Помилване с Указ № 41 от 15.06.2017

Осъдената е 57-годишна пенсионерка по болест, осъдена да изтърпи последователно две отделни наказания, съответно от 3 месеца и 6 месеца лишаване от свобода, за държане на цигари без бандерол (чл. 234 от НК). Молбата за нейното помилване е подадена от Софийската районна прокуратура, която е оправомощена да изпълни присъдата. Следват мотивите на Комисията по помилването ,,Двете престъпления са единствени в живота на осъдената и се характеризират с ниска обществена опасност. Мотивът за извършването им е в комбинацията от недостиг на средства и желанието на осъдената да облекчи състоянието на дъщеря си, което се повлиява благотворно при тютюнопушене на фона на тежко семейно положение. Описаните данни, потвърдени и от молещата прокуратура и приложената документация от социални институции, очертават необичайно лек случай на престъпление по чл. 234 и ниска опасност на осъдената. Второто деяние е дори с още по-ниска опасност спрямо първото (вредата е 10 пъти по-малка и с ¼ по-ниска от минималната работна заплата), което показва, че осъдената се повлиява от наказателната репресия, дори същата да не се изтърпява ефективно. Осъдената е оказала пълно съдействие на разследващите органи. Съдът е съобразил ниската опасност на деянията и на извършителката и изключителните смекчаващи обстоятелства, но няма правомощия да не наложи никакво наказание. Затова на осъдената са определени две много леки наказания с обща продължителност 9 месеца. Видно от приложената по преписката обемна документация от различни институции, през този период без грижите на осъдената остават две лица, принадлежащи към уязвими социални групи, намиращи се под особената закрила на държавата. Първо, това е психично болната дъщеря на осъдената, страдаща от параноидна шизофрения, с висока степен на инвалидност и влошаване на състоянието. Болната е ограничено запретена и поставена под надзора на осъдената, като не може самостоятелно да се грижи нито за себе си, нито за своя малолетен син. Липсват възможности за нейното настаняване под чужди грижи или в институция за периода на престоя на майка ѝ в затвора. Ограниченото запрещение не допуска принудителното ѝ настаняване. Състоянието е необратимо и пожизнено. Според социалните служби за лицата с тази диагноза най-благоприятно е семейството да осигурява възможно най-безопасна и емоционално топла семейна атмосфера, с каквато болната разполага. Тези обстоятелства, свързани с невъзможността за осигуряване на алтернативни грижи за болната в периода на изтърпяване на наказанието, са установени от молещата прокуратура след влизане на присъдата в сила. Второ, това е малолетният внук на осъдената, който е поставен със съдебно решение под нейните родителски грижи. Детето е изоставено от баща си след раждането си. То не може да бъде настанено извън семейството или в институция за периода на престоя на осъдената в затвора и липсва възрастен, който да може да полага грижи за него. Социалните служби съобщават, че бабата задоволява всички нужди на детето, организира времето и режима му по начин, който е подходящ за неговата възраст, а също така се грижи за доброто му здравословно състояние. Осъдената е успяла да създаде нормални условия за неговото културно, интелектуално и емоционално развитие на фона на сложната семейна среда. Детето е здраво, учи се и посещава курсове, платени от нея. Това разрешение е резултат от личните усилия на осъдената, която по своя инициатива е потърсила социални услуги, в резултат на които рискът детето да загуби семейната си среда е преодолян. Очевидно за неговия най-добър интерес по смисъла на чл. 40 от Конвенцията за правата на детето е необходимо грижата на осъдената да продължи. Невъзможността за осигуряване на алтернативни грижи за детето в периода на изтърпяване на наказанието е установена от молещата прокуратура също след осъждането. Видно от специфичните потребности на тези две лица, грижите, които получават от осъдената, за тях са необходими за оцеляването им. Раздялата с осъдената би довела до изключително неблагоприятно въздействие върху психиката на детето поради силната привързаност към баба си. Освен това осъдената полага грижи и за своята сестра, също боледуваща от параноидна шизофрения, макар грижите за нея да не са ѝ възложени от държавата. Предвид описаното положение, в което не се очаква подобрение, не е възможно наказанията да бъдат приведени в изпълнение и следва да бъде прилаган институтът на отлагане на изпълнението до изтичане на абсолютната давност за двете наказания. Предвид необходимостта да изтече първо давността за едното и след това тази за другото, общо двата давностни срока са 6 години, от които е изтекла около 1,5 година. Този срок далеч надхвърля разумния срок за поддържане на описаното положение, в което периодично ще се налага и на осъдената, и на изпълняващата прокуратура да преминават през процедури по отлагане с предизвестен изход. Това би представлявало напълно излишно житейско натоварване за осъдената предвид непроменимостта на основанията за отлагане и именно това има предвид молещата прокуратура, когато счита, че отлагането на изпълнението не е решение на случая. Липсват обществени и правни основания осъдената и членовете на нейното семейство да бъдат държани в описаното положение, което е житейски и правно нетърпимо. Самоцелното поддържане на заплахата от привеждане на наказанието в изпълнение не е в състояние да породи никакъв възпитателен ефект в този случай, за разлика от други случаи. То има характер на излишно жестоко отнасяне, породено от формално изпълнение на законови правила, чието предназначение и разумно приложение касае друга категория извършители. Предвид установените изключителни обстоятелства и с оглед ниската опасност на осъдената тя следва да бъде помилвана изцяло с двете ѝ наложени наказания. Настоящият случай е първият и единствен в известната история на помилването в България, в който молител е орган на държавното обвинение.“ Осъдената е помилвана изцяло с двете наказания с Указ № 41/15.06.2017 г.