УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА, Работя по трудово правоотношение в Професионална гимназия на длъжност учител Във връзка с ползването на платения ми годишен отпуск, по данни на работодателя имам натрупан остатък от неползван платен годишен отпуск, формиран от два различни периода: 1. Неползван отпуск, натрупан до края на 2009 г. 2. Текущ/неползван отпуск за 2024 г., 2025 г. и за 2026 г. Във връзка с предстоящо планиране и подаване на заявление за отпуск, между мен и работодателя възникна правоспор относно поредността на неговото ползване. Работодателят и по точно главния счетоводител настоява/твърди, че съгласно законовите разпоредби е длъжен първо да изчисти най-стария отпуск (този от 2009 г.), преди да ми разреши ползването на отпуска за 2024 г., 2025 г. и 2026 г. Предвид гореизложеното и с оглед правилното прилагане на Кодекса на труда, моля за Вашето официално становище по следните въпроси: 1. Съществува ли в Кодекса на труда императивно (задължително) правило или законова поредност, която да задължава работодателя първо да разрешава ползването на отпуск от 2009 г. преди този за 2024 г., 2025 г. и 2026 г.? 2. Има ли право работникът сам да посочи в заявлението си за кой период (за коя календарна година) желае да ползва платения си отпуск, стига това да е съобразено с чл. 173 от КТ? 3. Погасява ли се по давност отпускът, натрупан до 31.12.2009 г., и има ли право работодателят да откаже ползването на текущ отпуск (2024/2025 г. и 2026 г.) с мотив, че първо трябва да се изчисти този преди 2010 г.? 4. А какво ще се случи, ако работодателя не ми осигури ползването на отпуск от 2024 г. до края на календарната 2026 г.

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА, Работя по трудово правоотношение в Професионална гимназия на длъжност учител Във връзка с ползването на платения ми годишен отпуск, по данни на работодателя имам натрупан остатък от неползван платен годишен отпуск, формиран от два различни периода: 1. Неползван отпуск, натрупан до края на 2009 г. 2. Текущ/неползван отпуск за 2024 г., 2025 г. и за 2026 г. Във връзка с предстоящо планиране и подаване на заявление за отпуск, между мен и работодателя възникна правоспор относно поредността на неговото ползване. Работодателят и по точно главния счетоводител настоява/твърди, че съгласно законовите разпоредби е длъжен първо да изчисти най-стария отпуск (този от 2009 г.), преди да ми разреши ползването на отпуска за 2024 г., 2025 г. и 2026 г. Предвид гореизложеното и с оглед правилното прилагане на Кодекса на труда, моля за Вашето официално становище по следните въпроси: 1. Съществува ли в Кодекса на труда императивно (задължително) правило или законова поредност, която да задължава работодателя първо да разрешава ползването на отпуск от 2009 г. преди този за 2024 г., 2025 г. и 2026 г.? 2. Има ли право работникът сам да посочи в заявлението си за кой период (за коя календарна година) желае да ползва платения си отпуск, стига това да е съобразено с чл. 173 от КТ? 3. Погасява ли се по давност отпускът, натрупан до 31.12.2009 г., и има ли право работодателят да откаже ползването на текущ отпуск (2024/2025 г. и 2026 г.) с мотив, че първо трябва да се изчисти този преди 2010 г.? 4. А какво ще се случи, ако работодателя не ми осигури ползването на отпуск от 2024 г. до края на календарната 2026 г. Разпоредбите на чл. 172 и сл. от Кодекса на труда регламентират ползването на платения годишен отпуск. Във връзка с правилата за ползването на отпуска е важно да се отбележи, че: платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя; работникът или служителят използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася; работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя до края на съответната календарна година, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176. Задължение на работодателя е да осигури ползването на отложен отпуск. Съгласно 176, ал. 2 и 3 КТ, когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която се полага. Когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска в случаите и в сроковете по ал. 2, работникът или служителят има право сам да определи времето на ползването му, като уведоми за това писмено работодателя най-малко 14 дни предварително. Трудовото законодателство не съдържа разпоредба, която да регламентира изрично поредност на ползването на отпуска, извън посочените по-горе правила. В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на чл. 176а, ал. 1 КТ, според която, когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. Обръщаме внимание на разпоредбата на чл. 37а НРВПО, съгласно която в началото на всяка календарна година, но в срок не по-късно от 31 януари, работодателят е длъжен да уведоми писмено всеки работник или служител за размера на платения годишен отпуск, който има право да ползва през календарната година, включително отложен или неизползван от предходни календарни години. Съгласно чл. 22, ал. 2 НРВПО платеният годишен отпуск се разрешава въз основа на писмено искане на работника или служителя до работодателя. В тази връзка, няма пречка в писменото си искане работникът или служителят да заяви началната дата на отпуска, размера на отпуска и годината, за която се полага, при съобразяване с установените правила. Платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение на работодателя (чл. 173, ал. 1 КТ). Следва да се отбележи, че правото на ползване на платен годишен отпуск, полагаем се и неизползван до 31.12.2009 г., не се погасява по давност. Неизползваните до посочената дата отпуски може да се ползват до прекратяване на трудовото правоотношение. Предвид разпоредбата на чл. 176а, ал. 1 КТ правото на ползване на отпуск, полагаем се за 2024 г., се погасява по давност на 31.12.2026 г. При прекратяване на трудовото правоотношение за него не се дължи обезщетение по чл. 224 КТ. ЛТ/