Здравейте, моля за обяснение, тъй като от публикувания отговор не става ясно, какво следва да направи работодателя, ако престоя ще бъде примерно през август, а заявения отпуск от служителя, с който изчерпва разполагаемата му отпуск е през октомври. съгл. чл. 173, ал. 4Работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие по време на престой повече от 5 работни дни, при ползване на отпуска едновременно от всички работници и служители, както и в случаите, когато работникът или служителят след покана от работодателя не е поискал отпуска си до края на календарната година, за която се полага.Какво правим, ако попадам в хипотезата, че служителя е поискал отпуската си до края на годината, но в друг месец, от този през който ще е престоя. т.е имам ли право да анулирам отпуска или трябва да обезщетя работника?

Здравейте, моля за обяснение, тъй като от публикувания отговор не става ясно, какво следва да направи работодателя, ако престоя ще бъде примерно през август, а заявения отпуск от служителя, с който изчерпва разполагаемата му отпуск е през октомври. съгл. чл. 173, ал. 4Работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие по време на престой повече от 5 работни дни, при ползване на отпуска едновременно от всички работници и служители, както и в случаите, когато работникът или служителят след покана от работодателя не е поискал отпуска си до края на календарната година, за която се полага.Какво правим, ако попадам в хипотезата, че служителя е поискал отпуската си до края на годината, но в друг месец, от този през който ще е престоя. т.е имам ли право да анулирам отпуска или трябва да обезщетя работника? Разпоредбата на чл. 173, ал. 4 от Кодекса на труда (КТ) регламентира три различни хипотези, в които работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие: - по време на престой повече от 5 работни дни; - при ползване на отпуска едновременно от всички работници; - в случаите, когато работникът или служителят след покана от работодателя не е поискал отпуска си до края на календарната година, за която се полага. Съгласно чл. 37б, ал. 1 НРВПО в случаите по чл. 173, ал. 4 КТ работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или на служителя и без негово съгласие, когато: 1. е обявил престой повече от 5 работни дни; 2. едновременното ползване на отпуска от всички работници и служители е предвидено в нормативен акт или в правилника за вътрешния трудов ред; 3. писмено е поканил работника или служителя да поиска да ползва отпуска си до края на календарната година, за която се полага, но работникът или служителят не е направил това до края на същата календарна година. В първата хипотеза правото на работодателя едностранно да предостави отпуск на работника или служител възниква при наличие на следните предпоставки: да е обявен престой повече от 5 работни дни; работникът или служителят да има полагаем се платен годишен отпуск. В третата хипотеза е необходимо: работодателят да е отправил писмена покана до работника или служителя да ползва отпуска си до края на календарната година, за която се полага; работникът или служителят да не е поискал отпуска си до края на същата календарна година (съгласно чл. 22, ал. 2 НРВПО платеният годишен отпуск се разрешава въз основа на писмено искане на работника или служителя до работодателя). В тази хипотеза отпускът не е поискан писмено и не е разрешаван от работодателя до края на календарната година. Правото на работодателя да предостави едностранно ползването възниква след 1 януари на следващата календарна година. Предвид описаната фактическа обстановка в запитването сме на мнение, че е приложима първата хипотеза. Ако работодателят обяви престой повече от 5 работни дни, считаме, че няма пречка да предостави без съгласие на работника или служителя неизползван към обявяването на престоя платен годишен отпуск, независимо дали е „заявен“ за друг период или не. ЛТ/