Уважаеми дами и господа, Въпросът ми е следния: Служител на постоянен трудов договор е в дългосрочен отпуск поради временна неработоспособност. Допустимо ли е по време на болничния да прекрати трудовото си правоотношение с институцията в която работи и да бъде назначен на ТД в друга такава? При така създалата се ситуация, какво се случва с паричните обезщетения при временна неработоспособност от НОИ? Благодаря!

Уважаеми дами и господа, Въпросът ми е следния: Служител на постоянен трудов договор е в дългосрочен отпуск поради временна неработоспособност. Допустимо ли е по време на болничния да прекрати трудовото си правоотношение с институцията в която работи и да бъде назначен на ТД в друга такава? При така създалата се ситуация, какво се случва с паричните обезщетения при временна неработоспособност от НОИ? Благодаря! Уважаема госпожо, Няма пречка за прекратяване на трудовото правооношение от работника или служителя в периода на ползван от него отпуск за временна неработоспособност (болнични). Следва да се има предвид, че ако не се постигне съгласие за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, работникът или служителят може да го прекрати с предизвестие. Съгласно чл. 326, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. Страната, която прекратява трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието (чл. 220, ал. 1 от КТ). В КТ е установено, че трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа (чл. 61, ал. 1 от КТ). Работникът или служителят е длъжен да постъпи на работа в едноседмичен срок от получаването на сключения трудов договор и копието от вписването на началото на трудовото правоотношение по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Страните могат да договорят и друг срок. Ако работникът или служителят не постъпи на работа в този срок, трудовото правоотношение се смята за невъзникнало, освен ако това се дължи на независещи от него причини, за които той е уведомил работодателя до изтичането на срока. Следва да се има предвид, че осигуреният не може по своя преценка без разрешение от лекуващия лекар, издал болничния лист, да се върне на работа преди изтичане на разрешения отпуск. Осигурителите са задължени да не допускат на работа осигурени, които се намират в отпуск поради временна неработоспособност (чл. 18, ал. 1 от НМЕ). Поради това не може постъпването на работа да се извършва към момента на ползване на отпуск за временна нерабтоспособност. Обръщаме внимание, че облекчаването на условията на труд във връзка с трудоустрояване е по преценка на здравните органи. По отношение на обезщетението за временна неработоспособност, съгласно чл. 42 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), то се изплаща и след пракратяване на трудовото правоотношение до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност. Обръщаме внимание, че парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство (чл. 46, ал. 3 от КСО). (СР)