Помилване с Указ № 30 от 16.02.2015

Молителят е на 46 години, със средно образование, в миналото неосъждан. През 2000 г. му е наложен доживотен затвор за участието му в убийството на двамата охранители на тъста му, извършено през април 1992 г. Тъстът, който бил получил значителни доходи от извършването на измами (за близо 3 месеца през пролетта на 1992 г. събрал близо 8941500 неденоминирани лева от общо 1378 измамени граждани), инициирал убийството и въвлякъл зет си в него, тъй като искал да избегне подялба на тези доходи с пострадалите, настояващи за дял в тях. Към този момент молителят бил 22 годишен баща на малко момиченце и работел като снабдител. След като изтърпял фактически 20 години и 9 месеца от наказанието, през 2013 г. то е заменено от съда на 30 години лишаване от свобода. Съдът се обосновал, че ,,осъденият след продължителната изолация от обществото е осмислил поведението си и дава убедителни и неотвратими доказателства, че изтърпяното наказание дотук е повлияло на личността му“, като е налице ,,трайна тенденция и полагане на системни усилия за поправяне“. Според съда осъденият ,,притежава умение за ресоциализация и вграждане в обществото, като е налице позитивна нагласа за бъдещето му“. Комисията установила, че в нарушение на закона при осъждането на молителя е бил приложен по-неблагоприятния за него закон. Към момента на извършване на престъплението, за което молителят е осъден, законът е предвиждал смъртно наказание (под мораториум) или лишаване от свобода до 20 години. Към момента на влизане в сила на присъдата смъртното наказание е заменено с ,,доживотен затвор без замяна“, приложимо при същите предпоставки, а като негова по-лека алтернатива е въведено наказанието ,,доживотен затвор“. ВКС приел, че не са налице предпоставките за най-тежкото наказание. При такъв извод приложимото наказание е по-леката алтернатива на най-тежкото наказание съгласно чл. 2 от НК. Към момента на извършване на деянията тя е била срочно лишаване от свобода до 20 години, а към момента на осъждането (2000 г.) – доживотен затвор. Сравнението между двете ясно показва, че по-благоприятен за дееца е действащият към момента на престъпленията му закон, който предвижда максимално наказание от 20 години лишаване от свобода. Молителят обаче бил осъден на доживотен затвор. Към момента на произнасяне на Комисията молителят е изтърпял фактически над 23 години. Комисията направила извод, че помилването е най-краткият път към прекратяване на така установеното нарушение, които създават нетърпимо правно състояние. Комисията установила в допълнение и данни за завършил корекционен процес. Комисията се солидаризира с направените от съда изводи за молителя, които очертават личност със съхранени социални контакти, изградени и активни трудови навици, подобрена социална компетентност, за която е трудно да бъде защитен изводът, че е опасна за обществото. Изключително ниските стойности на рецидивния риск, достигнати в резултат на постоянна тенденция на снижаване (без рецидивно покачване) и задържани в тези стойности за значителен период от време, показват, че корекционният процес е завършил. Липсва обществена необходимост молителят да продължава да търпи наказанието си. С Указ № 30/16.02.2015 г. молителят е помилван с остатъка от наказанието си – малко под 7 години.