т. 2 Основни акценти във връзка с текущото наблюдение на изпълнението на консолидираната фискална програма за първото полугодие на 2026 г.

2. Основни акценти във връзка с текущото наблюдение на изпълнението на консолидираната фискална програма за първото полугодие на 2026 г.

Открита процедура при прекомерен дефицит по отношение на България С Решение (ЕС) 2026/1244 от 10 юли 2026 г. Съветът на ЕС откри процедура при прекомерен дефицит по отношение на България. Съветът също така прие препоръка към България, в която се очертава максималния допустим темп на растеж на нетните разходи, който страната ни трябва да следва, за да бъде прекратен прекомерният ѝ дефицит до

2029 г.

Целта на процедурата е да осигури навременно коригиране на прекомерни бюджетни дефицити и да гарантира устойчивостта на публичните финанси в държавите – членки на Европейския съюз. Процедурата се задейства, когато държава членка има бюджетен дефицит и/или дълг, надвишаващи референтната стойност съответно от 3 % и 60 % от БВП, в съответствие с член 126, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Следва да се отбележи, че при извършената оценка, включително при прилагането на активираната националната клауза за дерогация, свързана с увеличените разходи за отбрана, Европейската комисия не установи нарушение по отношение на критерия за дефицита през 2025 г., но в доклада е констатирано значително отклонение от одобрената траектория за нетните разходи на сектор „Държавно управление“ за същата година.

Проектирайки отклонението от одобрените параметри за нетните разходи в средносрочен план ЕК констатира последващото очаквано влошаване на бюджетното салдо и превишаването на референтната стойност за дефицита през 2026 г. и 2027 г. Комисията приема, че това превишение не е временно по своя характер и не може да бъде обосновано единствено с приложението на националната клауза за дерогация за разходите за отбрана.

В своята препоръка Съветът постановява, че България следва да предприеме ефективни действия и да представи до 15 октомври 2026 г. необходимите мерки за намаляване на дефицита си. При липса на достатъчен напредък Съветът може да предприеме допълнителни мерки срещу страната ни съгласно европейската рамка за икономическо управление.

Бюджетни развития през първото полугодие на 2026 г.

Полугодието на 2026 г. завърши без приет от Народното събрание Закон за държавния бюджет на Република България за 2026 г. Това наложи за период от повече от шест месеца събирането на приходи и извършването на разходи и предоставянето на трансфери по държавния бюджет да се извършва съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 1 на ЗПФ при действието на Закона за събирането на приходи и извършването на разходи за 2026 г. до приемането на ЗДБРБ за 2026 г., ЗБДОО за 2026 г. и ЗБНЗОК за 2026 г. За разлика от предходни години, когато прилагането на аналогична законова рамка през първите месеци на годината доведе до известно задържане на разходите, през 2026 г. се наблюдава противоположна тенденция на устойчиво нарастване на разходите, за което допринасят основно законодателни промени, одобрени през 2025 г., в т. ч. увеличените размери на възнагражденията в някои администрации, увеличените размери на пенсиите, на 8

минималната работна заплата и ръста на заплатите в бюджетния сектор с инфлацията за

2025 г. и т. н. Натискът от страна на разходите по националния бюджет се допълва от навлизането на инвестициите и проектите, финансирани по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) във финален етап, както и от значителното нарастване на разходите по Програмата за общински инвестиционни проекти. Всички тези фактори водят до изпреварващ ръст на разходите, докато тенденциите в приходите очертават умерено нарастване. Това от своя страна е и причината нарастването в приходите да изостава значително спрямо ръста в разходите.

Фискалните развития през първото полугодие на 2026 г. бяха доминирани от множество фактори, влияещи разнопосочно върху бюджетните показатели. От една страна, след провеждането на извънредни парламентарни избори през април бе сформирано категорично парламентарно мнозинство, което сложи край на периода от няколко години на политическа нестабилност и фрагментираност в Парламента. Международните рейтингови агенции оценяват положително сформирането на стабилно парламентарно мнозинство през 2026 г., тъй като то създава предпоставки за възстановяване на политическата и институционалната стабилност и за провеждане на последователна фискална политика. Според S&P Global Ratings стабилното управление повишава вероятността за реализиране на фискална консолидация, провеждане на структурни реформи и по-ефективно усвояване на европейските средства. На тази основа агенцията подобри перспективата по кредитния рейтинг на България от „стабилна“ на „положителна“, като подчерта, че запазването на благоприятната оценка зависи от постигането на устойчиво подобрение на публичните финанси и ограничаването на бюджетния дефицит.

От друга страна обаче, през периода се наблюдаваше разширяване на зоните с военни конфликти, към които се добавиха и военните действия в Близкия изток. Тези развития очертават необходимост от подкрепа на енергийната независимост и активиране при необходимост на компенсаторни мерки при евентуални сътресения на енергийните пазари.

Военните действия в Украйна и напрежението в Близкия изток поддържат висок риска от нови ценови шокове при енергоносителите и суровините. Глобалната икономическа несигурност се задълбочи, което съответно е свързано с по-висока инфлационна несигурност и потенциални рискове за забавяне на икономическия растеж и потенциално по-слаби бюджетни приходи вследствие на по-ниската икономическа активност и външно търсене. Допълнителна потенциална тежест върху бюджета създава глобалната търговска нестабилност, свързана с непредвидимата политика на САЩ спрямо ЕС и други търговски партньори, която увеличава рисковете за износа, инвестициите и приходната страна на бюджета.

От страна на приходите към полугодието се наблюдава нарастване на данъчните приходи и приходите в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС), докато неданъчните приходи се свиват спрямо същия период на предходната година. В номинално изражение приходите по КФП нарастват с над 1,6 млрд.

евро (8,1 на сто) спрямо първите шест месеца на 2025 г., като основната част от този ръст се формира от данъчно-осигурителните приходи, които нарастват с над 1,5 млрд. евро (9,2 на сто). Основен двигател на отчетения ръст в частта на данъчно-осигурителните приходи са косвените данъци, основно постъпленията от ДДС (номинален ръст от 15,5 на сто спрямо същия период на предходната година), както и приходите от социални и здравно-осигурителни вноски (номинален ръст от 10,9 на сто), ДДФЛ (ръст от 14,6 на сто) и други. Факторите за тези развития са свързани, от една страна, с продължаващото силно вътрешно потребление, което заедно с натиска върху цените от военния конфликт в Близкия изток чрез шоковете върху международните пазари на енергоносители и горива и други основни суровини и обема на внесените стоки, курса на щатския долар и др. влияят върху размера на приходите от ДДС. От друга страна, и през първото полугодие на 2026 г.

продължи да се отчита устойчив ръст на възнагражденията както в публичния сектор, така и в икономиката като цяло, което доведе до запазване на нарастването на средната работна 9

заплата за страната, респективно средния осигурителен доход, на сравнително високо ниво. Това оказва положителен ефект върху приходите от ДДФЛ и от социални и здравно- осигурителни вноски. Следва да се отбележи, че намалението при приходите от акцизи (спад от 5,3 на сто) и корпоративни данъци (спад от 6,1 на сто) се дължи, от една страна, на базов ефект в 2025 г. от увеличението на акцизите от месец май 2025 г. и наблюдаваното тогава презапасяване с акцизни стоки при по-благоприятния режим преди увеличението. От друга страна, при корпоративните данъци, съпоставено с предходната година, постъпленията са по-ниски поради внесени авансово вноски по ЗКПО от финансови институции през 2025 г., които за данъчни цели ще се приспадат през 2026 г. и следващи години. Предвид изложеното, изпълнението на разчетите към ЗДБРБ за 2026 г.

(ДВ, бр. 69 от 31.07.2026 г.) в частта на данъчните приходи по КФП към полугодието на

2026 г. е 46,3 на сто.

В частта на неданъчните приходи се очертава забавяне основно при постъпленията от дивидент за държавата от дружества с държавно участие в капитала, както и при приходите от продажба на квоти за емисии на парникови газове по бюджета на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“. При постъпленията от дивидент за държавата от държавни предприятия постъпленията през настоящата година са значително по-малко от отчетените към полугодието на 2025 г. – при постъпили 333,7 млн. евро от дивидент за държавата от държавни предприятия за първите шест месеца на 2025 г., през същия период на 2026 г. са постъпили едва 37,1 млн. евро, което е в резултат основно на внесен междинен дивидент за финансовата 2025 г. още през 2025 г. Това води до по-ниски вноски в бюджета от дивидент за държавата през 2026 г., когато обичайно би следвало да се внесе дивидента за финансовата 2025 г.

Изпълнението на разчетите в частта на помощите към полугодието е относително ниско (20,6 на сто от разчета към ЗДБРБ за 2026 г.), основно поради значителният размер на планираните постъпления от ЕК по четвъртото и петото искане за плащане по Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ), които обаче трябва постъпят през второто полугодие на 2026 г. На 31.07.2026 г. бe получен транш в размер на 896,1 млн. евро по четвърто искане за плащане, като са задържани средства за неизпълнение на два етапа в размер на 72,8 млн. евро, а отчитането на реформата за водоснабдяване и канализация и средствата свързани с нея са прехвърлени към петото искане за плащане. В началото на м.

август се очаква получаване на задържаните средства от третото искане за плащане, свързани с реформата за главния прокурор в размер на 109 млн. евро. За да бъдат получени в пълен размер средствата по петото искане за плащане, както и задържаните средства до момента са необходими действия както от страна на Народното събрание за осигуряване на съответствие на част от законодателните реформи с поетите ангажименти в НПВУ, така и от страна на органи, част от съдебната система и изпълнителната власт.

През първите шест месеца на 2026 г. се наблюдава относително ускорено нарастване на разходите, докато нарастването в частта на приходите бе по-умерено, което съответно се отрази във формиране на дефицит в размер на 2,4 млрд. евро. (1,9 % от прогнозния БВП) по консолидираната фискална програма към края на юни 2026 г. За разлика от предходната година, когато през юни и юли еднократните приходи от дивидент за държавата от държавни предприятия и авансово внесени вноски по ЗКПО компенсираха част от натрупания дефицит от предходните месеци, през 2026 г. ръстът на разходите е по- висок от темпа на нарастване на приходите, включително и поради липсата на еднократни приходи и по-ниски постъпления от корпоративен данък, което е причина за отчетения бюджетен дефицит към полугодието.

Спрямо същия период на предходната година разходите и вноската в общия бюджет на ЕС нарастват номинално с 2,3 млрд. евро (10,7 на сто), което се дължи както на нарастването на разходите по националния бюджет, така и на разходите по сметките за средства от ЕС.

Ръстът на разходите се дължи на влезли в сила нормативни актове, вкл. промени в пенсионната сфера, разходи по реализирането на одобрени от Народното събрание инвестиционни проекти по Общинската инвестиционна програма, нарастване на разходите 10

по проектите и инвестициите по ПВУ, увеличени размери на възнагражденията в бюджетния сектор с 5 на сто от 1 януари 2026 г., увеличен размер на минималната работна заплата и други.

При отделните елементи на разходите, съпоставено със същия период на предходната година, най-значителен номинален ръст се отчита при социалните и здравноосигурителните разходи (вкл. стипендиите) (0,9 млрд. евро или 9,0 на сто), в т. ч.

разходите за пенсии нарастват с 0,6 млрд. евро (10,3 на сто). Основната мярка в пенсионната сфера, действащи през първото полугодие на 2026 г., е влязлата в сила от

1 юли 2025 г. промяна при пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2024 г., които бяха осъвременени с 8,6 % по реда на чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване (т.нар. „швейцарско правило“). Мярката обхвана около 2,041 млн. пенсионери. Предвид обстоятелството, че посочената мярка не е действала през първото полугодие на 2025 г.

при съпоставката със същия период на предходната година се наблюдава базов ефект, което обуславя относително високия номинален ръст.

Друг елемент на разходите, при който се отчита съществено нарастване спрямо полугодието на предходната година (с 0,6 млрд. евро или 10,8 на сто), са разходите за персонал. Разгледани по съставни бюджети, най-съществена част от номиналното нарастване на разходите за персонал се формира по общинските бюджети, където те нарастват с 0,33 млрд. евро (15,6 на сто), следвани от разходите за персонал по държавния бюджет, които нарастват с 0,22 млрд. евро (7,2 на сто). Нарастването на разходите се дължи основно на увеличение на размера на възнагражденията със ЗДБРБ за 2024 г. и

2025 г., повлияно в значителна степен от одобрените промени в различни закони, регламентиращи т. нар. „автоматизми“ при определянето на заплатите в редица сектори, както и одобреното с „удължителния“ закон увеличение на възнагражденията в бюджетния сектор с натрупаната инфлация през 2025 г. (5 на сто), считано от 01.01.2026 г.

Върху разходите за персонал влияние оказва и увеличеният размер на минималната работна заплата.

Капиталовите разходи нарастват с 0,3 млрд. евро (16,1 на сто) спрямо полугодието на

2025 г., като основен принос отново имат капиталовите разходи и трансфери, извършени по сметките за средства от ЕС, свързани с изпълнението на инвестициите и проектите по ПВУ, които нарастват с 0,5 млрд. евро (68,8 на сто), както и капиталовите разходи и трансферите по общинските бюджети, които нарастват с 0,3 млрд. евро. (основно поради разходите по одобрените от Народното събрание проекти по Общинската инвестиционен програма). Намаление при капиталовите разходи се отчита по държавния бюджет (с 0,5 млрд. евро), основно поради промяна в договорените срокове за плащане по инвестиционен проект в областта на отбраната.