Доклад за касовото изпълнение на консолидираната фискална програма за полугодието на 2026 г.

ДОКЛАД ЗА КАСОВОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КОНСОЛИДИРАНАТА ФИСКАЛНА ПРОГРАМА ЗА ПЪРВОТО ПОЛУГОДИЕ НА 2026 ГОДИНА Септември 2026

СЪДЪРЖАНИЕ

Използвани съкращения ...................................................................................................................... 4 I. МАКРОИКОНОМИЧЕСКА СРЕДА............................................................................................... 5 II. ОСНОВНИ АКЦЕНТИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА БЮДЖЕТНОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ.................. 7

1. Предизвикателства при приемането на ЗДБРБ за 2026 г. ..................................................... 7

2. Основни акценти във връзка с текущото наблюдение на изпълнението на консолидираната фискална програма за първото полугодие на 2026 г. .............................. 8

3. Предизвикателства при изпълнението на бюджета до края на годината .......................... 11 III. ОСНОВНИ ПАРАМЕТРИ НА КОНСОЛИДИРАНАТА ФИСКАЛНА ПРОГРАМА ЗА ПЪРВОТО ПОЛУГОДИЕ НА 2026 ГОДИНА ................................................................................ 13

1. Изпълнение на приходите по видове по консолидираната фискална програма ............... 22

1.1 Преки данъци..................................................................................................................23

1.1.1 Корпоративни данъци.....................................................................................................23

1.1.2 Данък върху доходите на физическите лица................................................................24

1.2 Други данъци ..................................................................................................................25

1.3 Приходи от социални и здравноосигурителни вноски...............................................26

1.4 Косвени данъци ..............................................................................................................26

1.4.1 Данък върху добавената стойност ..............................................................................26

1.4.2 Акцизи ...............................................................................................................................29

1.4.3 Данък върху застрахователните премии .....................................................................30

1.4.4 Мита.................................................................................................................................30

1.5 Неданъчни приходи .......................................................................................................30

1.6 Помощи и дарения .........................................................................................................31

2. Изпълнение на разходите по икономически елементи ........................................................ 31

2.1 Текущи нелихвени разходи...........................................................................................32

2.1.1 Разходи за персонал .......................................................................................................32

2.1.2 Издръжка........................................................................................................................32

2.1.3 Субсидии .........................................................................................................................32

2.1.4 Социални и здравноосигурителни плащания ...............................................................34

2.2 Капиталови разходи .......................................................................................................35

2.3 Предоставени текущи и капиталови трансфери за чужбина .....................................36

2.4 Лихвени разходи ............................................................................................................36

2.5 Вноска на България в бюджета на Европейския съюз ...............................................36

3. Изпълнение на показателите в частта на финансирането по консолидираната фискална програма към 30.06.2026 година............................................................................................ 37

3.1 Външно финансиране ....................................................................................................37

3.2 Вътрешно финансиране.................................................................................................38

3.3 Приватизация на дялове, акции и участия...................................................................40 IV. ДЪРЖАВЕН БЮДЖЕТ, БЮДЖЕТИ НА ОБЩИНИТЕ, НА СОЦИАЛНООСИГУРИТЕЛНИТЕ ФОНДОВЕ И БЮДЖЕТИ ПО ЧЛ.13, АЛ.3 И АЛ.4 ОТ ЗАКОНА ЗА ПУБЛИЧНИТЕ ФИНАНСИ ....................................................................................... 41

1. Държавен бюджет.................................................................................................................... 41

1.1 Бюджет на Народното събрание ...................................................................................44

1.2 Бюджет на съдебната власт ..........................................................................................44

2. Бюджети на общините ............................................................................................................ 44

3. Социалноосигурителни фондове ........................................................................................... 46

3.1 Държавно обществено осигуряване .............................................................................46

3.2 Национална здравноосигурителна каса .......................................................................47

4. Бюджети по чл. 13, ал. 3 на Закона за публичните финанси и бюджет на Селскостопанска академия ..................................................................................................... 49

4.1 Държавни висши училища ............................................................................................49 2

4.2 Българска академия на науките ....................................................................................49

4.3 Селскостопанска академия............................................................................................49

4.4 Българско национално радио ........................................................................................49

4.5 Българска национална телевизия..................................................................................50

4.6 Българска телеграфна агенция......................................................................................51

5. Сметки за средствата от Европейския съюз на бюджетни организации ........................... 51

5.1 Сметка за средствата от Европейския съюз на Национален фонд към Министерство на финансите ...................................................................................................51

5.2 Сметки за средствата от Европейския съюз, администрирани от Разплащателната агенция към Държавен фонд “Земеделие” ..............................................53

6. Бюджети по чл. 13, ал. 4 на Закона за публичните финанси............................................... 56

6.1 Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда ............56

6.2 Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ ...................................................56

6.3 Държавно предприятие „Научно-производствен център“ (ДП „НПЦ“) ..................57

6.4 Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ (ДП „УСЯ“)....57 ЗАКЛЮЧЕНИЕ .................................................................................................................................. 58 3

Използвани съкращения Н1 - първо полугодие БВП – брутен вътрешен продукт БНБ – Българска народна банка ВОП – вътреобщностни придобивания ДДС – данък върху добавената стойност ДИЗ – държавни инвестиционни заеми ДОбЦК – държавни и общински ценни книжа ДОО – държавно обществено осигуряване ДДФЛ – Данъци върху доходите на физическите лица ДФЗ – Държавен фонд „Земеделие” ЗДБРБ – Закон за държавния бюджет на Република България ЗКПО – Закон за корпоративното подоходно облагане ИА - изпълнителна агенция КСО – Кодекс за социално осигуряване КФП – Консолидирана фискална програма МБВР – Международна банка за възстановяване и развитие НАП - Национална агенция за приходите НЗОК - Национална здравноосигурителна каса НК ”ЖИ” – Национална компания „Железопътна инфраструктура” НОИ – Национален осигурителен институт НС – Народно събрание НСИ – Национален статистически институт НРС – наблюдение на работната сила НФ – Национален фонд ПЗР – преходни и заключителни разпоредби ПРБ – първостепенни разпоредители с бюджет пр. п. – процентни пункта ПУДООС – Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда ПМС – Постановление на Министерския съвет СКФ – Структурни и Кохезионен фондове УПФ – Учителски пенсионен фонд ФГВРС – Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите” ФМ на ЕИП – Финансов механизъм на Европейско икономическо пространство ХИПЦ – Хармонизиран индекс на потребителските цени ЦБ – Централен бюджет 4

I. МАКРОИКОНОМИЧЕСКА СРЕДА Състояние на българската икономика през първата половина на 2026 г.

➢ Брутен вътрешен продукт [1] През първото полугодие на 2026 г. брутният вътрешен продукт на България възлезе на 57,0 млрд. евро, което представлява номинално увеличение от 12,9 % спрямо първото [2] полугодие на 2025 г. Реалният растеж на БВП за полугодието бе 2,8 % на годишна база, с основен принос от вътрешното търсене.

➢ Пазар на труда Тенденцията на нарастване на заетостта, която се проявява през последните години, продължи и в началото на 2026 г. През първото тримесечие на 2026 г. броят на заетите нарасна с 1,2 % на годишна база и достигна 3 518 хил. души (според ЕСС 2010). Основен принос имаха строителството и услугите, където броят на работните места се увеличи съответно с 3,2 % и 3,1 %. Заетостта в промишлеността намаля с 0,9 % спрямо първото тримесечие на 2025 г. В същото време, данните от Наблюдението на работната сила показват, че коефициентът на безработица трайно се задържа под 4,0 %. За второто тримесечие на 2026 г. стойността на показателя е 3,5 %. В сравнение с предходната година коефициентът на безработица за второто тримесечие намалява с 0,1 пр. п.

През първата половина на 2026 г. номиналното увеличение на средната работна заплата в страната достигна 11,2 %. През полугодието ръстът на заплатите в частния сектор (11,6 %) изпревари този на обществения сектор (9,7 %). Ръстът на реалната производителност на труда достигна 1,6 % през първото тримесечие на 2026 г.

➢ Инфлация Годишният темп на инфлацията според ХИПЦ следваше тенденция на ускорение до 6,3 % през май 2026 г. Поради конфликта в Близкия изток и прекъсването на доставките на суровини през Ормузкия проток цените на горивата за вътрешния транспорт отбелязаха рязко повишение през март и продължиха да нарастват бързо, като през май се увеличиха с почти 34,0 % на годишна база. През юни геополитическото напрежение се успокои след подписване на временно споразумение, а котировките на петрола сорт Брент се понижиха с повече от 20,0 % в доларово изражение за месеца. Вследствие на това цените на транспортните горива в страната отчетоха месечно понижение през юни, а поскъпването им на годишна база се забави значително. През юни за втори пореден месец бе наблюдавана и месечна дефлация при непреработените храни. Във връзка с тези развития, годишният темп на инфлация се забави с 1,1 пр. п. до 5,2 % през юни, а базисната [3] инфлация бе 4,6 % на годишна база.

➢ Външен сектор През първото полугодие на 2026 г. по текущата сметка на платежния баланс бе отчетен дефицит от 3,7 % от прогнозния БВП спрямо 1,5 % година по-рано. Изменението се дължеше на влошаване в търговията със стоки и услуги и по-високи плащания на инвестиционен доход към чужденци. Въпреки първите сигнали за очакваното възстановяване на износа на стоки, темпът на номинален растеж (8,9 % на годишна база за периода) бе изпреварен от нарастването на вноса (13,9 %). Това се отрази в по-съществено повишение на търговския дефицит, с 1 пр. п. до 4,3 % от прогнозния БВП. Бе отчетено и свиване на излишъка в търговията с услуги (1 пр. п.), като износът на услуги се понижи, вкл. спад в постъпленията от пътувания на чужденци в страната.

[1] Данните за второ тримесечие на 2026 г. са на база експресни оценки за БВП на НСИ.

[2] Данните за БВП и компонентите му са сезонно изгладени с корекция в разликите в броя на работните дни.

Представените растежи са спрямо същия период на предходната година.

[3] Базисната инфлация включва услуги и неенергийни промишлени стоки 5

➢ Финансов сектор За първите шест месеца на 2026 г. търсенето на кредити от частния сектор остана силно, както в сегмента на домакинствата, така и при нефинансовите предприятия. В края на юни темпът му на растеж достигна 16,2 % на годишна база при 15,4 % в края на 2025 г.

Търсенето на заемни средства от домакинствата продължи да се движи основно от кредитите за покупка на жилища, но потребителските кредити започнаха да се ускоряват плавно през полугодието и да увеличават приноса си за ръста на частния кредит.

Основните фактори за това продължиха да бъдат относително високия номинален растеж на заплатите, ниските номинални лихвени проценти и продължаващата възходяща тенденция при цените на жилищата. Към края на юни годишният темп на растеж на кредитите на домакинствата достигна 21,0 %, като потребителските и ипотечните кредити се повишиха съответно с 14,8 % и 26,4 %. Нарастването на кредитите за нефинансови предприятия се ускори в сравнение с края на 2025 г. до 12,1 % на годишна база, при 10,1 % в края на декември 2025 г. с основен принос от страна на дългосрочните корпоративни кредити.

6

II. ОСНОВНИ АКЦЕНТИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА БЮДЖЕТНОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ

1. Предизвикателства при приемането на ЗДБРБ за 2026 г.

Подготовката на Бюджет 2026 и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026-2028 г. премина през редица предизвикателства, което в крайна сметка доведе до забавяне на обичайните срокове в бюджетната процедура и късно внасяне на законопроекта в Народното събрание. Политическата нестабилност в края на 2025 г., която доведе до блокиране на приемането на законопроекта за държавния бюджет за 2026 г., както и решението на действащото в началото на 2026 г. служебно правителство за отлагане на внасянето на законопроекта за бюджета за 2026 г. за след провеждането на нови парламентарни избори през пролетта, блокираха бюджетната процедура за сравнително дълъг период, което измести реалистичните срокове за одобряване на бюджетните закони от Народното събрание за втората половина на месец юли. Поради тези причини за втори път през последните четири години до 24 юли бюджетът се изпълняваше при действието на чл. 87 на Закона за публичните финанси и при разпоредбите на Закона за събирането на приходи и извършването на разходи за 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г., или т. нар. „удължителен закон“ (обн., ДВ, бр. 113 от 23.12.2025 г., в сила от 1.01.2026 г., изм. и доп., бр. 30 от 27.03.2026 г., в сила от 27.03.2026 г., бр. 52 от 8.06.2026 г., бр. 57 от 23.06.2026 г., в сила от 23.06.2026 г.).

За поредна година задължителната за прилагане според чл. 87, ал. 1 на Закона за публичните финанси (ЗПФ) разпоредба, налагаща извършването на разходи и трансфери по държавния бюджет при отчитането на действието на одобрените от Народното събрание и Министерския съвет нормативни актове, не предоставя обективна възможност да бъде изпълнено друго условие на същата разпоредба, което изисква разходите и трансферите по държавния бюджет да бъдат до размера им за същия период на предходната година. Именно тази колизия в разпоредбите на ЗПФ се урежда с разпоредбите на т. нар „удължителен закон“. Това на практика означава, че при база

2025 г. се надграждат разходи за сметка на поемани ангажименти, водещи до натрупване на нови постоянни разходи с целогодишен ефект при запазване на нивото на приходите (като относителен дял в БВП), генерирани без допълнителни мерки. Ръстът на разходите и трансферите се дължи на целогодишния ефект от прилагането на политики в областта на заплатите в публичния сектор, социалните плащания, пенсиите, инвестициите и др., а приходната част на бюджета не нараства със същите темпове. Фискалната цена от действието на тази нормативна база е формирането на текущ бюджетен дефицит още към полугодието на 2026 г., който на годишна база не може да бъде намален до допустимите стойности съгласно фискалните правила, разписани в ЗПФ, дори и ако бъдат приложени консолидационни усилия с изключително негативни за икономиката ефекти за периода на действие на ЗДБРБ за 2026 г. (август-декември 2026 г.). Допълнителен утежняващ фактор в това отношение е и непоследователната и финансово необвързана национална инвестиционна политика, включваща списъци от проекти в две приложения към законите за държавния бюджет на Република България за 2024 и 2025 г. Въпреки предприетите мерки за подобряване процеса на планиране на публичните инвестиции, поетите ангажименти през 2024 г. и 2025 г., които са възникнали като задължения и/или се очаква да възникнат като задължения през 2026 г., продължават да оказват натиск върху бюджетната рамка. Такива са основно инвестиционната програма на общините (по приложение № 3 към ЗДБРБ за 2025 г.) и дейности, финансирани от Агенция „Пътна инфраструктура“. Неефективното управление на публичните средства, непрозрачните обществени поръчки и липсата на контрол върху разходите допълнително увеличава натиска върху бюджета. Тези разчети бяха изходната позиция за подготовката на новата бюджетната рамка, или Базов бюджет за 2026 г.

7

Отчитайки тези предизвикателства, фискалната рамка към внесения в началото на юли

2026 г. законопроект за държавния бюджет за 2026 г. (РМС №484/01.07.2026 г.) предвижда дефицитът по консолидираната фискална програма (КФП) за 2026 г. да възлезе на 5,7 на сто от прогнозния БВП, над допустимия праг за дефицита в ЗПФ от 3 на сто от БВП.

Предвидено е в рамките на прогнозния хоризонт на АСБП дефицитът по КФП да се свие до 3 на сто от БВП към края на 2028 г. Законът за държавния бюджет на Република България за 2026 г. бе окончателно одобрен от Народното събрание на 24.07.2026 г. и обнародван в брой 69 на Държавен вестник от 31.07.2026 г.

2. Основни акценти във връзка с текущото наблюдение на изпълнението на консолидираната фискална програма за първото полугодие на 2026 г.

Открита процедура при прекомерен дефицит по отношение на България С Решение (ЕС) 2026/1244 от 10 юли 2026 г. Съветът на ЕС откри процедура при прекомерен дефицит по отношение на България. Съветът също така прие препоръка към България, в която се очертава максималния допустим темп на растеж на нетните разходи, който страната ни трябва да следва, за да бъде прекратен прекомерният ѝ дефицит до

2029 г.

Целта на процедурата е да осигури навременно коригиране на прекомерни бюджетни дефицити и да гарантира устойчивостта на публичните финанси в държавите – членки на Европейския съюз. Процедурата се задейства, когато държава членка има бюджетен дефицит и/или дълг, надвишаващи референтната стойност съответно от 3 % и 60 % от БВП, в съответствие с член 126, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Следва да се отбележи, че при извършената оценка, включително при прилагането на активираната националната клауза за дерогация, свързана с увеличените разходи за отбрана, Европейската комисия не установи нарушение по отношение на критерия за дефицита през 2025 г., но в доклада е констатирано значително отклонение от одобрената траектория за нетните разходи на сектор „Държавно управление“ за същата година.

Проектирайки отклонението от одобрените параметри за нетните разходи в средносрочен план ЕК констатира последващото очаквано влошаване на бюджетното салдо и превишаването на референтната стойност за дефицита през 2026 г. и 2027 г. Комисията приема, че това превишение не е временно по своя характер и не може да бъде обосновано единствено с приложението на националната клауза за дерогация за разходите за отбрана.

В своята препоръка Съветът постановява, че България следва да предприеме ефективни действия и да представи до 15 октомври 2026 г. необходимите мерки за намаляване на дефицита си. При липса на достатъчен напредък Съветът може да предприеме допълнителни мерки срещу страната ни съгласно европейската рамка за икономическо управление.

Бюджетни развития през първото полугодие на 2026 г.

Полугодието на 2026 г. завърши без приет от Народното събрание Закон за държавния бюджет на Република България за 2026 г. Това наложи за период от повече от шест месеца събирането на приходи и извършването на разходи и предоставянето на трансфери по държавния бюджет да се извършва съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 1 на ЗПФ при действието на Закона за събирането на приходи и извършването на разходи за 2026 г. до приемането на ЗДБРБ за 2026 г., ЗБДОО за 2026 г. и ЗБНЗОК за 2026 г. За разлика от предходни години, когато прилагането на аналогична законова рамка през първите месеци на годината доведе до известно задържане на разходите, през 2026 г. се наблюдава противоположна тенденция на устойчиво нарастване на разходите, за което допринасят основно законодателни промени, одобрени през 2025 г., в т. ч. увеличените размери на възнагражденията в някои администрации, увеличените размери на пенсиите, на 8

минималната работна заплата и ръста на заплатите в бюджетния сектор с инфлацията за

2025 г. и т. н. Натискът от страна на разходите по националния бюджет се допълва от навлизането на инвестициите и проектите, финансирани по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) във финален етап, както и от значителното нарастване на разходите по Програмата за общински инвестиционни проекти. Всички тези фактори водят до изпреварващ ръст на разходите, докато тенденциите в приходите очертават умерено нарастване. Това от своя страна е и причината нарастването в приходите да изостава значително спрямо ръста в разходите.

Фискалните развития през първото полугодие на 2026 г. бяха доминирани от множество фактори, влияещи разнопосочно върху бюджетните показатели. От една страна, след провеждането на извънредни парламентарни избори през април бе сформирано категорично парламентарно мнозинство, което сложи край на периода от няколко години на политическа нестабилност и фрагментираност в Парламента. Международните рейтингови агенции оценяват положително сформирането на стабилно парламентарно мнозинство през 2026 г., тъй като то създава предпоставки за възстановяване на политическата и институционалната стабилност и за провеждане на последователна фискална политика. Според S&P Global Ratings стабилното управление повишава вероятността за реализиране на фискална консолидация, провеждане на структурни реформи и по-ефективно усвояване на европейските средства. На тази основа агенцията подобри перспективата по кредитния рейтинг на България от „стабилна“ на „положителна“, като подчерта, че запазването на благоприятната оценка зависи от постигането на устойчиво подобрение на публичните финанси и ограничаването на бюджетния дефицит.

От друга страна обаче, през периода се наблюдаваше разширяване на зоните с военни конфликти, към които се добавиха и военните действия в Близкия изток. Тези развития очертават необходимост от подкрепа на енергийната независимост и активиране при необходимост на компенсаторни мерки при евентуални сътресения на енергийните пазари.

Военните действия в Украйна и напрежението в Близкия изток поддържат висок риска от нови ценови шокове при енергоносителите и суровините. Глобалната икономическа несигурност се задълбочи, което съответно е свързано с по-висока инфлационна несигурност и потенциални рискове за забавяне на икономическия растеж и потенциално по-слаби бюджетни приходи вследствие на по-ниската икономическа активност и външно търсене. Допълнителна потенциална тежест върху бюджета създава глобалната търговска нестабилност, свързана с непредвидимата политика на САЩ спрямо ЕС и други търговски партньори, която увеличава рисковете за износа, инвестициите и приходната страна на бюджета.

От страна на приходите към полугодието се наблюдава нарастване на данъчните приходи и приходите в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС), докато неданъчните приходи се свиват спрямо същия период на предходната година. В номинално изражение приходите по КФП нарастват с над 1,6 млрд.

евро (8,1 на сто) спрямо първите шест месеца на 2025 г., като основната част от този ръст се формира от данъчно-осигурителните приходи, които нарастват с над 1,5 млрд. евро (9,2 на сто). Основен двигател на отчетения ръст в частта на данъчно-осигурителните приходи са косвените данъци, основно постъпленията от ДДС (номинален ръст от 15,5 на сто спрямо същия период на предходната година), както и приходите от социални и здравно-осигурителни вноски (номинален ръст от 10,9 на сто), ДДФЛ (ръст от 14,6 на сто) и други. Факторите за тези развития са свързани, от една страна, с продължаващото силно вътрешно потребление, което заедно с натиска върху цените от военния конфликт в Близкия изток чрез шоковете върху международните пазари на енергоносители и горива и други основни суровини и обема на внесените стоки, курса на щатския долар и др. влияят върху размера на приходите от ДДС. От друга страна, и през първото полугодие на 2026 г.

продължи да се отчита устойчив ръст на възнагражденията както в публичния сектор, така и в икономиката като цяло, което доведе до запазване на нарастването на средната работна 9

заплата за страната, респективно средния осигурителен доход, на сравнително високо ниво. Това оказва положителен ефект върху приходите от ДДФЛ и от социални и здравно- осигурителни вноски. Следва да се отбележи, че намалението при приходите от акцизи (спад от 5,3 на сто) и корпоративни данъци (спад от 6,1 на сто) се дължи, от една страна, на базов ефект в 2025 г. от увеличението на акцизите от месец май 2025 г. и наблюдаваното тогава презапасяване с акцизни стоки при по-благоприятния режим преди увеличението. От друга страна, при корпоративните данъци, съпоставено с предходната година, постъпленията са по-ниски поради внесени авансово вноски по ЗКПО от финансови институции през 2025 г., които за данъчни цели ще се приспадат през 2026 г. и следващи години. Предвид изложеното, изпълнението на разчетите към ЗДБРБ за 2026 г.

(ДВ, бр. 69 от 31.07.2026 г.) в частта на данъчните приходи по КФП към полугодието на

2026 г. е 46,3 на сто.

В частта на неданъчните приходи се очертава забавяне основно при постъпленията от дивидент за държавата от дружества с държавно участие в капитала, както и при приходите от продажба на квоти за емисии на парникови газове по бюджета на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“. При постъпленията от дивидент за държавата от държавни предприятия постъпленията през настоящата година са значително по-малко от отчетените към полугодието на 2025 г. – при постъпили 333,7 млн. евро от дивидент за държавата от държавни предприятия за първите шест месеца на 2025 г., през същия период на 2026 г. са постъпили едва 37,1 млн. евро, което е в резултат основно на внесен междинен дивидент за финансовата 2025 г. още през 2025 г. Това води до по-ниски вноски в бюджета от дивидент за държавата през 2026 г., когато обичайно би следвало да се внесе дивидента за финансовата 2025 г.

Изпълнението на разчетите в частта на помощите към полугодието е относително ниско (20,6 на сто от разчета към ЗДБРБ за 2026 г.), основно поради значителният размер на планираните постъпления от ЕК по четвъртото и петото искане за плащане по Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ), които обаче трябва постъпят през второто полугодие на 2026 г. На 31.07.2026 г. бe получен транш в размер на 896,1 млн. евро по четвърто искане за плащане, като са задържани средства за неизпълнение на два етапа в размер на 72,8 млн. евро, а отчитането на реформата за водоснабдяване и канализация и средствата свързани с нея са прехвърлени към петото искане за плащане. В началото на м.

август се очаква получаване на задържаните средства от третото искане за плащане, свързани с реформата за главния прокурор в размер на 109 млн. евро. За да бъдат получени в пълен размер средствата по петото искане за плащане, както и задържаните средства до момента са необходими действия както от страна на Народното събрание за осигуряване на съответствие на част от законодателните реформи с поетите ангажименти в НПВУ, така и от страна на органи, част от съдебната система и изпълнителната власт.

През първите шест месеца на 2026 г. се наблюдава относително ускорено нарастване на разходите, докато нарастването в частта на приходите бе по-умерено, което съответно се отрази във формиране на дефицит в размер на 2,4 млрд. евро. (1,9 % от прогнозния БВП) по консолидираната фискална програма към края на юни 2026 г. За разлика от предходната година, когато през юни и юли еднократните приходи от дивидент за държавата от държавни предприятия и авансово внесени вноски по ЗКПО компенсираха част от натрупания дефицит от предходните месеци, през 2026 г. ръстът на разходите е по- висок от темпа на нарастване на приходите, включително и поради липсата на еднократни приходи и по-ниски постъпления от корпоративен данък, което е причина за отчетения бюджетен дефицит към полугодието.

Спрямо същия период на предходната година разходите и вноската в общия бюджет на ЕС нарастват номинално с 2,3 млрд. евро (10,7 на сто), което се дължи както на нарастването на разходите по националния бюджет, така и на разходите по сметките за средства от ЕС.

Ръстът на разходите се дължи на влезли в сила нормативни актове, вкл. промени в пенсионната сфера, разходи по реализирането на одобрени от Народното събрание инвестиционни проекти по Общинската инвестиционна програма, нарастване на разходите 10

по проектите и инвестициите по ПВУ, увеличени размери на възнагражденията в бюджетния сектор с 5 на сто от 1 януари 2026 г., увеличен размер на минималната работна заплата и други.

При отделните елементи на разходите, съпоставено със същия период на предходната година, най-значителен номинален ръст се отчита при социалните и здравноосигурителните разходи (вкл. стипендиите) (0,9 млрд. евро или 9,0 на сто), в т. ч.

разходите за пенсии нарастват с 0,6 млрд. евро (10,3 на сто). Основната мярка в пенсионната сфера, действащи през първото полугодие на 2026 г., е влязлата в сила от

1 юли 2025 г. промяна при пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2024 г., които бяха осъвременени с 8,6 % по реда на чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване (т.нар. „швейцарско правило“). Мярката обхвана около 2,041 млн. пенсионери. Предвид обстоятелството, че посочената мярка не е действала през първото полугодие на 2025 г.

при съпоставката със същия период на предходната година се наблюдава базов ефект, което обуславя относително високия номинален ръст.

Друг елемент на разходите, при който се отчита съществено нарастване спрямо полугодието на предходната година (с 0,6 млрд. евро или 10,8 на сто), са разходите за персонал. Разгледани по съставни бюджети, най-съществена част от номиналното нарастване на разходите за персонал се формира по общинските бюджети, където те нарастват с 0,33 млрд. евро (15,6 на сто), следвани от разходите за персонал по държавния бюджет, които нарастват с 0,22 млрд. евро (7,2 на сто). Нарастването на разходите се дължи основно на увеличение на размера на възнагражденията със ЗДБРБ за 2024 г. и

2025 г., повлияно в значителна степен от одобрените промени в различни закони, регламентиращи т. нар. „автоматизми“ при определянето на заплатите в редица сектори, както и одобреното с „удължителния“ закон увеличение на възнагражденията в бюджетния сектор с натрупаната инфлация през 2025 г. (5 на сто), считано от 01.01.2026 г.

Върху разходите за персонал влияние оказва и увеличеният размер на минималната работна заплата.

Капиталовите разходи нарастват с 0,3 млрд. евро (16,1 на сто) спрямо полугодието на

2025 г., като основен принос отново имат капиталовите разходи и трансфери, извършени по сметките за средства от ЕС, свързани с изпълнението на инвестициите и проектите по ПВУ, които нарастват с 0,5 млрд. евро (68,8 на сто), както и капиталовите разходи и трансферите по общинските бюджети, които нарастват с 0,3 млрд. евро. (основно поради разходите по одобрените от Народното събрание проекти по Общинската инвестиционен програма). Намаление при капиталовите разходи се отчита по държавния бюджет (с 0,5 млрд. евро), основно поради промяна в договорените срокове за плащане по инвестиционен проект в областта на отбраната.

3. Предизвикателства при изпълнението на бюджета до края на годината Основно предизвикателство през настоящата година е успешното и в срок изпълнение на инвестициите и проектите по НПВУ, заедно с което в ускорен порядък трябва да бъдат завършени и реформите, заложени в Плана. Това изисква безпрецедентна мобилизация както на бюджетни ресурси, така и на експертиза и капацитет при управлението и изпълнението на проектите. Въпреки сериозното ускоряване при финансирането на разходите по Плана през отчетния период, в последните два месеца от срока на допустимост на разходите по ПВУ, т. е. до 31 август, предстои да бъде извършена огромна по обем работа, с оглед максимално усвояване на разпределените за България средства от Механизма. Концентрирането на огромен обем от дейности по изпълнението и приключването на НПВУ представлява потенциален риск за поддържане на адекватна одитна следа и спазване на срока за допустимост на разходите, което също може да постави под натиск националния бюджет в средносрочен хоризонт.

Сериозен натиск върху разходите оказа въведеното обвързване на възнагражденията в редица бюджетни сектори със средната работна заплата, както и определянето на размера 11

на минималната работна заплата чрез формула, включваща средната работна заплата в страната. Тези т. нар. „автоматизми“, от една страна, доведоха до сериозни диспропорции между възнагражденията в отделните бюджетни системи, като заедно с това действат демотивиращо на заетите, тъй като постигнатите резултати нямат голямо влияние върху размера на възнагражденията, а от друга, поставят под сериозен натиск разходната част на бюджета, застрашавайки устойчивостта на публичните финанси при настоящата данъчна система. Тези предизвикателства изискват сериозен анализ на действащото законодателство по отношение определянето на възнагражденията в бюджетния сектор с оглед идентифициране на мерки и реформи, които да премахнат автоматизмите, да намалят диспропорциите и да ограничат натиска върху разходите в средносрочен хоризонт.

Друго сериозно предизвикателство представляват проектите по Инвестиционната програма за общински проекти със срок на изпълнение и въвеждане в експлоатация до 30 юни 2027 г. Одобрените до сега проекти, включени в Приложение 3 към чл. 113 на ЗДБРБ за 2025 г., също изискват сериозен ресурс, като данните показват, че отново се очаква концентриране на значителни разходи през 2026 г. и 2027 г., предвид срока за приключване на проектите. Към това могат да се добавят и нови задължения за разходи по поети ангажименти през 2025 г., които към момента не са обезпечени с финансиране.

12

III. ОСНОВНИ ПАРАМЕТРИ НА КОНСОЛИДИРАНАТА ФИСКАЛНА ПРОГРАМА ЗА ПЪРВОТО ПОЛУГОДИЕ НА 2026 ГОДИНА Основните параметри по изпълнението на консолидираната фискална програма за първото полугодие на 2026 г., съпоставени с изпълнението към полугодието на 2025 г. и разчетите към ЗДБРБ за 2026 г. са представени в следната таблица:

Изпълнение на основните параметри на консолидираната фискална програма към 30 юни 2026 година.

* В позицията "Резерв за непредвидени и/или неотложни разходи" се отразяват само разходите по разчет, а средствата, изразходвани за сметка на резерва по отчет са отчетени по съответните разходни позиции, към които се отнасят извършените разходи Изпълнение на общите параметри по приходите ➢ Приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална програма (КФП) за първото полугодие на 2026 г. са в размер на 21 574,0 млн. евро, което представлява 43,5 % от годишните разчети към ЗДБРБ за 2026 г. Постъпленията нарастват с 1 622,1 млн. евро (8,1 %) спрямо отчетените към юни 2025 г. Сравнени със същия период на 2025 г., данъчните приходи нарастват номинално с 1 505,2 млн. евро (9,2 %), неданъчните приходи намаляват с 292,1 млн. евро (9,9 %), а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са повече с 409,1 млн. евро. Общата сума на данъчните постъпления (вкл. приходите от 13

Отчет · Разчет · · Отчет Н1 2026 · г. · Отчет Н1 2026 · Отчет Н1 2026

ПОКАЗАТЕЛ · Н1 2025 · 2026 г. КФП · КФП · Национален бюджет · Европейски средства · към отчет Н1 2025 · към разчет 2026

к.1 · к.2 · к.3 · к.4=к.5+к.6 · к.5 · к.6 · к.7=к.4:к.2 · к.8=к.4:к.3

ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ Данъчни приходи Преки данъци Косвени данъци Приходи от социално и здравноосигурителни вноски Други данъци Неданъчни приходи Помощи и дарения · 19 951,9 16 294,3 3 602,7 6 849,2 5 065,6 776,9 2 953,7 703,9 · 49 615,3 38 440,1 8 262,4 17 030,7 11 617,1 1 529,9 5 784,1 5 391,1 · 21 574,0 17 799,5 3 790,2 7 558,7 5 615,3 835,3 2 661,6 1 113,0 · 20 515,9 17 799,5 3 790,2 7 558,7 5 615,3 835,3 2 662,4 54,0 · 1 058,1 -0,9 1 058,9 · 108,1% 109,2% 105,2% 110,4% 110,9% 107,5% 90,1% 158,1% · 43,5% 46,3% 45,9% 44,4% 48,3% 54,6% 46,0% 20,6%

РАЗХОДИ И ВНОСКА ЗА ОБЩИЯ БЮДЖЕТ НА ЕС Нелихвени Текущи Капиталови Предост. тек. и капиталови трансфери за чужбина Лихвени Резерв за непредвидени и неотложни разходи Вноска за общия бюджет на ЕС · 21 667,4 20 782,9 18 713,2 2 053,4 16,2 363,7 520,9 · 56 807,2 54 244,5 44 822,0 9 408,1 14,5 1 059,2 221,3 1 282,2 · 23 991,4 22 914,4 20 514,5 2 384,3 15,6 516,7 560,3 · 22 026,9 20 949,9 19 891,7 1 056,1 2,1 516,7 560,3 · 1 964,5 1 964,5 622,8 1 328,2 13,5 0,003 · 110,7% 110,3% 109,6% 116,1% 95,9% 142,1% 107,6% · 42,2% 42,2% 45,8% 25,3% 107,1% 48,8% 43,7%

Трансфери - нето · · · · -445,0 · 445,0

БЮДЖЕТНО САЛДО · -1 715,5 · -7 191,9 · -2 417,3 · -1 956,0 · -461,4

осигурителни вноски) за първото полугодие на 2026 г. възлиза на 17 799,5 млн. евро, което представлява 82,5 % от общите постъпления по КФП. Приходите в частта на преките данъци възлизат на 3 790,2 млн. евро, което представлява 45,9 % от годишния разчет и ръст от 187,6 млн. евро (5,2 %) спрямо отчетените към юни 2025 г. Приходите от косвени данъци са в размер на 7 558,7 млн. евро, което представлява 44,4 % от годишния разчет и ръст от 709,6 млн. евро (10,4 %) спрямо отчетените към юни 2025 г.

Постъпленията от други данъци (включват други данъци по ЗКПО, имуществени данъци и др.) са в размер на 835,3 млн. евро, което представлява 54,6 % от разчетите към ЗДБРБ за

2026 г. Приходите от социалноосигурителни и здравни вноски към 30.06.2026 г. са в размер на 5 615,3 млн. евро или 48,3 % от планираните за годината, като спрямо същия период на предходната година нарастват с 549,7 млн. евро (10,9 %).

Постъпилите неданъчни приходи към 30.06.2026 г. са в размер на 2 661,6 млн. евро, което представлява 46,0 % изпълнение на годишните разчети. Неданъчните приходи се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други. В сравнение с предходната година тези приходи намаляват с 292,1 млн. евро (9,9 %) основно в резултат на по-ниските приходи от дивидент от държавни предприятия през 2026 г., поради внесен междинен дивидент през 2025 г.

Постъпилите помощи и дарения от страната и чужбина (вкл. помощите от фондовете на ЕС) са в размер на 1 113,0 млн. евро.

Основните приходни групи за първото полугодие на 2026 г., съпоставени с постъпленията за същия период на предходната година, са както следва:

Изпълнение на общите параметри по разходите ➢ Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в общия бюджет на ЕС) за първото полугодие на 2026 г. са в размер на

23 991,4 млн. евро, което представлява 42,2 % от годишния разчет.

Съпоставени със същия период на предходната година, разходите и вноската в общия бюджет на ЕС нарастват номинално с 2 324,0 млн. евро (10,7 на сто), което се дължи на по-високия размер на разходите както по националния бюджет, така и по сметките за средства от ЕС. Нарастване на разходите има основно при социалните и здравноосигурителните плащания, включително разходите за пенсии, както и при разходите за персонал, капиталовите разходи и други. Причините за наблюдавания ръст на разходите основно са: базов ефект в разходите за пенсии след тяхната индексация от 1 юли

2025 г. с 8,6 на сто, увеличението на минималната работна заплата от януари 2026 г., както и допълнителното увеличение на възнагражденията с размера на натрупаната инфлация за

2025 г., считано от януари 2026 г.; значителен ръст на капиталовите разходи, който се 14

дължи на изпълнението на инвестициите и проектите по Общинската инвестиционна програма и Националния план за възстановяване и устойчивост, и други.

Нелихвените разходи са в размер на 22 914,4 млн. евро, което представлява 42,2 % от годишния разчет. Текущите нелихвени разходи към юни 2026 г. са в размер на

20 514,5 млн. евро. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 2 384,3 млн. евро. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 15,6 млн. евро. Лихвените плащания са в размер на 516,7 млн. евро (48,8 % от планираните за 2026 г.).

➢ Частта от вноската на Република България в общия бюджет на ЕС, изплатена към

30.06.2026 г. от централния бюджет, възлиза на 560,3 млн. евро, което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.

➢ Бюджетното салдо по КФП за първото полугодие на 2026 г. е отрицателно в размер на 2 417,3 млн. евро (1,9 % от прогнозния БВП) и се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 1 956,0 млн. евро и дефицит по европейските средства в размер на 461,4 млн. евро.

➢ Общият размер на касовите постъпления от ЕС (от Структурните и Кохезионния фондове, от ЕЗФРСР и ЕФМДР, от средства за директни плащания към земеделските производители и плащания по пазарни мерки и др.) за първото полугодие на 2026 г. е

1 693,9 млн. евро. Нетните постъпления от ЕС към 30.06.2026 г. (касови постъпления от ЕС, намалени с вноската в общия бюджет на ЕС) са положителни в размер на 1 133,6 млн.

евро.

➢ Фискалният резерв1 към 30.06.2026 г. е в размер на 6 881,6 млн. евро, в т. ч. 5 365,0 млн. евро депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 1 516,6 млн. евро вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

Бюджетните разходи, разгледани по функционален признак, отразяват основните направления в политиката по КФП в рамките на бюджетния ресурс за 2026 година.

Разходи по консолидираната фискална програма по функции* *Във функция “IX. Разходи, некласифицирани в другите функции” по разчет е включен и резерва за непредвидени и неотложни разходи, а средствата, изразходвани за сметка на резерва по отчет, са посочени в съответните функции според 1 Съгласно §1, т. 41 от Допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси.

15

млн. евро · · · %

РАЗХОДИ ПО ФУНКЦИИ · ЗДБРБ за 2026 г. · Отчет Н1 2025 · Отчет Н1 2026 · Изпъл- нение Н1 2026 спрямо ЗДБРБ за 2026 · Отчет Н1 2026 спрямо отчет Н1 2025

I. ОБЩИ ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ II. ОТБРАНА И СИГУРНОСТ III. ОБРАЗОВАНИЕ IV. ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ V.СОЦИАЛНО ОСИГ., ПОДПОМАГАНЕ И ГРИЖИ VI. ЖИЛИЩНО СТРОИТЕЛСТВО, БЛАГОУСТРОЙСТВО, КОМУНАЛНО СТОП. И ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА VII. КУЛТУРА, СПОРТ, ПОЧИВНИ ДЕЙНОСТИ И РЕЛИГИОЗНО ДЕЛО VIII. ИКОНОМИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ И УСЛУГИ IХ. РАЗХОДИ, НЕКЛАСИФИЦИРАНИ В ДР. ФУНКЦИИ · 3 000,4 6 393,4 5 599,7 6 510,3 19 240,7 2 710,8 967,7 9 821,6 1 280,5 · 993,1 2 790,6 2 204,3 2 923,5 8 083,6 651,7 400,6 2 735,5 363,7 · 1 198,8 2 635,3 2 489,0 3 064,9 9 124,1 1 101,0 517,2 2 784,0 516,7 · 40,0% 41,2% 44,4% 47,1% 47,4% 40,6% 53,4% 28,3% 40,4% · 120,7% 94,4% 112,9% 104,8% 112,9% 168,9% 129,1% 101,8% 142,1%

ОБЩО РАЗХОДИ · 55 525,0 · 21 146,5 · 23 431,1 · 42,2% · 110,8%

функционалното предназначение на разхода. Разходите по функции не включват вноската на Република България за общия бюджет на ЕС.

Структурата на разходите по консолидираната фискална програма по функции (годишен разчет и отчет за първото полугодие на 2026 г.) е представена на следната графика:

Структура на разходите по функции по КФП Годишен разчет за 2026 г. Отчет първо полугодие 2026 г.

VIII. IХ. РАЗХОДИ IХ. РАЗХОДИ ИКОНОМИЧЕСКИ НЕКЛАСИФИЦИРА I. ОБЩИ VIII. НЕКЛАСИФИЦИРА I. ОБЩИ ДЕЙНОСТИ И НИ В ДРУГИТЕ ДЪРЖАВНИ ИКОНОМИЧЕСК НИ В ДРУГИТЕ ДЪРЖАВНИ УСЛУГИ ФУНКЦИИ СЛУЖБИ И ДЕЙНОСТИ И ФУНКЦИИ СЛУЖБИ 1.8% 0.2% 0.5% УСЛУГИ 0.2% 0.5% 1.2% II. ОТБРАНА И VII. КУЛТУРА, СИГУРНОСТ VII. КУЛТУРА, II. ОТБРАНА И СПОРТ, 1.2% СПОРТ, СИГУРНОСТ ПОЧИВНИ ПОЧИВНИ 1.1% ДЕЙНОСТИ И ДЕЙНОСТИ И РЕЛИГИОЗНО III. РЕЛИГИОЗНО ДЕЛО ОБРАЗОВАНИЕ ДЕЛО III.

0.2% 1.0% 0.2% ОБРАЗОВАНИЕ 1.1% VІ. ЖИЛИЩНО СТРОИТЕЛСТВО, VІ. ЖИЛИЩНО БЛАГОУСТРОЙСТВО, СТРОИТЕЛСТВО, КОМУНАЛНО СТОП. И БЛАГОУСТРОЙСТВО, ОПАЗВАНЕ НА КОМУНАЛНО СТОП. И ОКОЛНАТА СРЕДА V. СОЦИАЛНО ОПАЗВАНЕ НА V. СОЦИАЛНО 0.5% ОСИГУРЯВАНЕ, IV. ОКОЛНАТА СРЕДА ОСИГУРЯВАНЕ, IV.

ПОДПОМАГАНЕ ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ 0.5% ПОДПОМАГАНЕ ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ И ГРИЖИ 1.2% И ГРИЖИ 1.3% 3.5% 3.9% Планираните разходи за функция общи държавни служби са предназначени за осигуряване на ефективно функциониране на органите на законодателната и изпълнителната власт, както и за финансиране на дейностите в сферата на науката.

Изразходваните средства са насочени към осигуряване на условия за функционирането на централната и местната администрации с оглед изпълнение на възложените им дейности и задачи, свързани с провеждане на вътрешната и външната политика на страната във всичките им аспекти, в т. ч. и средства за българската помощ за развитие, изплащане на членския внос в международни организации, създаването и функционирането на устойчива система за постигане на максимална ефективност при събирането на данъците и осигурителните вноски, борба с корупцията, повишаване качеството на административните услуги, подобряване на митническия контрол, борбата срещу митническите и валутните нарушения, контрабандата и незаконния трафик на наркотици и други. Тук се включват и разходите, свързани с научна и изследователска дейност.

Извършените разходи за тази функция към полугодието на 2026 г. са в размер на 1 198,8 млн. евро, което представлява 40,0 % от планираните с разчета за годината и ръст от 205,7 млн. евро (20,7 %) спрямо същия период на предходната година.

Разходите за отбрана и сигурност са насочени към сферите на отбраната, сигурността и вътрешния ред, съдебната власт, както и дейностите по изпълнението на наказанията и защита на населението, управление и дейности при стихийни бедствия и аварии.

Основните приоритети на политиката в областта на отбраната са: приемственост и устойчивост на развитието на въоръжените сили (ВС) чрез провеждане на реалистична отбранителна политика, която съответства на заплахите за сигурността на страната, на съюзните ни ангажименти в НАТО и ЕС и на наличните финансови ресурси;

задълбочаване на трансатлантическото сътрудничество като гарант за сигурността и развитието на България; поддържане на съществуващите и постепенно развитие на нови отбранителни способности; поддържане и усвояването на плановете за бойна готовност и на моделите за работа на всички нива; разширяване на участието на ВС в интегрираната система за реакции при кризи за по-ефективна защита на населението при бедствия;

създаване на условия за висока мотивация и професионален подбор в Българската армия;

законодателно уреждане на националната координация на специалните служби.

Политиката в областта на сигурността и вътрешния ред се реализира в следните 16

направления: защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и борба с корупцията, противодействие на тежките престъпления срещу личността и собствеността на гражданите; намаляване щетите за икономиката на страната от дейността на организираните престъпни групи и недопускане извършването на терористични действия;

охрана и контрол на държавната граница и противодействие на незаконната миграция;

повишаване на ефективността при контрола и организацията на движението по пътищата и внедряване на технически системи за наблюдение и контрол с цел намаляване на пътно- транспортните произшествия; осигуряване на пожарна безопасност и защита на населението при пожари, бедствия и други извънредни ситуации; осигуряване на лична постова и техническа охрана, специализиран транспорт и пропускателен режим;

обезпечаване на оперативната и разузнавателна дейност; информационно-аналитично обезпечаване на държавното ръководство за подпомагане процеса на вземане на решения с цел защита на националната сигурност и интересите на Република България. В областта на правосъдието се реализират следните дейности: подобряване управлението и организацията на работата на съдебната власт; постигане на равен достъп до правосъдие и на европейски стандарти в областта на правната помощ; осъществяване на правосъдие и правораздавателна власт с цел защита правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата; развитие на информационна стратегия на правораздавателните органи; укрепване на професионалната квалификация на правоприлагащите органи; укрепването на пенитенциарната система (свързана с изпълнение на наказанието лишаване от свобода) и инфраструктурата по сигурността в затворите и следствените арести; електронно правосъдие. Общият размер на разходите за отбрана и сигурност за първото полугодие на 2026 г. е 2 635,3 млн. евро, което представлява 41,2 % от планираните средства за годината. Съпоставени със същия период на предходната година, разходите за отбрана и сигурност намаляват със 155,3 млн. евро (5,6 %).

Политиките в сферата на образованието са насочени към посрещане на основните предизвикателства и подпомагане на изпълнението на ключовите политики в сектора. За реализиране на образователните приоритети в сферата на предучилищното и училищното образование се изпълняват комплексни мерки и действия, гарантиращи равен достъп до качествено образование чрез осигуряване на безплатен транспорт на децата и учениците и целодневна организация на учебния ден в средищните училища; допълнително финансиране на защитени училища и детски градини; основен ремонт, реконструкция и строителство на нови детски градини и училища, спортни площадки и салони, както и тяхното съвременно оборудване; мотивация за усвояване на ключови компетентности с акцент върху придобиването на аналитични умения и креативното мислене, насърчаване на иновациите, дигитализация и STEM обучение (научно-техническо образование, което се фокусира върху четири основни дисциплини - наука, технология, инженерство и математика), модернизиране на образователните институции. В това функционално направление важна цел е и предприемане на мерки за намаляване дела на преждевременно напусналите образователната система, повишаване квалификацията на педагогическите специалисти и обучението на българите в чужбина. Осигуряването на качествено образование за всички, следвайки принципа на учене през целия живот, е важен фактор при създаването на благоприятни условия за личностна и професионална реализация.

Реализирането на политиките в областта на висшето образование се осъществява чрез осигуряване на финансиране, насочено към резултатите от обучението; чрез засилване взаимодействието между висшите училища и бизнеса; чрез стимулиране на научното развитие и кариерно израстване на преподавателите от висшите училища; чрез подкрепа на мобилността на студенти и преподаватели. Важна цел в рамките на политиката в областта на равен достъп до качествено висше образование и развитие на научния потенциал е както повишаване на инвестициите в научноизследователската и развойна дейност, така и увеличаване на дела на лицата със завършено висше образование.

Размерът на разходите за функция образование за полугодието на 2026 г. е 2 489,0 млн.

17

евро, като представляват 44,4 % от разчетените за 2026 г. и с 12,9 % (284,7 млн. евро) повече от същия период на предходната година.

Разходите в сферата на здравеопазването през първото полугодие на 2026 г. са в размер на 3 064,9 млн. евро, което е с 4,8 % (141,5 млн. евро) повече от полугодието на 2025 г., и представляват 47,1 % от годишния разчет. Постоянен приоритет в областта на здравеопазването е осигуряването на сигурност, стабилност и предвидимост в системата, като се създадат предпоставки за контрол и ефективност на разходите и същевременно се гарантира качеството на лечението и достъпа до медицинска помощ. Като приоритетни направления и дейности са и спешната медицинска помощ, електронното здравеопазване, майчиното и детското здравеопазване, асистираната репродукция, лечебните заведения за болнична помощ, както и лекарствената политика. Чрез бюджета на Министерството на здравеопазването се финансират програмите и дейностите, осъществявани от бюджетните структури в областта на общественото здраве, спешната помощ, стационарната психиатрична помощ, медико-социалните грижи за деца, лечение в чужбина и други.

Финансово се обезпечават национални програми и централни доставки за профилактика, контрол и лечение на социално-значими заболявания, осигуряване на ваксини за задължителни имунизации и реимунизации, както и обучението за придобиване на специалност в системата на здравеопазването. Запазват се ангажиментите на държавата по отношение финансирането на определени дейности в лечебните заведения за болнична помощ, които остават държавна отговорност – психиатрична помощ, спешна медицинска помощ, лечение на болни от ХИВ/СПИН, трансплантация на тъкани, органи и клетки, медицинска експертиза на работоспособността и други, както и финансово подпомагане на лечебни заведения за болнична помощ в отдалечени и трудно достъпни райони, в които липсата на здравни звена представлява сериозен риск за населението.

С най-голям относителен дял в разходите по КФП към полугодието на 2026 г. са средствата за сферата на социалното осигуряване, подпомагане и грижи. В голяма степен това се предопределя от демографски и икономически фактори в страната.

Разходите за социално осигуряване, подпомагане и грижи са насочени към реализиране на приоритетите в сферата на пенсионното осигуряване, социалното подпомагане и гарантиране на социалната защита на уязвимите групи от населението, към активните мерки по заетостта, както и реализирането на редица мерки за социална защита. По отношение на пенсионната политика приоритет е осигуряването на адекватни пенсионни доходи за всички, които да гарантират разумен жизнен стандарт след пенсиониране. В областта на социалните помощи приоритет остават гарантирането на социалната защита на уязвимите групи от населението чрез по-добра целенасоченост на социалните помощи, повишаването на ефективността на програмите, прилагането на диференциран подход, усъвършенстването на нормативната уредба в сферата на социалното подпомагане и оптимизирането на институционалната структура, свързана със социалната защита на най- нискодоходните и рискови групи от населението. Целта на реализираните активни мерки на пазара на труда е постигането на по-висока и устойчива заетост, интегриране на пазара на труда на безработните и неактивните лица в трудоспособна възраст чрез насърчаване разкриването на нови работни места и подобряване на посредническите услуги по заетостта; намаляване на безработицата и неактивността сред младежите; насърчаване на трудовата заетост на трайно безработни лица в трудоспособна възраст. Политиката за интеграцията на хората с увреждания е насочена към създаване на условия и гаранции за равнопоставеност, индивидуална оценка на потребностите, социална интеграция и упражняване на правата, защитата на хората с увреждания и техните семейства, както и интегрирането на тези лица в работна среда. С разчетите към ЗДБРБ за 2026 г. за политики и мерки във функция „Социално осигуряване, подпомагане и грижи” са предназначени 34,7 на сто от разходите по КФП (без вноската в общия бюджет на ЕС). Извършените разходи за функцията към полугодието са в размер на 9 124,1 млн. евро или 47,4 % от разчета за годината. Спрямо предходната година разходите по функцията са повече с

1 040,5 млн. евро или 12,9 %.

18

Разходите за дейностите по жилищно строителство, благоустройство, комунално стопанство и опазване на околната среда през първите шест месеца на годината са в размер на 1 101,0 млн. евро, което представлява 40,6 % от разчетите за 2026 г. и с 449,2 млн. евро (68,9 %) повече спрямо отчетените за същия период на предходната година. Дейностите в това функционално направление са насочени за изпълнение на политиката в областта на интегрираното развитие на регионите в страната и намаляване на различията, както и подобряване на тяхната инфраструктурна свързаност. Един от основните приоритети в това функционално направление е ефективното и ефикасно използване на публичните финанси за подобряване качеството на жизнената среда и създаване на работни места. Финансират се разходи за изграждане, реконструкция и рехабилитация на канализационна и вътрешна водопроводна мрежа в населени места, разходи за устройствено планиране, кадастрални карти и регистри, разходи за геозащита, поддържане, модернизация и изграждане на техническата инфраструктура и интегрирано управление на водните ресурси. При дейностите по опазване на околната среда се изпълняват проекти, свързани с изграждането на екологични обекти като пречиствателни станции за отпадъчни води, канализационни мрежи и довеждащи колектори, съоръжения за защита на коритата и бреговете от ерозия, съоръжения за регулиране на оттока на реките и създаване на водни площи с местно значение, голяма част от които са по бюджетите на общините. В тази област се осигуряват средства за подобряване на управлението на отпадъците, финансиране строителството на нови или рекултивация на съществуващи депа, инсталации или съоръжения за управление на отпадъците. Част от основните дейности в това функционално направление са свързани със създаване на условия за опазване, съхранение и увеличаване на природния капитал, преход към ефективна кръгова и конкурентоспособна нисковъглеродна икономика от гледна точка на използването на ресурсите и провеждане на устойчива политика за постигане на здравословна околна среда и защита на населението от свързани с околната среда въздействия. В тази функция се отчитат и разходите, свързани с поддържането на чистотата и благоустрояването, извършвани от фирми или общински предприятия.

Разходите за култура, спорт, почивни дейности и религиозно дело за първото полугодие на 2026 г. са в размер на 517,2 млн. евро или 53,4 % от разчета за годината и със 116,6 млн. евро (29,1 %) повече спрямо отчетените за същия период на предходната година. Политиката в областта на културата е свързана с укрепването, популяризирането и развитието на българската идентичност, култура и духовни ценности, опазване на движимото и недвижимото културно наследство и оптимизиране на действащата система на финансиране в мрежата на сценичните изкуства и повишаване на ефективността на маркетинга и атрактивността на предлаганите културни продукти. Отчетените разходи за финансиране на културата за първото шестмесечие на 2026 г. са в размер на 367,4 млн.

евро. Разходите за физическа култура и спорт към 30.06.2026 г. са 114,9 млн. евро.

Политиките в тази област са насочени към насърчаване на учащите от различните възрастови групи към физическа активност, здравословен начин на живот и създаване на навици за занимания със спорт, осигуряване на възможности и предпоставки за физическа активност, спорт и спортно-туристическа дейност на населението от различни възрастови групи, с цел привличане към здравословен начин на живот, както и възможности за изява и постигане на лични спортни резултати, за развитие на елитния спорт на регионално, национално и международно ниво чрез реализиране на програми, оптимизиране управлението на спортната подготовка и подобряване на координацията между държавните институции, общините и спортните организации, както и изграждане, реконструкция и модернизация на спортните обекти и съоръжения. Към края на юни

2026 г. разходите за финансиране на почивни дейности са 10,3 млн. евро, а в областта на религиозно дело – 24,7 млн. евро.

Разходите за икономическите дейности и услуги за първото полугодие на 2026 г. са в размер на 2 784,0 млн. евро или 28,3 % от разчета за годината. Сравнени със същия период на 2025 г., разходите са повече с 1,8 % (48,6 млн. евро). С използваните средства се 19

осъществява държавната политика по отношение на реалния сектор, политиките в селското и горското стопанство, рибарството и аквакултурите, както и приоритетните политики в сферата на енергетиката, проекти в сферата на транспорта, проекти, свързани с енергийната сигурност и ефективност, промишлеността, строителството и туризма.

Основните приоритети в областта на енергетиката са насочени към устойчиво енергийно развитие на страната, ефективно използване на енергията и енергийните ресурси, задоволяване потребностите на обществото от електрическа и топлинна енергия, природен газ и горива, установяване на по-чисто и ефективно производство на енергия чрез рационално използване на конвенционалните и възобновяеми източници на енергия (ВИ), минимизиране влиянието на производството, преноса и използването на енергия върху околната среда, подобряване управлението на природните ресурси. Специфична дейност в областта е извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация и безопасно съхранение на ядрени отпадъци, извършване на експертизи и обследвания на енергийни потребители, разработване на мерки за намаляване на енергийното потребление в индустрията, осъществяване на дейности и програми за енергийна ефективност. Една от основните цели в областта на енергетиката е свързана с пълна либерализация на пазарите на електроенергия и газ и интегрирането им в Общия европейски енергиен пазар, както и защитата на уязвимите потребители. Част от дейностите са свързани с ограничаване на външната зависимост от енергиен внос чрез диверсификация на енергийните доставки, енергоспестяване и насърчаване на използването на местни ресурси и енергия от ВИ.

Насърчава се въвеждането на енергоефективни и екологосъобразни технологии в промишления и енергийния сектор. Изграждането и модернизирането на транспортната инфраструктура на страната е също сред основните приоритети. В това функционално направление се осъществяват дейностите в областта на осигуряването на ефективен и устойчив транспорт, развитието на екологосъобразни, безопасни и сигурни видове транспорт и висококачествени транспортно-логистични услуги, подобряване на свързаността на българската транспортна система с единното европейско транспортно пространство, ограничаване на негативното въздействие на транспорта върху околната среда и здравето на хората, повишаване на сигурността и безопасността на транспортната система, развитието на модерна съобщителна и пощенска инфраструктура, подкрепа за балансирано регионално развитие, изграждане на съвременна електронна инфраструктура и услуги, както и технологично развитие и иновации. В областта на селското стопанство приоритетите са свързани с: борбата със заразни и паразитни болести, събиране и унищожаване на високорискови отпадъци, покупка на противоградови ракети за борба с градушките; охрана и възпроизводство на горите, с издръжка на горската и ловна стража с оглед опазване на горите и дивеча; с опазване, възстановяване и подобряване на почвеното плодородие и екологичните функции на почвената покривка; с опазване и възпроизводство на рибата и аквакултурите и други. В областта на туризма осъществяваните приоритети са свързани с: насърчаване предоставянето на качествени услуги и защита правата и сигурността на потребителите; постигане на ефективна координация между институциите, ангажирани с определяне и осъществяване на политиката в туризма; взаимодействие с туристическия бизнес, нарастване на приходите от международен туризъм в България; превръщане на подходящото културно-историческо наследство в част от инфраструктурата на туризма; разнообразяване на предлаганите продукти с цел целогодишно използване на туристическия потенциал на страната. В областта на промишлеността и строителството се реализира политиката, насочена към постигане на устойчиво икономическо развитие и конкурентоспособност на българската икономика. Важни аспекти са стимулиране на инвестиционната активност и ускорен ръст на износа, насърчаване на инвестициите в технологични и иновативни производства, позициониране на българските компании на международните пазари, подкрепа за иновативни стартиращи компании и трансфер на технологии. Със средствата в тази област се осъществяват дейностите по стимулиране на научно-изследователската и развойна дейност, стимулиране на пазарно ориентирани научно-приложни изследвания, предназначени за индустрията и създаване на условия за привличане на частни капитали 20

за финансиране на иновации, подобряване на бизнес средата, дейности в областта на метрологията и техническия надзор, на патентната дейност, на дейностите по акредитиране на лаборатории и органи, на обществените поръчки и други.

Разходите, некласифицирани в другите функции, обхващат лихвените плащания по обслужване на държавния, общинския и дълга на други разпоредители. Годишният разчет в ЗДБРБ за 2026 г. за функция „Разходи, некласифицирани в другите функции” включва и резерва за непредвидени и неотложни разходи. Средствата, изразходвани за сметка на резерва по отчет, са отчетени в съответните функции според функционалното предназначение на разхода. За първото полугодие на 2026 г. отчетените разходи в тази функция са в размер на 516,7 млн. евро.

21

1. Изпълнение на приходите по видове по консолидираната фискална програма Отчетът на приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална програма към първото полугодие на 2025 г. и 2026 г. по основни приходни групи е представен в следната таблица:

Приходи, помощи и дарения по КФП за първото полугодие на 2025 г. и 2026 г.

* Вкл. данъци върху дивидентите, ликвидационните дялове и доходите на местни и чуждестранни лица.

➢ Общият размер на приходите, помощите и даренията по КФП към 30.06.2026 г. е

21 574,0 млн. евро, което представлява 43,5 % от годишните разчети към ЗДБРБ за 2026 г.

Съпоставени със същия период на предходната година, постъпленията към юни 2026 г.

нарастват с 1 622,1 млн. евро (8,1 %), като основната част от този ръст се формира от данъчните приходи (ръст от 1 505,2 млн. евро, 9,2 на сто). Постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) нарастват номинално с 409,1 млн. евро (58,1 %), докато неданъчните приходи по КФП са по-малко с 292,1 млн. евро спрямо отчетените за същия период на предходната година.

Приходите от данъци по КФП за първото полугодие на 2026 г. са в размер на

17 799,5 млн. евро или 46,3 % от разчетените по ЗДБРБ за 2026 г. Относителният дял на данъчните приходи в общата сума на приходите по консолидираната фискална програма е 82,5 процента. Съпоставени със същия период на предходната година, данъчните приходи нарастват номинално с 1 505,2 млн. евро или 9,2 %.

Постъпленията в групата на преките данъци за първото полугодие на 2026 г. са в размер на 3 790,2 млн. евро, което представлява изпълнение от 45,9 % от разчета за годината, при

3 602,7 млн. евро за същия период на 2025 година. Ръстът при преките данъци е 5,2 % (187,6 млн. евро).

22

Отчет H1 · 2026 · г. · Отчет Н1 2026 · Изпълнение Н1 2026

ПОАЗАТЕЛИ · 2025 · Програма 2026 г. · Отчет Н1 2026 · спрямо Н1 2025 · спрямо Програма 2026

(млн. евро) · (млн. евро) · (млн. евро)

ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ Данъчни приходи Преки данъци Корпоративни данъци - от нефинансови предприятия * - финансов сектор Данък в/у доходите на физическите лица · 19 951,9 16 294,3 3 602,7 1 636,2 1 121,2 515,0 1 966,4 · 49 615,3 38 440,1 8 262,4 3 498,5 3 153,7 344,8 4 764,0 · 21 574,0 17 799,5 3 790,2 1 536,2 1 333,0 203,2 2 254,0 · 108,1% 109,2% 105,2% 93,9% 118,9% 39,5% 114,6% · 43,5% 46,3% 45,9% 43,9% 42,3% 58,9% 47,3%

Други данъци · 776,9 · 1 529,9 · 835,3 · 107,5% · 54,6%

Приходи на осигурителни фондове · 5 065,6 · 11 617,1 · 5 615,3 · 110,9% · 48,3%

- НОИ, УПФ и ФГВРС - НЗОК · 3 672,6 1 393,0 · 8 429,5 3 187,5 · 4 068,2 1 547,2 · 110,8% 111,1% · 48,3% 48,5%

Косвени данъци, в т.ч.: ДДС Акцизи Мита и митнически такси Данък върху застрахователните премии Неданъчни приходи Помощи и дарения · 6 849,2 4 951,5 1 785,0 93,7 18,9 2 953,7 703,9 · 17 030,7 12 803,8 3 963,5 220,0 43,4 5 784,1 5 391,1 · 7 558,7 5 721,0 1 691,2 126,0 20,5 2 661,6 1 113,0 · 110,4% 115,5% 94,7% 134,5% 108,4% 90,1% 158,1% · 44,4% 44,7% 42,7% 57,3% 47,3% 46,0% 20,6%

Отчетените приходи от социални и здравноосигурителни вноски към 30.06.2026 г. са в размер на 5 615,3 млн. евро или 48,3 % изпълнение спрямо разчета. В номинално изражение осигурителните вноски са повече от същия период на предходната година с 10,9 % или 549,7 млн. евро.

Постъпленията от косвени данъци са в размер на 7 558,7 млн. евро, което представлява 44,4 % от предвидените в ЗДБРБ за 2026 г. Спрямо полугодието на предходната година е налице нарастване от 709,6 млн. евро (10,4 %).

Постъпленията от други данъци (включват други данъци по ЗКПО, имуществени данъци и др.) са в размер на 835,3 млн. евро, което представлява 54,6 % от разчетите към ЗДБРБ за

2026 г., като нарастват със 7,5 % (58,3 млн. евро) спрямо юни 2025 година.

Неданъчните приходи са в размер на 2 661,6 млн. евро, което представлява 46,0 % изпълнение на годишните разчети. В сравнение с предходната година тези приходи са по- малко с 292,1 млн. евро (9,9 %).

Постъпленията от помощи и дарения от страната и чужбина (основно помощи от фондовете на ЕС) са в размер на 1 113,0 млн. евро, което представлява 20,6 % от годишния разчет. Относително ниското изпълнение на разчетите за постъпления от помощи и дарения се дължи основно поради значителният размер на планираните постъпления от ЕК по четвъртото и петото искане за плащане по Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ), които обаче трябва постъпят през второто полугодие на 2026 г.

Структура на данъчните приходи по консолидирания бюджет за първото полугодие на 2025 г. и 2026 г.

юни 2025 г. юни 2026 г.

1.1 Преки данъци

1.1.1 Корпоративни данъци Приходите от корпоративни данъци по КФП (вкл. данък върху дивидентите и доходите) към края на месец юни 2026 г. са в размер на 1 536,2 млн. евро или 43,9 % от годишния разчет и заемат 8,6 % в общия размер на данъчните приходи. Спрямо полугодието на

2025 г. отчитат спад със 100,0 млн. евро (6,1 %). Намалението е при постъпленията от корпоративен данък от финансови институции (спад с 60,5 %, 311,8 млн. евро) и се дължи на направените допълнителни авансови вноски през месец юни 2025 година.

✓ Корпоративен данък Приходите от корпоративен данък за периода са в размер на 1 491,9 млн. евро и представляват 43,6 % от годишния разчет за 2026 година. Относителният дял на 23

корпоративния данък в данъчните постъпления по консолидираната фискална програма е 8,4 %. Спрямо юни 2025 г. се отчита намаление от 7,0 % или 111,8 млн. евро.

Приходите от нефинансови предприятия формират основната част от постъпленията от корпоративен данък и представляват 86,4 % от общата сума за отчетния период. Към

30.06.2026 г. приходите от нефинансови предприятия възлизат на 1 288,7 млн. евро, което е с 200,0 млн. евро (18,4 %) повече в сравнение с постъпленията от предходната година.

Постъпленията от корпоративен данък през 2026 г. са в пряка зависимост от следните показатели:

- декларирана данъчна печалба по подадените ГДД за 2025 г.;

- декларирана данъчна загуба за 2025 г.;

- общ размер на авансовите вноски, които данъчно задължените лица правят въз основа на прогнозната данъчна печалба за текущата година;

- общ размер на разликата за внасяне по ГДД за 2025 г.;

- начислените по ревизионни актове суми за корпоративен данък;

- относителния дял на постигнатата събираемост при корпоративния данък.

Върху размера на приходите от корпоративен данък влияние оказват и прилагането на преференцията за пренасяне на данъчни загуби, както и на възможността за допълнителна еднократна корекция на годишната данъчна декларация при откриване на счетоводни или други грешки и при отразяване на коригиращи събития по смисъла на приложимите счетоводни стандарти в срок до 30 септември на текущата година.

Към 30.06.2026 г. приходите от финансови институции възлизат на 203,2 млн. евро, което е с 311,8 млн. евро (спад 60,5 %) по-малко спрямо месец юни 2025 година.

Намалението се дължи на направените допълнителни авансови вноски през месец юни на предходната година.

✓ Данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни юридически лица (ЧЮЛ) и данък върху доходите на ЧЮЛ Постъпленията от тези данъци за полугодието на 2026 г. са в размер на 44,3 млн. евро. или 55,5 % от разчета за годината, като за същия период на предходната година са постъпили 32,5 млн. евро.

1.1.2 Данък върху доходите на физическите лица Приходите от данък върху доходите на физически лица (ДДФЛ) са в размер на 2 254,0 млн. евро или 47,3 % от заложените в разчета за годината. Тези приходи са с 287,6 млн.

евро повече или 14,6 % ръст спрямо същия период на предходната година.

Основен фактор за размера на данъчните постъпления от ДДФЛ е развитието на параметрите на пазара на труда. Нарастването на заетостта, спадът на безработицата и ръстът на заплащането на труда са предпоставки за по-високи приходи от този вид данъци.

Влияние върху размера на постъпленията от ДДФЛ оказват действащите законодателни и административни мерки в областта на трудовото, социалното и данъчното законодателство. За повишаване на тази група данъчни приходи допринасят и предприетите мерки за намаляване на недекларирания труд, мерките за повишаване на събираемостта на задължения за минали периоди и тематичните кампании за контрол, провеждани от НАП.

По трудови правоотношения приходите от данъка към юни 2026 г. са 1 832,8 млн. евро, 45,9 % от годишните разчети. Тези приходи са със 187,8 млн. евро повече или 11,4 % ръст в сравнение със същия период на предходната година.

Фактори за нарастване на приходите от ДДФЛ са високия номинален ръст на средната работна заплата както в частния сектор, така и в обществения сектор, в т. ч. увеличението на разходите за персонал в бюджетните организации. При тази група данъчни приходи през 2026 г. влияние оказва увеличението от 1 януари 2026 г. (съгласно постановения 24

механизъм в чл. 244, ал. 2 от Кодекса на труда) на минималната работна заплата за страната от 550,66 евро на 620,20 евро или с 12,6 %. Допълнителен положителен ефект има еднократната индексация на възнагражденията в размер на натрупаната към 31 декември 2025 г. годишна инфлация (5 % по данни на НСИ) в бюджетните организации на заетите на по-висока от минималната работна заплата.

Влияние върху приходите от трудови правоотношения в посока намаление през периода оказва ползването на облекченията за деца по чл. 22в и чл. 22г от ЗДДФЛ чрез подаване на декларация по образец при работодателя през месец декември и при подаване на годишната данъчна декларация за доходите, придобити през 2025 година. Очаква се авансовото ползване при работодател на двете облекчения за придобитите доходи през

2026 г. да окаже въздействие и през следващите отчетни периоди.

От извънтрудови правоотношения (ЕТ, свободни професии, граждански договори, годишен и авансов данък и др.) приходите от данъка към 30.06.2026 г. са 169,9 млн. евро, което представлява 55,7 % от годишния план. Основно влияние върху тези приходи оказват резултатите от годишните данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ (дължим данък за довнасяне или надвнесен данък) и дължимите авансови вноски, както и плащанията за минали години и размерът на възстановения и прихванат данък. По данни на НАП към 30.06.2026 г. плащанията по декларации нарастват с 1,9 % (3,3 млн. евро) спрямо края на юни 2025 г., авансовите вноски нарастват с 8,7 % (1,6 млн. евро), а ръстът на плащанията за минали години е 24,5 % (9,9 млн. евро). Размерът на възстановения и прихванат данък нараства на годишна база с 4,8 % (3,8 млн. евро) и влияе в посока намаление на приходите от тази група данъци. Това се дължи основно на ползването с подаването на годишните декларации на постановените в ЗДДФЛ данъчни облекчения, от които с най-голям ефект за намаляване на данъчните приходи са облекченията за деца и за деца с увреждания, и данъчното облекчение за лица с намалена работоспособност.

Приходите от окончателния годишен (патентен) данък и данък върху таксиметров превоз на пътници по консолидирания бюджет за полугодието на 2026 г. са 4,3 млн. евро.

Окончателен данък на местните и чуждестранни физически лица по чл. 37 и 38 от ЗДДФЛ и данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на физически лица - постъпленията от тези данъци са в размер на 247,0 млн. евро, което е 54,3 % от плана за

2026 година и ръст от 88,0 млн. евро повече (55,4 %) спрямо шестте месеца на 2025 година. Ръстът на тази група данъци се дължи както на отчетените финансови резултати от нефинансовите предприятия през 2025 г., така и от прилаганите законодателни и контролни мерки. Влияние за по-високото изпълнение на приходите от данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически и юридически лица имат предприетите контролни действия от НАП за проверка на касови наличности. Контролните действия са насочени приоритетно към лица, за които има информация за висока касова наличност, и при които има риск от наличие на сделки, сключени при условия, водещи до отклонение от данъчно облагане, наличието на скрито разпределение на печалбата по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗКПО. Скритото разпределение на печалбата се третира като дивидент, за който се внася 5 % данък върху разпределените суми. Влияние върху постъпленията от данъка върху дивидентите има и действащата разпоредба от Закона за ограничаване на плащанията в брой (чл. 3, ал. 4, т. 3), плащанията на територията на страната на дивиденти със стойност равна на или надвишаваща 511,29 евро да се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка.

1.2 Други данъци Приходите от други данъци по консолидирания бюджет включват основно алтернативните данъци по ЗКПО и имуществени данъци по Закона за местните данъци и такси.

Постъпилите приходи в тази група към 30.06.2026 г. са в размер на 835,3 млн. евро или 54,6 % от разчета за годината и бележат ръст от 7,5 % (58,3 млн. евро) спрямо постъпленията за шестмесечието на 2025 година.

25

✓ Други данъци по Закона за корпоративното подоходно облагане Постъпленията от други данъци по ЗКПО по консолидираната фискална програма към юни 2026 г. са в размер на 84,9 млн. евро или 66,2 % от годишния план. В сравнение със същия период на 2025 г. постъпленията от тази група данъци нарастват с 2,5 млн. евро (3,0 %). Най-голям относителен дял в общата сума за отчетния период имат постъпленията от данъка върху хазартната дейност (34,2 %), следван от данъка върху представителните разходи (22,9 %), данъка върху социалните разходи, предоставяни в натура (21,5 %) и данъка върху приходите на бюджетните предприятия (21,3 %).

✓ Имуществени данъци по Закона за местните данъци и такси Имуществените данъци включват данък върху недвижимите имоти, данък върху превозните средства, данък при придобиване на имущество по дарения и възмезден начин, данък върху наследствата и туристически данък, които постъпват по бюджетите на общините. Постъпленията в тази група към 30.06.2026 г. възлизат на 554,0 млн. евро, което представлява 54,9 % от годишния разчет, като нарастват номинално с 22,2 млн. евро (4,2 %) спрямо постъпленията за същия период на предходната година. В структурно отношение най-голям дял заемат постъпленията от данък при придобиване на имущество по дарения и възмезден начин (33,7 %), данък върху недвижимите имоти (33,0 %), следват данък върху превозните средства (32,2 %) и туристически данък (1,2 %). Данъкът върху наследствата, освен че има инцидентен характер, предвид нормативно определения изключително ограничен обхват, е от несъществено значение в общите приходи от имуществени данъци.

1.3 Приходи от социални и здравноосигурителни вноски Общата сума на приходите от социално и здравноосигурителни вноски към края на месец юни 2026 г. е в размер на 5 615,3 млн. евро, което представлява 48,3 % от планираните за годината.

Осигурителните вноски по бюджетите, администрирани от НОИ (вкл. държавното обществено осигуряване, фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите” и Учителски пенсионен фонд), са в размер на 4 068,2 млн. евро и представляват 48,3 % от предвиденото в ЗБДОО за 2026 година.

Здравноосигурителните вноски по бюджета на Националната здравноосигурителна каса са в размер на 1 547,2 млн. евро или 48,5 % от предвидените за годината.

1.4 Косвени данъци

1.4.1 Данък върху добавената стойност С най-голям относителен дял сред видовете данъци по КФП за първото полугодие на

2026 г. е данъкът върху добавената стойност – 32,1 %. Отчетените постъпления са в размер на 5 721,0 млн. евро или 44,7 % от годишния разчет, като нарастват със 769,5 млн. евро (15,5 %) спрямо отчетените за същия период на предходната година. Увеличението се дължи основно на по-високите приходи от ДДС при внос от трети страни.

Нетният размер на приходите от ДДС от внос към юни 2026 г. е 1 978,6 млн. евро. В сравнение с края на юни 2025 г. се отчита ръст от 357,2 млн. евро (22,0 %).

През първото полугодие на 2026 г. се отчитат по-високи постъпления от внос на други стоки (без суров нефт) - увеличение със 159,0 млн. евро (11,1 %). Приходите от суров петрол също бележат ръст от 198,1 млн. евро, или 107,0 % повече спрямо същия период на предходната година, основно в резултат на ръст в заплатените количества (барели) суров петрол с 65,6 %. При средната цена (долар/барел) се наблюдава увеличение от 38,1 %, а при осреднения валутен курс на долара спрямо еврото за заплатения през януари-юни 2026 г. суров нефт - понижение от 7,0 %.

26

Ефектът от прилагането на режима „Отложено начисляване на ДДС от вносител при внос на стоки от трети страни“, в съответствие с разпоредбата на чл. 167а от ЗДДС, е неначислен ДДС при внос в размер на 498,0 млн. евро, което е със 166,1 млн. евро (50,0 %) повече спрямо същия период на 2025 година. Стоките с най-значителен дял през първите шест месеца на 2026 г. са: Руди, шлаки и пепели – 311,0 млн. евро (увеличение със 147,9 млн. евро, 90,6 % ръст, отн. дял 62,5 %), Мед и изделия от мед – 106,1 млн. евро (увеличение с 30,9 млн. евро, 41,2 % ръст, отн. дял 21,3 %) и Чугун, желязо и стомана – 34,8 млн. евро (намаление със 7,3 млн. евро, 17,3 % спад, отн. дял 7,0 %). Изброените три групи стоки формират 90,8 % от неначисления ДДС за първите шест месеца на 2026 година.

Значителен ръст на начисления ДДС при внос през януари-юни 2026 г. спрямо същия период на 2025 г. се наблюдава при следните стоки:

✓ минерални горива, минерални масла и продукти от тяхната дестилация - ръст от 192,7 млн. евро (70,9 %) вследствие на увеличение в начисления ДДС при внос от суров петрол за периода януари-юни 2026 г. спрямо същия период на 2025 г.;

✓ електрически машини и апарати, електроматериали и техните части – повишение от 190,0 млн. евро (107,6 %);

✓ маслодайни семена и плодове - ръст от 32,0 млн. евро (79,1 %) в резултат на повишен внос на слънчоглед;

✓ автомобилни превозни средства, трактори, мотоциклети и велосипеди и други сухопътни превозни средства… - ръст от 7,8 млн. евро (12,6 %);

✓ плодове, годни за консумация, цитрусови или пъпешови кори – ръст от 6,9 млн.

евро (39,7 %).

Най-голям спад в начисления ДДС при внос към месец юни 2026 г. спрямо същия период на 2025 г. се отчита при следните стоки:

✓ въздухоплаване и космонавтика - понижение от 27,1 млн. евро (85,5 %) спрямо съпоставими период на 2025 г.;

✓ ядрени реактори, котли, машини - спад от 16,9 млн. евро (9,7 %);

✓ какао и продукти от какао – 15,7 млн. евро по-малко (62,6 %);

✓ торове - спад от 13,4 млн. евро (47,7 %).

Значителният дял на внесените стоки от трети страни, за които не се дължи ДДС при внос (режим отложено начисляване на ДДС при внос, активно усъвършенстване, природен газ по газопроводи и др.), налага необходимостта от прецизиране на обхвата от данни при изчисляване на индексите за цени и физически обеми с цел анализиране на приходите от ДДС при внос. В тази връзка индексите са изчислени на база стоките, обложени с ДДС при внос.

Разглеждайки декларирания ДДС при внос по групи стоки, съобразно Класификатора на широките икономически категории (BEC) през януари-юни 2026 г. спрямо същия период на 2025 г. се наблюдава увеличение при всички групи стоки. Отчита се увеличение на индекса на цените на стоките, обложени с ДДС при внос, с 1,2 %, като количествата също нарастват с 22,0 %. При стоки, изключващи суров нефт, се наблюдава спад на цените с 3,2 %, а физическите обеми нарастват с 16,4 % спрямо януари-юни 2025 година.

Постъпленията от внос по групи стоки са, както следва:

млн. евро 27

Групи стоки с начислен ДДС от внос · Отчет 30.06.2025 · Отчет 30.06.2026 · Относителен дял · Ръст 2026/2025

Промишлени доставки · 497,3 · 504,3 · 25,3% · 1,4%

Горива и смазочни материали · 268,0 · 461,0 · 23,1% · 72,0%

Инвестиционни стоки · 320,0 · 328,1 · 16,5% · 2,5%

Транспортно оборудване · 136,0 · 263,3 · 13,2% · 93,6%

Потребителски стоки, храни, напитки и др. · 391,7 · 435,2 · 21,8% · 11,1%

Начислен ДДС от внос · 1 613,0 · 1 991,9 · 100,0% · 23,5%

Касови постъпления на ДДС от внос (нето) · 1 621,5 · 1 978,6 · · 22,0%

Начисленият ДДС при внос на промишлени доставки е в размер на 504,3 млн. евро, ръст от 7,0 млн. евро (1,4 %). Индексът на цените на промишлените доставки, обложени с ДДС при внос намалява с 0,2 %, а индексът на количествата се увеличава с 1,6 %.

Най-голям ръст се отчита при декларираните суми за ДДС при внос на следните стоки:

- електрически машини и апарати, електроматериали, за които през януари-юни

2026 г. е деклариран ДДС при внос в размер на 29,9 млн. евро – със 7,3 млн. евро (32,2 %) повече спрямо същия период на 2025 г.;

- изделия от чугун, желязо или стомана в размер на 36,1 млн. евро, ръст от 4,8 млн.

евро (15,2 %). Отчетените резултати се дължат предимно на внос на метални профили за изграждане на конструкция за монтаж на фотоволтаични панели.

Значително намаление в начисления ДДС при внос се наблюдава при декларираните суми за ДДС при внос на торове с отчетено намаление от 13,4 млн. евро (47,7 %), основно в резултат на спада на внесените количества (51,8 %).

Постъпленията от внос на горива и смазочни материали са в размер на 461,0 млн. евро, със 193,0 млн. евро (72,0 %) повече спрямо същия период на предходната година. Цените на стоките, обложени с ДДС при внос се увеличават с 25,0 %, а количествата с 37,7 %.

Начислените суми за ДДС при внос на суров петрол през януари-юни 2026 г. бележат ръст от 198,7 млн. евро (105,3 %). При касовите постъпления от суров петрол (вкл. РМО) по подадени митнически декларации се наблюдава увеличение със 198,1 млн. евро (107,0 %) повече спрямо януари-юни 2025 година.

Динамиката на начислените суми за ДДС при внос на суров петрол в зависимост от изменението на физическия обем, цената и валутния курс се разпределя, както следва:

- ефектът от повишението на количеството в барели с 60,6 % се изразява в повишение на декларираните суми за ДДС при внос със 114,1 млн. евро;

- ефектът от увеличението на цената с 37,8 % (от 73,8 долара/барел през януари- юни 2025 г. на 101,6 долара/барел през януари-юни 2026 г.), се изразява в ръст на декларираните суми за ДДС при внос със 114,4 млн. евро;

- ефектът от намаляването в осреднения валутен курс долар/евро със 7,2 % (от 0,92 евро/USD през януари-юни 2025 г. на 0,86 евро/USD през януари-юни 2026 г.) за внесения през изследвания период суров петрол се изразява в спад на декларираните суми за ДДС с 29,9 млн. евро.

Наблюдава се спад на вноса на стоки - Нефтени масла или масла от битуминозни минерали, различни от суровите, което води до намаляване на приходите от ДДС при внос с 6,8 млн. евро (12,8 %) спрямо януари-юни 2025 година.

Считано от 20 декември 2024 г. влиза в сила пълна забрана за внос на стоки от Руската федерация, класирани в кодове по КН 271112, 271113, 271114, 271119 (различни видове нефтен газ-ВНГ) и 7202, на основание чл. 3б от Регламент (ЕС) № 833/2014. Начисленият ДДС при внос през януари-юни 2026 г. от втечнен нефтен газ с посочените кодове бележи ръст с 0,9 млн. евро (5,6 %) спрямо януари-юни 2025 г., като достига до 17,9 млн. евро.

Декларираните суми от ДДС при внос на инвестиционни стоки са в размер на 328,1 млн.

евро, като се регистрира ръст от 8,1 млн. евро (2,5 %) спрямо януари-юни 2025 година.

Наблюдава се увеличение на внесените количества с начислен ДДС при внос с 9,2 % и понижение на цените с 6,1 %. Най-голям ръст се наблюдава при Електрически машини и апарати, електроматериали и техните части – 24,4 млн. евро (22,3 %). Най-значим спад в групата на инвестиционните стоки е отчетен в декларирания ДДС при внос на ядрени реактори, котли, машини, апарати и механизми, части за тези машини или апарати, понижение от 18,0 млн. евро (11,0 %).

От внос на транспортно оборудване през отчетния период са начислени 263,3 млн. евро, със 127,3 млн. евро (93,6 %) повече в сравнение със същия период на 2025 година.

Индексът на физическите обеми на внесено транспортно оборудване, обложено с ДДС при внос се увеличава със 112,2 %, а индексът на цените намалява с 8,8 % спрямо разглеждания период на 2025 година. В групата на транспортното оборудване отчетеният 28

ръст се дължи основно на увеличение при декларирания ДДС при внос на литиево-йонни батерии Декларираните суми от ДДС при внос на потребителски стоки, храни, напитки и други общо са в размер на 435,2 млн. евро, като се увеличават с 43,5 млн. евро (11,1 %) в сравнение с януари-юни 2025 година.

Потребителски стоки са в размер на 168,6 млн. евро като се увеличават с 1,6 млн. евро (0,9 %) в сравнение с януари-юни 2025 година. Количествата на стоките с ДДС при внос показват ръст с 3,3 %, а при цените се отчита спад с 2,3 %.

Начисленият ДДС при внос от храни и напитки е в размер на 221,4 млн. евро или ръст от 31,9 млн. евро (16,8 %). Наблюдава се ръст на количествата на стоките, обложени с ДДС при внос с 23,6 % и намаление на цените с 5,5 %.

Постъпленията от ДДС при сделки в страната и ВОП (нето) към юни 2026 г. възлизат на 3 742,4 млн. евро. Сравнени с данните за същия период на предходната година постъпленията нарастват с 412,3 млн. евро (12,4 %).

Ефективно внесеният ДДС по сметките на Националната агенция за приходите се формира от данък по справки-декларации от сделки в страната и ВОП и допълнително внесени суми, разкрити с данъчно-ревизионни актове при ревизии.

Размерът на декларирания ДДС за възстановяване зависи основно от обема на износа и извършените инвестиции. Регистрираните по ЗДДС лица упражняват правото си на данъчен кредит чрез приспадане по реда на чл. 92, ал. 1 от ЗДДС или чрез ефективно възстановяване от страна на данъчната администрация след изтичане на законоустановения срок. Към 30.06.2026 г. приспаднатият данък възлиза на 334,8 млн.

евро, което представлява увеличение с 55,2 млн. евро (19,7 %) спрямо края на юни 2025 година. Възстановеният данък е в размер на 3 110,8 млн. евро, като възстановените суми са с 383,5 млн. евро (14,1 %) повече в сравнение със същия период на предходната година.

Невъзстановеният ДДС към края на юни 2026 г. възлиза на 32,9 млн. евро, което е с 4,6 млн. евро по-малко спрямо същия период на 2025 година.

1.4.2 Акцизи Приходите от акцизи (нето) от внос, вътрешно производство и въведени в страната от други държави-членки на ЕС акцизни стоки са в размер на 1 691,2 млн. евро, което е 42,7 % от планираните със ЗДБРБ за 2026 г. Съпоставени със същия период на предходната година постъпленията от акцизи намаляват с 93,8 млн. евро (5,3 на сто).

Спадът на постъпленията се дължи основно на групата на тютюна и тютюневите изделия, при която за периода са отчетени със 71,2 млн. евро по-малко приходи спрямо съпоставимия период на предходната година. В тази връзка следва да се отбележи, че от

01.05.2025 г. в съответствие със законоустановения график бяха увеличени акцизните ставки на тютюна и тютюневите изделия, което доведе до изместване на постъпленията през месеците преди и след влизане в сила на промяната. В следствие на това, приходите от цигари през периода януари-юни 2025 г. са с 55,1 млн. евро (5,6 %) повече от събраните през 2026 година.

Относителният дял на нетните постъпления от акциз по стокови групи е от: тютюн и тютюневи изделия (57,4 %); горива (37,2 %); алкохол и алкохолни напитки, вкл. бира (4,6 %) и други акцизни стоки (0,8 %). Постъпленията от акциз към юни 2026 г. по основни стокови групи, са както следва:

▪ акцизи от тютюн и тютюневи изделия – 970,6 млн. евро;

▪ акцизи от горива – 629,0 млн. евро;

▪ акцизи от алкохол и алкохолни напитки (вкл. бира) – 78,3 млн. евро;

▪ приходи от ел. енергия и др. акцизни стоки – 13,3 млн. евро.

29

1.4.3 Данък върху застрахователните премии Приходите от данък върху застрахователните премии са в размер на 20,5 млн. евро при планирани за годината 43,4 млн. евро, като в сравнение със същия период на 2025 г.

отчитат ръст от 1,6 млн. евро (8,4 %). Изпълнението на приходите от данъка върху застрахователните премии по облагаеми застрахователни договори, рисковете, по които са поети от застрахователи, зависят основно от ръста или спада на записаните застрахователни премии.

1.4.4 Мита Постъпленията от мита възлизат на 126,0 млн. евро или 57,3 % от планираните със ЗДБРБ за 2026 г., като заемат 0,7 % относителен дял в общия размер на данъчните приходи по КФП. В сравнение със същия период на предходната година събраните мита са с 32,3 млн. евро (34,5 %) повече.

Към юни 2026 г., сравнено със същия период на предходната година, при декларираните стоки, обложени със ставка на митото, различна от нула, се наблюдава ръст на количествата (3,9 %), ръст на осреднената статистическа стойност за кг (42,1 %) и спад (10,8 %) на осреднената ставка на митото, приложена за облагане на внесените от трети страни стоки.

1.5 Неданъчни приходи Постъпленията от неданъчни приходи по КФП към края на месец юни 2026 г. са в размер на 2 661,6 млн. евро или 46,0 % от годишния разчет към ЗДБРБ за 2026 година. В структурно отношение неданъчните приходи включват държавни, общински и съдебни такси (42,0 %), приходи и доходи от общинска и държавна собственост (27,8 %), постъпления от продажба на нефинансови активи (13,6 %), други неданъчни приходи (8,3 %), глоби, санкции и наказателни лихви (5,9 %) и концесии (2,5 %). В сравнение с предходната година неданъчните приходи намаляват с 292,1 млн. евро, 9,9 %.

Отчетените неданъчни приходи по държавния бюджет през първото полугодие на 2026 г.

са в размер на 1 332,0 млн. евро или 43,7 % от годишния разчет. От тях 913,6 млн. евро са по бюджетите на министерствата и ведомствата (41,2 % от разчета по ЗДБРБ за 2026 г.).

Неданъчните приходи по бюджета на съдебната власт са в размер на 35,9 млн. евро (54,0 % от разчетените за годината), в т.ч. 29,6 млн. евро приходи от съдебни такси.

Неданъчните приходи по общинските бюджети са в размер на 649,2 млн. евро, което представлява 47,9 % от разчета за годината. С най-добро изпълнение се открояват приходите от общински такси – 62,8 % от годишния разчет, следвани от приходите и доходи от собственост – 43,8 % от годишния разчет, приходите от глоби, санкции и наказателни лихви са 42,6 % от предвиденото, приходите от концесии – 42,3 % от разчетите за 2026 г. и постъпленията от продажба на нефинансови активи – 28,5 % от годишния разчет.

Събраните през първото полугодие на 2026 г. неданъчни приходи във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ са в размер на 423,4 млн. евро (48,7 % изпълнение на годишните разчети), в т.ч. 122,2 млн. евро други неданъчни приходи (приходи от 5 %-ните вноски от произведената и продадена и внесената и продадена ел. енергия, от приходите за достъп и пренос на ел. енергия, от приходите от достъп и пренос на природен газ и от приходи от достъп и съхранение на природен газ, и от фактурираните средства от цената и/или компонентата от цена по чл. 30, ал. 1, т. 17 от Закона за енергетиката, наричана цена „задължение към обществото“) и 301,1 млн. евро приходи, получени от търговете за продажба на квоти по чл. 57, ал. 1 от Закона за ограничаване изменението на климата.

30

1.6 Помощи и дарения Постъпленията от помощи и дарения от страната и чужбина (основно помощи от фондовете на ЕС) са в размер на 1 113,0 млн. евро, което представлява 20,6 % от годишния разчет. От тях 1 059,0 млн. евро са постъпленията от европейските фондове, а 54,0 млн.

евро са помощите, отчетени по националния бюджет и от други международни програми.

2. Изпълнение на разходите по икономически елементи Разходите по КФП (вкл. вноската в общия бюджет на ЕС) за първите шест месеца на

2026 г. възлизат на 23 991,4 млн. евро, което е 42,2 % от годишните разчети. Спрямо същия период на предходната година разходите и вноската в общия бюджет на ЕС нарастват номинално с 2,3 млрд. евро (10,7 на сто). Нарастване на разходите има основно при социалните и здравноосигурителните плащания, включително разходите за пенсии, както и при разходите за персонал, капиталовите разходи и други. Причините за наблюдавания ръст на разходите основно са: базов ефект в разходите за пенсии след тяхната индексация от 1 юли 2025 г. с 8,6 на сто, увеличението на минималната работна заплата от януари 2026 г., както и допълнителното увеличение на възнагражденията с размера на натрупаната инфлация за 2025 г., считано от януари 2026 г., значителен ръст на капиталовите разходи, който се дължи на изпълнението на инвестициите и проектите по Общинската инвестиционна програма и Националния план за възстановяване и устойчивост, и други.

Отчетът на разходите на консолидирано ниво по икономически елементи за първото полугодие на текущата година, съпоставен с разчетите към ЗДБРБ за 2026 г. и отчета за същия период на предходната година, е представен в следната таблица:

Разходи по консолидираната фискална програма за първото полугодие на 2026 година * вкл. разходите за членски внос и участия в нетърговски организации и дейности и разходите за платени данъци, такси и административни санкции 31

2025 · 2026 · · Отчет Н1 2026 спрямо · Изпълнение Н1 2026 спрямо

ПОКАЗАТЕЛ · ОТЧЕТ H1 (млн. евро) · ЗДБРБ (млн. евро) · ОТЧЕТ Н1 (млн. евро) · отчет Н1 2025 (%) · ЗДБРБ 2026 (%)

ОБЩО РАЗХОДИ И ВНОСКА ЗА ОБЩИЯ БЮДЖЕТ НА ЕС · 21 667,4 · 56 807,2 · 23 991,4 · 110,7% · 42,2%

Общо нелихвени разходи Текущи нелихвени разходи Разходи за персонал Стипендии Издръжка * Субсидии Социални и здравноосиг. плащания Пенсии Текущи трансфери, обезщетения и помощи за домакинствата Здравноосигурителни плащания Капиталови р-ди и прираст на държ. резерв Предост. тек. и капит. трансфери за чужбина Резерв за непредвидени и/или неотложни разходи Лихвени разходи Вноска за бюджета на ЕС · 20 782,9 18 713,2 5 802,7 49,0 1 738,0 1 575,1 9 548,4 5 921,0 1 281,5 2 345,8 2 053,4 16,2 363,7 520,9 · 54 244,5 44 822,0 12 397,9 107,1 5 784,7 4 130,1 22 402,0 13 577,8 3 891,1 4 933,1 9 408,1 14,5 221,3 1 059,2 1 282,2 · 22 914,4 20 514,5 6 431,9 60,8 1 937,7 1 681,7 10 402,5 6 529,6 1 405,8 2 467,0 2 384,3 15,6 516,7 560,3 · 110,3% 109,6% 110,8% 124,1% 111,5% 106,8% 108,9% 110,3% 109,7% 105,2% 116,1% 95,9% 142,1% 107,6% · 42,2% 45,8% 51,9% 56,7% 33,5% 40,7% 46,4% 48,1% 36,1% 50,0% 25,3% 107,1% 48,8% 43,7%

2.1 Текущи нелихвени разходи

2.1.1 Разходи за персонал Разходите за персонал на консолидирано ниво за полугодието на 2026 г. са в размер на

6 431,9 млн. евро, което представлява 51,9 % от разчетените за годината. В структурно отношение с най-голям относителен дял в разходите по КФП са разходите за персонал по държавния бюджет и по бюджетите на общините, което е свързано с обхвата и спецификата на делегираните им функции. Съпоставени с полугодието на 2025 г., разходите за персонал нарастват с 10,8 на сто (629,1 млн. евро) основно поради увеличението на минималната работна заплата от януари 2026 г., както и допълнителното увеличение на възнагражденията с размера на натрупаната инфлация за 2025 г., считано от януари 2026 г. Разгледани по съставни бюджети, най-съществена част от нарастването на разходите за персонал се формира по бюджетите на общините, които нарастват с 30,2 на сто (331,9 млн. евро), следвани от държавния бюджет, където тези разходи нарастват с 28,0 на сто (220,1 млн. евро). Увеличението на разходите за персонал по бюджетите на висшите училища, БАН и ССА е в размер на 28,1 % (30,6 млн. евро) в сравнение със същия период на миналата година.

2.1.2 Издръжка Разходите за издръжка по консолидираната фискална програма за полугодието на 2026 г.

са в размер на 1 937,7 млн. евро, което представлява 33,5 % от заложените за годината. В разходите за издръжка се включват текуща издръжка, разходите за членски внос и участие в организации с нестопанска цел и разходите за платени данъци, такси и административни санкции. Разходите за текуща издръжка обхващат разходите за храна, медикаменти, научно-изследователски разходи и книги, горива и енергия, външни услуги, текущ ремонт и други разходи.

В структурно отношение основната част от разходите за издръжка за изминалите шест месеца на 2026 г. са по държавния бюджет и бюджетите на общините.

2.1.3 Субсидии Общата сума на средствата, предоставени за субсидии за системата на здравеопазването, за нефинансови предприятия (вкл. организациите с нестопанска цел) и за финансови институции на консолидирана база през първото полугодие на 2026 г. е 1 681,7 млн. евро, което представлява 40,7 % от планираните за годината.

✓ Субсидии за нефинансови предприятия, организации с нестопанска цел и финансови институции Държавното финансово подпомагане на нефинансовите предприятия през 2026 г. отразява взаимоотношенията с реалния сектор. Чрез държавното финансово подпомагане се осъществяват и елементи от социалната правителствена програма, свързани с организирането и изпълнението на задължения за услуги от обществен интерес.

Възлагането им от страна на държавата съответства на концепцията за услугите от обществен интерес, както и на политиката в тази област на страните от ЕС и Регламентите на ЕС, в основата на които е поставен интересът на гражданите, техните потребности и покупателната им способност, което макар и непряко влияе положително върху жизнения стандарт.

Основните приоритетни направления, за които се насочват субсидиите за нефинансови предприятия, са стопански субекти от секторите транспорт, съобщения, земеделие и други.

През първите шест месеца на 2026 г. са предоставени субсидии за нефинансови предприятия, организации с нестопанска цел и финансови институции в размер на 1 599,3 млн. евро, което представлява 40,6 % от разчета за годината.

32

• Транспорт и съобщения Субектите от отраслите транспорт и съобщения са ангажирани в изпълнението на задължения за услуги от обществен интерес, възложени им от държавата с договор при определени параметри, показатели и условия. Средствата в сектора са предназначени за търговски дружества от различните видове транспорт – железопътни пътнически превози, автомобилни пътнически превози (вътрешноградски превози и превози в планински и други райони), както и за текущо поддържане и експлоатация на железопътната инфраструктура.

Поддържането и развитието на железопътната система в страната се извършва основно от Национална компания „Железопътна инфраструктура” като Управител на железопътната инфраструктура в страната, и на лицензирания основен превозвач - „БДЖ-Пътнически превози” ЕООД, изпълняващ задължение за извършване на обществени превозни услуги, в съответствие със Закона за железопътния транспорт.

- Средствата за субсидии се предоставят на „БДЖ - Пътнически превози“ ЕООД за осигуряване изпълнението на възложеното им задължение за извършване на обществени превозни услуги по договор, сключен между министъра на транспорта и съобщенията и дружеството. Субсидиите за „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД за 2026 г., предвидени по бюджета на МТС, са в размер на 110,7 млн. евро. За първото полугодие на 2026 г.

предоставените от МТС средства за тази цел са в размер на 64,5 млн. евро или 58,3 % от годишния разчет.

- Със ЗДБРБ за 2026 г. за Национална компания „Железопътна инфраструктура” са предвидени средства под формата на субсидии, предназначени за финансирането на дейностите по експлоатацията на железопътната инфраструктура, в размер на 171,6 млн.

евро. Усвоените средства към полугодието са в размер на 105,9 млн. евро или 61,7 на сто от годишния план. Същите са предоставени в съответствие с утвърдения от министъра на транспорта и съобщенията График за превеждане на субсидиите, съобразен с необходимостта от средства за финансиране на текущите дейности на предприятието.

- Средствата за субсидии за „Български пощи” ЕАД, предвидени по бюджета на МТС за

2026 г., са в размер на 48,5 млн. евро. За първите шест месеца са предоставени средства общо в размер на 24,8 млн. евро или 51,2 % от годишния разчет.

- Средствата за субсидии за „България Хели Мед Сървиз” – ЕАД (държавното предприятие, осъществяващо спешна помощ по въздуха), предвидени по бюджета на МТС за 2026 г., са в размер на 4,4 млн. евро. За първите шест месеца са предоставени средства общо в размер на 2,1 млн. евро или 48,6 % от годишния разчет.

- Предвидените със ЗДБРБ за 2026 г. средства за субсидиране на превоза на пътници по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони, включително и за Столична община – вътрешноградски транспорт, са в размер на 153,7 млн. евро. По своя характер те са обществени превозни услуги от общ икономически интерес и имат предимно социална насоченост – масови превози до и от работните места в рамките на града и превози до малки отдалечени селища, осигуряващи връзка с общинския център. Средствата се разпределят по общини по предложение на Министерството на транспорта и съобщенията, с изключение на тези за Столична община. Към 30.06.2026 г. предоставените за тази цел средства са в размер на 72,1 млн. евро, в т. ч. за Столична община – в размер на 43,2 млн. евро.

- Предвидените средства в ЗДБРБ за 2026 г. за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за пътуване, предвидени в нормативни актове за определени категории пътници, по вътрешноградския транспорт и междуселищния автомобилен транспорт са 102,8 млн. евро. Предоставените средства към 30.06.2026 г. са в размер на 74,8 млн. евро, диференцирани по групи правоимащи лица и по размер на намалението спрямо редовната цена, са както следва:

- 26,5 млн. евро за транспорт на деца и ученици;

33

- 43,9 млн. евро за безплатни пътувания на деца до седемгодишна възраст, ветерани от войните, военноинвалиди и военнопострадали, както и пътувания по намалени цени на деца от 7 до 14 навършени години, учащи се и лица, получаващи пенсия, лица с намалена работоспособност над 70,99 на сто с вътрешноградския транспорт и междуселищния автомобилен транспорт;

- 4,4 млн. евро за превоз на служители, ползващи право на безплатно пътуване при изпълнение на служебните си задължения.

Средствата се разпределят по общини по предложение на Министерството на транспорта и съобщенията и Министерството на образованието и науката.

Земеделие Към 30.06.2026 г. чрез бюджета на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ) и сметката за средства от Европейския съюз на РА към ДФЗ са изплатени субсидии за нефинансови предприятия в размер на 109,8 млн. евро, в това число: държавна помощ-субсидия в размер на 34,9 млн. евро, преходна национална помощ за тютюн – 31,8 млн. евро, текущи субсидии за пазарни мерки – 25,1 млн. евро, национално съфинансиране към ЕЗФРСР за директни плащания – 12,3 млн. евро, средства за ДДС по схеми „Училищен плод“ и „Училищно мляко“ – 4,0 млн. евро, средства по Програмата за развитие на селските райони в размер на 1,0 млн. евро и други. Изплатените субсидии за първите шест месеца на 2026 г. на юридически лица с нестопанска цел са в размер на 12,9 млн. евро.

• Програми за заетост Предоставяните субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия по програмите за заетост за 2026 г. от МТСП са насочени към осигуряване на трайна заетост и стимулиране разкриването на нови работни места в реалния сектор. За първите шест месеца на годината са изплатени 16,7 млн. евро за програми и мерки за заетост.

✓ Субсидии за системата на здравеопазването Министерство на здравеопазването субсидира лечебните заведения за болнична помощ с държавно и общинско участие въз основа на договор за дейностите, които са определени като държавна отговорност в съответствие с чл. 82 от Закона за здравето и за субсидиране на лечебни заведения за болнична помощ в труднодостъпни и/или отдалечени райони, в съответствие с чл.106 от Закона за лечебните заведения, по критерии и ред, определени от министъра на здравеопазването.

Общият размер на предвидените в разчетите за годината средства за субсидии за системата на здравеопазването е 189,1 млн. евро. От тях за първото полугодие на 2026 г. са усвоени средства в размер на 82,4 млн. евро, от които 77,1 млн. евро по държавния бюджет и 5,3 млн. евро – по бюджета на общините.

2.1.4 Социални и здравноосигурителни плащания Общата сума на социално и здравноосигурителните разходи на консолидирана база за първото полугодие на 2026 г. е 10 402,5 млн. евро, което представлява 46,4 % от разчета за годината. Тук се включват разходите за: пенсии, социални помощи и обезщетения и здравноосигурителни плащания. В структурно отношение социалните и здравноосигурителни разходи са с най-висок относителен дял (43,4 %) в общите разходи по КФП (вкл. вноската в общия бюджет на ЕС), което се обуславя от тяхната приоритетност и провежданата социална политика, насочена към гарантиране на социална подкрепа на най-уязвимите групи от населението, в условията на неблагоприятна демографска среда.

✓ Разходи за пенсии Разходите за пенсии за отчетния период са в размер на 6 529,6 млн. евро, което представлява 48,1 % от разчета за годината. В тази сума са включени разходите за пенсии 34

от ДОО и УПФ. Спрямо полугодието на 2025 г. са изплатени 608,6 млн. евро повече, вследствие на осъвременените пенсии с 8,6 % от 1 юли 2025 г. и по-големия брой пенсионери, които получиха „великденски“ добавки към пенсиите през м. април 2026 г.

Средният размер на пенсията на един пенсионер за м. юни 2026 г. е 517,08 евро. В сравнение с юни 2025 г., той е по-висок с 42,34 евро или 8,9 %.

✓ Текущи трансфери, обезщетения и помощи за домакинствата Извършените разходи за текущи трансфери, обезщетения и помощи за домакинствата на консолидирана основа през отчетния период са в размер на 1 405,8 млн. евро, което представлява 36,1 % от заложеното в годишните разчети. Разходите са свързани с изплатените обезщетения и помощи на основание на Кодекса за социално осигуряване (КСО), Закона за социално подпомагане, Закона за хората с увреждания, Закона за семейни помощи за деца и Закона за закрила на детето. В структурно отношение това са разходи, които се извършват основно по държавния бюджет (главно МТСП) и по бюджета на ДОО.

Отчетените разходи за социални помощи и обезщетения по КСО за първото полугодие на 2026 г. са в размер на 735,7 млн. евро. От структурна гледна точка с най-голям относителен дял са обезщетенията за временна неработоспособност поради общо заболяване (40,1 %), за бременност/раждане и отглеждане на малко дете (32,5 %), и обезщетенията и помощите при безработица (18,4 %).

✓ Здравноосигурителни плащания Общият размер на здравноосигурителните плащания за първите шест месеца на 2026 г. е

2 467,0 млн. евро или 48,5 % от предвидените за 2026 г. здравноосигурителни плащания в размер на 5 087,3 млн. евро (вкл. резерва на НЗОК).

Като здравноосигурителни плащания следва да се третират и предоставените трансфери по договори за извършване на медицински услуги към бюджетни организации, в структурата на които има лечебни заведения по чл. 5 от Закона за лечебните заведения в размер на 54,6 млн. евро. Заедно с предоставените трансфери, усвоените средства за здравноосигурителни плащания възлизат на 2 521,7 млн. евро, което е със 117,5 млн. евро (4,9 %) повече в сравнение с усвоените през първото шестмесечие на 2025 г.

2.2 Капиталови разходи Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) за първото полугодие на

2026 г. възлизат на 2 384,3 млн. евро. Изпълнението на разчетите към ЗДБРБ за 2026 г. за първото полугодие при капиталовите разходи е 25,3 %.

Капиталовите разходи (без нетния прираст на държавния резерв) нарастват с 301,6 млн.

евро (14,7 на сто), спрямо полугодието на 2025 г., като основен принос отново имат капиталовите разходи, извършени по сметките за средства от ЕС и по бюджетите на общините.

В обхвата на КФП с най-голям относителен дял в инвестиционните разходи са капиталовите разходи по сметките за средства от ЕС на Националния фонд и на бенефициентите по оперативните програми на ЕС – 56,4 %, следвани от тези по общинските бюджети – 26,4 % и по държавния бюджет – 15,5 %.

Нетният прираст на държавния резерв към 30.06.2026 г. е положителен в размер на 30,5 млн. евро.

Капиталовите трансфери, предоставени от държавния бюджет за реалния сектор, са насочени главно към изграждане и развитие на железопътната инфраструктура, пристанищната инфраструктура и други дейности. През първото полугодие на 2026 г. чрез бюджета на Министерство на транспорта и съобщенията (МТС) са предоставени капиталови трансфери за Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НК ЖИ), за БДЖ „Пътнически превози” ЕООД и за ДП „Пристанищна инфраструктура“ в общ 35

размер на 125,9 млн. евро. Към 30 юни 2025 г. чрез бюджета на МТС са предоставени капиталови трансфери са в общ размер на 298,0 млн. евро. Намалението на предоставените капиталови трансфери през 2026 г. за дружествата се дължи на факта, че през 2025 г. бяха одобрени с ПМС № 67/2025 г. средства в размер на 121,9 млн. евро за финансиране на дейности по договори за строително-монтажни дейности за проекти на НК ЖИ. През 2025 г. с ПМС № 94/2025 г. бяха одобрени допълнителни 12,1 млн. евро за Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ за обезпечаване на плащания по сключени договори за изпълнение на Инвестиционната програма на предприятието. През 2026 г. с РМС № 130/2026 г. беше одобрено финансиране на основание чл. 3, ал. 3 от Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г. за капиталов трансфер за „БДЖ – пътнически превози“ ЕООД в размер на 8,6 млн. евро за изплащане на задължения за доставка на нови локомотиви и извършване на основен ремонт на подвижен железопътен пътнически състав. С РМС № 162/2026 г. беше одобрено финансиране на основание чл. 3, ал. 3 от Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г. за капиталов трансфер в размер на 25,0 млн. евро за финансиране на дейности по договори за строително-монтажни дейности за проекти с европейско и национално финансиране, по които НК ЖИ е бенефициент/възложител.

Капиталовите трансфери, предоставени от сметките за средства от ЕС са свързани основно с проекти и инвестиции по ПВУ.

2.3 Предоставени текущи и капиталови трансфери за чужбина Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 15,6 млн. евро Основна част от средствата са предоставени чрез сметките за средства от Европейския съюз.

2.4 Лихвени разходи Лихвените плащания на консолидирана база за полугодието на 2026 г. са в размер на 516,7 млн. евро, което представлява 48,8 % от предвидените с разчетите към ЗДБРБ за

2026 година. Размерът на лихвените разходи през годината зависи от календара на лихвените плащания.

Разгледани по бюджетни системи лихвени разходи се извършват основно по държавния бюджет (502,3 млн. евро) и по общинските бюджети (14,2 млн. евро). Размерът на разходите за лихви по външни заеми за полугодието е 458,5 млн. евро, а на вътрешните лихви – 58,2 млн. евро. Изпълнението им спрямо разчетите за годината е съответно 51,3 % и 35,3 процента.

2.5 Вноска на България в бюджета на Европейския съюз България регулярно и в срок превежда вноската си в общия бюджет на Европейския съюз в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС. Вноската на България в общия бюджет на ЕС се формира от следните компоненти – традиционни собствени ресурси (75 % от събраните мита), ресурс на база приходите от ДДС, ресурс на база брутен национален доход, ресурс на база нерециклирани отпадъци от опаковки от пластмаса и участие във финансиране на брутното намаление за Австрия, Дания, Германия, Нидерландия и Швеция и вноска за корекция за неучастие на съответни държави членки в някои политики за свобода, сигурност и правосъдие.

36

Касови плащания от централния бюджет към първото полугодие на 2026 година.

(млн. евро)

3. Изпълнение на показателите в частта на финансирането по консолидираната фискална програма към 30.06.2026 година

3.1 Външно финансиране Нетният размер на външното финансиране по КФП за първото полугодие на 2026 г. е положителен и възлиза на 370,5 млн. евро.

✓ Външни заеми За първите шест месеца на 2026 г. общият размер на постъпилите средства по външни заеми по КФП е 451,8 млн. евро. Средствата са постъпили по централния бюджет и по бюджетите на общините.

Постъпленията по централния бюджет включват:

✓ усвоените средства към 30.06.2026 г. са в общ размер на 400 млн. евро по два държавни заема от Банката за развитие на Съвета на Европа и Европейската инвестиционна банка, като няма постъпления от емисии на еврооблигации на международните капиталови пазари (МКП).

Постъпления по общинските бюджети - към 30.06.2026 г. по общинските бюджети от договори с чуждестранни кредитори са получени заемни средства в размер на 51,8 млн.

евро. Средствата са по бюджетите на Столична община (50 млн. евро) и община Бургас (1,8 млн. евро) за финансиране на проекти за разширяване на столичното метрото и за изграждане на детска многопрофилна болница в гр.Бургас.

✓ Погашения по външни заеми Размерът на извършените за първото шестмесечие на 2026 г. погашения по външни заеми по КФП е 77,7 млн. евро, което представлява 51,1 % от разчетите към ЗДБРБ за

2026 година. Извършените погашения са както следва:

- по централния бюджет - през първото полугодие на 2026 г. са изплатени погашения в размер на 52,1 млн. евро, в т.ч. 10,0 млн. евро към Банка за развитие на Съвета на Европа, 10,4 млн. евро към Международна банка за възстановяване и развитие и 31,7 млн. евро към Европейска инвестиционна банка.

- по бюджетите на министерствата и ведомствата 14,1 млн. евро – извършените погашения към 30.06.2026 г. по ДИЗ, управлявани от министерствата са в размер на 12,1 млн. евро, а по заемите с крайни бенефициенти – 2,0 млн. евро.

- по бюджетите на общините погашенията по външни заеми са в размер на 11,5 млн. евро - основно от Столична община.

✓ Наличности (нето) в каса и сметки в чужбина 37

ВНОСКА В ОБЩИЯ БЮДЖЕТ НА ЕС · Отчет Н1 2026

Вноска на база брутен национален доход Вноска на база данък добавена стойност Ресурс на база нерециклирани отпадъци от опаковки от пластмаса Участие във финансирането на брутното намаление за Австрия, Дания, Германия, Нидерландия и Швеция и вноска за корекция за неучастие на съответни държави членки в някои политики за свобода, сигурност и правосъдие Вноска на традиционни собствени ресурси (мита) ВНОСКА В ОБЩИЯ БЮДЖЕТ НА ЕС · 330,3 73,1 35,3 27,4 94,3 560,3

Нетното изменение на наличностите в каса и по сметки в чужбина към 30.06.2026 г. е увеличение с 3,6 млн. евро.

3.2 Вътрешно финансиране Нетното вътрешно финансиране за първото полугодие на 2026 г. е положително в размер на 2 046,7 млн. евро и включва заеми от банки и други лица страната (нето), операции с ДЦК и ОбЦК (нето) и покупко-продажба на ДОбЦК, нетно изменение на депозитите, друго финансиране, възмездно финансиране (нето) и придобиване на дялове, акции и съучастия (нето).

✓ Заеми от банки и други лица в страната – нето Нетният размер на показателя за първите шест месеца на годината е положителен в размер на 395,3 млн. евро. Отчетената сума почти изцяло е по бюджетите на общините. От банки в страната за първото полугодие на 2026 г. общините са получили заеми в размер на 401,1 млн. евро, а са погасили към същите 26,4 млн. евро. За периода предоставените заеми на общините от други лица в страната са в размер на 59,6 млн. евро („ФЛАГ” ЕАД), а сумата на направените погашения към тази група кредитори е - 38,9 млн. евро, в т. ч.

34,9 млн. евро към „ФЛАГ“ ЕАД, а останалите са по заеми към Фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници“ и към други кредитори по договори за заеми по финансов инструмент, управляван от „Фонд Мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД. Нетният размер на заемите от банки и други лица в страната, отчетени от държавните висши училища и ССА е (-0,1) млн. евро.

✓ Операции с държавни/общински ценни книжа (нето) На консолидирана база за разглеждания период е реализирано положително нетно финансиране с държавни и общински ценни книжа в размер на 509,1 млн. евро и то включва емитирани ДЦК на вътрешния пазар в размер на 1 376,8 млн. евро и погашения по държавни и общински ДЦК в размер на 867,7 млн. евро. Постъпленията от емисии на ДЦК на вътрешния пазар са изцяло по централния бюджет и възлизат на 1 376,8 млн. евро или са емитирани ДЦК на обща номинална стойност 1 410 млн. евро. От началото на годината до края на май 2026 г. са пуснати в обращение три нови емисии ДЦК, пласирани на принципа на „отворени“ емисии, със срочност от 2, 5 и 10 години, чийто съвкупен номинален обем към 30.06.2026 г. е формиран от пласираните индивидуални сумарни обеми, както следва:

- 2-годишни ДЦК (емисията е пусната в обращение на 19.01.2026 г., деноминирана е в евро, с падеж 21.01.2028 г. и годишен лихвен купон от 2,25 %) с общ пласиран обем от 450,0 млн. евро, като през януари, февруари и март са пласирани съответно по 150 млн. евро.

- 5-годишни ДЦК (емисията е пусната в обращение на 26.01.2026 г., деноминирана в евро, с падеж 28.01.2031 г. и годишен лихвен купон от 2,75 %) с общ пласиран обем от 450,0 млн. евро, като през януари, март и април са пласирани съответно по 150 млн. евро.

- 10-годишни ДЦК (емисията е пусната в обращение на 09.02.2026 г., деноминирана в евро, с падеж 11.02.2036 г. и годишен лихвен купон от 3.50 %) с общ пласиран обем от 510,0 млн. евро, като през февруари и април са пласирани съответно по 150,0 млн. евро и през май 210 млн. евро.

Отчетените погашения по централния бюджет в края на юни 2026 г. са в размер на 866,2 млн. евро, като през месец февруари Министерството на финансите погаси емисия 5- годишни ДЦК от 2021 г. в обем от 869,2 млн. евро номинална стойност.

Погашенията по емитирани през предходни периоди общински ценни книжа са в размер на 1,5 млн. евро и са отчетени от 5 общини. За отчетния период няма емитиран нов общински дълг на вътрешния пазар.

38

✓ Покупко–продажба на държавни/общински ценни книжа Нетният размер на средствата по консолидираната фискална програма за първото полугодие на 2026 г., отчетени в резултат на покупко-продажбата на държавни и общински ценни книжа, е -87,4 млн. евро. През отчетния период са реализирани единствено покупки на ДЦК, като те възлизат на 87,4 млн. евро и са извършени по бюджета на Фонд „Гарантирани вземанията на работниците и служителите“ (ФГВРС) – 8,0 млн. евро и Учителския пенсионен фонд (УПФ) – 79,4 млн. евро.

✓ Финансови операции по прилагане на Общата селскостопанска и общата рибарска политики (нето) Нетният размер на финансовите операции по прилагане на Общата селскостопанска и общата рибарска политики за полугодието на 2026 г. е положителен и възлиза на 177,5 млн. евро. Това включва:

- Плащания за сметка на Европейския съюз Общият размер на плащанията, извършени към земеделските производители от сметката за европейски средства на Разплащателната агенция към ДФ ”Земеделие” за полугодието на 2026 г. е 457,5 млн. евро, от които 442,1 млн. евро са от средствата за директни плащания (вкл. средства от ЕЗФРСР, прехвърлени към директните плащания), 10,9 млн.

евро за пазарни мерки и 4,5 млн. евро от суми за преструктуриране.

- Възстановени суми от Европейския съюз Възстановените суми от Европейския съюз са общо 634,9 млн. евро, от които 623,6 млн.

евро за директни плащания (вкл. средства от ЕЗФРСР, прехвърлени към директните плащания), 8,4 млн. евро за пазарни мерки и 2,9 млн. евро - суми за преструктуриране.

✓ Възмездно финансиране (нето) Нетният размер на възмездното финансиране (вкл. предоставените заеми към крайни бенефициенти по ДИЗ (нето)) за първите шест месеца на годината е отрицателен – 41,5 млн. евро.

Нетното изпълнение на операциите по ДИЗ с краен бенефициент търговско дружество към края на месец юни 2026 г. е положително в размер на 2,0 млн. евро, като цялата сума представлява постъпили средства от крайни бенефициенти по ДИЗ във връзка с извършване на погашения в съответствие с предвидените погасителни схеми за 2026 година.

Размерът на предоставените кредити за първото полугодие на 2026 г. е 21,3 млн. евро.

Възстановените главници по отпуснати през предходни периоди лихвени кредити са в размер на 5,7 млн. евро.

Размерът на предоставената възмездна финансова помощ на консолидирана база към полугодието на 2026 г. е 27,9 млн. евро, като преобладаваща част от нея – 25,0 млн. евро е предоставена по бюджетите на министерствата. Възстановената възмездна финансова помощ на консолидирана база за първите шест месеца на годината е 0,7 млн. евро, като тя изцяло е по общинските бюджети.

Нетната сума на плащанията по активирани гаранции, поръчителства и преоформен държавен дълг е в размер на -0,7 млн. евро.

✓ Придобиване на дялове, акции и съучастия (нето) Нетният размер на средствата за придобиване на дялове, акции и съучастия за първото полугодие на 2026 г. е отрицателен – (-6,9) млн. евро, от които по централния бюджет – (-6,5) млн. евро, по бюджетите на общините – (-0,3) млн. евро и по бюджетите на министерствата и ведомствата – (-0,1) млн. евро.

39

3.3 Приватизация на дялове, акции и участия Постъпилите към 30.06.2026 г. по КФП приходи от приватизация са в размер на 0,1 млн.

евро и са по централния бюджет и бюджетите на общините.

40

IV. ДЪРЖАВЕН БЮДЖЕТ, БЮДЖЕТИ НА ОБЩИНИТЕ, НА СОЦИАЛНООСИГУРИТЕЛНИТЕ ФОНДОВЕ И БЮДЖЕТИ ПО ЧЛ.13, АЛ.3 И АЛ.4 ОТ ЗАКОНА ЗА ПУБЛИЧНИТЕ ФИНАНСИ

1. Държавен бюджет ➢ Основни параметри на изпълнението на държавния бюджет за първото полугодие на 2026 година.

Изпълнението на основните показатели на държавния бюджет за първото полугодие на

2026 г., съпоставено към същия период на предходната година и програмата, е както следва:

Изпълнение на държавния бюджет за полугодието на 2026 г.

(млн. евро) * В позицията "Резерв за непредвидени и/или неотложни разходи" се отразяват само данните по разчет, а разходите по отчет се отразяват по съответните разходни позиции, към които се отнасят извършените разходи.

През първото полугодие на 2026 г. постъпилите приходи, помощи и дарения по държавния бюджет са в размер на 12 796,5 млн. евро, което представлява 45,0 % изпълнение на годишните разчети в ЗДБРБ за 2026 г. Спрямо същия период на 2025 г.

постъпленията по държавния бюджет са с 461,0 млн. евро повече. Постъпилите данъчни приходи към 30.06.2026 г. са в размер на 11 429,4 млн. евро, което представлява изпълнение от 45,0 % на планираните разчети за 2026 г. и увеличение с 8,5 на сто спрямо същия период на 2025 г.

Приходите в частта на преките данъци възлизат на 3 785,9 млн. евро, което представлява 45,9 % от планираните за годината, като спрямо същия период на предходната година се отчита увеличение със 187,5 млн. евро. Приходите от корпоративен данък към юни 2026 г.

са в размер на 1 491,9 млн. евро или 43,6 % от годишния план. Сравнени с данните към 41

ПОКАЗАТЕЛИ · Отчет I-во полугодие · Закон 2026 г. · Отчет I-во полугодие · Изпълнение спрямо · Изпълнение спрямо

2025 г. · · 2026 г. · 2025 г. · Закон 2026 г.

Приходи, помощи и дарения -Данъчни приходи Преки Косвени Други данъци -Неданъчни приходи -Помощи и дарения · 12 335,5 10 529,9 3 598,4 6 849,2 82,4 1 624,8 180,7 · 28 460,8 25 409,5 8 250,5 17 030,7 128,3 3 051,1 0,3 · 12 796,5 11 429,4 3 785,9 7 558,7 84,8 1 332,0 35,0 · 103,7% 108,5% 105,2% 110,4% 103,0% 82,0% · 45,0% 45,0% 45,9% 44,4% 66,1% 43,7%

Разходи, трансфери и вноска за бюджета на ЕС -Нелихвени разходи -Лихви Външни заеми Вътрешни заеми Резерв за непредвидени и/или неотложни разходи* - Трансфери за др. бюджети - нето - Вноска за бюджета на ЕС · 14 099,7 5 616,8 349,5 300,5 49,0 7 612,5 520,9 · 35 780,7 16 502,7 1 030,7 880,8 149,9 67,2 16 897,9 1 282,2 · 14 707,1 5 482,7 502,3 451,9 50,4 8 161,8 560,3 · 104,3% 97,6% 143,8% 150,4% 103,0% 107,2% 107,6% · 41,1% 33,2% 48,7% 51,3% 33,6% 48,3% 43,7%

Бюджетен баланс · -1 764,3 · -7 319,8 · -1 910,6

месец юни на предходната година постъпленията намаляват със 111,8 млн. евро (7,0 на сто). Намалението е при постъпленията от корпоративен данък от финансови институции (спад 60,5 %, 311,8 млн. евро спрямо същия период на 2025 г.) и се дължи на направените през месец юни на предходната година допълнителни авансови вноски.

В тази група данъци са и приходите от данък върху дивидентите, ликвидационните дялове и доходите на местни и чуждестранни юридически лица, които са в размер на 44,3 млн.

евро, или 55,5 % от годишния разчет и ръст от 11,8 млн. евро (36,2 %) спрямо отчетените за същия период на предходната година. Постъпленията от данъци върху дивидентите, ликвидационните дялове и доходите на юридически лица зависят от състоянието на икономиката и осъществяващите се процеси по разпределение на фирмена собственост в страната.

Приходите от данъци върху доходите на физически лица са в размер на 2 249,7 млн. евро или 47,3 % от заложените в разчета за годината. Тези приходи са с 287,5 млн. евро повече или 14,7 % ръст спрямо същия период на предходната година.

Приходите от косвени данъци към юни 2026 г. са в размер на 7 558,7 млн. евро или 44,4 % от годишния разчет. Съпоставени с данните за същия период на предходната година, постъпленията нарастват със 709,6 млн. евро (10,4 %). Това нарастване се дължи основно на по-големите приходи от ДДС.

Приходите от ДДС са в размер на 5 721,0 млн. евро, което представлява 44,7 % от планираните със ЗДБРБ за 2026 година. Съпоставени с края на юни 2025 г., приходите от ДДС нарастват със 769,5 млн. евро (15,5 на сто). Приходите от акцизи (нето) от внос, вътрешно производство и въведени в страната от други държави-членки на ЕС акцизни стоки са в размер на 1 691,2 млн. евро, което е 42,7 % от планираните със ЗДБРБ за 2026 г.

Съпоставени със същия период на предходната година постъпленията от акцизи намаляват с 93,8 млн. евро (5,3 на сто). Спадът на постъпленията се дължи основно на групата на тютюна и тютюневите изделия, при която за периода са отчетени със 71,2 млн. евро по- малко приходи спрямо съпоставимия период на предходната година. В тази връзка следва да се отбележи, че от 01.05.2025 г. в съответствие със законоустановения график бяха увеличени акцизните ставки на тютюна и тютюневите изделия, което доведе до изместване на постъпленията през месеците преди и след влизане в сила на промяната. В следствие на това, приходите от цигари през периода януари-юни 2025 г. са с 55,1 млн.

евро (5,6 %) повече от събраните през 2026 година. Постъпленията от мита възлизат на 126,0 млн. евро или 57,3 % от планираните със ЗДБРБ за 2026 година. В сравнение със същия период на предходната година събраните мита са с 32,3 млн. евро (34,5 %) повече.

Приходите от данък върху застрахователните премии са в размер на 20,5 млн. евро при планирани за годината 43,4 млн. евро, като в сравнение със същия период на 2025 г.

отчитат ръст от 1,6 млн. евро (8,4 %). Изпълнението на приходите от данъка върху застрахователните премии по облагаеми застрахователни договори, рисковете, по които са поети от застрахователи, зависят основно от ръста или спада на записаните застрахователни премии.

Постъпленията от други данъци по държавния бюджет към края на юни 2026 г. са в размер на 84,8 млн. евро или 66,1 % от планираните със ЗДБРБ за 2026 г. Съпоставени с данните към юни 2025 г. приходите от други данъци нарастват с 2,5 млн. евро (3,0 %).

Отчетените неданъчни приходи по държавния бюджет към юни 2026 г. са в размер на 1 332,0 млн. евро, 43,7 % от планираните за годината и се формират основно от приходи от държавни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии и други неданъчни приходи.

Постъпилите помощи и дарения по държавния бюджет към юни 2026 г. са в размер на 35,0 млн. евро.

42

Общият размер на разходите по държавния бюджет (вкл. трансферите за др. бюджети и вноската в бюджета на ЕС) към юни 2026 г. е 14 707,1 млн. евро, 41,1 % от годишните разчети.

Разходи, трансфери за други бюджети и вноска в бюджета на ЕС към юни 2025 г. и 2026 г.

* Вкл. нетния прираст на държавния резерв Нелихвените разходи (без трансферите за др. бюджети) по държавния бюджет към юни

2026 г. са в размер на 5 482,7 млн. евро.

Размерът на извършените текущи нелихвени разходи за периода е 5 084,7 млн. евро, което представлява 38,2 % от разчета за годината. За капиталови разходи по държавния бюджет (вкл. нетния прираст на държавния резерв) са изразходвани 396,1 млн. евро, или 12,5 % от годишния разчет. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 1,8 млн. евро или 12,9 % от предвидените за 2026 г.

Лихвените плащания по държавния бюджет за първото полугодие на 2026 г. са в общ размер на 502,3 млн. евро или 48,7 % от предвидените в разчета за годината. Лихвите по вътрешни заеми по държавния бюджет към 30.06.2026 г. са в размер на 50,4 млн. евро (33,6 % от разчета за годината). Лихвите по външни заеми по държавния бюджет за отчетния период са в размер на 451,9 млн. евро (51,3 % от ЗДБРБ за 2026 г.). От тях 449,0 млн. евро са разходите по централния бюджет и 2,9 млн. евро са по бюджетите на министерствата и ведомствата.

Нетният размер на трансферите и временните безлихвени заеми по държавния бюджет към края на юни 2026 г. е 8 161,8 млн. евро, в т. ч.:

- на социалноосигурителните фондове (нето) – 4 083,3 млн. евро;

- на други автономни бюджети (ДВУ, БАН, БНТ, БНР, БТА и ССА) – 485,7 млн. евро;

- трансфери/субсидии от държавния бюджет за общините (нето) – 3 265,0 млн. евро.

Частта от вноската на Република България в общия бюджет на ЕС, изплатена към

30.06.2026 г. от централния бюджет, възлиза на 560,3 млн. евро.

Бюджетното салдо по държавния бюджет към 30.06.2026 г. е отрицателно в размер на 1 910,6 млн. евро, или 1,5 % от прогнозния БВП.

43

1.1 Бюджет на Народното събрание За първото полугодие на 2026 г. отчетените приходи са в размер на 0,5 млн. евро или 56,4 % от предвидените в ЗДБРБ за 2026 г. С най-голям относителен дял (76,0 %) са отчетените приходи и доходи от собственост.

Отчетените разходи към 30.06.2026 г. на Народното събрание са в размер на 26,1 млн.

евро или 41,3 % от разчетените средства със ЗДБРБ за 2026 г. От тях 19,5 млн. евро са разходи за персонал, 6,6 млн. евро са издръжка и 0,06 млн. евро - капиталови разходи.

1.2 Бюджет на съдебната власт По бюджета на съдебната власт за първите шест месеца на 2026 г. са постъпили приходи в размер на 36,0 млн. евро, които представляват 54,1 % от предвидените за годината. От отчетените приходи най-голям дял имат постъпленията от съдебни такси – 29,6 млн. евро при одобрени със ЗДБРБ за 2026 г. 58,8 млн. евро или изпълнението е 50,3 %. За сравнение, към 30.06.2025 г. са отчетени общо приходи в размер на 30,9 млн. евро (39,7 % от планираните), от които 24,4 млн. евро са приходи от съдебни такси.

Разходите по бюджета на съдебната власт са в размер на 361,3 млн. евро или 47,4 % от планираните със ЗДБРБ за 2026 г. (762,0 млн. евро). За сравнение, през същия период на

2025 г. са отчетени разходи в размер на 334,4 млн. евро, които представляват 47,2 % от определените с годишния закон 707,8 млн. евро. От общата сума на отчетените разходи към 30.06.2026 г. 336,7 млн. евро са разходи за персонал, 21,5 млн. евро – издръжка и 3,0 млн. евро - капиталови разходи.

2. Бюджети на общините ➢ Приходи, помощи и дарения Приходите по бюджетите на общините към 30.06.2026 г. са в размер на 1 214,4 млн.

евро, което представлява 50,7 % от разчетите към ЗДБРБ за 2026 г. и с 64,5 млн. евро или с 5,6 % повече спрямо събраните за същия период на 2025 г. Данъчните приходи по общинските бюджети са в размер на 558,5 млн. евро или 54,7 % от годишните разчети към ЗДБРБ за 2026 г. и с 4,2 % повече спрямо тези за същия период на 2025 г. Неданъчните приходи и помощите към 30.06.2026 г. възлизат на 655,9 млн. евро или с 42,1 млн. евро или 6,9 % повече спрямо същия период на предходната година. От имуществени данъци в общинските бюджети към 30.06.2026 г. са постъпили 554,0 млн. евро, което представлява ръст от 4,2 % спрямо същия период на миналата година. С най-значителен дял в приходите от имуществени данъци е данъкът върху недвижимите имот – 33,7 %, следван от данъка върху придобиването на имущество по дарения и възмезден начин – 33,0 %, данъка върху превозните средства – 32,2 % и туристическия данък – 1,2 %. Към 30.06.2026 г. по бюджетите на общините са постъпили 4,3 млн. евро от патентен данък и данък върху таксиметров превоз на пътници.

Общият размер на неданъчните приходи, постъпили по местните бюджети към

30.06.2026 г., е 649,2 млн. евро. Най-голям относителен дял в неданъчните приходи в общинските бюджети заемат приходите от общински такси (450,6 млн. евро) или 69,4 %, следват приходите и доходите от собственост (111,4 млн. евро) – 17,2 %, постъпленията от продажба на нефинансови активи (48,6 млн. евро) – 7,5 %, постъпленията от глоби, санкции и наказателни лихви (26,4 млн. евро) – 4,1 %, приходите от концесии (22,8 млн.

евро) – 3,4 % и други неданъчни приходи (8,1 млн. евро) – 1,2 %. Съпоставени със същия период на предходната 2025 г., постъпленията от неданъчни приходи са с 42,1 млн. евро повече, като се наблюдава ръст във всички неданъчни приходи.

Към 30.06.2026 г. по общинските бюджети са постъпили 6,7 млн. евро приходи от помощи и дарения.

44

➢ Разходи Към 30.06.2026 г. общините са отчели общо разходи в размер на 4 225,1 млн. евро, включително за сметка на предоставени допълнителни трансфери главно от държавния бюджет и представляват 61,4 % от разчетите по ЗДБРБ за 2026 г. и със 22,4 % (772,1 млн.

евро повече спрямо същия период на миналата година. Нелихвените разходи възлизат на 4 210,9 млн. евро. С най-голям относителен дял са разходите за персонал (заплати и възнаграждения, други възнаграждения и плащания за персонала и осигурителни вноски), които са в размер на 2 459,4 млн. евро – 58,4 %, следвани от разходите за издръжка (вкл.

разходи за членски внос и участие в нетърговски организации и дейности, платени данъци, такси и административни санкции), които са в размер на 808,3 млн. евро – 19,2 %.

Разходите за субсидии възлизат на 228,9 млн. евро. В разходите за субсидии за нефинансови предприятия се отчитат предоставените от общините субсидии за вътрешноградски и междуселищни превози на транспортните фирми и дружества, които се планират в централния бюджет, както и тези, които се предоставят по решение на общинския съвет. Като разходи за субсидии за организации с нестопанска цел се отчитат отпусканите по решение на общинския съвет субсидии по реда на Закона за физкултурата и спорта за подпомагане дейността на спортните клубове в общините (отчитат се в местните дейности). Социалните разходи (текущи трансфери, обезщетения и помощи за домакинствата, вкл. разходите за стипендии) са в размер на 92,0 млн. евро.

Отчетените капиталови разходи са в размер на 622,3 млн. евро и в сравнение със същия период на 2025 г. са с 322,8 млн. евро повече. В общия размер на капиталовите разходи най-съществен дял – 58,5 %, заемат разходите за основен ремонт – 364,2 млн.

евро и за придобиване на ДМА – 39,8 % дял или 247,5 млн. евро.

Разходите за лихви към 30.06.2026 г. възлизат на 14,2 млн. евро, като към същия период на 2025 г. те са били 13,2 млн. евро. Увеличението към първото полугодие на

2026 г. спрямо същия период на 2025 г. се дължи на нарастването на размера на лихвените плащания по заеми от чужбина, които за 2026 г. са отчетени в размер на 6,6 млн. евро (с 1,2 млн. евро повече в сравнение със същия период на миналата година). По облигационните заеми платените лихви от общините са 0,2 млн. евро, което е с 0,2 млн.

евро по-малко спрямо същия период на предходната година. По заеми към местни лица от страната (заеми от банки, заеми от „ФЛАГ“ ЕАД и др. местни лица) отчетените от общините разходи за лихви са 6,2 млн. евро, като техният размер е почти непроменен спрямо същия период на 2025 г. Отчетените лихвени разходи по задължения, представляващи форми на общински дълг (лихви по финансов лизинг и търговски кредити), са в размер на 0,07 млн. евро, а отчетените платени лихви по заеми, предоставени от централния бюджет и бюджетни организации са 0,2 млн. евро. Общините отчитат и други разходи за лихви към местни лица в размер на 0,8 млн. евро.

➢ Финансиране Към 30.06.2026 г. по общинските бюджети от договори с чуждестранни кредитори са получени заемни средства в размер на 51,8 млн. евро. Средствата са по бюджетите на Столична община (50 млн.евро) и община Бургас (1,8 млн.евро) за финансиране на проекти за разширяване на столичното метрото и за изграждане на детска многопрофилна болница в гр. Бургас. Изплатените главници от общинските бюджети по външните заеми от началото на годината до 30.06.2026 г. са в размер на 11,5 млн. евро – основно от Столична община.

Към края на юни 2026 г. получените заемни средства от банки в страната, отчетени по общинските бюджети, са в размер на 401,1 млн. евро (основно заеми от ББР), а от други местни лица са 59,6 млн. евро (основно от „ФЛАГ“ ЕАД) или общо получените заемни средства от лица в страната са 460,7 млн. евро. Изплатените от общините главници по банкови заеми от страната са отчетени в размер на 26,4 млн. евро. Погасените главници по заеми от др. лица от страната са 38,9 млн. евро, в т.ч. 34,9 млн. евро към „ФЛАГ“ ЕАД, а останалите са по заеми към Фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници“ и към други кредитори по договори за заеми по финансов инструмент, управляван от Фонд 45

„Мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД. Общият размер на погашенията за периода по заемите от страната (65,3 млн. евро) е по-малък от получените заемни средства за същия период, поради което нетният размер на операциите по тези заеми за полугодието за 2026 г. е положителен (395,4 млн. евро).

Погашенията за периода по емитирани през предходни периоди общински ценни книжа са отчетени в размер на 1,5 млн. евро от 5 общини.

За отчетния период няма емитиран нов общински дълг.

Другото финансиране /нето/ по общинските бюджети към 30.06.2026 г. е (-3,4) млн.

евро, като съществена част от него представляват отчетените операции по Закона за управление на отпадъците. Нетният размер за периода на задълженията и погашенията по финансов лизинг и търговски кредити като форми на дълг е в размер на 0,2 млн. евро (1,0 млн. евро задължения и 0,8 млн. евро погашения).

Нетният размер на събраните средства и извършени плащания от общините за сметка на други бюджети, сметки и фондове е положителен и е в размер на 10,2 млн. евро.

Към 30.06.2026 г. отчетеният от общините нетен размер на операциите по придобиване на дялове, акции и съучастия е в размер на (-0,3) млн. евро, а нетният размер на представените кредити е (-21,3 млн. евро).

Средства по общинските бюджети от приватизация на дялове, акции и участия за периода са отчетени в размер на 0,05 млн. евро.

Предоставените средства по възмездна финансова помощ за полугодието на 2026 г.

са (-2,9) млн. евро, а възстановените са 0,7 млн. евро.

Общините отчитат 1 119,6 млн. евро бюджетен преходен остатък, а наличността към края на месец юни 2026 г. (по банкови сметки и каса) нараства и е в размер на 1 670,3 млн.

евро. Част от наличността по общинските бюджети към 30.06.2026 г. е под формата на срочни депозити, които са в размер на 39,8 млн. евро, а 50,8 млн. евро е размерът на остатъците по валутни сметки. Отчетената касова наличност по общинските бюджети е 1,2 млн. евро. Част от наличността представлява остатък по текущи сметки в БНБ (280,3 млн.

евро), а останалата е в други банки. Отчетената наличност в делегираните от държавата дейности е 847,4 млн. евро (50,7 % от общата наличност), а в местните дейности е 822,9 млн. евро (49,3 %).

В държавните дейности наличността е формирана най-вече от получени от общините през текущата година средства от субсидии (602,1 млн. евро). Следващата по размер наличност (183,4 млн. евро) в тези дейности е с източник средства, получени от общините също под формата на субсидии, но през преходни години. На трето място е остатъка от получени трансфери от други бюджети и сметки за средства от Европейския съюз (24,9 млн. евро). Остатъци има и от получени приходи в текущата и предходни години (8,6 млн.евро), както и от средства с друг характер.

Най-голяма част (398,2 млн. евро) от наличността в местните дейности е формирана от получени от общините през текущата година под формата на приходи и дарения.

Съществена част е формирана и от средства от преходни остатъци (306,7 млн. евро).

Остатъкът на получените през второто тримесечие на 2026 г. средства от субсидии е 58,7 млн. евро, а остатъкът от получени средства под формата на заемни средства е 43,8 млн. евро. Остатъци са формирани и от получени трансфери от други бюджети и сметки за средства от ЕС (6,1 млн. евро), от възстановени отчисления от РИОСВ (6,4 млн.

евро) и др.

3. Социалноосигурителни фондове

3.1 Държавно обществено осигуряване Общата сума на приходите, помощите и даренията по бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) към 30.06.2026 г. възлиза на 4 105,5 млн. евро, което представлява 48,2 % от заложените в бюджета на ДОО за 2026 г. 8 520,8 млн. евро. Най- голям е делът на приходите от осигурителни вноски (98,2 % от общите приходи), които за 46

отчетния период са в размер на 4 032,0 млн. евро, 48,3 % от заложените в бюджета на ДОО за 2026 година.

Съпоставени с първото полугодие на 2025 г., приходите по бюджета на ДОО нарастват с 403,1 млн. евро (10,9 %). Върху състоянието на приходите през 2026 г. влияние оказват следните основни фактори: увеличение на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, който през първите шест месеца на годината е 550,66 евро, при 477,04 евро през първото тримесечие и 550,66 евро през второто тримесечие на 2025 г.; по-високите нива на минималните осигурителни доходи по основните икономически дейности и квалификационни групи професии - приравнени на минималната работна заплата – 550,66 евро през цялото първо полугодие на 2026 г. и съответно 477,04 и 550,66 евро през двете тримесечия на 2025 г.; увеличение на максималния осигурителен доход - от 1 917,34 евро през първото и 2 111,64 евро през второто тримесечие на 2025 г. при

2 111,64 през цялото първо полугодие на 2026 г.; увеличение на възнагражденията в бюджетния сектор със ЗСПИР за 2026 г. с 5 %, както и увеличение на възнагражденията в частния сектор.

Отчетените неданъчни приходи към края на юни 2026 г. по бюджета на ДОО възлизат на 73,5 млн. евро, в т.ч. 69,3 млн. евро постъпили средства по чл. 4б, чл. 4в и чл. 69б от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Тази група приходи са нараснали с 11,6 млн. евро в сравнение със същия период на миналата година и представляват 43,5 % от годишния разчет.

Получените трансфери от централния бюджет (вкл. за поети осигурителни вноски) за периода са 3 178,8 млн. евро.

Размерът на извършените разходи за първото полугодие на 2026 г. по бюджета на ДОО е

7 280,4 млн. евро, което представлява 47,7 % от предвидените в бюджета за 2026 г.

средства. От структурна гледна точка с най-голям относителен дял в общите разходи са разходите за пенсии, обезщетения и помощи, изплащани на основание Кодекса за социално осигуряване – общо 7 231,6 млн. евро или 99,3 % от общия размер на разходите за отчетния период. Спрямо същия период на миналата година, общите разходите по бюджета на ДОО са с 643,3 млн. евро (9,7 %) повече. Отчетените разходи за пенсии по бюджета на ДОО към 30.06.2026 г. възлизат на 6 495,9 млн. евро, което е с 603,8 млн. евро повече спрямо първото полугодие на 2025 год. Основната причина за това е увеличението с 8,6 % от 1 юли 2025 г. на всички пенсии, отпуснати до 31 декември 2024 г., вкл.

увеличението на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Изплатените разходи за краткосрочни обезщетения и помощи по КСО към 30.06.2026 г.

са в размер на 735,7 млн. евро. С най-голям размер са изплатените обезщетения за временна нетрудоспособност поради общо заболяване – 295,3 млн. евро, следвани от обезщетенията за бременност и раждане – 174,4 млн. евро, обезщетенията и помощи за безработица – 135,6 млн. евро, обезщетенията за отглеждане на малко дете – 64,3 млн.

евро и др. Спрямо същия период на миналата година изплатените обезщетения по КСО са повече с 38,3 млн. евро (5,5 %), като най-голямо увеличение се отчита при обезщетенията за временна нетрудоспособност поради общо заболяване и обезщетенията при бременност и раждане, а най-значително намаление има при обезщетенията и помощи за безработица и при обезщетенията за отглеждане на малко дете.

По бюджета на ДОО за 2026 година са утвърдени 101,7 млн. евро за административни разходи на институцията, които включват разходите за персонал и за текуща издръжка. За първите шест месеца на годината в това направление са отчетени 48,8 млн. евро, което представлява 47,9 % от годишния разчет. Отчетените капиталови разходи за периода възлизат на 0,1 млн. евро.

3.2

Национална здравноосигурителна каса 47

Общият размер на събраните приходи по бюджета на НЗОК към края на първото полугодие на 2026 г. възлиза на 1 555,3 млн. евро, което представлява 48,5 % от предвидените със Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г.

(ЗБНЗОК за 2026 г.) – 3 204,4 млн. евро. Постъпленията от здравноосигурителни вноски са в размер на 1 547,2 млн. евро, 48,5 % изпълнение на утвърдените със ЗБНЗОК за 2026 г.

средства в размер на 3 187,5 млн. евро. Събраните неданъчни приходи за първото полугодие на 2026 г. са 8,2 млн. евро, 48,3 % от заложените в ЗБНЗОК за 2026 г., като основната част от тях са приходи от глоби, санкции и наказателни лихви.

Полученият трансфер от МЗ за финансиране на разходите за лекарствени продукти – ваксини и дейности по прилагането им за здравните дейности по чл. 82, ал. 2, т. 3 от Закона за здравето; за дейности за здравнонеосигурени лица, включващи: комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение при пациенти с кожно-венерически и психиатрични заболявания; интензивно лечение; дейности по чл. 82, ал. 1, т. 2 от ЗЗ, за сумите по чл. 37, ал. 6 от Закона за здравното осигуряване и за медицински изделия, помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване за отчетния период e в размер на 47,1 млн. евро.

Трансферите за здравно осигуряване (вкл. за поети осигурителни вноски) от централния бюджет за периода са 912,5 млн. евро.

Отчетените разходи към 30.06.2026 г. са в размер на 2 537,9 млн. евро и представляват 48,3 % от предвидените в ЗБНЗОК за 2026 г. 5 256,7 млн. евро. Спрямо същия период на

2025 г. разходите нарастват със 119,8 млн. евро (5,0 %).

Най-голям относителен дял (97,2 %) заемат здравноосигурителните плащания, които възлизат на 2 467,0 млн. евро. В отделните направления на здравноосигурителни плащания изпълнението на бюджета за първото полугодие на 2026 г. е следното:

✓ първична извънболнична медицинска помощ – 162,2 млн. евро;

✓ специализирана извънболнична медицинска помощ – 165,4 млн. евро;

✓ дентална помощ – 120,9 млн. евро;

✓ медико-диагностични дейности – 70,0 млн. евро;

✓ лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за домашно лечение на територията на страната - 423,7 млн. евро;

✓ лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания в условията на болнична медицинска помощ – 326,0 млн. евро;

✓ медицински изделия, прилагани в болничната помощ – 67,4 млн. евро;

✓ болнична медицинска помощ – 1 090,2 млн. евро;

✓ други здравноосигурителни плащания – 41,2 млн. евро.

Като здравноосигурителни плащания следва да се третират и преведените 54,6 млн. евро трансфери по договори за извършване на медицински услуги към бюджетни организации, в структурата на които има лечебни заведения по чл. 5 от Закона за лечебните заведения.

Заедно с преведените трансфери усвоените средства за здравноосигурителни плащания възлизат на 2 521,7 млн. евро.

За периода са отчетени плащания в размер на 41,6 млн. евро от предоставения трансфер от Министерството на здравеопазването за дейности за здравнонеосигурени лица, лекарствени продукти, потребителска такса, медицински изделия за хората с увреждания и за лечение на лица до 18-годишна възраст по чл.82, ал.1а, 3 и 6 от Закона за здравето и на лица над 18-годишна възраст по чл.82, ал.1а и 6.

По бюджета на НЗОК за 2026 година са утвърдени 65,9 млн. евро за административни разходи на институцията, които включват разходите за персонал и за текуща издръжка. За първите шест месеца на годината са отчетени 28,9 млн. евро (вкл. 0,2 млн. евро разходи за лихви), което представлява 43,9 % от годишния разчет. Усвоените средства за 48

административни разходи заемат 1,1 на сто в структурата на общите разходи за отчетния период. Отчетените капиталови разходи за периода възлизат на 0,3 млн. евро.

4. Бюджети по чл. 13, ал. 3 на Закона за публичните финанси и бюджет на Селскостопанска академия

4.1 Държавни висши училища Приходите, помощите и даренията на висшите училища за първото полугодие на 2026 г.

са в размер на 135,4 млн. евро или 51,1 % от планираните за годината. Спрямо същия период на 2025 г. постъпленията на ДВУ са се увеличили с 10,1 млн. евро. Преобладаваща част от приходите – 91,1 % (123,3 млн. евро) са приходите от продажба на услуги, стоки и продукция, където се включват събраните такси, заплащани от студентите и докторантите за летния семестър на учебната 2025/2026 г. Приходите от наеми на имущество и земя са 13,1 млн. евро.

Разходите на висшите училища към края на месец юни 2026 г. са в размер на 488,7 млн.

евро и представляват 49,4 % от разчетите за 2026 г. С най-голям относителен дял са разходите за персонал (заплати, други възнаграждения и плащания за персонала и осигурителни вноски) – 72,1 %, следвани от плащанията за издръжка (14,2 %). Разходите за стипендии са 7,3 % от общите разходи. Капиталовите разходи на ДВУ към 30.06.2026 г.

са в размер на 30,1 млн. евро (6,2 % от общите разходи).

4.2 Българска академия на науките Реализираните приходи на БАН към 30.06.2026 г. възлизат на 9,9 млн. евро или 45,1 % от разчетите към ЗДБРБ за 2026 година. Сравнени с първото полугодие на 2025 г., постъпленията намаляват с 2,4 млн. евро, като намалението е 19,5 %. С най-голям дял от реализираните приходи са тези от продажби на услуги, стоки и продукция (8,6 млн. евро или 86,5 % от общите приходи).

През първото полугодие на 2026 г. БАН отчита разходи в размер на 78,2 млн. евро, което представлява 49,2 % от годишния разчет. Спрямо първото полугодие на предходната година се отчита увеличение на разходите с 4,8 млн. евро. С най-голям относителен дял са разходите за персонал – 63,3 млн. евро или 80,9 % от отчетените общо разходи.

4.3 Селскостопанска академия Приходите на Селскостопанската академия (ССА) за първото полугодие на 2026 г. са в размер на 4,6 млн. евро или 49,9 % от разчетените за 2026 г.

Разходите на ССА към края на месец юни 2026 г. са в размер на 27,5 млн. евро, което представлява 52,4 % от предвидените в разчетите за 2026 г., в т. ч. разходи за персонал – 21,6 млн. евро, разходи за издръжка – 5,2 млн. евро и капиталови разходи – 0,6 млн. евро.

4.4 Българско национално радио Приходите по бюджета на Българското национално радио (БНР) към 30.06.2026 г. са в размер на 0,6 млн. евро, което представлява 62,8 % изпълнение на заложените приходи в разчетите към ЗДБРБ за 2026 г. (1,0 млн. евро).

Отчетените приходи са постъпления от продажба на услуги, стоки и продукция (реклама, спонсорство, технически услуги, съвместни продукции, приходи от концертна дейност), наеми на имущество и други неданъчни приходи.

Извършените разходите по бюджета на БНР възлизат на 18,7 млн. евро, което представлява 50,5 % от предвидените разходи в разчетите към ЗДБРБ за 2026 г. – 37,1 млн.

евро. Отчетените разходи надвишават отчетените за същия период на предходната година с 1,1 млн. евро. Това е резултат основно от увеличение на възнагражденията на служителите на БНР със ЗДБРБ за 2025 г., индексация с 5 на сто на достигнатите към

31.12.2025 г. възнаграждения и промяна на минималната работна заплата съгласно ПМС № 243 от 2025 г. Отчетеният по-голям размер разходи се дължи и на одобрено финансиране в размер на 0,5 млн. евро съгласно Постановление № 38 на Министерския 49

съвет от 2026 г. за приемане на План-сметка за разходите/трансферите по подготовката и произвеждането на изборите за народни представители на 19 април 2026 г.

За периода са отчетени 17,8 млн. евро текущи разходи и 0,9 млн. евро капиталови разходи.

Общият размер на отчетените текущи разходи включва: 12,1 млн. евро разходи за персонал и 5,7 млн. евро разходи за издръжка (вкл. разходи за членски внос, платени данъци, такси и административни санкции). Отчетените разходи за персонал представляват 64,8 % от отчетените за периода разходи.

През отчетния период са финансирани разходи за сметка на преходен остатък от 2025 г.

За отчетния период средствата са усвоени за реализирането на основните цели и дейности на БНР по подготовката, създаването и разпространението на национални и регионални програми съгласно разпоредбите на Закона за радиото и телевизията.

Бюджетни взаимоотношения на БНР с централния бюджет съгласно чл. 48, т. 1 от ЗДБРБ за 2026 г. възлизат на 35,3 млн. евро. За периода е отчетен трансфер от централния бюджет в размер на 17,8 млн. евро (в т. ч. 4,0 млн. евро за поети осигурителни вноски и данъци), който е с 1,2 млн. евро повече от отчетения трансфер за същия период на предходната година, поради отчетен по-голям размер разходи за персонал в резултат на произтичащи промени от влезли в сила нормативни актове и отчетени разходи за сметка на одобрено финансиране съгласно ПМС № 38 от 2026 г.

4.5 Българска национална телевизия Приходите на Българската национална телевизия (БНТ) към 30.06.2026 г. са в размер на 4,0 млн. евро, което представлява 75,0 % изпълнение на заложените приходи в разчетите към ЗДБРБ за 2026 г. (5,4 млн. евро). В сравнение с първото шестмесечие на

2025 г. приходите са с 2,7 млн. евро повече в резултат на отчетени по-високи стойности постъпления от рекламна дейност. Отчетените приходи са постъпления от продажба на услуги, стоки и продукция (реклама, технически услуги, продажба на програми, приходи от почивно дело, приходи от участия в предизборни форми), наеми на имущество и други неданъчни приходи.

Отчетените разходи по бюджета на БНТ са в размер на 25,5 млн. евро, което представлява 45,7 % от предвидените разходи в разчетите към ЗДБРБ за 2026 г. – 55,8 млн.

евро.

Българската национална телевизия съставя, изпълнява, приключва и отчита бюджет, съгласно чл. 70, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ). За периода са отчетени 23,9 млн. евро текущи разходи и 1,6 млн. евро капиталови разходи. Общият размер на текущите разходи включва: 13,9 млн. евро разходи за персонал и 10,0 млн. евро разходи за издръжка (вкл. разходи за членски внос, платени данъци, такси и административни санкции). Отчетените разходи за персонал заемат дял от 54,4 % в общите разходи за периода. Отчетените разходи за персонал надвишават отчетените разходи за персонал за същия период на 2025 г. с 1,4 млн. евро в резултат на увеличение на възнагражденията на служителите на БНТ със ЗДБРБ за 2025 г., индексация с 5 на сто на достигнатите към

31.12.2025 г. възнаграждения и промяна на минималната работна заплата съгласно ПМС № 243 от 2025 г. За периода са отчетени разходи и за сметка на одобрено финансиране в размер на 1,5 млн. евро съгласно Постановление № 38 на Министерския съвет от 2026 г. за приемане на План-сметка за разходите/трансферите по подготовката и произвеждането на изборите за народни представители на 19 април 2026 г През отчетния период са финансирани разходи за сметка на преходен остатък от 2025 г.

За отчетния период средствата са усвоени за реализирането на основните цели и дейности на БНТ по подготовката, създаването и разпространението на телевизионни програми съгласно разпоредбите на Закона за радиото и телевизията.

Бюджетни взаимоотношения на БНТ с централния бюджет съгласно чл. 48, т. 2 от ЗДБРБ за 2026 г. възлизат на 49,5 млн. евро. За отчетния период е усвоена сума в размер на 25,8 млн. евро. Отчетеният за периода трансфер от централния бюджет е с 1,9 млн. евро повече от отчетения трансфер за същия период на предходната година, поради отчетен по- 50

голям размер разходи за персонал в резултат на произтичащи промени от влезли в сила нормативни актове и отчетени разходи за сметка на одобрено финансиране съгласно ПМС № 38 от 2026 г.

4.6 Българска телеграфна агенция Приходите на Българската телеграфна агенция (БТА) към 30.06.2026 г. са в размер на 0,26 млн. евро, което представлява 86,4 % от заложените приходи в разчетите към ЗДБРБ за 2026 г. (0,3 млн. евро). Средствата са основно от продажба на услуги, стоки и продукция (реклама, технически услуги, продажба на продукция), наеми на имущество и др.

Отчетените разходи по бюджета на БТА са в размер на 4,2 млн. евро, което представлява 41,4 % от предвидените разходи в разчетите към ЗДБРБ за 2026 г.

Българската телеграфна агенция съставя, изпълнява, приключва и отчита бюджет, съгласно чл. 19, ал. 1 от Закона за Българска телеграфна агенция (ЗБТА). За периода отчетени разходи почти изцяло са текущи, като капиталовите разходи са едва 0,003 млн.

евро. Общият размер на отчетените текущи разходи включва: 3,6 млн. евро разходи за персонал и 0,6 млн. евро разходи за издръжка (вкл. разходи за членски внос, платени данъци, такси и административни санкции). Отчетените разходи за персонал представляват 85,8 % от отчетените разходи.

Към 30.06.2026 г. е използван и преходен остатък в общ размер на 0,14 млн. евро.

За отчетния период средствата са усвоени за реализирането на основните цели и дейности на БТА като национален независим информационен институт на Република България, съгласно разпоредбите на Закона за Българска телеграфна агенция.

Бюджетни взаимоотношения на БТА с централния бюджет възлизат на 9,8 млн. евро съгласно чл. 48, т. 3 от ЗДБРБ за 2026 г. За отчетния период е усвоена сума в размер на 3,8 млн. евро.

5. Сметки за средствата от Европейския съюз на бюджетни организации

5.1 Сметка за средствата от Европейския съюз на Национален фонд към Министерство на финансите По сметките на НФ към 30.06.2026 г. са постъпили приходи (нето) в размер на 613,6 млн. евро по програмите, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие, Кохезионния фонд, Европейския социален фонд+, двустранните програми за трансгранично сътрудничество по външните граници на EС (ПТСВГ) и Швейцарско- българската програма за сътрудничество (ШБПС), като в тази сума са включени и отразените (нето) в отчетността на НФ операции по постъпването по банковите бюджетни сметки на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) на чуждото финансиране ПТСВГ и изплатените средства от получения ресурс към бенефициенти извън страната.

Извършените разходи (нето) за периода с натрупване чрез сметките на НФ възлизат на 487,7 млн. евро. По видове разходи изпълнението е както следва: 80,9 % от общата стойност са капиталови трансфери, 17,0 % са субсидии и 2,1 % предоставени текущи, капиталови трансфери за чужбина и 0,0002 % - издръжка.

Трансферите (нето), временните безлихвени заеми (нето) и временната възмездна финансова помощ за разглеждания период са на стойност 1 373,6 млн. евро (включват предоставените трансфери към бенефициенти по програми (ОП) на ЕС програмен период

2021 – 2027 г., ПТСВГ за програмен период 2021 – 2027 г., Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) и ШБПС, както и възстановени трансфери от бенефициенти-бюджетни организации за неусвоени суми по приключили проекти, за недопустими разходи или други надплащания. В консолидираната отчетност на НФ са отразени и трансферите (нето) към бенефициенти – бюджетни организации, които са за сметка на средства, предоставени от държавите-партньори по ПТСВГ.

51

Във връзка с изпълнение на програмите и проектите по програмен период 2021 –

2027 г., ФМ на ЕИП и НФМ, НПВУ и ШБПС по сметките на НФ са получени трансфери от централния бюджет на стойност 289,9 млн. евро.

Общата сума от други приходи (корективи за касови постъпления, отчетени за дължими суми от бенефициенти), отчетени по сметката за средства от ЕС на НФ, са в размер на 1,5 млн. евро.

Европейски фонд за регионално развитие, Европейски социален фонд (включително Инициативата за младежка заетост), Кохезионния фонд и ФЕПНЛ на Европейския съюз за финансова рамка 2014 – 2020 г.

Направените разходи по Оперативни програми и трансферите към бюджетни организации за периода са на стойност 0,2 млн. евро, а възстановените суми са в размер на 10,5 млн. евро.

Възстановеното авансово финансиране по реда на ДДС6/2011 г. е в размер на 0,5 млн.

евро.

Европейския социален фонд+, Европейския фонд за регионално развитие (включително Фонда за справедлив преход) и Кохезионния фонд за програмен период 2021-2027 г.

Получените средства (нето) от ЕК за периода са в размер на 612,4 млн. евро и са разпределени както следва:

• Програма „Развитие на човешките ресурси” 2021-2027 г. – 132,4 млн. евро;

• Програма „Храни и основно материално подпомагане” 2021-2027 г. – 25,4 млн.

евро;

• Програма „Образование” 2021-2027 г. – 70,6 млн. евро;

• Програма „Околна среда“ 2021-2027 г. – 106,6 млн. евро;

• Програма „Техническа помощ“ – 5,5 млн. евро;

• Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ 2021-2027 г. – 73,8 млн. евро;

• Програма „Развитие на регионите“ 2021-2027 г. – 41,5 млн. евро;

• Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ 2021-2027 г. – 23,5 млн. евро;

• Програма „Транспортна свързаност“ – 124,1 млн. евро и

• Фонд за справедлив преход – 8,9 млн. евро.

Направените разходи (нето) за периода са в размер на 790,7 млн. евро и са разпределени както следва:

• Програма „Развитие на човешките ресурси” 2021-2027 г. – 183,1 млн. евро;

• Програма „Храни и основно материално подпомагане” 2021-2027 г. – 21,8 млн.

евро;

• Програма „Образование” 2021-2027 г. – 55,4 млн. евро;

• Програма „Околна среда“ 2021-2027 г. – 79,1 млн. евро;

• Програма „Техническа помощ“ – 3,5 млн. евро;

• Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ 2021-2027 г. – 82,8 млн. евро;

• Програма „Развитие на регионите“ 2021-2027 г. – 165,8 млн. евро;

• Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ 2021-2027 г. – 67,0 млн. евро;

• Програма „Транспортна свързаност“ – 72,6 млн. евро и

• Фонд за справедлив преход – 59,6 млн. евро.

Извършените разходи за авансово финансиране по реда на ДДС6/2011 г. са в размер на 21,9 млн. евро.

Национален план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) 52

През отчетния период чрез НПВУ бяха извършени разходи и трансфери (нето) в размер на 1 112,0 млн. евро.

Двустранни програми за трансгранично сътрудничество по външните граници на Европейския съюз 2021 – 2027 г.

Получените средства към 30.06.2026 г. са на стойност 1,6 млн. евро, представляващи постъпили средства от ЕК и средства за съфинансиране от страните- партньори, както и разпределени към администратори в чужбина за сметка на средствата, получени от страната-партньор.

Сумата на разходите и трансферите (нето) към бюджетни организации в страната, които са направени през същия период по двустранните програми са на обща стойност 6,3 млн. евро, включително за плащания към бенефициенти в страната, извършени за сметка на полученото финансиране от страната-партньор по тези програми.

Финансов механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежки финансов механизъм за периода 2014-2021 и 2021-2028 г.

Получените средства към 30.06.2026 г. са в размер на 0,3 млн. евро.

Възстановените средства към ЕК за периода 2014-2021 са в размер на 1,1 млн. евро.

През периода са извършени възстановявания от бенефициенти на стойност 0,004 млн. евро.

Швейцарско-българската програма за сътрудничество (ШБПС) Получените средства към 30.06.2026 г. са в размер на 0,2 млн. евро.

Сумата на разходите и трансферите (нето) за периода са на обща стойност 1,2 млн.

евро.

Програма САПАРД През периода са извършени възстановявания от бенефициенти по дългове на стойност 0,0007 млн. евро.

5.2 Сметки за средствата от Европейския съюз, администрирани от Разплащателната агенция към Държавен фонд “Земеделие” ➢ Приходи За 2026 г. планираните приходи по годишните разчети на сметката за средства от Европейския съюз на Разплащателната агенция към ДФ „Земеделие” са в размер на 397,0 млн. евро. Към 30.06.2026 г. отчетената сума в частта „Приходи“ е в размер на 311,1 млн. евро., което представлява 78,4 % от годишния план. За същия период на миналата година постъпленията са били 158,3 млн. евро.

Приходната част е формирана от приходи от наказателни лихви, помощи и дарения от Европейския съюз и коректив на касови постъпления, както следва:

✓ Приходи от наказателни лихви Към края на първото полугодие на 2026 г. са отчетени приходи от получени наказателни лихви, свързани с вземания за възстановяване на средства от ЕК в размер на 0,7 млн. евро.

✓ Текущи помощи и дарения от Европейския съюз Общият размер на получените приходи, отчетени в „Текущи помощи и дарения от Европейския съюз“ към 30.06.2026 г. е 42,0 млн. евро при планирани за годината средства в размер на 65,0 млн. евро.

Получените текущи приходи от възстановяване на средства от Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) по линия на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) без директни плащания към 30.06.2026 г. възлизат на 35,4 млн. евро. За същия период на миналата година отчетените текущи приходи са били в размер на 11,0 млн. евро.

53

Получените текущи приходи от възстановяване на средства по линия на схемите „Училищен плод“ и „Училищно мляко“ от Европейски фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) към 30.06.2026 г. са 2,1 млн. евро. За първото полугодие на предходната 2025 г. по това направление са отчетени 2,8 млн. евро.

За периода 01.01-30.06.2026 г. от Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури (ЕФМДРА) са възстановени 4,5 млн. евро. През същия период на миналата година не е имало отчетени текущи приходи от този фонд.

✓ Капиталови помощи и дарения от Европейския съюз Общият размер на получените приходи, отчетени в „Капиталови помощи и дарения от Европейския съюз“ към 30.06.2026 г. е 269,7 млн. евро при планирани за годината 332,0 млн. евро.

Получените капиталови приходи от ЕЗФРСР по линия на ПРСР без директни плащания към края на м.06.2026 г. са 264,6 млн. евро. За сравнение, за първото полугодие на предходната година, капиталовите приходи по ПРСР са били 146,0 млн. евро.

В периода 01.01-30.06.2026 г. са получени капиталови приходи от ЕФМДРА в размер на 5,1 млн. евро. За същия период на предходната година по това направление са отчетени 0,4 млн. евро.

✓ Коректив на касови постъпления Към 30.06.2026 г. отчетеният коректив на касови постъпления е минус 1,3 млн.

евро. Той е формиран от размера на принудително събрани суми от НАП, за които не е извършен превод на средства по сметката на ДФЗ-РА.

➢ Разходи Общият размер на планираните за 2026 г. разходи по годишните разчети на сметката за средства от Европейския съюз на Разплащателната агенция към ДФ „Земеделие” са 693,0 млн. евро, в т.ч. 324,0 млн. евро субсидии и други текущи трансфери и 170,9 млн. евро капиталови трансфери. Към 30.06.2026 г. отчетените разходи възлизат на 60,2 млн. евро, формирани от текущи и капиталови трансфери, както следва:

✓ Субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия За 2026 г. са планирани средства в размер на 274,7 млн. евро за субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия. Отчетените средства към 30.06.2026 г. са в размер на 39,0 млн. евро, като изпълнението по дейности е следното:

- национално съфинансиране към ЕЗФРСР за директни плащания – 12,3 млн. евро;

- текущи субсидии по Програмата за морско делo, рибарство и аквакултури (ПМДРА) – 0,6 млн. евро;

- текущи субсидии по Програмата за развитие на селските райони – 1,0 млн. евро;

- текущи субсидии за пазарни мерки – 25,1 млн. евро.

. Към 30.06.2025 г. отчетените субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия са били общо 93,7 млн. евро.

✓ Субсидии и други текущи трансфери за юридически лица с нестопанска цел За 2026 г. за субсидии и други текущи трансфери за юридически лица с нестопанска цел са планирани 49,3 млн. евро. Към края на първото полугодие на 2026 г. са отчетени разходи в размер на 9,1 млн. евро. За същия период на предходната 2025 г. този вид разходи са възлизали на 3,1 млн. евро. Изпълнението по дейности е следното:

- текущи субсидии по Програмата за морско делo, рибарство и аквакултури (ПМДРА) – 1,0 млн. евро;

- текущи субсидии по Програмата за развитие на селските райони – 8,1 млн. евро.

✓ Капиталови трансфери за нефинансови предприятия Към 30.06.2026 г. са отчетени 12,0 млн. евро капиталови трансфери за нефинансови предприятия, разпределени както следва:

54

- капиталови трансфери по ПМДРА – 1,3 млн. евро;

- капиталови трансфери по ПРСР – 10,5 млн. евро;

- капиталови трансфери за пазарни мерки – 0,2 млн. евро.

Отчетените за периода 01.01-30.06.2025 г. разходи за капиталови субсидии за физически лица и предприятия са били общо 67,7 млн. евро.

✓ Капиталови трансфери за организации с нестопанска цел Към 30.06.2026 г. са отчетени 0,05 млн. евро капиталови трансфери за организации с нестопанска цел, разпределени по дейности както следва:

- капиталови трансфери по ПМДРА – 0,06 млн. евро;

- капиталови трансфери по ПРСР – минус 0,01 млн. евро.

През същия период на предходната година са отчетени 2,4 млн. евро.

➢ Трансфери В частта на трансферите, в касовия отчет на ДФЗ-РА към 30.06.2026 г. са отразени следните касови потоци:

✓ Трансфери между бюджети и сметки за средства от Европейския съюз Получените трансфери от бюджетни сметки на бюджетни организации и общини са формирани при възстановяване на суми по вземания по ПРСР и директни плащания и техният размер е 0,4 млн. евро.

✓ Трансфери между сметки за средства от Европейския съюз:

Предоставените трансфери са формирани от изплатените субсидии на публични бенефициенти. Към 30.06.2026 г. са отчетени 56,3 млн. евро, в т.ч.:

- по Програмата за развитие на селските райони: 52,7 млн. евро;

- по Програмата за морско дело, рибарство и аквакултури: 3,5 млн. евро;

- национално съфинансиране към директни плащания: 0,1 млн. евро;

- пазарни мерки: 0,02 млн. евро.

Към края на първото полугодие на 2025 г. предоставените трансфери са възлизали на 32,6 млн. евро.

➢ Финансиране ✓ Суми по разчети за поети осигурителни вноски и данъци Към края на второто полугодие на 2026 г. сумата по разчети за поети данъци, формирани от удържан и внесен окончателен данък на физически лица, съгл. чл. 65, ал. 14 от ЗДДФЛ възлиза нето на 0,1 млн. евро.

✓ Друго финансиране За периода 01.01-30.06.2026 г. извършените плащания, възстановените суми, разчетът с централния бюджет и операциите с чужди средства, включени в отчетността в „Друго финансиране“ възлизат общо на 194,3 млн. евро.

Към 30.06.2026 г. са отчетени плащания в общ размер 457,5 млн. евро представляващи 46,3 % от годишните разчети, които са 988,4 млн. евро. За същия период на 2025 г. плащанията, отчитани като финансиране са били 511,1 млн. евро.

Отчетените плащания са по следните направления:

• 433,8 млн. евро за директни плащания за сметка на ЕФГЗ, представляващи 51,6 % от планираните 841,5 млн. евро;

• 8,3 млн. евро средства от ЕЗФРСР, прехвърлени към директни плащания, което е 8,5 % от планираните 97,2 млн. евро;

• 10,9 млн. евро за пазарни мерки при разчет за плащания в размер 33,3 млн. евро изпълнение 32,7 процента;

• 4,5 млн. евро за преструктуриране, изпълнение 27,3 % от планираните плащания в размер 16,4 млн. евро.

55

Възстановените суми от Европейския съюз към 30.06.2026 г. възлизат общо на 634,9 млн. евро, представляващи 66,1 % от планираните 960,1 млн. евро. Отчетеното изпълнение за периода през предходната година е било 599,0 млн. евро.

Възстановени са суми по следните направления:

• 569,9 млн. евро за директни плащания от ЕФГЗ – 68,0 % от планираните 837,7 млн. евро;

• 53,8 млн. евро от ЕЗФРСР, прехвърлени към директни плащания – 68,9 % от заложените 78,0 млн. евро;

• 8,4 млн. евро за пазарни мерки от ЕФГЗ при планирани 29,4 млн. евро, степен на изпълнение: 28,7 процента;

• 2,9 млн. евро за преструктуриране от ЕФГЗ при планирани 15,0 млн. евро, изпълнение на плана 19,2 процента.

Операциите с чужди средства към 30.06.2026 г. възлизат (нето) на 0,3 млн. евро.

Отчетените суми (нето) по разчети с ЦБ за финансиране на плащания при недостиг на средства по сметки към 30.06.2026 г. възлизат на минус 372,0 млн. евро.

6. Бюджети по чл. 13, ал. 4 на Закона за публичните финанси

6.1 Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда Отчетените приходи по бюджета на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) за първото полугодие на 2026 г. са в размер на 8,6 млн. евро, при годишен разчет от 16,1 млн. евро или изпълнението възлиза на 53,7 %.

За първото полугодие ПУДООС отчита приходи от държавни такси в размер на 3,1 млн.

евро при разчет 4,2 млн. евро или изпълнението възлиза на 72,4 %.

Постъпилите приходи от глоби, санкции и наказателни лихви са в размер на 0,4 млн. евро, като по разчет са 1,0 млн. евро.

За отчетния период по бюджета на ПУДООС са отчетени приходи от продажба на квоти на парникови газове от авиационна дейност в размер на 5,0 млн. евро при разчет от 10,4 млн. евро или 47,9 % от планираните.

Към 30.06.2026 г. ПУДООС е отчело разходи в размер на 2,1 млн. евро, които са разпределени както следва: за персонал - 0,9 млн. евро, 0,9 млн. евро за текуща издръжка, 0,3 млн. евро за субсидии и други текущи трансфери за юридически лица с нестопанска цел, и 0,1 млн. евро за капиталови разходи.

Разчетените разходи по придобиване на дълготрайни материални активи, след решения на Управителния съвет на ПУДООС, се предоставят като трансфер на други бюджетни организации. Към 30.06.2026 г. отчетените средства като трансфери от/за държавни предприятия и други лица, включени в консолидираната фискална програма (нето), са в размер на 11,5 млн. евро.

6.2 Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ Отчетените приходи на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ към

30.06.2026 г. са в размер на 619,6 млн. евро. Изпълнението им спрямо годишните разчети за 2026 г. (1 261,3 млн. евро) е 49,1 %. Постъпленията от отделните приходи, са както следва:

- 196,2 млн. евро целеви вноски по § 2, ал. 1, 3 и 4 от ПЗР на ЗСПИР през 2026 г. до приемането на ЗДБРБ за 2026 г., ЗБДОО за 2026 г. и ЗБНЗОК за 2026 г., предназначени за покриване на разходи за компенсации за електрическа енергия и/или природен газ (ЕЕ и/или ПГ) - при цени на фючърсите на EEX от 101 евро/MWh до 143 евро/MWh, актуални към 26.06.2026 г., както и за предоставяне на компенсации, чрез крайния снабдител, покриващи част от разходите за ЕЕ на битовите крайни клиенти за обекти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, предназначени за покриване на разходи по одобрени от МС програми за компенсиране високите цени на енергията;

56

- 122,2 млн. евро от 5 %-ни вноски, като изпълнението им спрямо планираните (202,7 млн. евро) е 60,3 %;

- 301,1 млн. евро приходи, получени от търговете за продажба на квоти по чл. 57, ал.

1 от Закона за ограничаване изменението на климата, като изпълнението им спрямо планираните (666,0 млн. евро) е 45,2 %.

Отчетените към 30.06.2026 г. разходи на фонда са в размер на 753,4 млн. евро, като изпълнението спрямо годишните разчети (1 487,8 млн. евро) е 50,6 %.

Изпълнението на отделните разходи е, както следва:

- 0,5 млн. евро разходи за персонал, чието изпълнение спрямо годишните разчети (1,0 млн. евро) e 53,0 %;

- 0,1 млн. евро разходи за издръжка, чието изпълнение спрямо годишните разчети, които са в размер на 0,6 млн. евро (в т. ч. издръжка, платени данъци, такси и административни санкции и разходи за чл. внос) е 21,9 %;

- 752,7 млн. евро разходи за субсидии, чието изпълнение спрямо включените с разчетите към ЗДБРБ за 2026 г. 1 485,8 млн. евро е 50,7 %. Отчетените в този показател средства са разходи за: компенсиране на Национална електрическа компания ЕАД, произтичащи от задължението за изкупуване на електрическа енергия в качеството на търговец на електрическа енергия, включително за минали регулаторни периоди; премии на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници и премии на производителите на електрическа енергия, произведена от високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия; за компенсации за ЕЕ и/или ПГ по приети от МС програми за предоставяне на компенсации, свързани с цените на ЕЕ и/или ПГ, за предоставяне на компенсации чрез крайния снабдител, покриващи част от разходите за ЕЕ на битовите крайни клиенти за обекти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение и др. През 2026 г. действащи програми за компенсиране високите цени на енергията, приети с акт на МС, са следните:

- Програма за компенсиране на разходите на небитови крайни клиенти за електрическа енергия и на операторите на електропреносната и на електроразпределителните мрежи за закупуване на количествата електрическа енергия, потребена за технологични разходи, като за отчетния период е действащата за периода от 1 юли 2025 г. до 30 юни 2026 г.;

- Програма за предоставяне на помощ, чрез компенсации за временно облекчение на цените на електрическата енергия за енергоемките потребители (ПМС № 237 от

07.11.2025 г.). Не са отчетени разходи по тях.

6.3 Държавно предприятие „Научно-производствен център“ (ДП „НПЦ“) Отчетените приходи за първото полугодие на 2026 г. от ДП „НПЦ“ са в размер на 0,1 млн. евро и представляват основно приходи и доходи от собственост.

За отчетния период разходите на ДП „НПЦ“ са в размер на 0,5 млн. евро или 28,4 % спрямо годишния разчет за 2026 г., като с най-голям относителен дял са отчетените разходи за персонал.

6.4 Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ (ДП „УСЯ“) Държавно предприятие „Държавно Управление и стопанисване на язовири“ няма планирани собствени приходи по бюджета си за 2026 г., а към 30.06.2026 г. отчита приходи от наеми на имущество в размер на 0,007 млн. евро.

Към 30.06.2026 г. ДП „УСЯ“ е отчело разходи в размер на 2,0 млн. евро. Отчетените разходи са за: персонал – 1,3 млн. евро, издръжка, платени данъци, такси и административни санкции – 0,6 млн. евро и разходи за придобиване на дълготрайни активи – 0,1 млн. евро.

57

ЗАКЛЮЧЕНИЕ Въз основа на отчетените данни и анализа на изпълнението на бюджета за първото полугодие на 2026 г. могат да се направят следните изводи:

2 ✓ През първото полугодие на 2026 г. брутният вътрешен продукт на България възлезе на 57 млрд. евро, което представлява номинално увеличение от 12,9 % спрямо 3 първото полугодие на 2025 г. Реалният растеж на БВП за полугодието бе 2,8 % на годишна база, с основен принос от вътрешното търсене.

✓ Броят на заетите през първото тримесечие на 2026 г. отбеляза годишен ръст от 1,2 %, като достигна 3 518 хил. души. Основен принос имаха строителството и услугите, където броят на работните места се увеличи съответно с 3,2 % и 3,1 %. Номиналното увеличение на средната работна заплата в страната достигна 11,2 %, като ръста на заплатите в частния сектор изпревари този на обществения сектор.

✓ Годишният темп на инфлация според ХИПЦ отчете ускорение до 6,3 % към юни.

След избухването на конфликта в Близкия изток и прекъсването на доставките на суровини през Ормузкия проток цените на горивата за вътрешния транспорт отбелязаха рязко повишение през март и продължиха да нарастват бързо, като през май се увеличиха с почти 34,0 % на годишна база, което оказва натиск върху инфлацията чрез преки и косвени ефекти в голяма част от секторите на икономиката.

✓ На 10 юли 2026 г. Съветът на ЕС откри процедура при прекомерен дефицит по отношение на България. Съветът също така прие препоръка към България, в която се очертава максималният допустим темп на растеж на нетните разходи, който страната ни трябва да следва, за да бъде прекратен прекомерният ѝ дефицит до 2029 г. Процедурата се задейства в съответствие с член 126, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз. В своята препоръка Съветът постановява, че България следва да предприеме ефективни действия и да представи до 15 октомври 2026 г. необходимите мерки за намаляване на дефицита си. При липса на достатъчен напредък Съветът може да предприеме допълнителни мерки срещу страната ни съгласно европейската рамка за икономическо управление.

✓ Късното приемане на ЗДБРБ за 2026 г. ограничи възможностите за прилагането на консолидационни мерки с по-голям фискален ефект още в 2026 г. За постигане на фискални цели за годината са предвидени консолидационни мерки, както по линия на приходите, така и по линия на разходите. От приходна страна мерките са насочени към повишаване на бюджетните приходи чрез подобряване на събираемостта, ограничаване на данъчните измами и укриването на приходи, както и чрез прилагането на дискреционни мерки с устойчив ефект върху данъчните и неданъчните постъпления. По разходната част консолидацията се реализира чрез ограничаване на нарастването на текущите разходи, оптимизиране на разходите за персонал в бюджетния сектор, повишаване на ефективността на публичните разходи и приоритизиране на финансирането към политики с най-висока обществена значимост. Предвидените мерки са в съответствие с АСБП за периода 2026–2028 г. и са насочени към постепенното възстановяване на фискалната устойчивост и ограничаване на бюджетния дефицит в средносрочен план, като се предвижда дефицитът да бъде свит до референтната стойност от 3 на сто от БВП до края на 2028 г.

✓ Анализът на данните към полугодието показва, че разходите устойчиво нарастват и темпът им на нарастване изпреварва темпа на нарастване на приходите. Тази тенденция в 2 Данните за второ тримесечие на 2026 г. са на база експресни оценки за БВП на НСИ.

3 Данните за БВП и компонентите му са сезонно изгладени с корекция в разликите в броя на работните дни.

Представените растежи са спрямо същия период на предходната година.

58

разходите е в изпълнение на влезли в сила актове на НС и МС. Вследствие на това към края на полугодието по КФП се формира дефицит, който е в размер на 2,4 млрд. евро (1,9 % от прогнозния БВП). Прогнозите са, че тези тенденции ще се засилят през третото и четвъртото тримесечие, когато съответно ще настъпи крайният срок на допустимост на разходите за инвестиции и проекти по ПВУ, както и ще се реализират отложени плащания за инвестиции по националния бюджет, които се забавиха поради късното приемане на ЗДБРБ за 2026 г.

✓ Основно предизвикателство през настоящата година е успешното и в срок изпълнение на инвестициите и проектите по НПВУ, заедно с което в ускорен порядък трябва да бъдат завършени и реформите, заложени в Плана. Това изисква безпрецедентна мобилизация, както на бюджетни ресурси, така и на експертиза и капацитет при управлението и изпълнението на проектите. Въпреки сериозното ускоряване при финансирането на разходите по Плана през отчетния период, в последните два месеца от срока на допустимост на разходите по ПВУ, т. е. до 31 август, предстои да бъде извършена огромна по обем работа, с оглед максимално усвояване на разпределените за България средства от Механизма. Концентрирането на огромен обем от дейности по изпълнението и приключването на НПВУ представлява потенциален риск за поддържане на адекватна одитна следа и спазване на срока за допустимост на разходите, което също може да постави под натиск националния бюджет в средносрочен хоризонт.

✓ По отношение на разходите, финансирани от националния бюджет, натискът на текущите разходи, в т. ч. разходи за персонал, социални разходи и други се засилва значително през последните години. За това допринася и недобрата фискална практика за въвеждане на автоматични механизми за определяне на възнагражденията в много от бюджетните сектори, както и липсата на мерки за намаляване на натиска върху бюджета от пенсионната система, където разходите за пенсии, финансирани не за сметка на приходи от осигурителни вноски, а за сметка на държавния бюджет нараства. Тези дисбаланси водят до изпреварващ темп на нарастване на разходите, докато приходната база, произтичаща от прилаганата без съществени изменения през последните повече от 15 години данъчна система, не може да компенсира изцяло това нарастване и това води до формирането на бюджетен дефицит.

✓ Друго сериозно предизвикателство представляват проектите по Инвестиционната програма за общински проекти със срок на изпълнение и въвеждане в експлоатация до 30 юни 2027 г. Одобрените досега проекти, включени в Приложение 3 към чл. 113 на ЗДБРБ за 2025 г. също изискват сериозен ресурс, като данните показват, че отново се очаква концентриране на значителни разходи през 2026 г. и 2027 г., предвид срока за приключване на проектите. Към това могат да се добавят и нови задължения за разходи по поети ангажименти през 2025 г., които към момента не са обезпечени с финансиране.

4 ✓ Фискалният резерв към 30.06.2026 г. е 6,9 млрд. евро, в т. ч. 5,4 млрд. евро депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 1,5 млрд. евро вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

✓ Общият размер на касовите постъпления от ЕС (от Структурните и Кохезионния фондове, от ЕЗФРСР и ЕФМДРА, от средства за директни плащания към земеделските производители и плащания по пазарни мерки и др.) за периода януари – юни 2026 г. е 1,7 млрд. евро. Нетните постъпления от ЕС към 30.06.2026 г. (касови постъпления от ЕС, намалени с вноската в общия бюджет на ЕС) са положителни в размер на 1,1 млрд. евро.

4 Съгласно §1, т. 41 от Допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси.

59