Здравейте, Работя в социална услуга „Резидентна грижа“ и моля за становище относно следния конкретен казус: С пълнолетно дееспособно лице, което не е поставено под запрещение, е сключен договор за ползване на социална услуга „Резидентна грижа“ за срок от 12 месеца. Преди изтичането на договора е извършена оценка по чл. 38 от ППЗСУ, установена е необходимост от продължаване на ползването на социалната услуга и лицето е заявило писмено желание да продължи да я ползва. На това основание е сключено допълнително споразумение (анекс) по чл. 42 от ППЗСУ, с което срокът на действие на договора е продължен за нов период от три години. Моля да разясните: 1. Допустимо ли е при резидентна грижа за пълнолетно дееспособно лице първоначален договор, сключен за срок от една година, да бъде продължен чрез анекс за нов определен срок от три години, когато са налице актуална оценка по чл. 38 ППЗСУ, установена необходимост от продължаване и писмено желание на лицето? 2. Следва ли при този случай да се приеме, че ограничението за дългосрочно ползване на социални услуги „от една до три години“ по чл. 16, ал. 2, т. 3 ЗСУ се прилага като максимален общ период на непрекъснато фактическо ползване на услугата, или следва да се прави разграничение между първоначално определения срок на договора и последващото му продължаване по реда на чл. 42 ППЗСУ? 3. В случай че първоначалният договор е за една година, а след извършена нова оценка и при изрично желание на пълнолетното дееспособно лице е сключен анекс за още три години, допустимо ли е това продължаване с оглед специалната разпоредба на чл. 89 ЗСУ относно продължаването на срока за ползване на резидентна грижа от пълнолетно лице? 4. Необходимо ли е при такова продължаване да се сключва изцяло нов договор, или анексът към съществуващия договор е допустимият ред по чл. 42 ППЗСУ? Моля, ако е възможно, да посочите конкретните разпоредби от ЗСУ и ППЗСУ, на които се основава становището Ви. Благодаря предварително!

Здравейте, Работя в социална услуга „Резидентна грижа“ и моля за становище относно следния конкретен казус: С пълнолетно дееспособно лице, което не е поставено под запрещение, е сключен договор за ползване на социална услуга „Резидентна грижа“ за срок от 12 месеца. Преди изтичането на договора е извършена оценка по чл. 38 от ППЗСУ, установена е необходимост от продължаване на ползването на социалната услуга и лицето е заявило писмено желание да продължи да я ползва. На това основание е сключено допълнително споразумение (анекс) по чл. 42 от ППЗСУ, с което срокът на действие на договора е продължен за нов период от три години. Моля да разясните: 1. Допустимо ли е при резидентна грижа за пълнолетно дееспособно лице първоначален договор, сключен за срок от една година, да бъде продължен чрез анекс за нов определен срок от три години, когато са налице актуална оценка по чл. 38 ППЗСУ, установена необходимост от продължаване и писмено желание на лицето? 2. Следва ли при този случай да се приеме, че ограничението за дългосрочно ползване на социални услуги „от една до три години“ по чл. 16, ал. 2, т. 3 ЗСУ се прилага като максимален общ период на непрекъснато фактическо ползване на услугата, или следва да се прави разграничение между първоначално определения срок на договора и последващото му продължаване по реда на чл. 42 ППЗСУ? 3. В случай че първоначалният договор е за една година, а след извършена нова оценка и при изрично желание на пълнолетното дееспособно лице е сключен анекс за още три години, допустимо ли е това продължаване с оглед специалната разпоредба на чл. 89 ЗСУ относно продължаването на срока за ползване на резидентна грижа от пълнолетно лице? 4. Необходимо ли е при такова продължаване да се сключва изцяло нов договор, или анексът към съществуващия договор е допустимият ред по чл. 42 ППЗСУ? Моля, ако е възможно, да посочите конкретните разпоредби от ЗСУ и ППЗСУ, на които се основава становището Ви. Благодаря предварително! Уважаема госпожо, с оглед разпоредбата на чл. 16 от Закона за социалните услуги (ЗСУ), срокът за предоставяне на социални услуги се определя в зависимост от индивидуалната оценка на потребностите от подкрепа на лицето и резултатите, които се цели да бъдат постигнати за потребителя. Ползването на социалните услуги може да бъде: краткосрочно – за срок до шест месеца; средносрочно – за срок до една година; дългосрочно – за срок от една до три години. Съгласно чл. 42 от Правилника за прилагане на Закона за социалните услуги, при констатирана от оценката по чл. 38 от същия правилник необходимост от продължаване на подкрепата и ползването на социалната услуга от лицето и при изразено волеизявление от негова страна, срокът на действие на договора с доставчика се продължава. Необходимо е да се прави разлика между продължителността на самите социални услуги (които могат да бъдат краткосрочни, средносрочни или дългосрочни), и срока на самия договор за тяхното ползване, който може да бъде продължен/анексиран за определен период при необходимост. Законодателството не поставя ограничение по отношение на броя на сключените анекси за продължаване на договор за ползване на социални услуги, а срокът на ползване се определя от индивидуалната оценка на потребностите, която следва да отрази и обстоятелството по чл. 89, ал. 2 от ЗСУ. (ТЛ)