Отчет на КП за периода м. януари - м. август 2017 г.

ШЕСТМЕСЕЧЕН ОТЧЕТ НА КОМИСИЯТА ПО ПОМИЛВАНЕ 23 ЯНУАРИ – 31 АВГУСТ 2017 г. Администрация на президента СЪДЪРЖАНИЕ: Дейност по разглеждане на молби за помилване и статистически данни Практика на Комисията по помилването Предложения за прекратяване на разглеждането Предложения за отказ от упражняване на правото на помилване Предложения за помилване Наблюдения, изводи и препоръки на Комисията На основание чл. 7(4) от Правилата за работа на Комисията по помилване (ПРКП), утвърдени с Указ № 78/03.02.2017 г. на Президента на Република България 1. ДЕЙНОСТ ПО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА МОЛБИ ЗА ПОМИЛВАНЕ През първото полугодие от настоящия президентски мандат в Комисията са постъпили общо 369 молби. Комисията е провела 18 заседания, на които е решила общо 285 молби, подадени за общо 246 осъдени лица. Общият брой молители е 278 от които 21 са близки на осъдения (основно майка и съпруга), 8 са адвокати и 3 са трети лица (бивш затворник или лица с неизяснена връзка с молителя). Таблица 1: Обща справка за движението на молбите за помилване Заварени ПОЛУЧЕНИ РЕШЕНИ с предложение за ВИСЯЩИ пред КП в края на периода (разпре-делени) Чакат справки (края на мес.) Общо решени Прекратяване Отказ Помилване общо Няма нови обстоятелства след постановен отказ Изтърпяно наказание (вкл. глоба) Починал молител Молителят не търси помилване (амнистия, реабилитация, опрощаване на изпитателен срок, др.) Неприложимо помилване Молителят отказва съдействие/оттегля молбата 1-2017 г. 4 26 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 69 2-2017 г. 30 71 41 0 0 0 0 0 0 0 41 0 10 81 3-2017 г. 60 61 38 2 0 0 0 0 2 0 38 0 21 85 4-2017 г. 83 39 17 0 0 0 0 0 0 0 16 1 16 106 5-2017 г. 105 68 55 3 2 1 0 0 0 0 52 0 0 118 6-2017 г. 118 51 59 4 4 0 0 0 0 0 54 1 0 118 7-2017 г. 110 53 76 4 1 3 0 0 0 0 71 1 6 87 9-2017 87 46 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 67 ОБЩО 4 411 285 13 7 4 2 269 3 6 67 415 ДВИЖЕНИЕ НА МОЛБИТЕ В началото на мандата се наблюдава леко покачване на средномесечния брой на постъпващите молби (прибл. 60), но като цяло е запазен спрямо предходните мандати. Броят на решените молби и сроковете за тяхното разглеждане и решаване зависи от навременното получаване на информация, която Комисията изисква от други държавни органи, най-съществените от които са затворните администрации. И през първото полугодие на 2017 г. постъпването на справките за осъдените от ГД ,,Изпълнение на наказанията“ към Министерството на правосъдието продължава да е неритмично със случаи на необичайна продължителност на сроковете между поискването и получаването на документите. Описаните забавяния са причината броят заварени от КП молби в началото на всеки месец да е висок, сроковете за разглеждане на молбите да са по-дълги от обичайните, а някои молби да се прекратяват поради изтърпяване на наказанието, за което са подадени, преди получаване на справката за осъдените. Поради неточности и пропуски в информацията повторно са поискани справки по 5 случая, по 3 случая е проведено изслушване на социален работник в заседание на КП, за 1 осъден е поискана нова оценка на риска от рецидив, а по друг случай е проведено посещение на затвора. По един случай за допълнителна информация са сезирани социални и закрилни органи във връзка с установяване на положението и потребностите на децата на молителя. Заседание, дата Брой молби Разпределени (за докладване в заседание) докладвани решени Молби с удължен срок за разглеждане 03.02.2017 г. 10 10 10 09.02.2017 г. 15 15 14 1 спряна за назначаване на външна експертиза и решена на 06.04. 16.02.2017 г. 17 17 16 1 спряна по искане на молителя за внасяне в КП на допълнителни здравни документи. 02.03.2017 г. 21 21 21 16.03.2017 г. 10 10 10 23.03.2017 г. 7 7 6 1 спряна за получаване на допълнителна информация и решена на 06.04. 06.04.2017 г. 16+2 16+2 16 Изслушване на външни експерти. Изслушване на социален работник. 2 спрени в предходен период решени. 1 спряна за изискване на нова оценка на риска на молителя и решена на 13.04. 1 спряна за изискване на данни от социални органи. 13.04. 2017 г. 2+1 2+1 3 1 спряна в предходен период решена 04.05.2017 г. 14 14 14 11.05.2017 г. 15 15 15 25.05.2017 г. 26 26 26 06.06.2017 г. 23 23 23 15.06.2017 г. 20 20 19 1 спряна за провеждане на външна експертиза 29.06.2017 г. 17 17 16 1 спряна за изслушване на социален работник 13.07.2017 г. 32 32 32 20.07.2017 г. 26 26 26 1 спряна за получаване на допълнителна информация и изслушване на психолог и социален работник; 1 спряна за изслушване на социален работник решена след изслушването му 27.07.2017 г. 10 10 11 1 спряна за изслушване на психолог и социален работник решена след изслушването им. 31.07.2017 г. 7 7 7 ОБЩО: 18 заседания 285 1.2 ПРОФИЛ НА ОСЪДЕНИТЕ МОЛИТЕЛИ 1.2.1. Личен профил През отчетния период са подадени молби в полза на 246 осъдени лица. От тях 11 са жени. Най-активна в търсенето на помилване продължава да е групата в активна трудоспособна възраст. Осъдените между 25 и 45 години надхвърлят 75% от всички молители. В старческа възраст са 5 осъдени и един не е навършил 21 години. Половината молители (49%) нямат никаква професия и никога не са работили. Повечето (35% от всички молители) са практически социално изключени и водят престъпен начин на живот, като се издържат основно от користни престъпления и периодични престои в затвора. Голяма част от тях нямат навършени 40 години. Група от 16 % (40 молители) нямат квалификация, но са полагали общ физически труд. Около 20 % имат опит в квалифициран физически труд, 7 молители са с инженерна специалност, а 3 са заети в търговията. Трима осъдени са пенсионери. Молителите без трудови навици и умения изцяло включват най-слабо образованите групи. Запазва се тенденцията да намалява делът на неграмотните молители за сметка на образованите, но в групите на начално и основно образование достигнатото образователно равнище не е източник на реални знания. Тези лица формално са обхванати от образователната система, но полученото образование не е препятствало престъпната дейност. Повечето молители от отчетния период нямат семейство. От тях 32% изобщо не са създавали такова, а при 9 % то се е разпаднало. Все пак, почти половината молители са семейни, но семейната среда не е оказала въздържащ ефект върху престъпното поведение. Над половината молители са родители на деца, ненавършили пълнолетие, за които са длъжни да полагат грижи и да осигуряват издръжка. Сред тях преобладават такива, които нямат умения да полагат системни грижи за децата и близките си. Отделни молители грешат броя и възрастта на децата си или са осъждани за престъпления срещу тях. 1.2.2. Престъпен модел и риск от рецидив Молителите, чиито молби за помилване са разгледани през полугодието, изтърпяват наказание за общо близо 800 престъпления. Най-голям е относителният дял на кражбите (200), а користният мотив е характерен за над половината от всички извършени от молителите престъпления (408). Посегателствата с елемент на насилие са 285 (убийства, телесни повреди, сексуални престъпления, грабежи, отвличане, хулиганство). От тях 122 са застрашили или отнели човешки живот, а 5 имат за пряк пострадал дете. Относително висок е и делът на транспортните престъпления (67) и дилърството на наркотици (21). Дял от 63 от молителите са осъдени за първо в живота им посегателство. Всички останали са извършвали престъпления в миналото, като 23 са се реабилитирали преди актуалното си осъждане. Близо 40% от молителите разкриват устойчив престъпен модел, а при други 17 % той ескалира в по-тежки престъпления след всяко осъждане. Тези видове престъпно поведение не се повлияват от предходно наложената наказателна репресия поради криминогенни обстоятелства, свързани с ранно оформен начин на живот на молителя на свобода, неговата среда и умения за законосъобразно справяне, включително недостига на подкрепа от обществото и държавата за по-лесно вграждане след напускане на затвора. Десет осъдени са нарушили изпитателния срок по условно осъждане с ново престъпление, а само един е рецидивирал след условно предсрочно освобождаване. При 17 молители рецидивът е обикновен, т.е. дължи се на неблагоприятно стичане на житейски обстоятелства, между новото и старото престъпление няма връзка на устойчиво криминално поведение, а новото е по-леко от старото. Отново най-голяма е групата на осъдените със среден риск от рецидив (54%). Най-често рискът от рецидив е обусловен от: - дефицити в ценностните нагласи и уменията за мислене, свързани със способността на молителите да се преценяват различни житейски ситуации и да формират адекватна поведенческа реакция към тях (,,начин и умения за мислене. нагласи“). Тези дефицити засягат 75% от молителите и са в основата на повтарящите се криминални поведенчески стратегии; В червено са отбелязани динамичните зони, които могат да се повлияят от наказанието. Измененията в тях са сред показателите за преценка на корекционните ресурси и резултати на осъдения. В синьо са статичните зони, които наказанието по принцип не може да промени. В червено са отбелязани динамичните зони, които могат да се повлияят от наказанието. Измененията в тях са сред показателите за преценка на корекционните ресурси и резултати на осъдения. В синьо са статичните зони, които наказанието по принцип не може да промени. - безкритичното отношение на дееца към извършеното от него и причинените с престъплението вреди. Осъденият често е безразличен или отмъстителен към пострадалите, като способността му да изпитва съпричастност към другите и вина за причинените им страдания е сериозно нарушена или отсъства (,,отношение към правонарушението“). Дефицитите в тази зона устойчиво засягат над половината от молителите. Тези осъдени не разбират какво в поведението им е укоримо и неприемливо, не осъзнават последиците му, нито причините, довели до извършването му; - формираните устойчиви житейски стратегии, които предполагат извършване на престъпления или създават криминогенни условия. Липсата на критичност към извършеното е подсилено от средата, в която молителите живеят и която не подкрепя законосъобразно поведение и не санкционира незаконосъобразен начин на живот (,,начин на живот и обкръжение“). Дефицитите в тази зона възникват при криминогенен стил на отглеждане на молителя от ранно детство и определят висока резистентност към наказателна репресия. Те са изключително устойчиви и много слабо се влияят от поправителното действие на наказанието. Много често дефицитите в тези три зони са съчетани помежду си и обуславят дефицити в зоните на емоционалните фактори, междуличностовото общуване и семейните отношения. Типично тези осъдени се считат несправедливо наказани. Отношението им към наложеното наказание е негодуващо или самосъжалително, а към институциите и обществото – враждебно и неискрено. Поради типичния за тях недостиг на позитивен социален опит и ресурс за социализация поправителният процес е в застой, а когато се развива, той е бавен, колеблив, противоречив и не успява да преодолее стабилизираните криминални стереотипи. През полугодието относително висок е ръстът на молителите с дефицити в зоната на ,,настоящо правонарушение“, която предполага тежки или системно извършвани престъпления. Молителите с висок и среден към висок риск от рецидив често не осъзнават зависимостта между престъпното им поведение и полученото наказание. Поради това те не полагат усилия за изграждане на трудови навици, повишаване на образованието, преодоляване на зависимости и т.н. Те са емоционално незрели и поведенчески нестабилни, с ограничени, еднотипни и повърхностни социални контакти и еднообразен, фиксиран върху непосредствените битови потребности начин на живот. Повечето имат вредни и асоциални навици (алкохолна/наркотична/хазартна зависимост, домашно насилие, скитничество), нямат здравни навици, образователни интереси, пълноценни приятелства и семейни връзки. Тези осъдени не се повлияват от наказателна репресия. Повечето от тях не се плашат от перспективата да бъдат периодично затваряни в места за лишаване от свобода, където получават здравни, битови и социални грижи, достъп до образование, труд и квалификация, а социалната среда им е позната и я преживяват като приятелска. Молителите с нисък риск често са показвали такъв риск още с постъпването си в затвора. В отделни случаи ниските стойности са обусловени от по-напреднал корекционен процес в последните етапи от наказанието, който обаче не разкрива изключителност, за да бъде обсъждан като основание за помилване. В други случаи става въпрос за високоадаптивни осъдени, които бързо и лесно се приспособяват към затворната среда и нейните правила. (такива типично са трафиканти на хора и наркотици, извършители на организирана престъпна дейност, корупционни престъпления, инцидентни извършители на тежки престъпления). Понякога това са лица с дефицити в самоконтрола, които нямат умения сами да си налагат норми на поведение. Те създават впечатление на поправени в затвора, но възобновяват престъпното поведение на свобода. Поради това при преценка на опасността на молителя важен допълнителен критерий е рискът от вреди, свързан с вероятността молителят да прояви агресия към различни групи хора. Този показател има голямо корективно значение при високоадаптивни или дългосрочно наказани молители, при които приспособяването към затворническата среда води до формално занижаване на стойностите на риска от рецидив. През полугодието той е измерен за 190 молители. Само при двама рискът от вреди по-скоро отсъства. Той е нисък при 15 осъдени, при 30 е среден, а при 36 – висок. При останалите осъдени той се намира в различни комбинации според това дали е насочен към обществото, конкретни застрашени лица, застрашени социални групи, непосредственото обкръжение и др., както и според това дали е различен в затворническа среда и в условия на свобода. 1.2.3. Местоизтърпяване От ??? осъдени молители 13 не изтърпяват наказанието си в затвор, тъй като не са осъдени на ефективно лишаване от свобода, укриват се или изпълнението на присъдата е отложено / прекъснато от прокуратурата. Запазва се тенденцията най-много молби да постъпват от затвора в Белене, следван от затвора в София. Продължават да са необичайно малко разгледаните молби от големите затвори във Варна и Бургас. По-високият ръст на молителите от Ловеч се дължи на обстоятелството, че мнозина, които се позовават на медицински оплаквания, изтърпяват наказанието си в болничните заведения към него. 1.2.4. Изтърпявани наказания Наложените наказания, изтърпявани от молителите, чиито молби са решени през полугодието, са 626. Преобладават наказанията, предполагащи изолация в затвор. На мнозина са наложени за последователно изтърпяване повече от едно наказание лишаване от свобода до 10 години. Наблюдава се активизиране в групата на осъдени на най-тежките наказания – общо 53. Запазва се високата активност на осъдени на повече от 20 години лишаване от свобода, която има профила на доживотно осъдените, но безсрочното наказание е избягнато поради приложение на привилегированата процедура по съкратено съдебно следствие, която изключва налагането на доживотен затвор и доживотен затвор без замяна. Тази група включва осъдени след 2010 г., много от които се намират все още в началните етапи на наказанието и изпитват трудности да приемат неговата продължителност. Допълнителното наказание лишаване от права е наложено на 13 осъдени, като само е един случай молбата за помилване се отнася до него. Пробация изтърпяват 41 осъдени, но само в един случай молбата се отнася до това наказание. 2.2.5. Мотиви на осъдените молители През първото полугодие на 2017 г. относително нараства делът на молителите, които не се позовават на конкретни мотиви за помилване. Молбите им са лаконични и съдържат единствено минимални данни за наказанието и волята на осъдения то да му бъде опростено. Във всички от тези случаи молителят е трайно криминализирана личност с тежки образователни и характерологични дефицити. При всичките е установено, че молителят не осъзнава какво е извършил и не се поправя. Относително нарастват молителите, които изтъкват в своя полза обстоятелства, относими към предпоставките за условно предсрочно освобождаване (УПО), но недостатъчни за ползване на този институт. Такива мотиви са посочени наред с други. Продължава нарастването на групата на ,,другите“ мотиви. Тя е най-типична за помилването, тъй като включва неподдаващи се на групиране индивидуални мотиви, изтъкващи необичайността на случая. Нарастването ѝ очертава все по-голяма адекватност на молителите към приложното поле на помилването и все по-ясно отграничаване от близки до него институти, каквито са УПО и инструментите на прогресивната система за изтърпяване на наказанието. При останалите групи мотиви картината е типична. Отново преобладават твърдения за настъпили хуманитарни обстоятелства (постоянно около 70%). Устойчив е и делът на твърденията за несправедливо осъждане. Водещи сред хуманитарните мотиви са твърденията за тежко здравословно състояние, което по оценка на молителя е несъвместимо с ефективно изтърпяване на наказанието. От всичките 193 молители, позовали се на този аргумент, 159 са клинично здрави, а останалите 34 страдат от хронично заболяване, което при 5 е инвалидизиращо, но само при двама се е развило до степен да създаде инвалидност. Другата голяма група хуманитарни обстоятелства - семейните – най-често касаят твърдения на молителя, че негови деца или майка му имат нужда от неговите грижи. Най-често молителят не е полагал никакви или не е полагал адекватни грижи за близките си и няма ресурса и нагласата да се грижи за тях. Масово молителите от тази група не представят нито доказателства, нито достатъчно конкретно описание на реалните потребности на третите лица, за които желаят да се грижат. 2. ПРАКТИКА НА КОМИСИЯТА 3.1. ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА РАЗГЛЕЖДАНЕТО През отчетния период Комисията се е произнесла с предложение за прекратяване на разглеждането на 12 молби. Една преписка е прекратена, тъй като молителят не е осъден за извършено от него престъпление, а е бил санкциониран с административно наказание за извършено от него нарушение на административния режим за превозване на товари. Помилването не е приложимо към административни наказания, поради което разглеждането на молбите е прекратено. В три случая наказанието е изтърпяно към момента на разглеждане на молбата. В един от тях молителят търси реабилитация, която не може да се постигне по пътя на помилването. Останалите молби са прекратени, тъй като са подадени скоро след произнасяне на настоящия Вицепрезидент с отказ. 3.2. ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ОТКАЗ ОТ ПОМИЛВАНЕ Липсва съществена промяна в практиката. Статистическите значимите наблюдения отново засягат групата на ,,другите“ мотиви. Тя подчертава индивидуалността на преценката при разглеждане на молба за помилване и е типична за този институт, предназначен за необичайни случаи. През отчетния период мотиви, които не се поддават на категоризация поради индивидуалността си, са засегнали близо 80% от отказите. Данните следва да се интерпретират в контекста на нарастване и на ,,другите“ мотиви на самите молители. Наблюдението показва устойчив процес на все по-ясно очертаване на приложното поле на помилването и отграничаването му от близки до него институти за облекчаване на наказателната репресия. Най-голям е делът на случаите, в които остатъкът от наказанието е преценен като отговарящ на изискванията за пропорционалност и целесъобразност, т.е. репресията не е прекомерна. Тази група и в момента статистически преобладава. Това се дължи частично на обстоятелството, че наказанията на много молители са определени в привилегирована процедура (споразумение, съкратено съдебно следствие). Поради това те са по-леки, отколкото съдът би наложил в общия наказателен процес за извършеното престъпление. Това съдебно снизхождение допълнително намалява основателността на аргумента на молителя за прекомерност на репресията. Наблюдението сочи, че като цяло тежестта на наложените от съда наказания съответства на тежестта на извършените престъпления. Особено съществен дял заема групата на мотивите, според които помилването би омаловажило тежестта на извършеното (над половината). Тя обхваща почти изцяло случаи на упорита и тежка престъпна дейност, отличаваща се с особена нравствена укоримост (напр. засяга особено уязвими пострадали, ръководи се от особено безнравствен мотив и др.), към която молителят е безкритичен и самооправдателен. Преценено е, че помилването би поощрило рецидива на молителя, тъй като би се солидаризирало с оневинителните му представи и криминални нагласи, би компрометирало корекционните усилия на затворите и целите на наложеното от съда наказание, както и че би застрашило правата и интересите на гражданите, които биха пострадали от бъдещата престъпна дейност на молителя. В тези случаи рискът от рецидив и от вреди при молителя е висок или среден към висок. В сравнение с предходни отчетни периоди съществено свит (6%) е делът на случаите, в които молбата е отхвърлена, тъй като твърденията в нея са опровергани от установените факти (недоказаност). Групата почти изцяло се обхваща от групата на молбите, в които се сочат хуманитарни обстоятелства и самооправдателни мотиви. Тя е статистически най-малка. За сравнение, в началото на предходния мандат тя бе сред статистически значимите. Свиването Й показва, че молителите осъзнават необходимостта да докажат твърденията си. Като цяло, Комисията се е произнесла с предложение за отказ от помилване, когато е достигнала до заключението, че помилването би представлявало омаловажаване на тежестта на извършеното и пренебрегване на опасността, която осъденият продължава да представлява за обществото, като не са налице изключителни обстоятелства, които да правят изтърпяването на наказанието през остатъка му прекомерно или нецелесъобразно. Най-често след постановяване на присъдата не са настъпвали никакви обстоятелства от естество да направят наказанието непропорционално тежко, поради което помилването би представлявало юридическа преоценка на същите факти, въз основа на които съдът е определил наказанието. Такова действие би представлявало ревизия на съдебния акт, с която се нарушава независимостта на съдебната власт, на която е конституционно възложено да осъществява правосъдието. При молителите с устойчив и ескалиращ престъпен модел Комисията е установила, че нагласите, довели до извършване на престъплението, са съхранени, при отказ на съответния молител да се разграничи от извършеното или липса на ресурси и мотивация у него за тяхната промяна. Рискът от рецидив в тези групи молители е висок или среден към висок. 2.3. ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ПОМИЛВАНЕ През отчетния период Комисията е направила 3 предложения за помилване, 2 от които са били уважени. Третото не е уважено. Сред уважените е първият случай на помилване на наказание ,,лишаване от правоуправление на МПС завинаги“ в българската история. Резюме на случаите ведно с мотивите на предложенията са отразени в Регистъра на направените предложения и издадените укази за помилване, 2017 г., достъпен на сайта на държавния глава. 3. НАБЛЮДЕНИЯ, ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ НА КОМИСИЯТА Въз основа на своята работа и свързаните с нея аналитични наблюдения, които засягат около 1/3 от осъдените в местата за лишаване от свобода, Комисията прави следните констатации и предложения: I. Относно политиките по превенция на престъпността и ресоциализация на осъдените: 1. Трайно се констатира отсъствие на политика за превенция на рецидива и ресоциализация на осъдените след освобождаването им от местата за лишаване от свобода. Липсват стратегия, политики и конкретни мерки за подпомагане на тези лица при завръщането им в обществото. Вместо това действат институционални и обществени практики на отхвърляне на осъдените, което обезсмисля корекционните постижения и представлява мощен стимул за рецидив на тези лица. 2. Не се използва потенциалът на образователните политики, които са утвърдени универсални средства за превенция на престъпността, включително рецидивната, и особено на битовата. От анализа на профила на молителя е видно, че колкото осъдените са по-млади, толкова са по-слабо образовани, с по-немощни трудови навици и умения, по-слаби ресурси за ресоциализация и по-висока готовност за ангажиране с престъпления. Ниското образователно равнище е пряко свързано не само с трайна криминализация, но и с избора на агресивни, жестоки и примитивни престъпни стратегии, слаби задръжки пред ескалацията на нарушенията, развиване на съпътстващи форми на асоциално поведение (алкохолизъм, хазартни и наркотични зависимости, домашно насилие), тенденции на престъпно сдружаване и групово извършване на тежки престъпления като елемент от обичайния бит. Значим извод, валиден за последната година от работата на Комисията, е увеличаването на дела рецидивисти с трайни престъпни модели сред групите с начално, основно и средно образования. Наблюдението очертава дефицити на образователната система да осигури пълноценна социализация на тези лица. Значима група преписки позволяват извода, че описаните проблеми се задълбочават и изострят при предаването им между поколенията, създавайки социални процеси на трайно сегрегиране на цели общности и изграждане в тях на алтернативни норми. В сравнение с първата година на предходния мандат делът на разглеждани от Комисията случаи, в които престъпният модел на поведение на молителя е стабилизиран в резултат на криминогенни рискове в детска и младежка възраст, е увеличен над 7 пъти. През 2012 г. дял от 7% от разгледаните молби за помилване очертава устойчиви и ескалиращи криминални модели в резултат на отсъствието на превенция срещу брутални форми на насилствена детска криминализация, през 2013 г. този дял е близо 30 %, през 2014 г. – 2016 достига 47%, а през първото полугодие на 2017 г. – 53%. В сравнение с първата година на предходния мандат делът на разглеждани от Комисията случаи, в които престъпният модел на поведение на молителя е стабилизиран в резултат на криминогенни рискове в детска и младежка възраст, е увеличен над 7 пъти. През 2012 г. дял от 7% от разгледаните молби за помилване очертава устойчиви и ескалиращи криминални модели в резултат на отсъствието на превенция срещу брутални форми на насилствена детска криминализация, през 2013 г. този дял е близо 30 %, през 2014 г. – 2016 достига 47%, а през първото полугодие на 2017 г. – 53%. 3. В България са формирани и се възпроизвеждат откъснати от обществото субкултурни общности. Спрямо тях действат многобройни и интензивни криминогенни фактори, които тези общности не могат да преодолеят без мощна държавна и обществена подкрепа. Тези фактори се отнасят практически до всички обстоятелства, обуславящи рецидивния риск – бедност, образователни дефицити, безработица, ранна инвалидизация, необратими нарушения на социализацията (функциониране през насилие, конфликти, отхвърляне, изолация и противопоставяне), изцяло друг, несъвместим с официалния закон етичен кодекс. Очертават се географски райони, в които криминалната активност на така формирани общности поражда опустошения като при постоянна война на изключително висока социална цена. Достигнат е праг, при който представителите на тези общности са резистентни към наказателна репресия, вкл. защото по отношение на много от тях престоят в затвора предлага битови, здравни, социални и други ползи в сравнение с живота на свобода, т.е затворът изпълнява социални, а не репресивни функции. Това са групи с ранно отключени престъпни модели на постоянен рецидив, у които изцяло липсва самокритичност, преживявания на вина и разкаяние, емпатия и дори елементарни форми на зачитане на другите. Профилът е на лица, които не възприемат извършеното от тях като укоримо, считат се за жертва на несправедливо и злонамерено правосъдие и нямат нагласи да се променят. Загриженост буди увеличението на броя случаи, в които престъплението носи признаци за психична патология на извършителя (безмотивност, садизъм, прекомерна нефункционална агресия), както и тези, в които пострадалите принадлежат към уязвими групи, на които държавата дължи засилена защита (деца, хора в късна зрялост, хора с увреждания). 4. Комисията настойчиво подчертава, че до това положение се стига само и единствено в резултат на криминализация от детството и че е необосновано, нерационално и наивно очакването дефицитите в закрилните политики спрямо деца в риск да бъдат компенсирани чрез наказателна политика срещу престъпно поведение в пълнолетна възраст. Необходимо е да бъде развита цялостна и самостоятелна закрилна политика спрямо децата на лишените от свобода. Към момента тази група не е идентифицирана като самостоятелна въпреки несъмнената ѝ специфика и необходимостта от специализирана държавна реакция. Тази социална група е силно уязвима, подложена на множество и разнообразни рискове, които пряко и необратимо я увреждат в сянката на общественото внимание. Комисията е инициатор на създаването на такава политика и през август ще завърши анализа си върху положението на децата на осъдените, извлечени чрез изследване на практиката ѝ. Следва да се отбележи, че видно от профила на молителите, половината от тях имат семейство, но родителските им отговорности не препятстват престъпната им дейност. 5. В контекста на горното се наблюдават тенденции на растеж на битовата престъпност, ескалирането ѝ от предимно користна в користно-насилствена, увеличаването на рецидивния ѝ сегмент, прерастването ѝ от едно от средствата за набавяне на препитание в житейска стратегия за разрешаване на всякакви житейски трудности и увеличаване на дела на груповата битова престъпност. Тенденциите са обвързани и с разрушаване на традиционните семейни връзки и влошаване на качеството на живот в криминализираните райони. Факторите, които я обуславят, не подлежат на управление с наказателна репресия. 6. Молителите, чието престъпно поведение е обусловено от наркотична зависимост, алкохолна мозъчна болест или психично заболяване, са затруднени самостоятелно да преодолеят това състояние. Компрометираното психично здраве е фактор с отражение върху рецидивния риск и ефективността на корекционния процес. В системата за изпълнение на наказанията липсва еднаквост на критериите, методите и подходите към такива осъдени. Крайно важно е да бъде осигурен равен достъп до специализирани програми и терапевтични курсове като елемент от обичайната практика, за да бъдат осигурени условия за поправяне и устойчивост на резултата. Също така е необходимо участието в тези програми да може да продължава при необходимост и след освобождаването. Въпросът засяга и областта на социалните услуги, включително предоставяни от неправителствения сектор и следва да се обвърже с възможността на съда да възлага възпитателен и пробационен надзор над осъдения в изпитателния срок на УПО. 7. Особено остро стои въпросът за извършителите с компрометирано психично или телесно здраве, които в условия на свобода нямат достъп до подходяща здравна и терапевтична помощ или не са мотивирани да я търсят, а тя е от значение за риска да рецидивират. Най-често те не са здравноосигурени на свобода, нямат здравни навици и живеят в среда, некритична към състоянието им. Необходимо е да се осигури тяхното включване в системата на здравеопазването като форма на предотвратяване на рецидива им. 8. Загриженост буди големият дял тежки битови насилствени престъпления, извършени под влияние на алкохол (близо 90%). Алкохолната употреба е един от най-често срещаните отключващи престъплението фактори при висока обществена и институционална толерантност към проблема, който все повече засяга млади извършители, но обуславя и тежки посегателства в късна възраст. 9. Анализът на практиката на Комисията показва, че за поправянето на осъдените и връщането им в обществото като пълноценни граждани усилията на затворите не са достатъчни. Решаваща роля има подкрепата на близки хора, с които осъденият свързва перспективите си на свобода. Молителите, в чието поправяне КП се е убедила, са го направили заради някого. Обратно, непоправянето е в голяма степен последица от загубата на социалната свързаност. Поради това е от значение не само осъдените, но и техните семейства да бъдат подкрепяни в усилията им да съхранят семейните връзки и осигурят житейски перспективи на осъдения. II. Законодателни политики 1. Действащият наказателен закон се нуждае от осъвременяване. Необходимо е от него да отпадне архаичното наказание ,,лишаване от права завинаги“, предвидено като единствено възможно и задължително за налагане през 1986 г. (чл. 342, ал.4). То противоречи на принципите за индивидуализация и пропорционалност на наказанието и не е предвидено като вид наказание в Общата част на НК (чл. 37); 2. През полугодието бе констатиран ръст на молбите от осъдени за престъпления, свързани с употреба на ПАВ – дилърство на наркотици, шофиране след употреба на алкохол и наркотици, кражби от употребяващи наркотици лица. Тези молители са относително млади – под 30-годишна възраст. Престъпната им кариера започва в непълнолетие, най-често с кражби. Повечето от тях рано са прекъснали образованието си. Три са откроените групи нарушители. Първо, употребяващи наркотици, които се занимават с кражби, дилърство и други престъпления с цел набавяне на наркотици за лична употреба. Второ, рискови шофьори, употребили наркотик или алкохол. Трето, дилъри, които лично не употребяват наркотици, но се издържат от тяхното разпространение. Първата група е най-многобройна, а третата – най-малобройна. Втората най-бързо нараства, особено след законовата промяна, избягваща условно наказание за шофиране след употреба на ПАВ. Наказанията са от по няколко месеца затвор (особено при първо престъпление) до малко над 4 години. Този вид наказване не е напълно подходящ за описаните групи нарушители. При упорити нарушители кратките наказания не постигат трайна промяна на нагласите. При употребяващите наркотици изолацията в затвор може да задълбочи проблемите, тласнали ги към престъплението. При тях престъпната дейност се дължи на личностови проблеми, усложнения на семейната среда и затруднено социално вграждане. Подходящи средства за преодоляването ѝ са различни програми в рамките на наказанието пробация. Казаното важи и за някои категории шофиращи в нетрезво състояние. Препоръчва се законодателят да разшири възможностите на съда да индивидуализира наказанието, като разнообрази избора на видове наказания и възстанови приложимостта на условното осъждане, в чийто изпитателен срок са приложими подходящи мерки за пробационен надзор. 3. При приемане на чуждестранни присъди за изпълнение у нас практиките по изпълнение на наказанието не отчитат обстоятелството, че част от него може вече да е изтърпяно. Това обстоятелство не може да бъде съобразено при прилагане на прогресивната система за изтърпяване на наказанието. Например, осъденият е задължен да изтърпи определена част от наказанието си при първоначално определения му режим, която се изчислява като времетраене на изтърпяното само у нас наказание. Това пречи на такива осъдени да се ползват от редица облекчения, за които е от формално значение срокът на изтърпяното наказание, дори когато са налице всички материални предпоставки за облекчението (добро поведение, корекционни постижения и др.). Така те биват поставени в по-неблагоприятно правно положение пред наказателноизпълнителния закон спрямо осъдени, които изтърпяват същите по продължителност наказания за същите по вид престъпления, но са започнали да ги търпят у нас. Необходимо е да се предприемат законодателни мерки за разширяване на правата на съда и наказателноизпълнителните органи за по-ранна промяна на режима в такива случаи. III. Политики на изпълнителната власт по изпълнение на наказанията и управление на факторите на престъпността Обществената взискателност към системата за изпълнение на наказанията е сходна с тази към съдебната власт, поради което тази система принадлежи и към правосъдния сектор в широк смисъл. Характерно за него е очакването за безукорност, тъй като той гарантира спазването на правилата и корекцията на нарушителите. Процес на превъзпитание в спазване на правилата не може да се провежда в условия на закононарушения и корупция, поради което дори малки отклонения или изключения от принципите за почтеност, добросъвестност и законност на държавните служители създава недоверие в цялата система и компрометира резултатите от дейността ѝ. 1. Системата за изпълнение на наказанията все повече се нуждае от приоритетна подкрепа, за да възобнови реформирането си. Първо, необходимо е корекционните усилия на затворите да се подкрепят с превантивни и ресоциализационни политики извън затворите. Второ, необходими са условия за системно професионално общуване между служителите и за тяхното продължаващо обучение, както и специални мерки за повишаване на тяхната мотивация, интегритет и престижност на професията. Пренебрегването на реформените потребности на системата за изпълнение на наказанията Комисията свързва със следните трани тенденции след 2015 г.: забавяне на справките от затворите и влошаване на тяхната информативност и качество, чувствителен ръст на изразявани от молители оплаквания от корупционен натиск, толерантност към насилие и тормоз между осъдените, неспазване на техни права, неравнопоставено третиране, заплахи за здравето и живота им, умишлено влошаване на дисциплинарния статус на осъдени, на които предстоят процедури по УПО и др., слаба реформена инициативност на управляващите върха на системата лица, демотивация на редовите служители и др. ГДИН продължава да няма титулярен главен директор, който да поеме инициативата и отговорността за реформата. Затворите, които концентрират най-силно негативно внимание, са София, Бургас и Варна, следвани от Враца и Белене. И през 2017 г. продължи практиката времето на положения труд (брой работни дни) от осъдените на доживотен затвор и доживотен затвор без замяна да се приспада от срока на изтърпяното наказание, въпреки изричната забрана за това от разпоредбата на чл. 38а, ал.4 от НК. Комисията многократно сигнализира ГДИН и затворните администрации за необходимостта от спазване на закона и рисковете от неговото нарушаване. Едва при проведените срещи с екипите на затворите във Враца, Бобов дол, Бургас, Пазарджик и Пловдив бе постигнато разбиране и съгласие. Всичко посочено създава тревожна несигурност в способността на затворите да провеждат еднакви по стандарт ефективни корекционни дейности в условия на доверие и сътрудничество от страна на осъдените, както и да предоставят обективна, своевременна и изчерпателна информация за осъдения на институциите, които се нуждаят от нея – съд, прокуратура, държавен глава и др. Разликите в качеството на функциониране на различните затвори сами по себе си са корупционен фактор. 2. Следва да се преразгледа практиката на недопускане на изтърпяващите доживотен затвор и доживотен затвор без замяна граждани до участие в изборния процес в светлината на решението на ЕСПЧ по делото ,,Кулински и Събев срещу България“ от 21.07.2016 г. С това решение България е осъдена за допуснато нарушение на човешките права на тези граждани, които действащата Конституция не лишава от избирателни права. В тази връзка е важно да се преразгледа и рационалността на правното решение по чл. 41 от Конституцията, което създава пречки пред лишените от свобода да гласуват. Изключването по принцип на осъдени лица от демократичния процес (особено при положение, че те като група не могат решително да повияят на крайните резулати) винаги пречи на ресоциализацията им, без да постига значима за обществото цел. 3. Необходимо е да се повиши мотивацията на осъдените да изплащат обезщетенията, на които са осъдени по граждански път. Комисията констатира трайна неинформираност и на осъдените, и на пострадалите за начините за плащане. Настойчивостта на Комисията допринесе затворите постепенно да повишат чувствителността си и да отнасят обсужването на иска към корекционната работа със затворниците. Все повече съдилища го съобразяват при условно предсрочно освобождаване. Комисията счита постигнатото за недостатъчно. Необходимо е мотивацията и усилията за изплащане на исковете да се обвържат с показателите за поправяне на осъдения и да се отчита при оценката на корекционния процес и постигането на целите на наказанието. IV. Относно дейността на съдебната власт: 1. Върху съдебната практика неблагоприятно се отразява недостигът на криминологична експертиза. Въпреки положените усилия от отделни звена в прокуратурата, отсъствието на достъпни, регулярни и достатъчно подробни официални данни за динамиката на престъпността, криминогенните фактори, процесите в уязвими групи от населението и превантивните политики на държавата обуславят пропуски на органите на съдебната власт при адекватна преценка на тежестта на извършеното и съразмерността на наказанието. 2. В съдебната практика липсва последователност при определянето на размера на обезщетенията за неимуществени вреди от престъплението. Налице са драстични и нелогични разлики в размера при сходни случаи, вкл. прекомерен размер, при който е несъмнено, че обезщетението никога няма да може да бъде платено. Наблюдението се обяснява с различни подходи. Единият краен подход предвижда уважаване на цялото поискано обезщетение без коментар на размера, а само на основателността, а другият съобразява размера с възможността на дееца да го плати, която е характерна за преценка на глобите. 3. В производствата по екзекватура на чуждестранни присъди се забелязват сходни случаи, в които възприетата от българския съд квалификация на деянието не съответства на установените от чуждестранния съд факти на извършеното. В някои актове на българския съд липсват мотиви за възприетата квалификация. Във връзка с приспадането на работни дни, положени при изтърпяване на наказанието в чужбина, следва да се обърне внимание на непоследователност в съдебната практика. Понякога приспадането се извършва преди да бъде определен размерът на наказанието, което следва да се търпи у нас, а понякога – след определянето му. Юридическите последици са твърде различни. В първия случай приспадането намалява изтърпяната фактически част от наказанието в противоречие с българския закон, който изисква приспадането им от остатъка. Този подход води до неоправдано по-ранно настъпване на предпоставките за УПО и други институти, облекчаващи репресията, и следва да се избягва. 4. В светлината на направените наблюдения за работата на затворите Комисията оценява положително въведената правна възможност производството по УПО да може да бъде започнато и по молба на осъдения. Тази промяна има не само антикорупционна насоченост. Възможността осъденият пряко да упражнява права за достъп до съд има силен реинтегиращ ефект и повишава уменията на тези лица да функционират в правно регулирана среда. В същото време промянат не засяга ролята на затворите като основни източници на информация и експертиза за поправянето на осъдения. 5. Необходимо е повишаване на информираността на юридическите професии по въпросите на помилването, включително с оглед подобряване на качеството на адвокатските услуги в тази сфера. Забелязва се повишен интерес от страна на адвокатите към правната същност и последици на помилването, но равнището на познаване на материята – с редки изключения – остава като цяло непроменено. Съдържанието и аргументацията им най-често не са относими към помилването, а нерядко адвокати подават молби, за които са налице основания за прекратяване на разглеждането. Проблемът следва да се адресира със серия обучителни събития със съдействието на Центъра за обучение на адвокати ,,Кръстю Цончев“ (установено сътрудничество и договорени семинари за адвокати есенния семестър поради запълнена програма за летния) и Бюрото за правна помощ (предстои установяване на сътрудничество за организиране серия от семинари за служебните защитници).