Здравейте, моля за вашето становище по следния казус: Имаме служител работещ по трудов договор, по времето на който е придобил право на пенсия по чл. 69б, ал. 1 от КСО, като същевременно остава да работи в същата администрация. В определен момент трудовият договор му се прекратява, тъй като служителя се назначава при същия работодател без прекъсване и напускане по ЗДСЛ. Въпросът ми е работодателят има ли задължението да изплати обезщетение за придобито право на пенсия на служителя, при положение, че той остава на работа при същия работодател, в кой момент му се изплаща това обезщетение и по кой от двата закона? Как работодателят може да установи дали служителя е придобил право на пенсия към момента на смяна на правоотношенията, ако самият служител не е уведомил работодателя?

Здравейте, моля за вашето становище по следния казус: Имаме служител работещ по трудов договор, по времето на който е придобил право на пенсия по чл. 69б, ал. 1 от КСО, като същевременно остава да работи в същата администрация. В определен момент трудовият договор му се прекратява, тъй като служителя се назначава при същия работодател без прекъсване и напускане по ЗДСЛ. Въпросът ми е работодателят има ли задължението да изплати обезщетение за придобито право на пенсия на служителя, при положение, че той остава на работа при същия работодател, в кой момент му се изплаща това обезщетение и по кой от двата закона? Как работодателят може да установи дали служителя е придобил право на пенсия към момента на смяна на правоотношенията, ако самият служител не е уведомил работодателя? Уважаема госпожо, Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Основна предпоставка за определяне и изплащане на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ е правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст да е придобито по време на трудовото правоотношение, което се прекратява. За да се приложи разпоредбата няма значение обстоятелството, дали правото на пенсия е упражнено и кога. Пенсията по чл. 69б от КСО е пенсия за осигурителен стаж и възраст. Предвид на посоченото и данните в запитването, считаме че служителят има право на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, ако е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от обстоятелството, че е назначен по служебно правоотношение в същата администрация. Съгласно чл. 228, ал. 3 от КТ обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва. При неизплащане работникът или служителят може да потърси правата си по съдебен ред. Работодателят преценява наличието на необходимия осигурителен стаж въз основа на данните в трудовото досие на работника или служителя, а по отношение на предходен осигурителен стаж въз основа на представените от работника или служителя документи. Съгласно чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя (образец УП-3) и с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. (СР)