Помилване с Указ № 106 от 09.11.2017

Осъденият е на 43-годишна възраст, със средно образование, по професия строителен техник. Наложено му е едно общо наказание в размер на 4 години лишаване от свобода за шест на брой престъпления. В периода 1997 г. – 2003 г. е осъден шест пъти за измами (чл.209, чл.210 и чл.211 от НК). Молбата е подадена лично от лишения от свобода. Следват мотивите на Комисията по помилването ,,Молителят е личност със затвърдени криминални нагласи, засягащи правото на собственост. Моделът на поведение е изграден, а предходно налаганата наказателна репресия не е успяла да повлияе на молителя. В случая обаче, избягването на репресията не се дължи на недобросъвестно и неправомерно поведение от страна на осъдения. Здравословно състояние на молителя е тежко, като на практика той не е способен да се обслужва и придвижва самостоятелно. Състоянието му е необратимо и се влошава през последната една година. От направения анализ на случая се установи абсолютно несъвместимост на физическото състояние на осъдения с условията в пенетенциарното заведение, поради тази причина изпълнението на наказанието се отлага повече от 6 години, като на практика то никога няма да бъде приведено в изпълнение. Алтернативата, която е възможна е да се чака изтичане на давността, но това правно положение е отдалечено във времето. В последните 6 години молителят е длъжен да доказва през 6 месеца необратимостта и тежестта на здравословното си състояние, което в конкретния случай е свързано с физически неудобства и затруднения, както за самия него така и за близките му, които са ангажирани с грижите за неговото състояние. Поради горепосоченото здравословно състояние, ниските нива на обществена опасност, както и ниския рецидивен риск, който е измерен още през 2011 г., както и поради факта, че престъпленията са извършени в доста отдалечен период от време – последното през 2003 г., молителят е предложен за помилване с остатъка от наложеното наказание. Пребиваването на такова лице в МЛС придобива самоцелен и възмезден характер, което е в рязко противоречие с целите на наказанието и с принципите на хуманността. Изтърпяването на наказанието не следва да се превръща в изтезание, унижаващо човешкото достойнство, чиято цел е непостижима и невъзможна.“ Осъденият е помилван с остатъка от наложеното наказание с Указ № 106/09.11.2017 г.