Наредба № 3 от 3 януари 2006 г. за метеорологичното обслужване на гражданското въздухоплаване

С тази наредба се определят правилата за метеорологичното обслужване на гражданското въздухоплаване в Република България, които са в съответствие със стандартите и препоръките на Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО).

Аеронавигационната метеорологична информация за обслужване на международното гражданско въздухоплаване се предоставя в съответствие с тази наредба и с регионалните аеронавигационни споразумения (РАНС).

Аеронавигационната метеорологична информация се предоставя за обслужваното въздушно пространство на Република България.

Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация” (ГД “ГВА”) контролира предоставянето на аеронавигационно метеорологично обслужване и изпълнява функциите на аеронавигационни метеорологични власти.

Оперативното аеронавигационно метеорологично обслужване на гражданското въздухоплаване в Република България се осъществява от Държавно предприятие “Ръководство на въздушното движение” (ДП “РВД”).

Аеронавигационното метеорологично обслужване на гражданската авиация се извършва от специалисти, притежаващи свидетелство за правоспособност.

Подготовката, обучението и квалификацията на персонала, извършващ аеронавигационното метеорологично обслужване на гражданското въздухоплаване, се осъществява в съответствие с изискванията на Световната метеорологична организация (СМО) за образование и квалификация.

Издаването на свидетелствата за правоспособност и поддържането на квалификацията на персонала за извършване на аеронавигационно метеорологично обслужване на гражданското въздухоплаване се извършва съгласно Наредба № 27 от 2000 г. за авиационните учебни центрове (обн., ДВ, бр. 32 от 2000 г.; доп., бр. 85 от 2001 г. ).

Държавно предприятие “Ръководство на въздушното движение” поддържа постоянна връзка с ползвателите на аеронавигационна метеорологична информация по всички въпроси, свързани с предоставянето на метеорологично обслужване.

Авиационен оператор, които желае да ползва метеорологично обслужване, договаря с ДП “РВД” условията и начина за предоставянето му.

Държавно предприятие “Ръководство на въздушното движение” осъществява аеронавигационното метеорологично обслужване на гражданското въздухоплаване чрез отдел “Аеронавигационно метеорологично обслужване” и метеорологични служби и станции, разположени на летищата.

Метеорологичните служби според техните функции и задачи са:

1. 1. летищна метеорологична служба (ЛМС);
2. 2. метеорологична служба за следене (МСС).

Летищната метеорологична служба изпълнява всички или част от следните функции в зависимост от полетите, изпълнявани на дадено летище:

1. 1. изготвя и/или получава прогнози и друга информация, необходими за метеорологичното обслужване на осигуряваните полети, като степента на отговорност за изготвяните прогнози се определя от наличието на прогностичен материал за летището и маршрутите, получаван от Световните центрове за зонални прогнози (СЦЗП) и други прогностични центрове;
2. 2. изготвя прогнози за местните метеорологични условия;
3. 3. поддържа непрекъснато наблюдение върху метеорологичните условия на летището;
4. 4. предоставя брифинг, консултация и полетна документация на членовете на екипажите на ВС или на друг оперативен полетен персонал;
5. 5. предоставя допълнителна метеорологична информация на ползвателите по чл. 2, ал. 2;
6. 6. обявява на публично място наличната метеорологична информация;
7. 7. обменя метеорологична информация с други метеорологични служби;
8. 8. доставя получената информация за вулканична активност, вулканично изригване и облак от вулканична пепел на съответния орган за ОВД, служба за аеронавигационно информационно обслужване на ДП “РВД” (АИО) или метеорологичната служба за следене;
9. 9. подготвя и разпространява зонални прогнози, в случай че се изисква специализирано обслужване за полетите на малки височини.

Държавно предприятие “Ръководство на въздушното движение” определя и осигурява технически средства за доставяне на метеорологичната информация до ползвателите по чл. 2, ал. 2.

Границите на района на отговорност, за който се извършва непрекъснато следене на метеорологичните условия, съвпадат с тези на района за полетна информация.

Държавно предприятие “Ръководство на въздушното движение” осигурява необходимите телекомуникационни средства и изчислителни системи за обработка на информацията от световните центрове, формиращи Световната система за зонални прогнози (ССЗП) на ИКАО и за предоставянето й на операторите, които извършват международни полети.

Летищните метеорологични служби и метеорологичните служби за следене използват продуктите от СЦЗП, както и други подходящи източници, по начин, определен от отдел “Аеронавигационно метеорологично обслужване”.

Продуктите, получавани от СЦЗП, които се включват в полетната документация, се предоставят на операторите в определените от ИКАО формати.

При необходимост ГД “ГВА” определя, а ДП “РВД” организира ЛМСт върху съоръжения в открито море или на други места, които имат значение за полетите с хеликоптери до тези съоръжения.

Държавно предприятие “Ръководство на въздушното движение” извършва периодични инспекции на ЛМСт с цел поддържане на високо качество на наблюденията, правилно функциониране на приборите и техните индикатори.

Органите за ОВД предоставят наличната информация на съответната ЛМС или МСС относно:

1. 1. данни от допълнителни визуални наблюдения (напр. за метеорологични явления от оперативно значение в зоните за подход и набор), необходими за опресняване или допълване на информацията, предоставяна от метеорологичната станция;
2. 2. метеорологична информация, получавана от борда на ВС при излитане или кацане (напр. срез на вятъра).

Аеронавигационните метеорологични наблюдения се провеждат и съответните сведения се изготвят в съответствие с приложение № 1.

Конкретната стойност на всеки от метеорологичните елементи в сведението представлява максимално приближаване към действителните условия по време на наблюдението поради естествената променливост на метеорологичните елементи в пространството и времето, ограничените възможности на наблюдателната техника и ограниченията, произтичащи от дефинициите на някои елементи.

Редовните сведения съдържат данните, получени от редовните наблюдения.

Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация” утвърждава списък от критерии за провеждане на специални наблюдения след консултации с ДП “РВД” и останалите ползватели по чл. 2, ал. 2.

Локалните редовни и специални сведения и сведенията METAR/SPECI съдържат следната информация по указания ред:

1. 1. идентификатор за типа на сведението;
2. 2. индикатор за местоположение;
3. 3. време на наблюдението;
4. 4. идентификатор за автоматизация или при необходимост - за липсващи сведения;
5. 5. посока и скорост на приземния вятър;
6. 6. видимост;
7. 7. видимост на пистата за излитане и кацане, когато е необходимо;
8. 8. метеорологични явления в момента на наблюдението;
9. 9. количество на облаците, вида им (само за купесто-дъждовни и мощни купести облаци над или около летището) и височина на долната им граница или вертикална видимост;
10. 10. температура на въздуха и температура на точката на оросяване;
11. 11. атмосферно налягане, приведено към средното морско ниво - QNH, и когато се изисква - атмосферно налягане на прага на използваемата писта за излитане и кацане - QFE (QFE се включва само в локалните редовни и специални сведения).

В ЛМСт се измерват средната посока, средната скорост и значимите промени на посоката и скоростта на вятъра, като информацията се съобщава в градуси спрямо географския север и възли.

Хоризонталната видимост се измерва, наблюдава и съобщава в метри или километри.

Наблюденията на видимостта на пистата за излитане и кацане се извършват през периодите с намалена видимост за всички използвани писти за излитане и кацане, които:

1. 1. са оборудвани за точен подход за кацане;
2. 2. се използват за излитане и са оборудвани с високоинтензивни странични и/или осови светлини на пистата за излитане и кацане.

Наблюденията на видимостта на пистата за излитане и кацане се извършват, когато хоризонталната видимост или видимостта на пистата за излитане и кацане е по-малка от 1500 m и се съобщава в метри.

Наблюденията на видимостта на пистата за излитане и кацане са представителни за:

1. 1. зоната на опиране на пистата за излитане и кацане - на летища, на които пистите за излитане и кацане не са оборудвани за точен подход и кацане или са оборудвани за точен подход и кацане по категория I;
2. 2. зоната на опиране и средния сектор от пистата за излитане и кацане - на летища, на които пистите за излитане и кацане са оборудвани за точен подход и кацане категория II;
3. 3. зоната на опиране, средния и отдалечения край на пистата за излитане и кацане - на летища, на които пистите за излитане и кацане са оборудвани за точен подход и кацане категория III.

При промяна на експлоатационния статус на автоматизираната метеорологична наблюдателна система, която преобразува данните от оптичните датчици във видимост на пистата за излитане и кацане, незабавно се уведомяват съответните органи за ОВД.

Наблюденията на метеорологичните явления се извършват за летището и неговата околност, определена съгласно приложение № 1, и се съобщават в съответствие с правилата, съдържащи се в приложение № 1.

При наблюдения с АМНС се осигурява възможност за ръчно въвеждане на данни за метеорологичните явления, които не могат да се определят точно с използваната апаратура.

При наблюдения с АМНС се осигурява възможност за ръчно въвеждане на данни за количеството, вида и долната граница на облаците.

Температурата на въздуха и температурата на точката на оросяване се измерват и съобщават в градуси по Целзий.

Наблюденията на температурата на въздуха и температурата на точката на оросяване за локалните редовни и специални сведения и за сведенията METAR/SPECI са представителни за комплекса от пистите за излитане и кацане на летището.

Атмосферното налягане, включително стойностите на QNH и на QFE, се измерва, изчислява и съобщава в хектопаскали.

Сведенията от наблюденията на летищата включват допълнителна информация за метеорологичните явления от оперативно значение, особено за зоните на подход и набор.

При възможност в информацията по чл. 60 се посочва местоположението на метеорологичните явления от оперативно значение.

При наблюдения с АМНС се осигурява възможност за ръчно въвеждане на допълнителната информация за метеорологични явления от оперативно значение.

В извънработно време на летището се използват сведенията METAR/SPECI от АМНС в автоматичен режим на предаване. Тези сведения се обозначават с думата “AUTO”.

Извършването, записването и докладването на наблюдения от ВС, регистрирани в Република България, изпълняващи полети по международни маршрути за ОВД, се осъществяват в съответствие с разпоредбите, съдържащи се в тази глава.

Въздухоплавателните средства извършват следните наблюдения:

1. 1. редовни наблюдения по време на етапа на набор и полет по маршрут;
2. 2. специални и други извънредни наблюдения по време на всеки етап от полета.

Когато се използва линия за предаване на данни “въздух - земя” и се прилага автоматичен зависим обзор (ADS), автоматичните редовни наблюдения от ВС се извършват на всеки 15 min по време на полет по маршрут и на всеки 30 s по време на набор за първите 10 min от полета.

Когато се използва речева комуникация, редовните наблюдения по време на провеждане на полет по маршрут се извършват по отношение на точките за доклад или на интервалите, определени от съответните процедури за ОВД (Инструкция № 4444 от 13.10.1999 г. за правилата за полети и обслужването на въздушното движение), изискващи редовни доклади за местоположение или интервал, най-близко съответстващ на един час полетно време.

При полети с хеликоптери до и от летища, разположени върху съоръжения в открито море, редовните наблюдения се извършват от борда на хеликоптера в точки и интервали от време, съгласувани между ДП “РВД” и съответния оператор.

За извършване на редовни наблюдения по въздушни трасета с голяма наситеност на трафика, по установени пътни линии, се определя по едно ВС от летящите на всяко полетно ниво ВС, през приблизително едночасови интервали.

В случаите, когато се изисква докладване по време на набор, за всяко летище се определя по едно ВС на приблизително едночасови интервали за извършване на наблюденията в съответствие с чл. 66.

Извънредни наблюдения за срез на вятъра или други метеорологични условия, различни от тези по чл. 72, които по преценка на командира на ВС могат да повлияят върху безопасността или ефективността на полета, се докладват във възможно най-кратък срок на съответния орган за ОВД.

Специалните наблюдения от ВС за вулканична активност, предхождаща изригване, вулканично изригване или облак от вулканична пепел, се записват в специална форма на доклад за вулканична активност от ВС. Копие от доклада се включва в полетната документация за полети по маршрути, които по преценка на съответната метеорологична служба могат да бъдат повлияни от облака от вулканична пепел.

Всяка нова прогноза от метеорологичната служба отменя всички предишни прогнози от същия тип за същото място и за същия период на валидност или за част от него.

Аеронавигационните метеорологични прогнози се издават и разпространяват в съответствие с приложение № 3.

Прогнозата за кацане се изготвя във форма на тренд-прогноза в съответствие с РАНС.

Прогнозите за излитане се изготвят от летищните метеорологични служби.

Прогнозата за излитане се отнася за определен период от време и съдържа информация за очакваните условия над комплекса от пистите за излитане и кацане за:

1. 1. посоката и скоростта на приземния вятър и техните вариации;
2. 2. температурата;
3. 3. атмосферното налягане (QNH);
4. 4. други елементи от оперативно значение, за които ДП “РВД” има договореност с ползвателите.

Прогнозите за излитане се изготвят при поискване от операторите или екипажите на ВС най-малко 3 h преди очакваното време на излитане, което се указва в искането.

Летищните метеорологични служби, които изготвят прогнози за излитане, осъществяват непрекъснато наблюдение и при необходимост незабавно ги коригират.

Летищните метеорологични служби, които изготвят прогнози по маршрута, осъществяват непрекъснато наблюдение и при необходимост незабавно ги коригират.

Когато плътността на въздушното движение под полетно ниво 100 или под полетно ниво 150 или по-високо - в планински местности, изисква редовно издаване и разпространение на зонални прогнози за полети на малки височини, ГД “ГВА” определя след консултации със заинтересованите ползватели:

1. 1. летищните метеорологични служби, които издават зонални прогнози за полети на малки височини;
2. 2. честотата на тяхното издаване, формата им, периода на валидност и критериите за издаване на корекции.

Зонални прогнози за полети на малки височини се издават на всеки 6 h, с период на валидност 6 h и се разпространяват до метеорологичната служба за следене и останалите летищни метеорологични служби в съответния РПИ не по-късно от един час преди началото на техния период на валидност.

Метеорологичните явления, за които се издават информации SIGMET, и съкращенията, използвани за тяхното описание, са посочени в приложение № 4.

Аеронавигационната климатологична информация, изисквана за целите на планирането на полетите, се изготвя във форма на авиационни климатологични таблици и летищни климатологични резюмета съгласно изискванията на СМО (Технически разпоредби № 49 на СМО/Technical Regulations, Volume II - Meteorological service for international air navigation).

При поискване от ползвател на аеронавигационна метеорологична информация ДП “РВД” предоставя аеронавигационната климатологична информация за гражданските летища в Република България в съответствие с изискванията на тази глава и приложение № 5.

Аеронавигационната климатологична информация се основава на наблюдения от най-малко петгодишен период, като конкретният период се указва в предоставяната информация.

Събирането на климатологични данни за местата за нови летища или нови писти за излитане и кацане на съществуващи летища започва възможно най-рано преди въвеждането им в експлоатация.

Данните от наблюденията се събират и съхраняват по начин, който дава възможност:

1. 1. да се подготвят летищни климатологични таблици за всяко летище на територията на страната, включено в РАНС с идентификатор RS или AS;
2. 2. да се предоставят климатологични таблици по т. 1 на ползвателите на аеронавигационна метеорологична информация в срок, определен по споразумение между ДП “РВД” и съответния ползвател.

Летищните климатологични резюмета се изработват в съответствие с изискванията на СМО.

Летищните климатични резюмета се предоставят на ползвателите на аеронавигационни услуги на хартиен или на електронен носител.

При поискване от метеорологични власти на други държави, авиационни оператори или други ползватели, имащи отношение към прилагането на метеорологията за целите на гражданското въздухоплаване, ГД “ГВА” предоставя събраните от ДП “РВД” данни от метеорологични наблюдения, необходими за изследователски цели, разследвания или оперативни анализи.

Аеронавигационното метеорологично обслужване на операторите и екипажите на ВС се състои в предоставяне на метеорологична информация за:

1. 1. предполетно планиране;
2. 2. препланирането по време на полет, когато се използва система за централизиран контрол на полетите;
3. 3. предполетна подготовка на екипажите на ВС;
4. 4. въздухоплавателните средства в полет.

Метеорологичната информация се изготвя в съответствие с приложение № 6 и така, че да съответства на полета по време, височина и географски обхват.

Метеорологичната информация, осигурявана на операторите и екипажите на ВС, включва:

1. 1. данни за вятъра и температурата във височина;
2. 2. данни за значими метеорологични явления по маршрута;
3. 3. информация METAR/SPECI (включително тренд-прогнози);
4. 4. прогнози TAF;
5. 5. прогнози за излитане;
6. 6. информации SIGMET;
7. 7. специални доклади от ВС, които не са отразени в информации SIGMET или AIRMET, с които разполага летищната метеорологична служба и които се отнасят за планираните полети.

При необходимост ГД “ГВА” предприема координирани действия със съответните власти на други държави за получаване на необходимите сведения и прогнози.

Метеорологичната информация, която се предоставя за предполетно планиране и препланиране по време на полет, включва по споразумение между ДП “РВД” и заинтересования оператор всички или част от следните елементи:

1. 1. фактически и прогностични данни за вятъра, температурата във височина и влажността;
2. 2. височината и температурата на тропопаузата, а така също посоката, големината и височината на максималния вятър;
3. 3. информация за съществуващи и очаквани значими метеорологични явления по маршрута и съответни корекции;
4. 4. прогнози за излитане;
5. 5. редовни и специални сведения METAR/SPECI (включително тренд-прогнозите) за летището на излитане, запасните летища за излитане и по маршрута, планираното летище за кацане и подходящи запасни летища за кацане в съответствие с РАНС;
6. 6. летищни прогнози TAF и корекции към тях за летището на излитане, планираното летище за кацане и запасните летища за излитане, по маршрута, както и за кацане, в съответствие с РАНС;
7. 7. информации SIGMET и подходящи специални доклади от ВС, които засягат маршрутите като цяло и са в съответствие с РАНС;
8. 8. информации AIRMET за полети на малки височини в съответствие с РАНС.

Когато информацията за атмосферата във височина се предоставя във вид на карти, те са за стандартни полетни нива.

Летищната метеорологична служба при поискване провежда брифинг и/или консултация с член от екипажа на ВС или упълномощено от авиационния оператор лице.

Метеорологичната информация, използвана за брифинг и консултация, включва няколко или всички елементи по чл. 118 в съответствие с договореното между ДП “РВД” и съответния авиационен оператор.

При съществени разлики между метеорологичната информация, включена в полетната документация, и използваната за предполетно планиране и препланиране по време на полет, летищната метеорологична служба незабавно уведомява екипажите и по възможност предоставя коригирана информация в съответствие със споразумението между ДП “РВД” и оператора.

Формите и картите, включени в полетната документация, се отпечатват на английски език, където е целесъобразно, се използват приетите съкращения, като единиците на измерване за всеки елемент се отбелязват в съответствие с Наредба № 5 за измервателните единици в гражданската авиация (ДВ, бр. 77 от 1999 г.).

Копие от ръкописната или печатната полетна документация, включително от картите и формите, предоставени на екипажа, се съхраняват от летищната метеорологична служба за период 30 дни от момента на издаване на документацията. При поискване тази информация се предоставя за анализи или разследвания, като в такива случаи се съхранява до завършване на анализа или разследването.

При използване на автоматизирани предполетни информационни системи за предоставяне и визуализация на метеорологичната информация за операторите и екипажите на ВС с цел самостоятелен брифинг, полетно планиране и полетна документация, информацията, включително и визуализираната, се предоставя в съответствие с изискванията на раздели I - IV.

Когато се използват автоматизирани предполетни информационни системи за интегриран, общ достъп до метеорологична информация и данни от службата за аеронавигационно информационно обслужване, ДП “РВД” извършва контрол на качеството и управление на системата за качество в съответствие с чл. 11.

Метеорологичната информация за ползване от ВС в полет се предоставя на органите за ОВД в съответствие с глава девета.

Метеорологичната информация се предоставя чрез D-VOLMET или радиопредаванията VOLMET, както е определено от РАНС и в съответствие с глава десета.

Държавно предприятие “Ръководство на въздушното движение” определя за всеки орган за ОВД съответна метеорологична служба, която да доставя необходимата актуална метеорологична информация.

Информацията, която ЛМС доставя на органите за ОВД, се изготвя и представя в съответствие с приложение № 7.

Всяка метеорологична информация, поискана от орган за ОВД във връзка с аварийна ситуация, се осигурява възможно най-бързо от съответната метеорологична служба.

Метеорологичните служби по чл. 142 предоставят на службите за аеронавигационна информация актуалната метеорологична информация, необходима за изпълнението на техните функции.

За връзка между метеорологичните служби и летищните контролни кули и/или органите за контрол на подхода се използват телекомуникационните средства за директна говорна комуникация, като времето за установяване на връзката е не повече от 15 s.

За връзка между метеорологичните служби и центровете за полетна информация, районните контролни центрове и координационните центрове за търсене и спасяване се използват телекомуникационни средства, които осигуряват:

1. 1. директна говорна комуникация, като времето за установяване на връзката е не повече от 15 sec;
2. 2. комуникация с отпечатване, когато при получателя се изисква печатно копие, като времето за пренос на такива съобщения е не повече от 5 min.

При необходимост телекомуникационните средства по чл. 144 - 146 се допълват от други форми на комуникация, които включват компютърни системи за обработка на информация, локални и глобални компютърни мрежи.

При договореност ДП “РВД” предоставя на авиационните оператори възможности за инсталиране на подходящи телекомуникационни средства за получаване на аеронавигационна метеорологична информация.

Аеронавигационната неподвижна служба (AFS) е основното телекомуникационно средство, което се използва за обмен на оперативна метеорологична информация.

Метеорологични бюлетини, съдържащи оперативна метеорологична информация за разпространение по AFS, се изготвят от ЛМС и ЛМСт.

Продуктите на СЦЗП в цифрова форма се разпространяват в бинарен вид по методи и канали, установени в РАНС.

Съдържанието и формата на метеорологичната информация, предавана към и от ВС с използване на мобилни комуникации, е в съответствие с изискванията на тази наредба.

Съобщенията D-VOLMET съдържат текущите летищни сведения METAR/SPECI, включително с тренд-прогнозата (при наличност), летищните прогнози TAF и информации SIGMET, специалните доклади от ВС, които не са включени в информациите SIGMET, и при наличие - информация AIRMET.

Радиопредаванията VOLMET се излъчват непрекъснато и съдържат текущите летищни сведения METAR/SPECI, включително и тренд-прогноза (при наличност).

По смисъла на тази наредба:

1. 1. “абсолютна височина” (Altitude) е вертикалното разстояние, измерено от средното морско ниво до определено ниво, точка или обект, приет за т. 2;
2. 2. “аеронавигационна метеорологична станция” (Aeronautical meteorological station) е станция, предназначена за извършване на наблюдения и изготвяне на метеорологични съобщения, използвани в международната аеронавигация;
3. 3. “аеронавигационна неподвижна служба” (Aeronautical fixed service (AFS) е телекомуникационно обслужване между определени неподвижни пунктове, предназначено за осигуряване на безопасността на въздушната навигация и редовността, ефективността и икономичността на въздухоплавателните услуги;
4. 4. “аеронавигационна неподвижна телекомуникационна мрежа” (Aeronautical fixed telecommunication network (АFTN)” е световна система от неподвижни аеронавигационни мрежи, част от аеронавигационната неподвижна служба, предназначена за обмен на съобщения и/или цифрови данни между аеронавигационни неподвижни станции, имащи еднакви или съвместими комуникационни характеристики;
5. 5. “автоматичен зависим обзор” (Automatic dependent surveillance (ADS) е метод за обзор, с който въздухоплавателните средства по линия за предаване на данни автоматично предоставят данни, получени от бордните навигационни системи, включващи опознавателния индекс на въздухоплавателното средство, четириизмерното му местоположение и при необходимост допълнителни данни;
6. 6. “брифинг” (Briefing) е устно излагане на актуалната или очаквана метеорологична обстановка;
7. 7. “видимост” (Visibility) за авиационни цели е по-голямото от: а) най-голямото разстояние, на което черен обект с приемливи размери, разположен близо до земната повърхност, може да се различи и опознае при наблюдаване на светъл фон; б) най-голямото разстояние, на което може да се различи и опознае светлина със сила на светлината около 1000 cd, наблюдавана на неосветен фон;
8. 8. “видимост на пистата за излитане и кацане” (Runway visual range (RVR) е разстоянието, до което пилот на ВС, което се намира на осовата линия на пистата, може да види маркировъчните знаци върху пистата или светлините, ограничаващи пистата или определящи осовата й линия (страничните и осови светлини);
9. 9. “зона за приземяване (зона на опиране)” (Touchdown zone) е част от пистата, след прага, предназначена за първо опиране на пистата от кацащи самолети;
10. 10. “зонална прогноза GAMET” (GAMET area forecast) е зонална прогноза във форма на явен текст със съкращения, предназначена за полетите на малки височини, отнасяща се за района на полетна информация или негов подрайон, изготвена от метеорологична служба, определена от съответните метеорологични органи, която се обменя с метеорологичните служби в съседните райони за полетна информация, както е договорено между съответните метеорологични власти;
11. 11. “информация AIRMET” (AIRMET information) е информация, издадена от метеорологична служба за следене, относно наличието или очакваната поява на определени метеорологични явления по маршрута, които могат да повлияят на сигурността на полетите на ВС на малки височини и които не са били вече включени в прогнозата, предназначена за полети на малки височини в съответния район за полетна информация или негов подрайон;
12. 12. “информация SIGMET” (SIGMET information) е информация, която се издава от метеорологична служба за следене, относно наличието или очакваното възникване на определени значими метеорологични явления по маршрута, които могат да повлияят на безопасността на полетите на ВС;
13. 13. “канал за предаване на данни VOLMET (D-VOLMET)” (VOLMET data link service (D-VOLMET) е канал за предаване на данни за предоставяне на текущи летищни сведения за времето, летищни прогнози, съобщения SIGMET и при наличие информации AIRMET;
14. 14. “консултативен център за тропични циклони” (Tropical cyclone advisory centre (TCAC) е метеорологичен център, определен в съответствие с регионалното аеронавигационно споразумение за предоставяне на консултативна информация за метеорологичните служби за следене относно местоположението, прогнозираните посока и скорост на движение, налягане в центъра и максимална скорост на приземния вятър на тропичните циклони;
15. 15. “консултативен център за вулканична пепел” (Volcanic ash advisory centre (VAAC) е метеорологичен център, определен в съответствие с регионалното аеронавигационно споразумение за предоставяне на консултативна информация за метеорологичните служби за следене, районните центрове за контрол, центровете за полетна информация, световните центрове за зонални прогнози, съответните регионални центрове за зонални прогнози и международните банки данни - ОРМЕТ, относно хоризонталните и вертикалните размери, и прогнозираното преместване на вулканичната пепел в атмосферата в резултат от вулканични изригвания;
16. 16. “консултация” (Consultation) е обсъждане с метеоролог или друг квалифициран служител на съществуващите и/или очаквани метеорологични условия, свързани с изпълнението на полетите;
17. 17. “крeйсерски ешелон” (Cruising level) е ниво, поддържано в продължение на значителна част от полета;
18. 18. “координационен център за търсене и спасяване” (Rescue co-ordination centre) е структура, отговаряща за осигуряването на ефективна организация на обслужването за търсене и спасяване и за координацията на действията по търсене и спасяване в границите на района за търсене и спасяване;
19. 19. “командир на ВС (КВС)” (Pilot-in-command) е пилот, назначен от оператора или в случай на авиация с общо предназначение - собственикът на ВС, който изпълнява задълженията на командир и отговаря за безопасността на въздухоплавателното средство по време на полета;
20. 20. “летищна климатична справка” (Aerodrome climatological summary) е кратко представяне на стойностите на определени метеорологични елементи за дадено летище на базата на статистически данни;
21. 21. “летищна климатична таблица” (Aerodrome climatological table) е таблица, съдържаща статистически данни от наблюдения на един или няколко метеорологични елемента за дадено летище;
22. 22. “летищна контролна кула” (Aerodrome control tower) е служба за осигуряване на обслужване по контрол на летищното движение;
23. 23. “летищна метеорологична служба” (Aerodrome meteorological office) е служба, намираща се на територията на летището, предназначена да осигурява метеорологично обслужване за международната аеронавигация;
24. 24. “метеорологичен бюлетин” (Meteorological bulletin) е текст, съдържащ метеорологична информация, предхождана от подходящо заглавие (глава на бюлетин);
25. 25. “метеорологична власт” (Meteorological authority) е орган, който осигурява или организира осигуряването на метеорологичното обслужване на международното въздухоплаване от името на държавата;
26. 26. “метеорологична информация” (Meteorological information) е метеорологично съобщение, анализ, прогноза и всяко друго изложение, свързано със съществуващи или очаквани метеорологични условия;
27. 27. “метеорологично сведение” (Meteorological report) е изложение на наблюдаваните метеорологични условия, отнасящи се за определено време и място;
28. 28. “метеорологична служба” (Meteorological office) е служба, предназначена за метеорологично обслужване на въздушната навигация;
29. 29. “метеорологичен спътник” (Meteorological satellite) е изкуствен спътник на Земята, който извършва метеорологични наблюдения и предава тези наблюдения на Земята;
30. 30. “минимална секторна височина” (Minimum sector altitude) е най-малката височина, която може да се използва, осигурявайки минимален запас от височина 300 m (1000 ft) над всички обекти, намиращи се в сектор от кръг с радиус 46 km (25 морски мили), в чийто център се намира радионавигационно средство;
31. 31. “метеорологично наблюдение” (Observation meteorological) е оценяване на един или повече метеорологични елементи;
32. 32. “наблюдение от ВС” (Aircraft observation) е оценка на един или повече метеорологични елементи, направени от борда на ВС по време на полет;
33. 33. “ниво” (Level) е общ термин, отнасящ се до вертикалното положение на въздухоплавателно средство в полет, като в различни случаи може да означава относителна височина, абсолютна височина или полетно ниво;
34. 34. “облачност от оперативно значение” (Cloud of operational significance) е облачност с височина на долната граница под 1500 m (5000 ft) или под най-голямата минимална секторна височина - което от двете е по-голямо;
35. 35. “обслужване” (Service) е термин, използван като условно понятие за обозначаване на функционални задължения или предоставяно обслужване;
36. 36. “оператор” (Operator) е лице, организация или предприятие, занимаващо се с експлоатация на ВС или предлагащо въздухоплавателни услуги;
37. 37. “оперативен контрол на полети” (Operational control) е упражняване на пълномощия по отношение на началото, продължаването, отклоняването или прекратяването на полет в интерес на безопасността на ВС, регулярността и ефективността на полета;
38. 38. “оперативен полетен план” (Operational flight plan) е план на оператора за безопасно провеждане на полета с отчитане на летателно-техническите храктеристики на ВС, други експлоатационни ограничения и практически значими очаквани условия по зададения маршрут и на съответните летища;
39. 39. “оперативно планиране” (Operational planning) е планиране на полетите от оператора;
40. 40. “орган” (Unit) е термин, използван за обозначаване на персонала, който осъществява съответния вид обслужване;
41. 41. “орган за обслужване на въздушното движение” (Air traffic services unit) е общ термин, означаващ в различни случаи служба за ръководство (контрол) на въздушния трафик, център за полетна информация или служба за събиране и предоставяне на информация за обслужване на въздушния трафик;
42. 42. “орган за контрол на подхода” (Approach control unit (APP) е орган за контрол на въздушното движение на долитащи или отлитащи контролирани полети на едно или повече летища;
43. 43. “осигуряване на качеството” (Quality assurance) е съвкупност от всички планирани и систематично осъществявани дейности в рамките на системата за качество и в същото време потвърждавани като необходими за създаване на достатъчна увереност, че обектът ще изпълнява изискванията за качество (ISO 9000:2000);
44. 44. “относителна височина” (Height) е вертикалното разстояние между ниво, точка или обект, който може да се разглежда като точка и определено изходно ниво;
45. 45. “писта за излитане и кацане” (Runway) е определен участък от наземно летище, подготвен за излитане и кацане на ВС;
46. 46. “полетна документация” (Flight documentation) са написани или отпечатани документи, включително карти и формуляри, съдържащи метеорологична информация за даден полет;
47. 47. “полетно ниво (Ешелон)” (Flight level) е повърхност с постоянно атмосферно налягане, измервано с барометричен висотомер, отнесена към установена стойност на налягане 1013,2 хектопаскала (hPa) и отделена от други такива повърхности посредством определени интервали от налягане; барометричният висотомер се калибрира в съответствие със стандартна атмосфера, като при поставяне на: а) QNH показва абсолютна височина (приборна); б) QFE показва относителната височината (приборна) над опорната QFE точка; в) 1013,2 hPa обозначава полетно ниво;
48. 48. “праг” (Threshold) е началото на част от пистата, определена за кацане;
49. 49. “превишение” (Elevation) е разстояние по вертикалата между точка или ниво от или върху земната повърхност до средно морско ниво;
50. 50. “превишение на летището” (Aerodrome elevation) е височината на най-високата точка от участъка за приземяване спрямо морското равнище;
51. 51. “преобладаваща видимост” (Prevailing visibility) е стойността на видимостта, наблюдавана в съответствие с дефиницията на “видимост”, която се достига или превишава поне на половината от линията на хоризонта или поне на половината от повърхността на летището; тази област може да включва съседни или несъседни сектори;
52. 52. “принципи на човешкия фактор” (Human factors principles) са принципите, които се прилагат в процесите на проектиране, сертифициране, обучение на кадрите и експлоатационната дейност, целящи осигуряването на безопасно взаимодействие между човека и другите компоненти на системата чрез надлежно отчитане на възможностите на човека;
53. 53. “прогноза” (Forecast) е описание на метеорологичните условия, очаквани в конкретен момент или в период от време в определен район или част от въздушното пространство;
54. 54. “прогностична карта” (Prognostic chart)” е прогноза за определен метеорологичен елемент (елементи), валидна за определен момент или период от време и за определено ниво или част от въздушното пространство, представена графично върху карта;
55. 55. “радиопредаване VOLMET” (VOLMET broadcast) е непрекъснато повтарящо се радиопредаване, съдържащо според нуждите текущи летищни сведения за времето, летищни прогнози и съобщения SIGMET за въздухоплавателни средства по време на полет;
56. 56. “район за полетна информация” (РПИ) (Flight information region) е въздушно пространство с определени размери, в границите на което се осигурява полетно-информационно обслужване и аварийно-оповестително обслужване;
57. 57. “районен контролен център” (Area control centre) е орган за осигуряване на контрол на въздушното движение на контролираните полети в контролираните райони под негова юрисдикция;
58. 58. “регионално аеронавигационно споразумение” (Regional air navigation agreement) е споразумение, утвърдено от Съвета на ИКАО, по предложение на регионално съвещание по въздушна навигация;
59. 59. “резервно (запасно) летище” (Alternate aerodrome) е летище, към което ВС може да продължи полета си, когато е невъзможно или нецелесъобразно продължаването на полета към или кацането на набелязаното летище за кацане;
60. 60. “резервно (запасно) летище при излитане” (Take-off alternate) е летище, на което ВС може да извърши кацане, ако за това възникне необходимост непосредствено след излитане и няма възможност да бъде използвано летището на излитане;
61. 61. “резервно (запасно) летище по маршрута” (En-route alternate) е летище, на което ВС може да извърши кацане, след като при полет по маршрут е попаднало в нестандартни условия или аварийно състояние;
62. 62. “резервно (запасно) летище на летището за кацане” (Destination alternate) е летище, към което ВС може да продължи полета, когато е невъзможно или нецелесъобразно изпълнението на кацане на набелязаното за тази цел летище;
63. 63. “световен център за зонални прогнози (СЦЗП)” (World area forecast centre (WAFC) е метеорологичен център, определен да подготвя и предоставя височинни прогнози в цифров вид и в глобален мащаб за регионалните центрове за зонални прогнози;
64. 64. “световна система за зонални прогнози (ССЗП)” (World area forecast system (WAFS) е глобална система, чрез която световните и регионалните центрове за зонални прогнози осигуряват аеронавигационни метеорологични прогнози по маршрут в унифицирани стандартни формати;
65. 65. “система за качество” (Quality system) е система от организационни структури, процедури, процеси и ресурси, необходими за осъществяването на ръководството на качеството;
66. 66. “служба за търсене и спасяване” (Search and rescue services unit) е служба, която действа като координационен спасителен център, спомагателен спасителен център или пост за аварийно оповестяване;
67. 67. “стандартна изобарна повърхност” (Standard isobaric surface) е изобарна повърхност, използвана в световен мащаб за представяне и анализиране на атмосферните условия;
68. 68. “служба за следене на вулканичната дейност по международните авиотрасета” (International airways volcano watch (IAVW) са международни споразумения за следене и предоставяне на предупреждения към въздухоплавателните средства за вулканична пепел в атмосферата;
69. 69. “съобщения от борда на ВС” (Air-report) са съобщения от борда на въздухоплавателното средство по време на полет, които са съставени в съответствие с изискванията за съобщаване на информация за местоположението, протичането на полета и/или метеорологичната обстановка;
70. 70. “точка за доклад” (Reporting point) е определено географско място, относно което може да бъде докладвано местоположението на ВС;
71. 71. “управление на качеството” (Quality control) е система от оперативни методи и дейности, използвани за изпълнение на изискванията на качеството (ISO 9000:2000);
72. 72. “тропичен циклон” (Tropical cyclone) е общ термин за означаване на нефронтални циклони от синоптичен мащаб, зараждащи се над тропични или субтропични води, с организирана конвекция и определена циклонична циркулация на приземния вятър;
73. 73. “център за полетна информация” (Flight information centre) е служба за осъществяване на полетно-информационно обслужване и аварийно-оповестително обслужване;
74. 74. “цифрови данни в точките на равномерна мрежа” (данни във форма-грид) (Grid point data in digital form) са метеорологични данни, обработени с компютър, за множество точки, разположени на еднакво разстояние една от друга върху карта, предназначени за предаване от един метеорологичен компютър на друг компютър в кодиран вид, подходящ за автоматизирано използване;
75. 75. “член на екипажа на ВС” (Flight crew member) е правоспособен член на екипажа, на когото са възложени задължения, свързани с управлението.

Служителите, които осъществяват аеронавигационното метеорологично обслужване на гражданското въздухоплаване и към датата на влизане в сила на тази наредба са в трудови правоотношения с ДП “РВД”, се считат за професионално компетентни и получават свидетелство за правоспособност по чл. 7, без прилагане на изискванията на Наредба № 27 от 2000 г. за авиационните учебни центрове.

Държавно предприятие “РВД” въвежда система за качество в аеронавигационното метеорологично обслужване в срок до две години от датата на влизане в сила на тази наредба.

Тази наредба се издава на основание § 6, ал. 1 от Закона за гражданското въздухоплаване.

Тази наредба отменя Наредба № 3 от 1999 г. за метеорологичното обслужване на гражданското въздухоплаване (ДВ, бр. 40 от 1999 г.).

Наредбата влиза в сила 30 дни след обнародването й в “Държавен вестник”. (Забележка на редакцията: виж приложенията в PDF-а на броя)