Здравейте! Имаме следния казус от практиката. При предоставяне на социална услуга за резидентна грижа срокът на възлагане на услугата изтича. В законоустановения срок е изготвен доклад за оценка по чл. 38 от Правилника за прилагане на Закона за социалните услуги (ППЗСУ), с който е установено, че са налице основания за продължаване на предоставянето на социалната услуга за конкретното лице. Потребителят е дееспособно лице и преди изтичането на срока на възлагане е заявил писмено желанието си да продължи ползването на социалната услуга. Въпреки това, към датата, на която следва да бъде сключен договорът за продължаване на ползването на услугата по чл. 42 от ППЗСУ, лицето е хоспитализирано и поради това е в обективна невъзможност да се яви лично и да подпише договора. За лицето не е назначен законен представител поради неговата дееспособност. От друга страна, чл. 42 от ППЗСУ поставя продължаването на договора в зависимост от два кумулативни елемента – констатирана по реда на чл. 38 необходимост от продължаване и изразено от лицето желание за това – без да се урежда изрично хипотезата, в която волята вече е надлежно изразена, но фактическото или техническо подписване на документа е възпрепятствано от обективна причина като хоспитализация. В тази връзка ме вълнуват следните въпроси: Допустимо ли е договорът за продължаване по чл. 42 от ППЗСУ да бъде подписан след връщането на лицето от болничното лечение, като действието му се отнесе с обратна дата към датата на изтичане на предходния срок, така че да не се създава прекъсване в предоставянето на услугата? При липса на назначен законен представител на лицето, съществува ли законова възможност доставчикът да продължи фактическото предоставяне на услугата (включително запазване на мястото на лицето) за периода на хоспитализацията до подписване на договора, и на какво правно основание следва да се документира този период? Приложим ли е по аналогия принципът по чл. 16, ал. 2, т. 1 от ППЗСУ (за невключване на времето на болнично лечение при изчисляване на срокове) и по отношение на сроковете, свързани с изготвянето и подписването на договора за продължаване по чл. 38 и чл. 42 от ППЗСУ? Ще съм Ви изключително благодарна, ако споделите своето становище или предложение за решаване на този казус.
- Тема
- Социални услуги
- Въпрос №
- 7305
- Дата
- 27.07.2026
Здравейте! Имаме следния казус от практиката. При предоставяне на социална услуга за резидентна грижа срокът на възлагане на услугата изтича. В законоустановения срок е изготвен доклад за оценка по чл. 38 от Правилника за прилагане на Закона за социалните услуги (ППЗСУ), с който е установено, че са налице основания за продължаване на предоставянето на социалната услуга за конкретното лице.
Потребителят е дееспособно лице и преди изтичането на срока на възлагане е заявил писмено желанието си да продължи ползването на социалната услуга. Въпреки това, към датата, на която следва да бъде сключен договорът за продължаване на ползването на услугата по чл. 42 от ППЗСУ, лицето е хоспитализирано и поради това е в обективна невъзможност да се яви лично и да подпише договора. За лицето не е назначен законен представител поради неговата дееспособност. От друга страна, чл. 42 от ППЗСУ поставя продължаването на договора в зависимост от два кумулативни елемента – констатирана по реда на чл. 38 необходимост от продължаване и изразено от лицето желание за това – без да се урежда изрично хипотезата, в която волята вече е надлежно изразена, но фактическото или техническо подписване на документа е възпрепятствано от обективна причина като хоспитализация.
В тази връзка ме вълнуват следните въпроси:
Допустимо ли е договорът за продължаване по чл. 42 от ППЗСУ да бъде подписан след връщането на лицето от болничното лечение, като действието му се отнесе с обратна дата към датата на изтичане на предходния срок, така че да не се създава прекъсване в предоставянето на услугата?
При липса на назначен законен представител на лицето, съществува ли законова възможност доставчикът да продължи фактическото предоставяне на услугата (включително запазване на мястото на лицето) за периода на хоспитализацията до подписване на договора, и на какво правно основание следва да се документира този период?
Приложим ли е по аналогия принципът по чл. 16, ал. 2, т. 1 от ППЗСУ (за невключване на времето на болнично лечение при изчисляване на срокове) и по отношение на сроковете, свързани с изготвянето и подписването на договора за продължаване по чл. 38 и чл. 42 от ППЗСУ?
Ще съм Ви изключително благодарна, ако споделите своето становище или предложение за решаване на този казус.
Уважаема госпожо, предвид изложението Ви изразяваме следното становище:
На практика с лицето не се сключва нов договор за ползване на нова социална услуга, а чрез анекс се продължава действието на съществуващия договор за ползване на същата социална услуга, чийто срок изтича. На мнение сме, че следва да се приеме, че материалните предпоставки за продължаване на договора са били изпълнени още преди изтичането на срока му, тъй като има изготвена оценка по чл. 38 от Правилника за прилагане на Закона за социалните услуги ППЗСУ, както и писмено изразено желание на лицето да продължи да ползва услугата. Доставчикът може да запази мястото и да счита правоотношението за неприключило по същество до отпадане на обективната пречка, като този период бъде подробно документиран например с вътрешни административни актове и медицински документи. След изписването договорът следва да бъде подписан незабавно, като в него или в придружителен протокол се отрази причината за забавянето.
Чл. 16, ал. 2, т. 1 ППЗСУ не може да се счита за пряко приложим, но може да послужи като аргумент при систематично тълкуване, че временната хоспитализация не следва да води до прекъсване на предоставянето на социалната услуга, когато волята на лицето за продължаването ѝ е надлежно изразена.
Бихме искали да обърнем внимание, че съгласно чл. 51, ал. 1 от Закона за нормативните актове задължително тълкуване на нормативен акт дава органът, който е издал акта. В този смисъл, изложеното е само експертно становище на Министерството на труда и социалната политика и не следва да се счита за официално тълкуване на разпоредбите. (ТЛ)