т. 1 Предизвикателства при приемането на ЗДБРБ за 2026 г.

1. Предизвикателства при приемането на ЗДБРБ за 2026 г.

Подготовката на Бюджет 2026 и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026-2028 г. премина през редица предизвикателства, което в крайна сметка доведе до забавяне на обичайните срокове в бюджетната процедура и късно внасяне на законопроекта в Народното събрание. Политическата нестабилност в края на 2025 г., която доведе до блокиране на приемането на законопроекта за държавния бюджет за 2026 г., както и решението на действащото в началото на 2026 г. служебно правителство за отлагане на внасянето на законопроекта за бюджета за 2026 г. за след провеждането на нови парламентарни избори през пролетта, блокираха бюджетната процедура за сравнително дълъг период, което измести реалистичните срокове за одобряване на бюджетните закони от Народното събрание за втората половина на месец юли. Поради тези причини за втори път през последните четири години до 24 юли бюджетът се изпълняваше при действието на чл. 87 на Закона за публичните финанси и при разпоредбите на Закона за събирането на приходи и извършването на разходи за 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г., или т. нар. „удължителен закон“ (обн., ДВ, бр. 113 от 23.12.2025 г., в сила от 1.01.2026 г., изм. и доп., бр. 30 от 27.03.2026 г., в сила от 27.03.2026 г., бр. 52 от 8.06.2026 г., бр. 57 от 23.06.2026 г., в сила от 23.06.2026 г.).

За поредна година задължителната за прилагане според чл. 87, ал. 1 на Закона за публичните финанси (ЗПФ) разпоредба, налагаща извършването на разходи и трансфери по държавния бюджет при отчитането на действието на одобрените от Народното събрание и Министерския съвет нормативни актове, не предоставя обективна възможност да бъде изпълнено друго условие на същата разпоредба, което изисква разходите и трансферите по държавния бюджет да бъдат до размера им за същия период на предходната година. Именно тази колизия в разпоредбите на ЗПФ се урежда с разпоредбите на т. нар „удължителен закон“. Това на практика означава, че при база

2025 г. се надграждат разходи за сметка на поемани ангажименти, водещи до натрупване на нови постоянни разходи с целогодишен ефект при запазване на нивото на приходите (като относителен дял в БВП), генерирани без допълнителни мерки. Ръстът на разходите и трансферите се дължи на целогодишния ефект от прилагането на политики в областта на заплатите в публичния сектор, социалните плащания, пенсиите, инвестициите и др., а приходната част на бюджета не нараства със същите темпове. Фискалната цена от действието на тази нормативна база е формирането на текущ бюджетен дефицит още към полугодието на 2026 г., който на годишна база не може да бъде намален до допустимите стойности съгласно фискалните правила, разписани в ЗПФ, дори и ако бъдат приложени консолидационни усилия с изключително негативни за икономиката ефекти за периода на действие на ЗДБРБ за 2026 г. (август-декември 2026 г.). Допълнителен утежняващ фактор в това отношение е и непоследователната и финансово необвързана национална инвестиционна политика, включваща списъци от проекти в две приложения към законите за държавния бюджет на Република България за 2024 и 2025 г. Въпреки предприетите мерки за подобряване процеса на планиране на публичните инвестиции, поетите ангажименти през 2024 г. и 2025 г., които са възникнали като задължения и/или се очаква да възникнат като задължения през 2026 г., продължават да оказват натиск върху бюджетната рамка. Такива са основно инвестиционната програма на общините (по приложение № 3 към ЗДБРБ за 2025 г.) и дейности, финансирани от Агенция „Пътна инфраструктура“. Неефективното управление на публичните средства, непрозрачните обществени поръчки и липсата на контрол върху разходите допълнително увеличава натиска върху бюджета. Тези разчети бяха изходната позиция за подготовката на новата бюджетната рамка, или Базов бюджет за 2026 г.

7

Отчитайки тези предизвикателства, фискалната рамка към внесения в началото на юли

2026 г. законопроект за държавния бюджет за 2026 г. (РМС №484/01.07.2026 г.) предвижда дефицитът по консолидираната фискална програма (КФП) за 2026 г. да възлезе на 5,7 на сто от прогнозния БВП, над допустимия праг за дефицита в ЗПФ от 3 на сто от БВП.

Предвидено е в рамките на прогнозния хоризонт на АСБП дефицитът по КФП да се свие до 3 на сто от БВП към края на 2028 г. Законът за държавния бюджет на Република България за 2026 г. бе окончателно одобрен от Народното събрание на 24.07.2026 г. и обнародван в брой 69 на Държавен вестник от 31.07.2026 г.