Отчет на КП за периода януари-март 2015 година

ТРИМЕСЕЧЕН ОТЧЕТ НА КОМИСИЯТА ПО ПОМИЛВАНЕТО 01 януари – 31 март 2015 г. Администрация на Президента СЪДЪРЖАНИЕ: Дейност по разглеждане на молби за помилване и статистически данни Допълнителни дейности и стажантско обучение На основание чл. 7(4) от Правилата за работа на Комисията по помилването (ПРКП), утвърдени с Указ № 80/23.02.2012 г. и изменени с Указ № 23/18.02.2014 г. на Президента на Република България ДЕЙНОСТ ПО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА МОЛБИ ЗА ПОМИЛВАНЕ Съгласно чл. 98, т. 11 от Конституцията правото на помилване принадлежи на държавата в лицето на президента / вицепрезидента. Молителите имат право да получат произнасяне на държавния глава по тяхна молба за помилване. За всяко решение на вицепрезидента Комисията уведомява молителя, освен в случай на помилване, когато се издава указ. Таблица 1: Обща справка за движението на молбите за помилване Заварени ПОЛУЧЕНИ РЕШЕНИ с предложение за ВИСЯЩИ пред КП в края на месеца (разпре-делени) Чакат справки (края на мес.) Общо решени Прекратяване Отказ Помилване общо Няма нови обстоятелства след постановен отказ Изтърпяно наказание (вкл. глоба) Починал молител Молителят не търси помилване (амнистия, реабилитация, опрощаване на изпитателен срок) Неприложимо помилване (висящ процес, чуждестранна присъда, давност) Молителят отказва съдействие/оттегля молбата 01-2015 г. 60 43 13 2 2 0 0 0 0 0 11 0 3 55 02-2015 г. 90 33 59 6 6 0 0 0 0 0 52 1 34 74 03-2015 г. 64 34 14 1 1 0 0 0 0 0 12 1 0 68 ОБЩО 60 110 86 9 9 0 0 0 0 0 75 2 28 170 По-малкият брой разгледани и решени молби за първото тримесечие на 2015 г. в сравнение със същия период за 2014 г. и 2013 г. се дължи на забавяне на информация, която Комисията изисква от други държавни органи, по общо 66 молби. Заседание, дата Брой молби Разпределени (за докладване в заседание) докладвани решени Молби с удължен срок за разглеждане XLXXХXXII, 15.01.2015 г. 13 13 13 XLXXХXXIII, 12.02.2015 г. 34 34 34 XLXXХXXIV, 19.02.2015 г. 25 25 25 XLXXХXXV, 5.03.2015 г. 14 14 14 ОБЩО: 4 заседания 86 1 спряна в предходен период, изчаква информация от други институции 1.1. ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА РАЗГЛЕЖДАНЕТО Комисията се е произнесла с предложение за прекратяване на разглеждането на 9 молби, при които е установила, че молбата е подадена след скорошно произнасяне на Вицепрезидента с отказ от помилване и по случая не са настъпили нови обстоятелства, които да налагат новото му разглеждане по същество. 1.2. ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ОТКАЗ ОТ УПРАЖНЯВАНЕ НА ПРАВОТО НА ПОМИЛВАНЕ Липсва промяна в практиката на Комисията по отношение приложното поле на помилването и основанията за отказ. В случаите, по които Комисията се е произнесла с предложение за отказ от помилване, тя е достигнала до заключението, че помилването би представлявало омаловажаване на тежестта на извършеното и пренебрегване на опасността, която осъденият продължава да представлява за обществото, като действащата наказателна и наказателно-изпълнителна система съдържа множество средства за облекчаване на репресията, от които осъденият може да се ползва при добро поведение. Не са установени изключителни обстоятелства, които да правят изтърпяването на наказанието през остатъка му прекомерно или нецелесъобразно. Когато твърдените от молителя хуманитарни обстоятелства са били потвърдени, Комисията е установила, че същите са били отчетени и от съда при определяне на наказанието, като то е било намалено поради тях. Комисията не е намерила основания за допълнителна проява на снизхождение. През отчетния период Комисията особено подробно работи по молби на осъдени, които поради здравословно състояние не изтърпяват ефективно наказанието си или твърдят, че същото е несъвместимо със заболяването им. Данните за тежко състояние и несъвместимост с режимите на изтърпяване на наказанието са били изцяло опровергани. При молителите с устойчив или ескалиращ престъпен модел Комисията е установила, че нагласите, довели до извършване на престъплението, са съхранени, при отказ на съответния молител да се разграничи от извършеното или липса на ресурси и мотивация у него за тяхната промяна. 1.3. ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ПОМИЛВАНЕ През първото тримесечие на 2015 г. Вицепрезидентът се е произнесъл по две предложения на Комисията за помилване (следва извлечение от мотивите на Комисията): 1. Молителят е на 46 години, със средно образование, в миналото неосъждан. През 2000 г. му е наложен доживотен затвор за участието му в убийството на двамата охранители на тъста му, извършено през април 1992 г. Тъстът, който бил получил значителни доходи от извършването на измами (за близо 3 месеца през пролетта на 1992 г. събрал близо 8941500 неденоминирани лева от общо 1378 измамени граждани), инициирал убийството и въвлякъл зет си в него, тъй като искал да избегне подялба на тези доходи с пострадалите, настояващи за дял в тях. Към този момент молителят бил 22 годишен баща на малко момиченце и работел като снабдител. След като изтърпял фактически 20 години и 9 месеца от наказанието, през 2013 г. то е заменено от съда на 30 години лишаване от свобода. Съдът се обосновал, че ,,осъденият след продължителната изолация от обществото е осмислил поведението си и дава убедителни и неотвратими доказателства, че изтърпяното наказание дотук е повлияло на личността му“, като е налице ,,трайна тенденция и полагане на системни усилия за поправяне“. Според съда осъденият ,,притежава умение за ресоциализация и вграждане в обществото, като е налице позитивна нагласа за бъдещето му“. Комисията установила, че в нарушение на закона при осъждането на молителя е бил приложен по-неблагоприятния за него закон. Към момента на извършване на престъплението, за което молителят е осъден, законът е предвиждал смъртно наказание (под мораториум) или лишаване от свобода до 20 години. Към момента на влизане в сила на присъдата смъртното наказание е заменено с ,,доживотен затвор без замяна“, приложимо при същите предпоставки, а като негова по-лека алтернатива е въведено наказанието ,,доживотен затвор“. ВКС приел, че не са налице предпоставките за най-тежкото наказание. При такъв извод приложимото наказание е по-леката алтернатива на най-тежкото наказание съгласно чл. 2 от НК. Към момента на извършване на деянията тя е била срочно лишаване от свобода до 20 години, а към момента на осъждането (2000 г.) – доживотен затвор. Сравнението между двете според Комисията ясно показва, че по-благоприятен за дееца е действащият към момента на престъпленията му закон, който предвижда максимално наказание от 20 години лишаване от свобода. Молителят обаче е наказан с доживотен затвор. Към момента на произнасяне на Комисията е изтърпял фактически над 23 години. Комисията направила извод, че помилването е най-краткият път към прекратяване на така установеното нарушение, което създава нетърпимо правно състояние. Комисията установила в допълнение и данни за завършил корекционен процес. Комисията се солидаризира с направените от съда изводи за молителя, които очертават личност със съхранени социални контакти, изградени и активни трудови навици, подобрена социална компетентност, за която е трудно да бъде защитен изводът, че е опасна за обществото. Изключително ниските стойности на рецидивния риск, достигнати в резултат на постоянна тенденция на снижаване (без рецидивно покачване) и задържани в тези стойности за значителен период от време, показват, че корекционният процес е завършил. Липсва обществена необходимост молителят да продължава да търпи наказанието си. С Указ № 30/16.02.2015 г. молителят е помилван с остатъка от наказанието си – малко под 7 години. 2. Молителят е 38-годишен български гражданин със средно образование, с чисто съдебно минало, който изтърпява наказание от 20 години лишаване от свобода за съучастие в хулиганско убийство на 24-годишен младеж, негов връстник. Фактически е изтърпял 12 години и 1 месец от наказанието си. Според Комисията престъплението е изолирана проява, извършена в относително млада възраст и под влиянието на съизвършители, но въпреки това то се отличава с упоритост и интензивност, които предполагат висока взискателност към корекционния процес. При анализа на този процес Комисията установила, че той протича успешно и се намира в заключителните си етапи. Рискът от рецидив е снижен от 72 на 19 точки или 53 точки за период от 12 години. В момента е много нисък, като почти липсват дефицити. Комисията изтъква, че сам по себе си корекционният процес не е основание за помилване, а очакван ефект на наказанието. Въпреки това в разглеждания случай този процес се е развил и приключил в срок, който обичайно е значително по-дълъг. Така молителят е изправен пред необходимостта да търпи значителен по продължителност остатък. Междувременно молителят е съхранил социалните си контакти и е успял да създаде семейство, в което предстои раждане на дете. Налице е житейска перспектива за социално и лично развитие след излизане от затвора, вкл. трудова заетост и интеграция в ново семейство, готово да подкрепи ресоциализацията му. Поведението в затвора е позитивно, при висока лична мотивация за промяна. Предсрочното освобождаване желателно, вкл. от гледище необходимостта от бързо финансово и трудово стабилизиране с оглед издръжката на семейството и изплащане на гражданските искове. С оглед обстоятелството, че осъденият вече не представлява опасност за обществото, както и принципната необходимост успешните усилия за поправяне да получават признание от държавата, Комисията е предложила молителят да бъде помилван с част от остатъка от наказанието, която не надхвърля 12 месеца С Указ № 49/19.03.2015 г. молителят е помилван с 9 месеца от остатъка от наказанието си. ДОПЪЛНИТЕЛНИ ДЕЙНОСТИ И СТАЖАНТСКО ОБУЧЕНИЕ През първото тримесечие на 2015 г. към Комисията успешно завърши стажът на 6 стажанти и започна стажът на нов екип от общо 6 стажанти. В рамките на стажантското обучение се провежда изследване на практиката по помилване по отношение на молители, страдащи от различни заболявания, както и изследване на практиката по помилване по отношение на извършители на трафик на хора. През отчетния период Комисията обобщи практиката си през изтеклата трета година от мандата и подготви третия годишен доклад за дейността си, достъпен на електронната страница на президента.