Отчет на КП за периода септември-декември 2018 година

ОБОБЩЕНА ИНФОРМАЦИОННА СПРАВКА НА КОМИСИЯТА ПО ПОМИЛВАНЕ 01 септември 2018 г. – 31 декември 2018 г. Администрация на президента СЪДЪРЖАНИЕ: Дейност по разглеждане на молби за помилване и статистически данни Практика на Комисията по помилването Предложения за прекратяване на разглеждането Предложения за отказ от упражняване на правото на помилване Предложения за помилване На основание чл. 9(4) от Правилата за работа на Комисията по помилване (ПРКП), утвърдени с Указ № 195/20.07.2018 г. на Президента на Република България 1. ДЕЙНОСТ ПО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА МОЛБИ ЗА ПОМИЛВАНЕ За месеците септември – декември 2018 г. от настоящия президентски мандат в Комисията са постъпили общо 111 молби. Комисията е провела 9 заседания, на които е решила общо 129 молби. ДВИЖЕНИЕ НА МОЛБИТЕ Броят на решените молби и сроковете за тяхното разглеждане и решаване зависи от навременното получаване на информация, която Комисията изисква от други държавни органи, най-важните от които са затворните администрации. Увеличава се броят на случаите, при които е необходима допълнителна информация и данни от други източници - лечебни заведения, социални служби и др., за установяване състоянието на осъдените или други обстоятелства, необходими за пълното изясняване на случая. За месеците септември - декември 2018 г. справките за осъдените от ГД ,,Изпълнение на наказанията“ към Министерството на правосъдието продължават да постъпват регулярно. Заседание, дата Разпределени (за докладване в заседание) докладвани решени 13.09.2018 г. 25 19 19 20.09.2018 г. 21 18 18 04.10.2018 г. 7 15 15 18.10.2018 г. 15 15 15 01.11.2018 г. 12 9 9 08.11.2018 г. 12 15 15 15.11.2018 г. 12 10 10 13.12.2018 г. 19 15 15 20.12.2018 г. 14 12 12 ОБЩО: 9 заседания 151 129 129 1.2 ПРОФИЛ НА ОСЪДЕНИТЕ МОЛИТЕЛИ 1.2.1. Личен профил Възрастовия диапазон на подалите молби за помилване запазва приблизително същите стойности, както през периода януари-август. Четири от молбите са подадени от жени. Осъдените лица, подали молба през периода септември-декември 2018 г., които не притежават никакви професионални и трудови умения са преобладаващ брой. Следват лицата с елементарни професионални умения и инцидентна трудова заетост. Престъпния начин на живот и престоите им в местата за лишаване от свобода, осигуряване средства за издръжка по престъпен начин са основната им форма на съществуване. По правило молителите без трудови навици и умения изцяло включват най-слабо образованите групи. Преобладават групите на лишени от свобода с основно образование. Фактическо съжителство без сключен граждански брак е друг основен белег на по-голямата част от молителите. Повече от половината от молителите са родители на ненавършили пълнолетие деца, но поради обстоятелството, че са основно без постоянна трудова заетост или с инцидентна такава, или имат чести престои в местата за лишаване от свобода, те не полагат необходимите грижи за тях и не им осигуряват издръжка. Независимо от това обстоятелство, грижата за децата е един постоянен и преобладаващ мотив в молбите за помилванията. 1.2.2. Престъпен модел и риск от рецидив Извършителите на користни престъпления са преобладаваща част от молителите. Най-голям е броят на извършилите кражби, следвани от извършителите на грабежи. Посегателствата срещу личността са следващата по-големина група, като в преобладаващата си част деянията са по квалифицираните състави на съответното престъпление. По-голяма част от молителите имат устойчив престъпен модел на поведение, много често ескалиращ от леки към по-тежки престъпления, от користни към престъпления срещу личността. Предходно наложената им наказателна репресия не оказала въздействие върху тях и престъпното поведение се е запазило или ескалира. В голяма част от случаите това поведение се дължи и на различни криминогенни фактори. Молителите със среден и среден към висок риск от рецидив отново са най-голяма група. 2.2.3. Мотиви на осъдените молители От водещите мотиви, с които се иска помилване най-голяма е групата на тежкото здравословно състояние на молителите или техни близки или твърденията, че по оценка на молителя тези състояния са несъвместими с ефективно изтърпяване на наказанието. Другата голяма група обстоятелства са семейните – най-често касаят твърдения на молителя, че негови деца или родители имат нужда от неговите грижи. Масово молителите от тази група не представят нито доказателства, нито достатъчно конкретно описание на реалните потребности на третите лица, за които желаят да се грижат, както и за начините по които ще им осигурят необходимите грижи и издръжка. Увеличават се случаите, в които молителите твърдят, че корекционният процес при тях е протекъл много успешно и те вече имат желание да се върнат в обществото като добри граждани. 2. ПРАКТИКА НА КОМИСИЯТА 2.1. ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА РАЗГЛЕЖДАНЕТО През отчетния период Комисията се е произнесла с предложение за прекратяване на разглеждането по 15 молби. Най-голям брой предложения за прекратяване има на случаите, в които е подадена нова молба непосредствено след произнасяне на Вицепрезидента с отказ и в молбите не са изложени нови или важни обстоятелства, които да налагат преразглеждане на случая. 2.2. ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ОТКАЗ ОТ ПОМИЛВАНЕ Както и в предходни периоди, най-голям е делът на молбите, по които Комисията е предложила на Вицепрезидента да се произнесе с отказ. Основен мотив е поставян върху липсата на нови и/или изключителни обстоятелства, които обуславят приложението на помилването като институт, свързан с проявата на висша държавна милост, хуманност и милосърдие. 2.3. ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ПОМИЛВАНЕ През отчетния период Комисията е направила 4 предложения за помилване, две от които са били уважени и Вицепрезидентът се е произнесла с Указ № 161/08.11.2018 г. и Указ №169/29.11.2018 г. Едно предложение е получило отказ от помилване. Другото чака решение. Всички сведения и данни, публикувани на страницата на Комисията по помилванията към президента са съобразени с изискванията на Регламент ЕС 2016/679 и нормативните разпоредби за защита на личните данни.