1. Регламентирано ли е в нормативната уредба, че заповед по чл. 120 от КТ трябва да се връчи на работника, за когото е издадена, на ден, предхождащ деня, от който работника трябва да изпълнява друга работа, съгласно тази заповед? Допустимо ли е например на 02.11.2026 г да се връчи заповед, че от 02.11.2026 г до 06.11.2026 г работникът ще изпълнява друга работа? 2. Ако на работник бъде връчена заповед по чл. 120 от КТ, че поради производствена необходимост трябва да извършва друга работа за срок от 45 календарни дни, и работника излезе в отпуск по болест за всичките тези 45 дни, работодателят има ли право да му връчи втора заповед за други 45 календарни дни през същата календарна година, при положение, че по време на първата такава заповед за годината, работникът реално не е ИЗПЪЛНЯВАЛ другата работа? 3. За да не „изгарят” дните, за които е пусната заповед по чл. 120 от КТ и работникът е излязъл в болничен, може ли това да стане, като се издаде нова заповед, която отменя действието на предходната заповед по чл. 120 от КТ?

27 октомври 2026 г.Въпроси и отговориМинистерство на труда и социалната политика

Въпрос

Тема
Трудово право
Въпрос №
7639

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Един въпрос на седмица, без регистрация.

Отговор на министерството

Изменението на мястото и характера на работата по чл. 120, ал. 1 КТ е едностранна промяна на трудовото правоотношение и се извършва по преценка на работодателя. Законовата предпоставка за възлагането на друга работа е наличието на производствена необходимост. Срокът, за който се възлага извършването на другата работа, в случаите на производствена необходимост е до 45 календарни дни, като работодателят има право да прецени конкретната му продължителност в зависимост от продължителността на производствената необходимост. Както е видно от съдържанието на ал.1, “възлагането на друга работа” в случай на производствена необходимост може да бъде до 45 календарни дни общо през календарната година, независимо дали тези дни ще бъдат използвани наведнъж или на части. Във всички случаи за възлагането на друга работа на основание чл. 120, ал. 1 КТ работникът или служителят трябва да бъде уведомен своевременно, преди започването на работата. Спазването на ограничението „до 45 календарни дни“ се преценява при реално изпълнение на другата работа. Бихме искали да обърнем внимание, че наличието на „производствена необходимост“ не се преценява спрямо конкретния работник (дали е на работа или е в отпуск), а спрямо конкретните причини, които са довели до производствената необходимост. ЛТ/

Други данни

В регистъра от
19.11.2026
Последно в регистъра
19.11.2026