДРА, от средства за директни плащания към земеделските производители и плащания по пазарни мерки и др.) за периода януари – юни 2026 г. е 1,7 млрд. евро. Нетните постъпления от ЕС към 30.06.2026 г. (касови постъпления от ЕС, намалени с вноската в общия бюджет на ЕС) са положителни в размер на 1,1 млрд. евро.

4 Съгласно §1, т. 41 от Допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси.

59