Отчет на КП за периода септември - декември 2017 г.

ЧЕТИРИ МЕСЕЧЕН ОТЧЕТ НА КОМИСИЯТА ПО ПОМИЛВАНЕ 01 СЕПТЕМВРИ – 31 ДЕКЕМВРИ 2017 Г. Администрация на президента СЪДЪРЖАНИЕ: Дейност по разглеждане на молби за помилване и статистически данни Практика на Комисията по помилването Предложения за прекратяване на разглеждането Предложения за отказ от упражняване на правото на помилване Предложения за помилване Наблюдения, изводи и препоръки на Комисията На основание чл. 7(4) от Правилата за работа на Комисията по помилване (ПРКП), утвърдени с Указ № 78/03.02.2017 г. на Президента на Република България 1. ДЕЙНОСТ ПО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА МОЛБИ ЗА ПОМИЛВАНЕ За месеците септември-декември 2017 г. от настоящия президентски мандат в Комисията са постъпили общо 203 молби. Комисията е провела 13 заседания, на които е решила общо 237 молби, подадени за общо 189 осъдени лица. ДВИЖЕНИЕ НА МОЛБИТЕ2 И в края на календарната година от настоящия мандат се наблюдава покачване на средномесечния брой на постъпващите молби, което е в рамките на предвидимото за началото на всеки нов президентски мандат. Броят на решените молби и сроковете за тяхното разглеждане и решаване зависи от навременното получаване на информация, която Комисията изисква от други държавни органи, най-съществените от които са затворните администрации. Заседание, дата Брой молби Разпределени (за докладване в заседание) докладвани решени Молби с удължен срок за разглеждане 14.09.2017 г. 45 42 42 1 спряна за получаване на допълнителна информация 19.09.2017 г. 31 31 31 21.09.2017 г. 8 8 8 28.09.2017 г. 27 27 27 05.10.2017 г. 13 13 12 1 спряна за получаване на допълнителна информация 12.10.2017 г. 9 9 9 18.10.2017 г. 17 17 17 25.10.2017 г. 4 4 4 08.11. 2017 г. 14 14 14 16.11.2017 г. 14 14 14 30.11.2017 г. 21 21 21 07.12.2017 г. 18 17 17 1 спряна и решена на 21.12.2017 г. 21.12.2017 г. 20 21 21 ОБЩО: 13 заседания 241 238 237 За месеците октомври, ноември и декември 2017 г. от отчетния период се затвърди положителната тенденция справките за осъдените от ГД ,,Изпълнение на наказанията“ към Министерството на правосъдието да постъпват регулярно, приблизително три пъти месечно, като се наблюдават инцидентни забавяния. Въпреки това, в част от случаите е необходима уточняваща или допълнителна информация от МЛС, която Комисията събира след получаване на справката за конкретното осъдено лице. Все повече зачестяват случаите, при които са необходими и по-подробни данни от трети източници - лечебни заведения напр., за пълното изясняване на състоянието на осъдените. 1.2 ПРОФИЛ НА ОСЪДЕНИТЕ МОЛИТЕЛИ 1.2.1. Личен профил През отчетния период са подадени молби в полза на 189 осъдени лица. От тях 8 са жени. И през този отчетен период най-много са молбите, постъпили от осъдените между 25 и 50 години, като се наблюдава известна тенденция към понижаване на възрастта на молителите. 65 от осъдените лица, подали молба през периода септември – декември 2017 г. не притежават никакви професионални и трудови умения. Повечето са практически социално изключени и водят престъпен начин на живот, като се издържат основно от користни престъпления и периодични престои в затвора. 82 от молителите, чийто молби са разгледани са полагали неквалифициран или квалифициран физически труд. По правило молителите без трудови навици и умения изцяло включват най-слабо образованите групи. Преобладават групите на лишени от свобода с основно и средно образование, за разлика от предходни периоди, при което се наблюдава превес на по-малограмотни извършители. По-голяма част от молителите, а именно 106 човека са семейни – във фактическо съжителство или сключили граждански брак. Други 56 не са в семейни отношения, а други 27 са разведени. Отново се затвърждава тенденцията, при която повече от половината молители са семейни, но семейната среда не е оказала въздържащ ефект върху престъпното поведение. Над половината молители са родители на деца, ненавършили пълнолетие, за които са длъжни да полагат грижи и да осигуряват издръжка. Сред тях преобладават такива, които нямат умения да полагат системни грижи за децата и близките си. 1.2.2. Престъпен модел и риск от рецидив През отчетния период преобладават молителите, извършители на користни престъпления, като от тях най-голям е броят на тези, извършили кражби – 147, следват грабежите – 64, измами – 24, обсебване и присвояване – 11 и вещно укривателство – 9. Посегателствата срещу личността са следващия по-големина дял от разгледаните случаи – убийствата са 89, телесните повреди – 30, сексуалните посегателства са 28 на брой, отвличания – 2, а посегателствата с цел трафик и сексуална експлоатация – 5. Почти равен е броят на извършителите с чисто съдебно минало или иначе казано, тези, за които престъплението е инцидентна и единствена проява в живота им. Други 28 молители са със заличени престъпни прояви, поради настъпила реабилитация. Близо 50% от молителите разкриват устойчив престъпен модел, а при други 15 % той ескалира в по-тежки престъпления след извършени предходни такива. Тези видове престъпно поведение не се повлияват от предходно наложената наказателна репресия. В по-голяма част от случаите тази резистентност се дължи на различни по вид криминогенни фактори, като например - ранно оформен неправомерен начин на живот на молителя, криминално заразена среда на формиране и израстване, липса на умения за законосъобразно справяне, включително недостига на подкрепа от обществото и държавата за по-лесно вграждане след напускане на затвора. Различни зависимости, които оформят определен модел на противоправно поведение. Четирима от осъдените са нарушили изпитателния срок по условно осъждане с ново престъпление. При 11 молители рецидивът е обикновен, т.е. дължи се на неблагоприятно стичане на житейски обстоятелства, между новото и старото престъпление няма връзка на устойчиво криминално поведение, а новото е по-леко от старото. Отново най-голяма е групата на осъдените със среден риск от рецидив. Най-често рискът от рецидив е обусловен от: - дефицити в начина и уменията за мислене, свързани със способността на молителите да се преценяват различни житейски ситуации и да формират адекватна поведенческа реакция към тях. Тези дефицити засягат голяма част от молителите и са в основата на повтарящите се криминални поведенчески стратегии; - безкритичното отношение на дееца към извършеното от него и причинените с престъплението вреди. Осъденият често е безразличен към пострадалите, като способността му да изпитва съпричастност към другите и вина за причинените им страдания е сериозно нарушена или отсъства (,,отношение към правонарушението“). Дефицитите в тази зона устойчиво засягат над половината от молителите. Тези осъдени не разбират какво в поведението им е укоримо и неприемливо, не осъзнават последиците му, нито причините, довели до извършването му; - липсата на критичност към извършеното е подсилено от средата, в която молителите живеят и която не подкрепя законосъобразно поведение и не санкционира незаконосъобразен начин на живот (,,начин на живот и обкръжение“). Молителите от ранно детство се формират в неблагоприятна, в много от случаите криминално заразена среда, която е и една от причините за високата резистентност към наказателна репресия. Те са изключително устойчиви и много слабо се влияят от поправителното действие на наказанието. Много често дефицитите в тези три зони предполагат и дефицити в зоните на емоционалните фактори, междуличностовото общуване и семейните отношения. Поради типичния за тях недостиг на позитивен социален опит и ресурс за социализация поправителният процес е в застой, а когато се развива, той е бавен, колеблив, противоречив и не успява да преодолее стабилизираните криминални стереотипи. Относително висок е ръстът на молителите с дефицити в зоната на ,,настоящо правонарушение“, която предполага тежки или системно извършвани престъпления. Молителите с висок и среден към висок риск от рецидив често не осъзнават зависимостта между престъпното им поведение и полученото наказание. Поради това те не полагат усилия за изграждане на трудови навици, повишаване на образованието, преодоляване на зависимости и т.н. Те са емоционално незрели и поведенчески нестабилни, с ограничени, еднотипни и повърхностни социални контакти и еднообразен, фиксиран върху непосредствените битови потребности начин на живот. Повечето имат вредни и асоциални навици (алкохолна/наркотична/хазартна зависимост, домашно насилие, скитничество), нямат здравни навици, образователни интереси, пълноценни приятелства и семейни връзки. Тези осъдени не се повлияват от наказателна репресия. Повечето от тях не се плашат от перспективата да бъдат периодично затваряни в места за лишаване от свобода, където получават здравни, битови и социални грижи, достъп до образование, труд и квалификация, а социалната среда им е позната и я преживяват като приятелска. Молителите с нисък риск често са показвали такъв риск още с постъпването си в затвора. В отделни случаи ниските стойности са обусловени от по-напреднал корекционен процес в последните етапи от наказанието. В други случаи става въпрос за осъдени, които бързо и лесно се приспособяват към затворната среда и нейните правила. (такива типично са трафиканти на хора и наркотици, извършители на организирана престъпна дейност, корупционни престъпления, инцидентни извършители на тежки престъпления). Понякога това са лица с дефицити в самоконтрола, които нямат умения сами да си налагат норми на поведение. Друга част от осъдените, чийто рецидивен риск е в ниските нива, са извършителите на непредпазливи престъпления. Поради това при преценка на опасността на молителя важен допълнителен критерий е рискът от вреди, свързан с вероятността молителят да прояви физическа агресия към различни групи хора. Този показател има голямо корективно значение при високоадаптивни или дългосрочно наказани молители, при които приспособяването към затворническата среда води до формално занижаване на стойностите на риска от рецидив. 2.2.3. Мотиви на осъдените молители И през този отчетен период се наблюдава относително висок дял на молителите, които не се позовават на конкретни мотиви за помилване. Молбите им са лаконични и съдържат единствено минимални данни за наказанието и волята на осъдения то да му бъде опростено. Във всички от тези случаи молителят е трайно криминализирана личност с тежки образователни и характерологични дефицити, склонна към самооправдателни защити и минимална възможност да промяна. Относително нарастват молителите, които изтъкват в своя полза обстоятелства, относими към предпоставките за условно предсрочно освобождаване (УПО), но недостатъчни за ползване на този институт. Такива мотиви са посочени наред с други. Продължава нарастването на групата на ,,другите“ мотиви. Тя е най-типична за помилването, тъй като включва неподдаващи се на групиране индивидуални мотиви, изтъкващи необичайността на случая. При останалите групи мотиви картината се запазва. Отново преобладават твърдения за настъпили хуманитарни обстоятелства (постоянно около 70%). Устойчив е и делът на твърденията за несправедливо осъждане. Водещи сред хуманитарните мотиви са твърденията за тежко здравословно състояние, което по оценка на молителя е несъвместимо с ефективно изтърпяване на наказанието. Другата голяма група хуманитарни обстоятелства - семейните – най-често касаят твърдения на молителя, че негови деца или майка му имат нужда от неговите грижи. Масово молителите от тази група не представят нито доказателства, нито достатъчно конкретно описание на реалните потребности на третите лица, за които желаят да се грижат. 2. ПРАКТИКА НА КОМИСИЯТА 2.1. ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА РАЗГЛЕЖДАНЕТО През отчетния период Комисията се е произнесла с предложение за прекратяване на разглеждането на 69 молби. Най-голям брой предложения за прекратяване има, тъй като са подадени съвсем скоро след произнасяне на настоящия Вицепрезидент с отказ и в новопостъпилите молби не са изложени нови обстоятелства, които да налагат преразглеждане на случая. Част от молбите са прекратени, тъй като към дата на разглеждането им в Комисията наказанието е било изтърпяно. Увеличи се броя на молбите, по които Комисията се е произнесла с предложение за прекратяване, поради наличието на неприключило или възобновено съдебно производство. В тези случаи на практика няма влязло в сила съдебно решение, което е задължителна предпоставка за приложение института на помилването. 2.2. ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ОТКАЗ ОТ ПОМИЛВАНЕ Комисията е продължила утвърдената си практика да разглежда всеки случай индивидуално без да обвързва предложенията си с предходна аналогична практика, като всеки случай има своя собствена специфика и идентичност. Това е причината при обобщаване на мотивите тези статистически обединени под „други“ да преобладават. Наблюдението показва устойчив процес на очертано приложно поле на помилването и отграничаването му от близки до него институти за облекчаване на наказателната репресия. Отново най-голям е делът на случаите, в които остатъкът от наказанието е преценен като отговарящ на изискванията за пропорционалност и целесъобразност, т.е. репресията не е прекомерна. Тази група и в момента статистически преобладава. Това се дължи частично на обстоятелството, че наказанията на много молители са определени в привилегирована процедура (споразумение, съкратено съдебно следствие). Поради това те са по-леки, отколкото съдът би наложил в общия наказателен процес за извършеното престъпление. Това съдебно снизхождение допълнително намалява основателността на аргумента на молителя за прекомерност на репресията. Наблюдението сочи, че като цяло тежестта на наложените от съда наказания съответства на тежестта на извършените престъпления. Особено съществен дял заема групата на мотивите, според които помилването би омаловажило тежестта на извършеното (над половината). Тя обхваща почти изцяло случаи на упорита и тежка престъпна дейност, отличаваща се с особена нравствена укоримост (напр. засяга особено уязвими пострадали, ръководи се от особено безнравствен мотив и др.), към която молителят е безкритичен и самооправдателен. В тези случаи помилването би поощрило рецидива на молителя, тъй като би затвърдило оневинителните му представи и криминални нагласи, би компрометирало корекционните усилия на затворите и целите на наложеното от съда наказание, както и би застрашило правата и интересите на гражданите, които биха пострадали от бъдещата престъпна дейност на молителя. В сравнение с предходния отчетен периоди отново се наблюдава нарастване на случаите, в които молбата е отхвърлена, тъй като твърденията в нея са опровергани от установените факти (недоказаност). Като цяло, Комисията се е произнесла с предложение за отказ от помилване, когато е достигнала до заключението, че помилването би представлявало омаловажаване на тежестта на извършеното и пренебрегване на опасността, която осъденият продължава да представлява за обществото, като не са налице изключителни обстоятелства, които да правят изтърпяването на наказанието през остатъка му прекомерно или нецелесъобразно. Най-често след постановяване на присъдата не са настъпвали никакви обстоятелства от естество да направят наказанието непропорционално тежко, поради което помилването би представлявало юридическа преоценка на същите факти, въз основа на които съдът е определил наказанието. Такова действие би представлявало ревизия на съдебния акт, с която се нарушава независимостта на съдебната власт, на която е конституционно възложено да осъществява правосъдието. 2.3. ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ПОМИЛВАНЕ През отчетния период Комисията е направила 3 предложения за помилване, 2 от които са били уважени. Третото е върнато за събиране на допълнителна информация, като решението на Вицепрезидента е отчетено в Регистъра на помилваните лица - https://www.president.bg/cat21/Komisia-po-pomilvaneto/. Подробна информация за останалите случаи - направените предложения, мотивите на Комисията и издадените укази за помилване за 2017 г., е достъпна на горепосочения линк. 3. НАБЛЮДЕНИЯ, ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ НА КОМИСИЯТА Въз основа на своята работа и свързаните с нея аналитични наблюдения, които засягат около 1/3 от осъдените в местата за лишаване от свобода, Комисията отново прави следните констатации и предложения: Трайно се констатира отсъствие на политика за превенция на рецидива и ресоциализация на осъдените след освобождаването им от местата за лишаване от свобода. Липсват стратегия, политики и конкретни мерки за подпомагане на тези лица при завръщането им в обществото. Тази дейност се осъществява епизодично от съвсем малък кръг неправителствени организации. Не се използва потенциалът на образователните политики, които са утвърдени универсални средства за превенция на престъпността, включително рецидивната и особено на битовата. От анализа на профила на молителя е видно, че колкото осъдените са по-млади, толкова са по-слабо образовани, с по-немощни трудови навици и умения, по-слаби ресурси за ресоциализация и по-висока готовност за ангажиране с престъпления. Ниското образователно равнище е пряко свързано не само с трайна криминализация, но и с избора на агресивни, жестоки и примитивни престъпни стратегии, слаби задръжки пред ескалацията на нарушенията, развиване на съпътстващи форми на асоциално поведение (алкохолизъм, хазартни и наркотични зависимости, домашно насилие), тенденции на престъпно сдружаване и групово извършване на тежки престъпления като елемент от обичайния бит. Наблюдението очертава дефицити на образователната система да осигури пълноценна социализация на определен кръг лица. Значима група случаи позволяват извода, че описаните проблеми се задълбочават и изострят при предаването им между поколенията, създавайки социални процеси на трайно сегрегиране на цели общности и изграждане в тях на алтернативни норми. Задълбочава се проблемът с формираните и откъснати от обществото субкултурни общности. Спрямо тях действат многобройни и интензивни криминогенни фактори, които тези общности не могат да преодолеят без мощна държавна и обществена подкрепа. Тези фактори се отнасят практически до всички обстоятелства, обуславящи рецидивния риск – бедност, образователни дефицити, безработица, ранна инвалидизация, необратими нарушения на социализацията (функциониране през насилие, конфликти, отхвърляне, изолация и противопоставяне), изцяло друг, несъвместим с официалния закон етичен кодекс. Достигнат е праг, при който представителите на тези общности са абсолютно резистентни към наказателна репресия, вкл. защото по отношение на много от тях престоят в затвора предлага битови, здравни, социални и други ползи в сравнение с живота на свобода, т.е. затворът изпълнява социални, а не репресивни функции. Това са групи с ранно отключени престъпни модели на постоянен рецидив, при които изцяло липсва самокритичност, преживявания на вина и разкаяние, емпатия и дори елементарни форми на зачитане на другите. Профилът е на лица, които не възприемат извършеното от тях като укоримо, считат се за жертва на несправедливо и злонамерено правосъдие и нямат нагласи да се променят. Загриженост буди увеличението на броя случаи, в които престъплението носи признаци за психична патология на извършителя (безмотивност, садизъм, прекомерна нефункционална агресия), както и тези, в които пострадалите принадлежат към уязвими групи, на които държавата дължи засилена защита (деца, хора в късна зрялост, хора с увреждания). За пореден път Комисията настойчиво подчертава, че до това положение се стига само и единствено в резултат на криминализация от детството и че е необосновано, нерационално и наивно очакването дефицитите в закрилните политики спрямо деца в риск да бъдат компенсирани чрез наказателна политика срещу престъпно поведение в пълнолетна възраст. Необходимо е да бъде развита цялостна и самостоятелна закрилна политика спрямо децата на лишените от свобода. Към момента тази група не е идентифицирана като самостоятелна въпреки несъмнената ѝ специфика и необходимостта от специализирана държавна реакция. Тази социална група е силно уязвима, подложена на множество и разнообразни рискове, които пряко и необратимо я увреждат в сянката на общественото внимание. Следва да се отбележи, че видно от профила на молителите, половината от тях имат семейство, но родителските им отговорности не препятстват престъпната им дейност. В контекста на горното Комисията може да потвърди тенденцията за растеж на битовата престъпност, ескалирането ѝ от предимно користна в користно-насилствена, увеличаването на рецидивния ѝ сегмент, прерастването ѝ от едно от средствата за набавяне на препитание в житейска стратегия за разрешаване на всякакви житейски трудности и увеличаване на дела на груповата битова престъпност. Тенденциите са обвързани и с разрушаване на традиционните семейни връзки и влошаване на качеството на живот в криминализираните райони. Факторите, които я обуславят, не подлежат на управление с наказателна репресия. Молителите, чието престъпно поведение е обусловено от наркотична зависимост, алкохолна мозъчна болест или психично заболяване се увеличават като общ брой, а същевременно са затруднени самостоятелно да преодолеят това състояние. Крайно важно е да бъде осигурен равен достъп до специализирани програми и терапевтични курсове като елемент от обичайната практика, за да бъдат осигурени условия за поправяне и устойчивост на резултата в МЛС. Също така е необходимо участието в тези програми да може да продължава при необходимост и след освобождаването. Въпросът засяга и областта на социалните услуги, включително предоставяни от неправителствения сектор и може да бъде обвързан с възможността на съда да възлага възпитателен и пробационен надзор над осъдения в изпитателния срок на УПО. Особено остро стои въпросът за извършителите с компрометирано психично или телесно здраве, които в условия на свобода нямат достъп до подходяща здравна и терапевтична помощ или не са мотивирани да я търсят, а тя е от значение за риска да рецидивират. Най-често те не са здравноосигурени на свобода, нямат здравни навици и живеят в среда, некритична към състоянието им. Необходимо е да се обмисли тяхното включване в системата на здравеопазването като форма на предотвратяване на рецидива им.