,,Първи четиримесечен отчет за работата на КП за 2017 г."

ЧЕТИРИМЕСЕЧЕН ОТЧЕТ НА КОМИСИЯТА ПО ПОМИЛВАНЕ 23 ЯНУАРИ – 30 АПРИЛ 2017 г. Администрация на президента СЪДЪРЖАНИЕ: Учредяване на Комисията по помилване. Цели. Дейности по управление и стажантско обучение Дейност по разглеждане на молби за помилване и статистически данни Практика на Комисията по помилването Предложения за прекратяване на разглеждането Предложения за отказ от упражняване на правото на помилване Предложения за помилване На основание чл. 7(4) от Правилата за работа на Комисията по помилване (ПРКП), утвърдени с Указ № 78/03.02.2017 г. на Президента на Република България 1. УЧРЕДЯВАНЕ НА КОМИСИЯТА ПО ПОМИЛВАНЕ. ЦЕЛИ. ДЕЙНОСТИ ПО УПРАВЛЕНИЕ И СТАЖАНТСКО ОБУЧЕНИЕ Комисията по помилване при президента (КП) е помощен експертен съвещателен орган, който подпомага упражняването на правото на помилване, предоставено на държавния глава от чл. 98, т. 11 от Конституцията и делегирано на Вицепрезидента с Указ № 43/23.01.2017 г. Структурата, съставът и правилата за работа на Комисията са определени с Указ № 78/03.02.2017 г. на президента в условия на приемственост спрямо предходния президентски мандат. Комисията: •    разглежда молби за помилване, които докладва на Вицепрезидента с мотивирани предложения по всяка от тях; •    подпомага идейното изграждане и провеждането на държавната политика по помилването, като изготвя експертни становища, провежда изследвания, събира и анализира съдебна практика на национални и международни съдилища и комитети, становища на национални и международни организации, научни публикации и друга значима информация, провежда собствени аналитични изследвания, привлича национални и международни експерт-консултанти, възлага провеждане на експертизи и др.; •    съдейства за изграждането на правозащитни стандарти в рамките на държавната политика по помилването, като обобщава, анализира и оповестява резултатите от своята работа, предоставя експертни становища и си сътрудничи с други държавни органи по въпроси, свързани с правото на помилване. Главен експерт КОМИСИЯ ПО ПОМИЛВАНЕТО Председател (специалист по наказателно право) Член (специалист по наказателно право) Член (криминолог) Член (специалист по социални и корекционни дейности с осъдени лица и затворно дело) Президент и Вицепрезидент Главен експерт, Координатор на Стажантската програма Стажанти Член (лекар) Главен експерт КОМИСИЯ ПО ПОМИЛВАНЕТО Председател (специалист по наказателно право) Член (специалист по наказателно право) Член (криминолог) Член (специалист по социални и корекционни дейности с осъдени лица и затворно дело) Президент и Вицепрезидент Главен експерт, Координатор на Стажантската програма Стажанти Член (лекар) Младши експерт Младши експерт През 2017 г. основните цели на Комисията в рамките на заявени от Вицепрезидента цели и приоритети са: 1) да допълни достигнатия експертен стандарт на политиката по помилване с нови аналитични инициативи и съдействие на външни експерти и институции и 2) да усъвършенства нейната прозрачност с нови инструменти и подходи за осигуряване на обществена информираност и подкрепа в условия на конструктивна приемственост. За целта през отчетния период Комисията: - въведе пилотна собствена система за наблюдение и оценка на качеството на представянето на експертния си екип, включваща инструменти за следене на натовареност, мотивация, екипност и професионална етика и насочена към повишаване на ефективността на работата, вкл. нейното планиране и отчитане (февруари-март). - допълни своята Библиотека и създаде Електронна библиотека с литературни и други информационни източници в помощ на експертния екип и Стажантската програма (февруари). - усъвършенства своята Електронна система за управление на дейността, като обнови нейния програмен софтуер, въведе различни видове допълнителни търсачки и аналитични панели и оптимизира нейната функционалност (март-април). - продължи да развива партньорските отношения с органите от системата за изпълнение на наказанията, на прокуратурата и на съда. През отчетния период усилията бяха съсредоточени в компенсиране на забавяния и неточности в информационния обмен с пенитенциарната система и търсене на съдействие по различни случаи. - въведе в практиката си новите членове на КП и новоприет в екипа младши експерт. - стартираха две нови изследвания, свързани с правото на личен живот на лишените от свобода и с множество аспекти от положението на дългосрочно и безсрочно осъдените. Продължи съвместната инициатива на Комисията и ДАЗД относно положението и потребности на децата на осъдени лица. Резултатите се очакват в края на юли. През февруари 2017 г. КП проведе процедура по прием на стажанти в рамките на своята Стажантска програма за първи път след началото на настоящия президентски мандат. По инициатива на Вицепрезидента кампанията беше популяризирана в медиите и социалните мрежи. Кандидатстваха общо 29 студенти от специалностите „право“ и „социология“ на Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, Софийски университет „Св. Климент Охридски“, ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград, Нов български университет и Университета по национално и световно стопанство. От тях 24 бяха допуснати до събеседване, а 9 бяха приети на стаж в Комисията по помилване. Като цяло, новоучредената Комисия по помилване встъпи във функциите си спокойно, в условия на приемственост със стандартите на работа на предходната Комисия, приспособимост към изискванията и приоритетите на настоящия президентски мандат и оптимизирани ресурси. 2. ДЕЙНОСТ ПО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА МОЛБИ ЗА ПОМИЛВАНЕ Таблица 1: Обща справка за движението на молбите за помилване Заварени ПОЛУЧЕНИ РЕШЕНИ с предложение за ВИСЯЩИ пред КП в края на периода (разпре-делени) Чакат справки (края на мес.) Общо решени Прекратяване Отказ Помилване общо Няма нови обстоятелства след постановен отказ Изтърпяно наказание (вкл. глоба) Починал молител Молителят не търси помилване (амнистия, реабилитация, опрощаване на изпитателен срок, др.) Неприложимо помилване Молителят отказва съдействие/оттегля молбата 1-2017 г. 4 26 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 74 2-2017 г. 30 71 41 0 0 0 0 0 0 0 41 0 10 86 3-2017 г. 60 61 38 2 0 0 0 0 2 0 38 0 21 93 4-2017 г. 83 39 17 0 0 0 0 0 0 0 16 1 16 118 ОБЩО 4 197 96 2 2 94 1 118 201 През първото четиримесечие от настоящия президентски мандат в Комисията са постъпили общо 197 молби. Комисията е провела 8 заседания, на които е решила общо 96 молби, подадени за общо 80 осъдени лица. Общият брой молители е 85 от които 2 са близки на осъдения, 2 са адвокати и 1 е трето лице (бивш затворник). Заседание, дата Брой молби Разпределени (за докладване в заседание) докладвани решени Молби с удължен срок за разглеждане 03.02.2017 г. 10 10 10 09.02.2017 г. 15 15 14 1 спряна за назначаване на външна експертиза и решена на 06.04. 16.02.2017 г. 17 17 16 1 спряна по искане на молителя за внасяне в КП на допълнителни здравни документи. 02.03.2017 г. 21 21 21 16.03.2017 г. 10 10 10 23.03.2017 г. 7 7 6 1 спряна за получаване на допълнителна информация и решена на 06.04. 06.04.2017 г. 16+2 16+2 16 Изслушване на външни експерти. Изслушване на социален работник. 2 спрени в предходен период решени. 1 спряна за изискване на нова оценка на риска на молителя и решена на 13.04. 1 спряна за изискване на данни от социални органи. 13.04. 2017 г. 2+1 2+1 3 1 спряна в предходен период решена ОБЩО: 8 заседания 96 ДВИЖЕНИЕ НА МОЛБИТЕ В началото на мандата се наблюдава леко покачване на средномесечния брой на постъпващите молби за февруари и март (над 60), но като цяло този брой е запазен спрямо предходните президентски мандати. Броят на решените молби и сроковете за тяхното разглеждане и решаване зависи от навременното получаване на информация, която Комисията изисква от други държавни органи, най-съществените от които са затворните администрации. И през първото четиримесечие на 2017 г. постъпването на справките за осъдените от ГД ,,Изпълнение на наказанията“ към Министерството на правосъдието продължава да е неритмично със случаи на необичайна продължителност на сроковете между поискването и получаването на документите. В края на предходния мандат поисканите и неполучени справки са общо 69, от които към момента все още не са получени 30. През отчетния период са поискани общо 167 справки и са получени 88, от които 39 са поискани в предходен период. В края на април 2017 г. броят на изисканите и неполучени справки за периода е 118, като след 13.04.2017 г. не е получена нито една. Тенденцията не се овладя въпреки многократно проведените работни срещи с ръководството на МП и ГДИН. Описаните забавяния са причината броят заварени от КП молби в началото на всеки месец прогресивно да расте, а сроковете за рзглеждане на молбите да се увеличават. Поради неточности и пропуски в информацията повторно са поискани справки по 5 случая, по 1 случай е проведено изслушване на социален работник в заседание на КП и е поискана нова оценка на риска от рецидив, а по друг е проведено посещение на затвора. По един случай е назначена външна психологична експертиза със задачи да установи актуалната личностова структура на осъдения, настъпилите промени вследствие на престоя му в затвора, ресурсите му за ресоциализация, наличие на нарушения на психичното здраве, прогнозата за тяхното развитие и влиянието им върху корекционния процес и върху риска от рецидив, както и да извърши оценка на риска от рецидив по методика, различна от прилаганата в затворите. Експертизата е проведена през март и обсъдена на заседание на КП на 06.04.2017 г. По един случай за допълнителна информация са сезирани социални и закрилни органи във връзка с установяване на положението и потребностите на децата на молителя. 2.2 ПРОФИЛ НА ОСЪДЕНИТЕ МОЛИТЕЛИ 2.2.1. Личен профил През отчетния период са подадени молби в полза на 80 осъдени лица. От тях 3 са жени. Възрастовият профил не се отличава спрямо предходни отчетни периоди. Най-активна в търсенето на помилване постоянно е групата в активна трудоспособна възраст. Осъдените между 25 и 45 години надхвърлят 75% от всички молители. Липсват изненади и в трудовия профил. Общо 41 молители (51%) нямат никаква професия и никога не са работили нищо. Те са практически социално изключени и водят престъпен начин на живот, като се издържат основно от користни престъпления и периодични престои в затвора. Голяма част от тях нямат навършени 35 години. Общо 9 молители нямат квалификация, но са полагали общ физически труд. Молителите без трудови навици и умения изцяло включват най-слабо образованите групи, в които достигнатото образователно равнище, доколкото такова съществува, не е източник на реални знания. Запазва се тенденцията да намалява делът на неграмотните молители. Делът на молителите с формално получено основно образование е относително запазен (33%). Повечето молители от отчетния период нямат семейство. Дял от 37.5 % изобщо не са създавали такова, а при 13.5 % то се е разпаднало. И по този показател липсват съществени отклонения в традиционния профил на молителите, но все пак следва да се отбележи относителното нарастване на дела на несемейните молители (51% от 46% и 36% в предходните отчетни периоди). От общо 77 осъдени, за чието семейно положение и деца са налице данни, 37.5 % са родители на ненавършили пълнолетие деца, за които по принцип са длъжни да полагат грижи. За разлика от предходните отчетни периоди, тази група не надхвърля половината осъдени. Сред родителите преобладават такива, които нямат умения и мотивация да полагат системни грижи за децата и близките си. 2.2.2. Престъпен модел и риск от рецидив Осъдените 80 молители са извършили общо 223 престъпления, сред които най-голям е относителният дял на кражбите (56), а користният мотив е характерен за 127 от всички извършени от молителите престъпления. Почти два пъти по-малко са посегателствата с елемент на насилие – убийства, телесни повреди, сексуални престъпления, грабежи и др. (общо 62). От тях половината са застрашили или отнели човешки живот, а 3 имат за пострадал дете. Относително висок е и делът на транспортните престъпления (12). Само трима от молителите от отчетния период са осъдени за първо в живота им посегателство. Всички останали са извършвали престъпления в миналото, като 17 са се реабилитирали преди актуалното си осъждане. Сред останалите молители 26 разкриват устойчив престъпен модел, а при други 11 той ескалира в по-тежки престъпления след всяко осъждане. Тези видове престъпно поведение не се повлияват от предходно наложената наказателна репресия поради криминогенни обстоятелства, свързани с ранно оформен начин на живот на молителя на свобода, неговата среда и умения за законосъобразно справяне, включително недостига на подкрепа от обществото и държавата за по-лесно вграждане след напускане на затвора. Почти всички условно осъдени на лишаване от свобода са нарушили изпитателни срок с ново престъпление. Едва при 9 молители рецидивът е обикновен, т.е. дължи се на неблагоприятно стичане на житейски обстоятелства, между новото и старото престъпление няма връзка на устойчиво криминално поведение, а новото е по-леко от старото. През отчетния период рискът от рецидив е измерен в стойност по отношение на 72-та осъдени молители, изтърпяващи наказанието си в затвор. Както обикновено, най-голяма е групата на осъдените със среден риск (39). Относително малка е групата на молители с висок риск. Най-често рискът от рецидив е обусловен от: - дефицити в ценностните нагласи и уменията за мислене, свързани със способността на молителите да се преценяват различни житейски ситуации и да формират адекватна поведенческа реакция към тях (,,начин и умения за мислене. нагласи“). Тези дефицити засягат 75% от молителите и са в основата на повтарящите се криминални поведенчески стратегии; - безкритичното отношение на дееца към извършеното от него и причинените с престъплението вреди. Осъденият често е безразличен или отмъстителен към пострадалите, като способността му да изпитва съпричастност към другите и вина за причинените им страдания е сериозно нарушена или отсъства (,,отношение към правонарушението“). Дефицитите в тази зона устойчиво засягат един и същи дял от молителите (над половината); В червено са отбелязани динамичните зони, които могат да се повлияят от наказанието. Измененията в тях са сред показателите за преценка на корекционните ресурси и резултати на осъдения. В синьо са статичните зони, които наказанието не може да промени. В червено са отбелязани динамичните зони, които могат да се повлияят от наказанието. Измененията в тях са сред показателите за преценка на корекционните ресурси и резултати на осъдения. В синьо са статичните зони, които наказанието не може да промени. - формираните устойчиви житейски стратегии, които предполагат извършване на престъпления или създават криминогенни условия. Липсата на критичност към извършеното е подсилено от средата, в която молителите живеят и която не подкрепя законосъобразно поведение и не санкционира незаконосъобразен начин на живот (,,начин на живот и обкръжение“). Дефицитите в тази зона възникват при криминогенен стил на отглеждане на молителя от ранно детство и определят висока резистентност към наказателна репресия. Те са изключително устойчиви и много слабо се влияят от поправителното действие на наказанието. Много често дефицитите в тези три зони са съчетани помежду си и обуславят дефицити в зоните на емоционалните фактори, междуличностовото общуване и семейните отношения. Типично тези осъдени се считат несправедливо наказани. Отношението им към наложеното наказание е негодуващо и самосъжалително, а към институциите и обществото – враждебно и неискрено. Поради типичния за тях недостиг на позитивен социален опит и ресурс за социализация поправителният процес е в застой, а когато се развива, той е бавен, колеблив, противоречив и не успява да преодолее стабилизираните криминални стереотипи. В групите с висок и среден към висок риск от рецидив опасността от утежняване или повтаряне на наказателната репресия при извършване на ново престъпление не поражда притеснения или мотивация за промяна в посока към законосъобразно поведение, ако изобщо се осъзнава като неблагоприятен. Липсват и други стимули за водене на различен и позитивен начин на живот, както и усилия за изграждане на трудови навици, повишаване на образованието, преодоляване на зависимости или повишаване на ресурсите за законосъобразно справяне по друг начин. Тези молители са емоционално незрели и поведенчески нестабилни, с ограничени, еднотипни и повърхностни социални контакти и еднообразен, фиксиран върху непосредствените битови потребности начин на живот. Описаните дефицити пряко се отразяват и на отношението на дееца към образованието, което е мощен фактор се ресоциализация и превенция на рецидива – извършителите със среден и висок риск от рецидив са по правило без образование или нефункционално образовани (формалната образователна степен не съответства на нивото на интегрирани знания и не се използва от дееца). Както е многократно подчертавано в докладите на КП, налице е зависимост между образователни и трудови дефицити и развитие на модели на престъпно поведение. Ниското образование, функционалната неграмотност и липсата на трудови навици и опит са характерни за молители с устойчив престъпен модел, изграден като житейска стратегия за набавяне на издръжка и справяне с трудности. В тези групи с голямо мнозинство преобладават молителите със среден и висок риск от рецидив, обусловен от множество дефицити в зоните на динамичните рискови фактори (вж.по-горе). Дефицитите в образованието при тях са директно свързани с формирането на личността в криминогенна референтна среда с ограничени ресурси за законосъобразен начин на живот, вкл. развитие на вредни и асоциални навици (алкохолна зависимост), неумение за законосъобразно придобиване и управление на издръжка, липса на образователни интереси и мотивация за лично развитие, отсъствие на пълноценни приятелства и семейни връзки. Описаните дефицити очертават профил на лица, които не преживяват извършеното от тях като укоримо, считат се за жертва на несправедливо и злонамерено правосъдие и нямат мотивация и нагласи да преосмислят и променят поведенческите си стереотипи в посока да решават житейските си предизвикателства по непрестъпен начин. Видно от криминалното им минало и поведението им в затвора тези осъдени не се повлияват от наказателна репресия. Повечето от тях не се плашат от перспективата да бъдат периодично затваряни в места за лишаване от свобода, където те получават здравни и социални грижи, вкл. прехрана, подслон, лично внимание, социални контакти, възможност за полагане на труд, достъп до образование и квалфикация, като социалната среда им е позната и я преживяват като приятелска. Наказанието има само превантивен ефект, доколкото ограничава възможността им да рецидивират в срока на изтърпяването му. През отчетния период за втори пореден път относително голяма е групата на молителите с нисък риск (24 %). Най-често тези осъдени са показвали нисък риск още с постъпването си в затвора. В отделни случаи ниските стойности са обусловени от по-напреднал корекционен процес в последните етапи от наказанието, който обаче не разкрива признаци на изключителност, за да бъде обсъждан като единствено основание за помилване. В други случаи става въпрос за високоадаптивни осъдени, които бързо и лесно се приспособяват към затворната среда и нейните правила и имат положително и законосъобразно поведение в затвора. Най-често това са лица с дефицити в самоконтрола, които нямат умения сами да си налагат норми на поведение. Поради това те възобновяват престъпното поведение, когато напуснат затвора, дори да са правели впечатление на поправени, докато са в него. При преценка на опасността на молителя за обществото допълнителен важен критерий е рискът от вреди, свързан с вероятността молителят да прояви агресия към различни групи хора. През отчетния период този показател е измерен по отношение на 58 осъдени, като само при един е направено заключение, че риск няма. При 14 молители рискът е нисък, при 28 е среден и при 16 е висок. При 8 от молителите е установен висок риск към конкретен пострадал, застрашен пряко от бъдеща престъпна дейност на молителя (напр. лице, с което молителят враждува или с което живее). При 20 молители този вид риск е среден. Обсъжданият показател има голямо корективно значение при високоадаптивни или дългосрочно наказани молители, при които адекватното приспособяване към заворническата среда води до формално занижаване на стойностите на риска от рецидив. 2.2.3. Местоизтърпяване От 80 осъдени молители 8 не изтърпяват наказанието си в затвор, тъй като не са осъдени на ефективно лишаване от свобода, укриват се или изпълнението на присъдата е отложено / прекъснато от прокуратурата. Запазва се тенденцията най-много молби да постъпват от затвора в Белене, следван от затвора в София. Необичайно високата активност на молителите от затвора-Белене може да се свърже с обсъжданите предложения за неговото затваряне. Продължават да са необичайно малко разгледаните молби от големите затвори във Варна и Бургас. По-високият ръст на молителите от Ловеч и София се дължи още на обстоятелството, че мнозина, които се позовават на медицински оплаквания, изтърпяват наказанието си в тези затвори, в които има болнични заведения. 2.2.4. Изтърпявани наказания На всеки от осъдените молители през отчетния период е наложено наказание, предполагащо изолация в място за лишаване от свобода. На мнозина са наложени за последоватено изтърпяване повече от едно накзание лишаване от свобода до 10 години, а повечето от условно осъдените са нарушили изпитателния срок, като са рецидивирали в него. Относително нисък е делът на молителите, осъдени на най-тежките наказания – общо 4, но теденцията зависи от активността на тази група през предходния отчетен период, когато е регистрирано покачване. Запазва се относителната активност на групата осъдени на повече от 20 години лишаване от свобода, която има профила на осъдените на доживотна изолация, но безсрочното наказание е избягнато поради приложение на привилегированата процедура по съкратено съдебно следствие, която изключва налагането на доживотен затвор и доживотен затвор без замяна. Тази група включва осъдени след 2010 г., много от които се намират все още в началните етапи на наказанието и изпитват трудности да приемат неговата продължителност. Допълнителното наказание глоба е наложено на 20 осъдени, но молбата за помилване традиционно се отнася не до глобата, а до основното наказание лишаване от свобода или и до двете. Допълнителното наказание конфискация е наложено на 2 осъдени, а лишаване от права – на шестима, като само е един случай молбата за помилване се отнася до него. 2.2.5. Мотиви на осъдените молители През първото четиримесечие на 2017 г. само 1 молител се е позовавал изцяло на мотиви, представляващи по същество предпоставки за условно предсрочно освобождаване (УПО). Такива мотиви са посочени, но наред с други, от едва 13 молители. Описаното наблюдение е устойчиво и ясно очертава промяна в представите на молителите за приложното поле на помилването спрямо редовния способ за облекчаване на репресията. Най-съществена е групата на ,,другите“ мотиви, която продължава да расте. Тя е най-типича за помилването, тъй като включва неподдаващи се на групиране индивидуални мотиви, изтъкващи необичайността на случая. Нарастването ѝ очертава все по-голяма адкватност на молителите към приложното поле на помилването и все по-ясно отграничаване от близки до него институти, каквито са условното предсрочно освобождаване и интрументите на прогресивната система за изтърпяване на наказанието. При останалите групи мотиви картината е относително типична. Бавно расте делът на мотивите за прекомерна репресия (от 10% на 16%). Запазва се делът на мотивите, свързани с разкаяние (25%), при продължаване на тенденцията да расте делът на самооправдателните мотиви (18.5% от 14%). Отново преобладават твърдения за настъпили хуманитарни обстоятелства (постоянно около 70%). Устойчив е и делът на твърденията за несправедливо осъждане (20 %). Водещи сред хуманитарните мотиви са твърденията за тежко здравословно състояние, което по оценка на молителя е несъвместимо с ефективно изтърпяване на наказанието. От всичките 53 молители, позовали се на този аргумент, 46 са клинично здрави, а останалите 7 страдат от хронично заболяване, което само при двама е инвалидизиращо. Другата голяма група хуманитарни обстоятелства - семейните – най-често касаят твърдения на молителя, че негови деца или майка му имат нужда от неговите грижи. Най-често молителят не е полагал никакви или не е полагал адекватни грижи за близките си и няма ресурса и нагласата да се грижи за тях. В един случай молителят греши броя на децата си (в действителност те са повече), а две от престъпленията, за които е осъждан, са извършени по отношение на малолетно дете, едно от които се е отглеждало в семейството му. В друг случай молителят, който единствен полага грижи за малолетното си дете, е заловен да управлява автомобила си в силно нетрезво състояние в ранните часове на денонощието далеч от дома си. Масово молителите от тази група не представят нито доказателства, нито достатъчно конкретно описание на реалните потребности на третите лица, за които желаят да се грижат. В същото време извършените от тях престъпления са умишлени (повечето рецидивни), като молителите са имали и фактическата възможост, и житейския опит да съобразят как наказанието като последица от престъплението ще се отрази на семейството им и да се въздържат от извършването на посегателството. 3. ПРАКТИКА НА КОМИСИЯТА Съгласно чл. 98, т. 11 от Конституцията правото на помилване принадлежи на държавата в лицето на президента / вицепрезидента. Молителите имат право да получат произнасяне на държавния глава по тяхна молба за помилване. За всяко свое решение Вицепрезидентът уведомява молителя, освен в случай на помилване, когато се издава указ. 3.1. ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА РАЗГЛЕЖДАНЕТО През отчетния период Комисията се е произнесла с предложение за прекратяване на разглеждането на 2 молби, подадени от едно лице и разгледани в рамките на 1 преписка. Молителят не е осъден за извършено от него престъпление, а е бил санкциониран с административно наказание за извършено от него нарушение на административния режим за превозване на товари. Помилването не е приложимо към административни наказания, поради което разглеждането на молбите е прекратено. По решение на председателя на КП във всички случаи, в които молби са подадени след скорошно произнасяне на предходния Вицепрезидент с отказ от помилване, се разглеждат по същество и докладват на действащия Вицепрезидент, независимо дали по тях са настъпили нови обстоятелства или не. 3.2. ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ОТКАЗ ОТ ПОМИЛВАНЕ През отчетния период Комисията е направила 94 предложения помилване да бъде отказано, които са били уважени. Статистическите значимите наблюдения отново засягат групата на ,,другите“ мотиви. Тя подчертава индивидуалността на преценката при разглеждане на молба за помилване и е типична за този институт, предназначен за необичайни случаи. През отчетния период мотиви, които не се поддават на категоризация поради индивидуалността си, са засегнали над половината откази. Данните следва да се интерпретират в контекста на нарастване и на ,,другите“ мотиви на самите молители. Наблюдението показва устойчив процес на все по-ясно очертаване на приложното поле на помилването и отграничаването му от близки до него институти за облекчаване на наказателната репресия. Продължава да расте броят на случаите, в които остатъкът от наказанието е преценен като отговарящ на изискванията за пропорционалност и целесъобразност, т.е. репресията не е прекомерна. Тази група в момента статистически преобладава. Това се дължи частично на обстоятелството, че наказанията на много молители са определени в привилегирована процедура (споразумение, съкратено съдебно следствие). Поради това те са по-леки, отколкото съдът би наложил в общия наказателен процес за извършеното престъпление. Това съдебно снизхождение допълнително намалява основателността на аргумента на молителя за прекомерност на репресията. Особено съществен дял заема групата на мотивите, според които помилването би омаловажило тежестта на извършеното. Тя обхваща почти изцяло случаи на упорита и тежка престъпна дейност, отличаваща се с особена нравствена укоримост (напр. засяга особено уязвими пострадали, ръководи се от особено безнравствен мотив и др.), към която молителят е безкритичен и самооправдателен. Преценено е, че помилването би поощрило рецидива на молителя, тъй като би се солидаризирало с оневинителните му представи и криминални нагласи, би компрометирало корекционните усилия на затворите и целите на наложеното от съда наказание, както и че би застрашило правата и интересите на гражданите, които биха пострадали от бъдещата престъпна дейност на молителя. В тези случаи рискът от рецидив и от вреди при молителя е висок или среден към висок. В сравнение с предходни отчетни периоди съществено свит (6%) е делът на случаите, в които молбата е отхвърлена, тъй като твърденията в нея са опровергани от установените факти (недоказаност). Групата почти изцяло се обхваща от групата на молбите, в които се сочат хуманитарни обстоятелства. Като цяло, Комисията се е произнесла с предложение за отказ от помилване, когато е достигнала до заключението, че помилването би представлявало омаловажаване на тежестта на извършеното и пренебрегване на опасността, която осъденият продължава да представлява за обществото, като не са налице изключителни обстоятелства, които да правят изтърпяването на наказанието през остатъка му прекомерно или нецелесъобразно. Най-често след постановяване на присъдата не са настъпвали никакви обстоятелства от естество да направят наказанието непропорционално тежко, поради което помилването би представлявало юридическа преоценка на същите факти, въз основа на които съдът е определил наказанието. Такова действие би представлявало ревизия на съдебния акт, с която се нарушава независимостта на съдебната власт, на която е конституционно възложено да осъществява правосъдието. При молителите с устойчив и ескалиращ престъпен модел Комисията е установила, че нагласите, довели до извършване на престъплението, са съхранени, при отказ на съответния молител да се разграничи от извършеното или липса на ресурси и мотивация у него за тяхната промяна. Рискът от рецидив в тези групи молители е висок или среден към висок. 3.3. ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ПОМИЛВАНЕ През отчетния период Комисията е направила 1 предложение за помилване, което е било уважено. Молителят е 32-годишен български гражданин, по професия автомонтьор, осъден на 7 години лишаване от свобода и лишаване завинаги от правоуправление на МПС за извършено пътно-транспортно прстъпление, в което е загинал пострадал и са нанесени средни телесни повреди на друг пострадал. Молителят е условно предсрочно освободен от наказанието лишаване от свобода при извод на затвора и на съда, че целите на наказанието са постигнати изцяло, при категорична и необратима благоприятна прогноза за живот и реализация на свобода, формирано критично отношение към извършеното, утвърдени нагласи за спазване на правилата и отчетлив превъзпитателен ефект на престоя в затвора. Молбата касае наказанието ,,лишаване от правоуправление на МПС завинаги“, от което са изтърпяни над 2 години и 10 месеца след освобождаването от затвора, тъй като основното наказание лишаване от свобода е изтърпяно. Комисията е предложила молителят да бъде помилван с остатъка от наказанието, като се е позовала главно на противоречие на наказанието ,,лишаване от правоуправление на МПС завинаги“ с наказателноправните принципи за индивидуализация, целесъобразност и пропорционалност на наказанието (чл. 35, 36 и 54 от НК), както и на доказаната актуална потребност на трети лица, принадлежащи към уязвима социална група, от личната грижа на молителя, включваща транспортирането им, на фона на преодоляна изцяло опасност на молителя за обществото и отпаднала необходимост да търпи наказателна репресия. Следва извлечение от мотивите на КП: ,,1. Предвиденото в чл. 342, ал. 4 безсрочно наказание лишаване от правоуправление се характеризира със заложен от самия законодател риск от прекомерност, като самият законодателен подход противоречи на водещи наказателноправни принципи. Такъв е принципът за индивидуализация на наказанието. Нормата не овластява съда да преценява продължителността на наказанието в съответствие с тежестта на престъплението (чл.35, ал. 3), с опасността на дееца и с отражението на репресията върху живота на осъдения и близките му (чл. 54) и с обществената необходимост от неговото изтърпяване (чл. 36). Санкцията е от вида на абсолютно определените и въвеждането ѝ от законодателя е в отклонение от наказателноправните принципи за определяне на наказанието и в противоречие с чл. 37 от НК, в който безсрочно лишаване от права не е предвидено. Допълнителен проблем създава и невъзможността за последващо съдебно преразглеждане и облекчаване на наказанието, както и за реабилитиране на осъдения до края на живота му. Тези проблеми са в основата на възприетия в съвременните наказателноправни системи подход такъв вид санкции да не се използват, който е следван и от българския законодател и съдебна практика след 80-те години. Обсъжданата разпоредба е въведена през 1986 г. и е останала незасегната от демократизацията и модернизацията на наказателния закон, като отразява вече отречени възгледи за наказанието. Съгласно съвременните разбирания, които в съдебната ни практика започват да се развиват устойчиво от средата на 80-те години (практически от въвеждането на нормата), безсрочно лишаване от права е недопустимо като вид наказание, включително и поради невъзможността да бъде впоследствие намалено, освен чрез помилване За сравнение, такова е положението единствено с най-тежкото наказание доживотен затвор без замяна, което се налага на неподлежащи на поправяне лица. Безсрочни наказания е възможно да бъдат наложени само при необратима криминализация на осъдения, който остава опасност за обществото през целия си живот. Поради това законът разрешава безсрочно лишаване от права само при осъждане на доживотен затвор или доживотен затвор без замяна като основно наказание (чл. 49, ал. 5). Разглежданата норма на чл. 342, ал. 4 обаче няма предвид непоправими извършители, тъй като не предвижда безсрочно основно наказание. Напротив, основното наказание, на което се разчита да предизвика поправяне, е срочно лишаване от свобода. Описаните проблеми могат да бъдат частично избегнати единствено в хипотезата на чл. 55, ал. 3 от НК. Разпоредбата позволява на съда да не наложи изобщо лишаване от правоуправление като допълнително наказание, ако прецени, че в комбинация с основното наказание лишаване от свобода общата тежест на репресията би се явила прекомерна. Нормата обаче не предвижда възможност съдът да наложи срочно вместо безсрочно лишаване от правоуправление. Тази разпоредба не е и прилагана в практиката по чл. 342, ал. 4, тъй като, с изключение на настоящия случай, не са установявани многобройни или изключителни обстоятелства. При прилагане на чл. 55 съдилищата по начало предпочитат намаляване на основните наказания (както е възприето и в разглеждания случай), отколкото неналагане на предвидените допълнителни наказания, тъй като по правило последните са обвързани с основните и сроковете им зависят от сроковете на основното. В малкото на брой постановени присъди по чл. 342, ал. 4 съдилищата констатират описаните проблеми. За разлика от молителя, извършителите в тези случаи са лица с висока степен на обществена опасност, обременено минало, лоши характеристични данни и други отегчаващи обстоятелства, като част от присъдите описват престъпления на пряк умисъл, създавайки съмнение в квалификацията по чл. 342 от НК. 2. Наказанието ,,лишаване от правоуправление завинаги“ в конкретния случай е прекомерно Първо, допълнителното наказание е наложено от съда с единствен мотив причинената смърт на пострадалия. Това обстоятелство е част от състава на престъплението и не може да бъде обсъждано като индивидуализиращо. Съдът е приел, че са осъществени предпоставките на чл. 55 от НК, но не е изложил съображения защо не прилага чл. 55, ал. 3. Второ, престъплението е единствено в живота на молителя, макар и с тежки последици. До края на процеса редица съществени факти остават спорни. Основното наказание лишаване от свобода е определено под предвидения в закона минимум поради многобройни смекчаващи обстоятелства (чл. 55). Впоследствие молителят е условно предсрочно освободен при съдебен извод за успешно завършило и необратимо поправяне, придружено с интензивно преживявано разкаяние, а определеният изпитателен срок е изтекъл без нарушения. Въпреки това липсва възможност и допълнителното наказание лишаване от правоуправление да бъде съобразно с така установените от съда основания за намаляване на репресията, макар по начало облекчаването на основните наказания автоматично да се отразява на сроковете на допълнителните. Тази особеност на обсъжданото наказание е изрично коментирана от тълкувателната практика на ВС и представлява самостоятелно отклонение от правилата за регулиране на пропорционалността на репресията, допуснато от законодателя. Въпреки поправянето си, молителят не може да се освободи от наказанието, тъй като изтърпяването му не зависи по никакъв начин от това дали се поправя или не. Трето, рисковете от рецидив и от вреди са преодолени. Продължаването на изтърпяването на наказанието до края на живота на молителя не обслужва никаква законна цел. Четвърто, молителят единствен се грижи за своите прародители при обилни данни за синовна привързаност към тях. Те доказано изпитват затруднения в придвижването си и се нуждаят от лекарски грижи, които получават извън населеното място, в което живеят. Те търсят алтернативни начини на придвижване, които създават и на тях, и на трети лица излишни неудобства и допълнителни рискове и липсват правни и житейски основания да ги търпят. В бъдеще тези неудобства ще се задълбочават. Пето, от престъплението не са останали необезщетени вреди. Гражданските искове са изцяло погасени. Шесто, изтърпяната вече продължителност на наказанието доближава максимума на лишаването от правоуправление като вид наказание в нормалния му вид (чл. 49, ал. 1 и 2 от НК). Продължаването му би влязло в противоречие с чл. 49, вр. с чл. 37, ал. 1 от НК. Седмо, липсва обществена необходимост молителят да запази положението си на осъден до края на живота си (тъй като ще търпи наказанието ,,завинаги“, за него никога не настъпва реабилитация). Такава тежка последица е предвидена само за извършители на изключително тежки престъпления, наказани с доживотен затвор или доживотен затвор без замяна, както и на престъпления против мира и човечеството. Извършеното от молителя е с несъпоставимо по-ниска обществена опасност. Реабилитация настъпва дори за извършители на изключително тежки престъпления, наказани с дългосрочно лишаване от свобода, като тези лица никога не се лишават от права завинаги. Парадоксално е, че молителят изобщо не би бил наказан с лишаване от правоуправление завинаги, ако бе действал спрямо пострадалите с пряк умисъл да ги убие, т.е. ако бе извършил по-тежко престъпление. Единствената възможност за облекчаване на така създаденото нетърпимо правно положение е помилването. Поради изложените съображения молителят следва да бъде помилван с остатъка от наказанието ,,лишаване от правоуправление завинаги“, за да може да продължи законосъобразно и нормално живота си на свобода и да бъде полезен на настоящото и бъдещото си семейство.“ Молителят е помилван с Указ № 31/18.04.2017 г. с остатъка от наказанието ,,лишаване от правоуправление на МПС завинаги“. Това е първият случай на помилване на това наказание в българската правна история.