Във фирмата имаме работничка по трудов договор от октомври 2024 г, но от 10.06.2026 г.(сряда) не посещава работа. До момента 30.06.2026 г. не е представила болничен лист, молба за платен или неплатен отпуск. През този период комуникацията с лицето се води чрез вайбър и в много редки случаи разговори по телефон, когато го вдига. Изп . Директор на фирмата няколко пъти по телефона и напомня, че ако не иска да работи във фирмата да дойде и да подаде молба за напускане. Същата отказва и иска да бъде съкратена, за да може да се запише на борсата. С цел спазване изискванията на чл. 193 от КТ, на посоченият от работничката адрес изпратихме писмо, с което изискване от нея писмени обяснения за неявяването и на работа. При посочените обстоятелства, как да постъпим за да прекратим трудовият договор с лицето?

Във фирмата имаме работничка по трудов договор от октомври 2024 г, но от 10.06.2026 г.(сряда) не посещава работа. До момента 30.06.2026 г. не е представила болничен лист, молба за платен или неплатен отпуск. През този период комуникацията с лицето се води чрез вайбър и в много редки случаи разговори по телефон, когато го вдига. Изп . Директор на фирмата няколко пъти по телефона и напомня, че ако не иска да работи във фирмата да дойде и да подаде молба за напускане. Същата отказва и иска да бъде съкратена, за да може да се запише на борсата. С цел спазване изискванията на чл. 193 от КТ, на посоченият от работничката адрес изпратихме писмо, с което изискване от нея писмени обяснения за неявяването и на работа. При посочените обстоятелства, как да постъпим за да прекратим трудовият договор с лицето? Съгласно чл. 125 от Кодекса на труда (КТ) работникът или служителят трябва да изпълнява трудовите си задължения точно и добросъвестно. При изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът или служителят е длъжен да се явява навреме на работа и да бъде на работното си място до края на работното време (чл. 126, т. 1 от КТ). Съгласно чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ дисциплинарно уволнение може да се налага за неявяване на работа в течение на два последователни работни дни. Според чл. 193, ал. 1 от КТ работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество (чл. 193, ал. 2 от КТ). В тази връзка, според чл. 193, ал. 3 от КТ разпоредбите на предходната алинея не се прилагат, когато обясненията на работника или служителя не са били изслушани или дадени по негова вина. Дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението, и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага (чл. 195, ал. 1 от КТ). Според чл. 195, ал. 2 от КТ заповедта за дисциплинарно наказание се връчва срещу подпис на работника или служителя, като се отбелязва датата на връчването. При невъзможност заповедта да бъде връчена на работника, работодателят му я изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка и в този случай наказанието се смята за наложено от деня на нейното получаване. В последния случай, за да се приеме, че изявлението е достигнало до адресата, работодателят следва да е изпратил препоръчаното писмо на адреса, посочен от работника и пощата да удостовери доставянето на писмото на адреса. Работодателят може да избере извършването на процедурата да се осъществи чрез използване универсалната пощенска услуга по смисъла на чл. 34 от Закона за пощенските услуги или да удостовери връчването на документа чрез нотариална покана, като използва услугите на нотариус. Следва да се има предвид, че според практиката на Върховния касационен съд с достигане на изявлението на посочения от работника или служителя адрес, работодателят е изпълнил задължението си за връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и изявлението му е породило правно действие (в този смисъл Решение № 283 от 06.04.2010 г. на ВКС, ІІІ г.о.; Решение № 35 от 07.05.2012 г. на ВКС, IV г.о. и Решение № 39 от 09.02.2012 г. на ВКС, ІІІ г.о.). Следователно работодателят има възможност да избере един от способите за удостоверяване, които са посочени по-горе.ПР