Наредба № 2 от 10 януари 2005 г. за организацията на профилактиката и контрола на вътреболничните инфекции

(1) Министерството на здравеопазването (МЗ) осъществява националната политика и организира дейностите на здравната система по профилактика и надзор на вътреболничните инфекции.

(2) В изпълнение на функциите си по ал. 1 Министерството на здравеопазването се подпомага в областта на експертната, координационната, оперативната, научноизследователската, референтната и квалификационната дейност от следните структури:

1. 1. Експертен съвет по профилактика и контрол на вътреболничните инфекции - специализиран експертно-консултативен орган на Министерството на здравеопазването, който регулярно анализира данните, постъпващи от системата за надзор на ВБИ, и препоръчва мерки и действия при определяне на националната политика в областта на контрола на тези инфекции;
2. 2. Референтен център по вътреболнични инфекции - координира дейностите, свързани с надзора на вътреболничните инфекции, поддържа постоянна готовност за незабавна реакция и организиране на отговор при възникване на тежки ВБИ и епидемични взривове от тях, поддържа и непрекъснато обновява база от научни данни от водещи световни научно-медицински центрове, координира дейността на националната информационна система за ВБИ, участва в обучението на специалистите, ангажирани в контрола на нозокомиалните инфекции;
3. 3. Националният център по заразни и паразитни болести и висшите медицински училища и колежи - извършват научноизследователска дейност по проблемите на превенцията на ВБИ и осъществяват квалификацията и продължаващото обучение на медицинските кадри.

(1) Вътреболнична инфекция е всяка клинично проявена инфекция и определени форми на носителство на причинители у пациент или персонал на лечебното заведение, когато са свързани с медицинско обслужване.

(2) Наредбата не се прилага за случаи на остри заразни болести, когато инфекцията е съществувала или е била в инкубационен период към момента на постъпване на пациента в лечебното заведение и няма връзка с предшестващо медицинско обслужване.

(1) Вътреболничните инфекции се установяват:

1. 1. по време на болничния престой;
2. 2. по време на извънболнично лечение, изследвания и профилактични прегледи;
3. 3. след изписване от лечебно заведение или приключване на извънболнично лечение или изследванe за срокове, посочени в медицинския стандарт по чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения.

(2) Критерии за установяване на ВБИ са:

1. 1. поява на данни за инфекция във връзка с болничен престой или медицинско обслужване при отсъствие на такива данни в момента на постъпването в лечебно заведение;
2. 2. промяна в характеристиката или добавяне на нов причинител при инфекция, констатирана при постъпването за лечение или изследванe;
3. 3. проява на ендогенна инфекция след инвазивна процедура или приложени терапевтични средства, намаляващи защитните сили на организма.

(3) Отделните видове ВБИ и специфичните мерки за тяхната превенция се определят с медицински стандарт по чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения.

(1) Инфекциите с повече от една локализация при един пациент се считат за отделни ВБИ, когато са обусловени от различен нозокомиален причинител.

(2) Промяната в характеристиката на причинителя или добавянето на нов към вече установения причинител на инфекция се счита за нова ВБИ.

(1) Ръководителят на лечебното заведение в зависимост от профила и броя на леглата в него определя лице/а по контрол на инфекциите:

1. 1. лекар по контрол на инфекциите - лице с образователно-квалификационна степен магистър по медицина с призната специалност по епидемиология на инфекциозните болести, микробиология, инфекциозни болести, и/или;
2. 2. специалист по контрол на инфекциите - медицинска сестра (акушерка) или санитарен инспектор.

(2) При невъзможност да се осигури лекар с придобита специалност по ал. 1, т. 1 за лекар по контрол на инфекциите може да се определи и лице с образователно квалификационна степен магистър по медицина с призната основна специалност според профила на лечебното заведение, който има подходяща подготовка в областта на профилактиката и контрола на вътреболничните инфекции.

(1) При съмнение за случай на ВБИ персоналът в съответното болнично отделение (клиника) предприема незабавно всички противоепидемични мерки за прекъсване пътя за предаване на инфекцията, без да изчаква лабораторно потвърждение.

(2) Изолация на пациент с ВБИ се предприема при необходимост след преценка на риска от предаване на инфекцията на други лица и в зависимост от клиничното му състояние.

(3) При случай на ВБИ началникът на отделението (клиниката) съвместно с лицата по чл. 10, ал. 1 назначават мерки за ограничаване разпространението на ВБИ у пациентите и персонала едновременно с диагностично-лечебните мероприятия.

(4) Непрекъснато високо ниво на противоепидемичен режим на дейността се поддържа във всички структури на лечебните заведения, като особено внимание и учестен контрол се осъществява във високорисковите отделения (клиники).

(1) Когато при лице от персонала са налице данни за инфекциозно заболяване, носителство на патогенни микроорганизми или щамове с епидемиологично значение и те представляват риск за пациенти и персонал, комисията по ВБИ прави предложение до ръководителя на лечебното заведение за:

1. 1. временно преустановяване участието му в рискови процедури и/или процедури при пациенти с намалени защитни сили;
2. 2. преместване в друго звено на лечебното заведение до оздравяване или саниране на носителството;
3. 3. разрешаване на отпуск поради временна неработоспособност.

(2) При повишена заболяемост от ВБИ по решение на комисията по ВБИ се извършва изследване на персонала от засегнатите отделения (клиника) и се провеждат съответните противоепидемични мерки, включително саниране на носителите.

(1) За всеки случай на инфекция, съмнителна за ВБИ, началникът на отделението (клиниката) незабавно уведомява лекаря (специалиста) по контрол на инфекциите с оглед на:

1. 1. изясняване произхода и механизма на предаване на инфекцията;
2. 2. предприемане на мерки за предотвратяване разпространението на инфекцията.

(2) При изолиране от клиничен материал на микроорганизми с епидемиологично значение микробиологът от лабораторията, обслужваща лечебното заведение, уведомява незабавно лекуващия лекар и лицата по чл. 10, ал. 1 и отразява това в направлението за медико-диагностична дейност и в книгата за микробиологично изследване.

(3) При изолиране на два или повече щама с епидемиологично значение микробиологът уведомява лицата по чл. 10, ал. 1 и съответната РИОКОЗ.

(4) При установяване на данни или съмнение за ВБИ по време на аутопсия лекарят, извършващ аутопсията, ги отбелязва в аутопсионния протокол, взема материал за микробиологично изследване и незабавно уведомява съответния началник-отделение (клиника) и лицата по чл. 10, ал. 1.

(1) При епидемичен взрив от ВБИ началникът на съответното отделение незабавно уведомява ръководителя на лечебното заведение и лицата по чл. 10, ал. 1, които от своя страна уведомяват РИОКОЗ.

(2) При епидемичен взрив от ВБИ директорът на РИОКОЗ уведомява МЗ в срок 24 часа.

(1) Регионалната инспекция по опазване и контрол на общественото здраве разработва годишен епидемиологичен анализ на ВБИ, възникнали във всички лечебни заведения на територията на областта, и го изпраща до 31 март следващата година в дирекция “Опазване и контрол на общественото здраве” (дирекция “ОКОЗ”) на МЗ.

(2) Националният център по заразни и паразитни болести изготвя годишен епидемиологичен анализ на ВБИ за страната на базата на информацията по ал. 1 и данните, получени от Националния център за здравна информация, който представя до 31 май следващата година в дирекция “Опазване и контрол на общественото здраве” на МЗ.

(3) Референтният център по ВБИ периодично изготвя информации и анализи за нуждите на профилактиката на ВБИ в лечебните заведения и осъществява методична и консултативна помощ.

(4) Експертният съвет по профилактика и контрол на ВБИ съвместно с Референтния център по вътреболнични инфекции и отдел “Надзор на заразните болести” в МЗ обобщава данните от надзора на ВБИ и препоръчва мерки за ограничаване на възникването и разпространението на ВБИ в лечебните заведения в страната.