Помилване с Указ № 169 от 29.11.2018

Осъденият е 40-годишен български гражданин, с висше образование, по професия шофьор, осъден на 6 години лишаване от свобода за причиняване на средна телесна повреда. Фактически е изтърпял 6 месеца от наложеното наказание. Молбата е подадена от съпругата на лишения от свобода и като основен мотив е посочена необходимостта от полагане на грижи за семейството. Престъплението е ситуативно, възникнало в следствие на междуличностен спор. Преди извършване на престъплението осъденият се е опитал да го предотврати, като се е обадил на полицейските органи, за да поиска помощ, каквато не е получил. Този факт, чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни, както и справките от мястото за лишаване от свобода показват, че молителят не е склонен да прояви импулсивност, раздразнителност и агресия. В мястото за лишаване от свобода има добро поведение, работи, няма извършени дисциплинарни нарушения и наложени наказания. Оценката на риска от рецидив е много ниска - 13 т., при минимална стойност, установена от системата за оценка на риска от 12 т. Молителят е с чисто съдебно минало. От изложеното може да се направи извод, че не е налице риск от рецидив и молителят не би извършил отново престъпление. Преди началото на съдебното производство молителят е превел по сметка на съда сумата от 30 000 лв., като обезщетение за причинените вреди. Наказанието е наложено от чуждестранен съд и присъдата е приспособена от български съд, от която е видно, че деянието съответства на престъплението по чл.129 НК – причиняване на средна телесна повреда. Наложеното от чуждестранния съд наказание е минималното, предвидено съгласно действащата там нормативна уредба, но съответства на максималното наказание, предвиденото от българското законодателство за извършеното престъпление. Поставя се въпросът за справедливостта на наказанието, за което единият съд налага минимума на предвиденото наказание, а българския съд – максимума. Липсва нормативна уредба, която да даде възможност за коригиране размера на наказанието, тъй като такова съществува в националното ни законодателство. Единственият начин за проява на състрадание и милосърдие е използването на извънреден способ, какъвто е помилването, чрез който да се прояви хуманност и справедливост в конкретния случай. Осъденият е помилван с три години от остатъка на наложеното наказание „лишаване от свобода“ с Указ №169/29.11.2018 г.