Закон за публично-частното партньорство

С този закон се уреждат условията и редът за осъществяване на публично-частното партньорство (ПЧП).

При ПЧП се поддържа икономически баланс, който представлява равновесието между ползите за публичния и частния партньор и разпределението на рисковете между тях.

Публични партньори са:

1. 1. министрите и ръководителите на ведомства – за държавните ПЧП, които имат за предмет дейности от обществен интерес, извършвани с обекти по чл. 4, ал. 1, които са държавна собственост и/или които по силата на нормативен акт са възложени на орган на централната изпълнителна власт;
2. 2. кметовете на общини – за общинските ПЧП, които имат за предмет дейности от обществен интерес, извършвани с обекти по чл. 4, ал. 1, които са собственост на съответната община и/или които по силата на нормативен акт са възложени на органите на местното самоуправление или на кметовете на общини;
3. 3. държавните и общинските публичноправни организации – за дейности от обществен интерес, извършвани с обекти по чл. 4, ал. 1, които са тяхна собственост и/или които са им предоставени със закон, с акта за тяхното създаване или с друг акт на компетентен орган.

Условията и редът за планиране и критериите за включване на ПЧП проект в Оперативния план и в програмата за реализация на общинския план за развитие се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на финансите.

Когато със закон не е предвидено друго, паричните постъпления от продажба на документации и от гаранции за участие в процедури за определяне на частен партньор, както и от неустойки, гаранции, обезщетения и други приходи от сключени договори за ПЧП постъпват по бюджета на съответното ведомство, община или публичноправна организация.

За целите на отчетността и статистиката на публичните финанси министърът на финансите може да изиска от страните по договор за ПЧП да представят отчети и друга информация, като определи съдържанието, формата и срока за представяне.

Методически указания по прилагането на закона се дават от дирекция в администрацията на Министерския съвет, определена от министър-председателя.

Всяко заинтересовано лице може да предложи пред компетентен публичен партньор осъществяването на ПЧП.

Подготвителните действия се извършват от публичния партньор за ПЧП проекти, които са включени в Оперативния план, съответно в програмата за реализация на общинския план за развитие.

На основата на одобрената обосновка публичният партньор:

1. 1. може да предложи актуализация на Оперативния план, съответно на програмата за реализация на общинския план за развитие и включване на проекта за ПЧП в законопроекта за държавния бюджет, съответно в проекта на общинския бюджет за следващата година;
2. 2. осигурява изготвянето на проекти на решение, обявление и документация, съответно описателен документ за участие в процедурата за определяне на частен партньор, включително проект на договор за ПЧП.

(Изм. - ДВ, бр. 13 от 2016 г.) С решението за определяне на частен партньор се:

1. 1. конкретизират условията на договора за ПЧП и правата и задълженията на страните, които не са определени или са определени в граници с решението за откриване на процедурата за определяне на частен партньор, в съответствие с офертата на участника, определен за частен партньор, съответно с предложенията при договарянето – при състезателна процедура с договаряне;
2. 2. определя срок за сключване на договора за ПЧП, който не може да бъде по-дълъг от три месеца.

Договорът за ПЧП се сключва в писмена форма най-малко в три оригинални екземпляра – по един за страните и един за публичния регистър на ПЧП към Министерството на финансите. Приложенията към договора за ПЧП се изработват в толкова екземпляра, колкото са и оригиналите на договора.

За проектното дружество и за публично-частното дружество се прилага Търговският закон, доколкото друго не е предвидено в този закон.

Преди изтичането на срока договорът за ПЧП се прекратява без предизвестие:

1. 1. в случаите по чл. 57, ал. 4;
2. 2. при обявяване в несъстоятелност на частния партньор – от датата на влизане в сила на решението;
3. 3. на други основания, предвидени в закон или в договора – от датата, посочена в тях.

Договорът за ПЧП може да бъде прекратен едностранно или по взаимно съгласие на страните:

1. 1. при пълно или частично погиване на обекта, с който се извършва дейността от обществен интерес;
2. 2. при последващо възникване на опасност за националната сигурност и отбраната на страната, за околната среда, за човешкото здраве, за защитените територии, зони и обекти и за обществения ред, или 3. при други условия, предвидени в закон или в договора за ПЧП.

За неуредените случаи относно сключването, изпълнението, изменението и прекратяването на договорите за ПЧП се прилагат съответните разпоредби на Търговския закон и на Закона за задълженията и договорите.

(Изм. - ДВ, бр. 13 от 2016 г.) Решенията на органите по този закон, приети в процедура за определяне на частен партньор, се обжалват при условията и по реда на част шеста „Отстраняване на нарушения в процедурите“ от Закона за обществените поръчки.

Длъжностно лице, което в срока по чл. 24, ал. 3 не въведе в регистъра на ПЧП документ, договор или друга информация, определена с правилника за прилагане на закона, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв.

Лице, което представлява публичен съдружник в публично-частно дружество – изпълнител на договор за ПЧП, което не упражни или осуети упражняването на блокиращата квота по чл. 52, ал. 2, се наказва с глоба от 15 000 лв. до 20 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.

При нарушаване на забраните по чл. 54, ал. 1 на публично-частното, съответно проектното дружество, се налага имуществена санкция от 50 000 лв. до 100 000 лв., а на длъжностно лице, допуснало нарушението – глоба от 25 000 лв. до 50 000 лв.

При нарушаване на процедурата за сключване на договор за ПЧП се прилагат административнонаказателните разпоредби на Закона за обществените поръчки.

Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

По смисъла на този закон:

1. 1. „Блокираща квота“ е правото на публичния партньор, който участва в публично-частно дружество, да осуети приемането на определено с този закон или с устава, съответно с учредителния акт/дружествения договор, решение.
2. 2. „Държавни публичноправни организации“ са публичноправните организации: а) които получават финансиране от държавния бюджет или от бюджетите на държавното обществено осигуряване или на Националната здравноосигурителна каса, с изключение на случаите, когато обектът, с който се извършва дейността от обществен интерес, е общинска собственост, или б) които са обект на управленски контрол от органи на изпълнителната власт по чл. 19, ал. 2 и 4 от Закона за администрацията, или в) на които повече от половината от членовете на управителния или контролния им орган се определят от орган на изпълнителната власт по чл. 19, ал. 2 и 4 от Закона за администрацията, или г) на които са предоставени за управление обекти или имоти – държавна собственост.
3. 3. „Непреодолима сила“ има значението, определено в Търговския закон.
4. 4. „Обществен интерес“ има значението, определено в Закона за дейностите по предоставяне на услуги.
5. 5. „Общински публичноправни организации“ са публичноправните организации: а) които получават финансиране от общинския бюджет, или б) които са обект на управленски контрол от общинския съвет или общинският съвет определя повече от половината от членовете на управителния или контролния им орган, или в) на които са предоставени за управление обекти или имоти – общинска собственост, включително когато получават финансиране от държавния бюджет, държавното обществено осигуряване или Националната здравноосигурителна каса.
6. 6. „По-добра стойност на вложените публични средства“ е постигане на по-високо качество на услугата от обществен интерес на същата или на по-ниска цена или постигане на същото качество на услугата на по-ниска цена в сравнение с други начини за предоставяне на услугата от обществен интерес.
7. 7. „Поносимост за бюджета“ е възможността за извършване на разходите по съответния проект в рамките на бюджетните ограничения по бюджета на съответното ведомство, община или публичноправна организация.
8. 8. „Програмен период“ е периодът, съвпадащ със съответната многогодишна финансова рамка на Европейския съюз.
9. 9. „Публично предприятие“ е държавно предприятие, създадено по реда на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, еднолично търговско дружество с държавно, съответно с общинско имущество, както и търговско дружество, капиталът на което е собственост на един или повече публични партньори.
10. 10. „Публичноправна организация“ има значението, определено в Закона за обществените поръчки. Публичноправна организация е и публичното предприятие.
11. 11. „Риск за наличност“ е вероятността от настъпването на събитие, факт или обстоятелство, което оказва влияние върху експлоатационната годност на обекта и/или върху обема и качеството на услугата от обществен интерес съгласно договорените условия и стандарти, определени в техническите спецификации.
12. 12. „Риск за търсене на услугата“ е пазарният риск, породен от събитие, факт или обстоятелство, което оказва влияние върху търсенето на услугата от обществен интерес.
13. 13. „Ръководител на ведомство“ е орган на централната изпълнителна власт и областен управител, на когото е възложено управление на държавна собственост и/или извършването на дейност от обществен интерес.
14. 14. „Строителен риск“ е вероятността от настъпването на събитие, факт или обстоятелства, които оказват влияние върху договорените размер на инвестиционните разходи за строителство и срок за въвеждане в експлоатация на обекта, чрез който се предоставя услугата от обществен интерес.
15. 15. „Строителство“ има значението, определено в Закона за обществените поръчки.
16. 16. „Съществени рискове“ са строителният риск, рискът за наличност и рискът за търсене на услугата.

В Закона за държавната собственост (обн., ДВ, бр. 44 от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 55, 61 и 117 от 1997 г., бр. 93 и 124 от 1998 г., бр. 67 от 1999 г., бр. 9, 12, 26 и 57 от 2000 г., бр. 1 от 2001 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2001 г. – бр. 38 от 2001 г.; изм., бр. 45 от 2002 г., бр. 63 от 2003 г., бр. 24 и 93 от 2004 г., бр. 32 от 2005 г., бр. 17, 30, 36, 64 и 105 от 2006 г., бр. 41, 59, 92 и 113 от 2007 г., бр. 52 и 54 от 2008 г., бр. 10, 17, 19, 33 и 41 от 2009 г., бр. 18 и 87 от 2010 г., бр. 19 и 47 от 2011 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 16: а) в ал. 1 думите „и по чл. 16а“ се заличават; б) алинея 5 се изменя така: „(5) Едноличните търговски дружества с държавно имущество и държавните предприятия, които по силата на закон ползват, управляват или експлоатират обекти – публична държавна собственост, както и лицата, на които с концесионен договор по Закона за концесиите или с договор за публично-частно партньорство по Закона за публично-частното партньорство са предоставени права върху обекти – публична държавна собственост, могат да отдават под наем за срок до 10 години части от предоставените им обекти – публична държавна собственост, в съответствие с акта за предоставянето на обектите и при условие, че се използват съобразно предназначението им.“ 2. Член 16а се отменя. 3. В чл. 19: а) в ал. 1, изречение първо накрая се добавя „освен в случаите по Закона за публично-частното партньорство“; б) в ал. 2 думата „специален“ се заличава. 4. В чл. 43, ал. 2 накрая се добавя: „в които държавата е едноличен собственик на капитала. Имоти и вещи – частна държавна собственост, се апортират в капитала на търговски дружества, в които държавата не е едноличен собственик, само когато останалите съдружници/акционери са определени по реда на чл. 33 – 39 от Закона за публично-частното партньорство, освен когато са община или публичноправна организация.“ 5. В чл. 47, ал. 1 накрая се добавя „освен в случаите по Закона за публично-частното партньорство“. 6. В чл. 56, ал. 1 накрая се добавя „освен в случаите по Закона за публично-частното партньорство“. 7. В чл. 57: а) в ал. 2 накрая се добавя „освен в случаите по чл. 57а, ал. 1“; б) в ал. 3 накрая се добавя „или при условията и по реда на Закона за публично-частното партньорство“. 8. Създава се чл. 57а: „Чл. 57а.

В Закона за концесиите (обн., ДВ, бр. 36 от 2006 г.; изм., бр. 53, 65 и 105 от 2006 г., бр. 41, 59 и 109 от 2007 г., бр. 50, 67 и 102 от 2008 г., бр. 47, 99 и 103 от 2009 г., бр. 52 и 54 от 2010 г., бр. 50 и 73 от 2011 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. 1. В чл. 2, ал. 1 думата „търговец“ се заменя с „капиталово търговско дружество“.
2. 2. В чл. 3 ал. 2 се изменя така: „(2) Правото на концесионера да експлоатира обекта на концесията включва получаването на приходи от потребителите на услугите от обществен интерес или от трети лица, а когато се извършват и други стопански дейности – и правото да получава приходи от тези дейности.“ 3. В чл. 4: а) алинея 2 се изменя така: „(2) Правото на концесионера да експлоатира услугата от обществен интерес включва получаването на приходи от потребителите на услугите от обществен интерес или от трети лица, а когато се извършват и други стопански дейности – и правото да получава приходи от тези дейности.“; б) в ал. 3 накрая се поставя запетая и се добавя „а когато услугата се извършва с обект – собственост на концедента – и управление и поддържане на обекта на концесията“. 4. В чл. 6, ал. 2, т. 1 думите „когато цената се определя с нормативен акт“ се заличават. 5. В чл. 7, ал. 2, т. 3 думите „когато цената се определя с нормативен акт“ се заличават. 6. В чл. 10 ал. 4 се изменя така: „(4) Срокът, определен с концесионния договор, може да се намалява или удължава с не повече от една трета от първоначално определения срок след решение на концедента само в случаите по чл. 70, ал. 3 и 4.“ 7. Член 11 се изменя така: „Чл. 11. При концесията се поддържа икономически баланс, който представлява равновесието между ползите и рисковете при условията на сключения концесионен договор.“ 8. В чл. 13: а) в ал. 2 след думите „обектът на концесията“ се добавя „или част от него“; б) създава се ал. 3: „(3) Към обекта на концесията може да се включат една или повече принадлежности – съществуващи или които ще бъдат изградени от концесионера.“ 9. Член 14 се изменя така: „Чл. 14. Земята, върху която е изграден или която е предназначена за изграждането на обекта на концесията, включително на неговите принадлежности, представлява концесионна площ и е част от обекта на концесията.“ 10. Член 15 се изменя така: „Чл. 15.

В Закона за насърчаване на инвестициите (обн., ДВ, бр. 97 от 1997 г.; попр., бр. 99 от 1997 г.; изм., бр. 29 и 153 от 1998 г., бр. 110 от 1999 г., бр. 28 от 2002 г., бр. 37 от 2004 г.; попр., бр. 40 от 2004 г.; изм., бр. 34, 59, 65, 80, 82 и 86 от 2006 г., бр. 42 и 53 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 41 и 82 от 2009 г., бр. 18, 88 и 100 от 2010 г. и бр. 38 от 2012 г.) в чл. 13а т. 2 се изменя така: „2. за изпълнение на приватизационни договори по Закона за приватизация и следприватизационен контрол или за изпълнение на концесионни договори за добив на природни богатства по Закона за концесиите или за добив на подземни богатства по Закона за подземните богатства и в изпълнение на компенсаторни (офсетни) споразумения;“.

В Закона за общинската собственост (обн., ДВ, бр. 44 от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 55 от 1997 г., бр. 22 и 93 от 1998 г., бр. 23, 56, 64, 67, 69 и 96 от 1999 г., бр. 26, 34 и 120 от 2002 г., бр. 101 от 2004 г., бр. 29, 30 и 36 от 2006 г., бр. 59, 63 и 92 от 2007 г., бр. 54, 70 и 100 от 2008 г., бр. 10, 17, 19 и 41 от 2009 г., бр. 87 от 2010 г., бр. 15 и 19 от 2011 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 8: а) в ал. 2 накрая се добавя „освен когато е приложим Законът за публично-частното партньорство“; б) в ал. 9: аа) в текста преди т. 1 изречение трето се изменя така: „Програмата е в съответствие с раздела за общински публично-частни партньорства от програмата за реализация на общинския план за развитие и съдържа:“; бб) в т. 2 след думите „вещни права“ се поставя запетая и се добавя „за публично-частно партньорство“; в) в ал. 11 накрая се добавя „освен в случаите по Закона за публично-частното партньорство“; г) създава се ал. 12: „(12) Областният управител има право да оспорва решенията на общинските съвети, приети в процедура за определяне на частен партньор или на концесионер, при условията и по реда на Закона за обществените поръчки, съответно на Закона за концесиите.“ 2. В чл. 9, ал. 4 накрая се добавя „а в случаите на публично-частно партньорство – за сметка на определения в договора партньор“. 3. В чл. 14, ал. 2, изречение първо след думите „без търг или конкурс“ се добавя „или е определен друг ред“. 4. В чл. 51 се правят следните изменения: а) в ал. 2, изречение първо след думата „капитала“ запетаята се заличава и се добавя съюза „или“, а думите „или чрез сдружения с нестопанска цел при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел“ се заличават; б) алинеи 5, 6, 7, 8 и 9 се отменят. 5. Създава се член 51а: „Чл. 51а.

Общинските съвети привеждат съответните общински наредби в съответствие със Закона за публично-частното партньорство в срок до влизането му в сила.“

В Закона за водите (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 81 от 2000 г., бр. 34, 41 и 108 от 2001 г., бр. 47, 74 и 91 от 2002 г., бр. 42, 69, 84 и 107 от 2003 г., бр. 6 и 70 от 2004 г., бр. 18, 77 и 94 от 2005 г., бр. 29, 30, 36 и 65 от 2006 г.; попр., бр. 66 от 2006 г.; изм., бр. 105 и 108 от 2006 г., бр. 22 и 59 от 2007 г., бр. 36, 52 и 70 от 2008 г., бр. 12, 32, 35, 47, 82, 93, 95 и 103 от 2009 г., бр. 61 и 98 от 2010 г., бр. 19, 28, 35 и 80 от 2011 г.) в чл. 47, ал. 4 думите „се заплаща от концесионера“ се заменят със „се превежда по бюджета“, а накрая се поставя запетая и се добавя „при условията и по реда на чл. 81 от Закона за концесиите“.

В Закона за подземните богатства (обн., ДВ, бр. 23 от 1999 г.; изм., бр. 28 от 2000 г., бр. 108 от 2001 г., бр. 47 от 2002 г., бр. 86 от 2003 г., бр. 28 и 94 от 2005 г., бр. 30, 36 и 37 от 2006 г., бр. 55 от 2007 г., бр. 70 от 2008 г., бр. 19 и 82 от 2009 г., бр. 46, 61 и 100 от 2010 г., бр. 19 от 2011 г. и бр. 14 от 2012 г.) в чл. 61, ал. 3 навсякъде думите „внася в“ се заменят с „превежда по“, а в изречение второ и изречение трето накрая се добавя „при условията и по реда на чл. 81 от Закона за концесиите“.

В Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (обн., ДВ, бр. 48 от 2007 г.; изм., бр. 36 и 67 от 2008 г., бр. 19, 82 и 92 от 2009 г.) в чл. 8, ал. 2 в изречение второ думите „внася в“ се заменят с „превежда по“, а накрая се поставя запетая и се добавя „при условията и по реда на чл. 81 от Закона за концесиите“.

В Закона за културното наследство (обн., ДВ, бр. 19 от 2009 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2009 г. – бр. 80 от 2009 г.; изм., бр. 92 и 93 от 2009 г., бр. 101 от 2010 г., бр. 54 от 2011 г. и бр. 15 и 38 от 2012 г.) в чл. 91 се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Петнадесет на сто от паричните постъпления от концесионни плащания за държавни концесии се превеждат по бюджета на общината по местонахождение на обекта на концесията при условията и по реда на чл. 81 от Закона за концесиите.“ 2. Алинея 2 се отменя.

В Закона за физическото възпитание и спорта (обн., ДВ, бр. 58 от 1996 г.; Решение № 8 на Конституционния съд от 1997 г. – бр. 53 от 1997 г.; изм., бр. 124 от 1998 г., бр. 51 и 81 от 1999 г., бр. 53 от 2000 г.; попр., бр. 55 от 2000 г.; изм., бр. 64 от 2000 г., бр. 75 от 2002 г., Решение № 6 на Конституционния съд от 2002 г. – бр. 95 от 2002 г.; изм., бр. 120 от 2002 г., бр. 96 от 2004 г., бр. 88 и 103 от 2005 г., бр. 30, 34, 36 и 80 от 2006 г., бр. 41, 46 и 53 от 2007 г., бр. 50 от 2008 г., бр. 74 от 2009 г., бр. 50 и 96 от 2010 г., бр. 35 и 99 от 2011 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. 1. В чл. 47, ал. 7 думите „самостоятелно или чрез публично-частно партньорство“ се заличават.
2. 2.(отм. - ДВ, бр. 87 от 2012 г.)
3. 3. В чл. 50, ал. 2 след думите „Васил Левски“ се добавя „от националните отбори по различните видове спорт“.
4. 4. Член 50б се изменя така: „Чл. 50б.

В Закона за общинския дълг (обн., ДВ, бр. 34 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г., бр. 30 и 37 от 2006 г., бр. 80 от 2007 г., бр. 93 и 110 от 2008 г., бр. 99 от 2010 г., бр. 35, 93 и 99 от 2011 г.) в чл. 4 се създава т. 5: „5. общински проекти за публично-частно партньорство.“

В Закона за устройство на територията (обн., ДВ, бр. 1 от 2001 г.; изм., бр. 41 и 111 от 2001 г., бр. 43 от 2002 г., бр. 20, 65 и 107 от 2003 г., бр. 36 и 65 от 2004 г., бр. 28, 76, 77, 88, 94, 95, 103 и 105 от 2005 г., бр. 29, 30, 34, 37, 65, 76, 79, 80, 82, 106 и 108 от 2006 г., бр. 41, 53 и 61 от 2007 г., бр. 33, 43, 54, 69, 98 и 102 от 2008 г., бр. 6, 17, 19, 80, 92 и 93 от 2009 г., бр. 15, 41, 50, 54 и 87 от 2010 г., бр. 19, 35, 54 и 80 от 2011 г., бр. 29, 32 и 38 от 2012 г.) в чл. 148, ал. 5 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се ново изречение първо: „Когато възложител е лице, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, разрешението за строеж се издава на възложителя и на собственика на имота.“ 2. Досегашното изречение първо става изречение второ.

В Гражданския процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 59 от 2007 г.; изм., бр. 50 от 2008 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2008 г. – бр. 63 от 2008 г.; изм., бр. 69 от 2008 г., бр. 12, 19, 32 и 42 от 2009 г.; Решение № 4 на Конституционния съд от 2009 г. – бр. 47 от 2009 г.; изм., бр. 82 от 2009 г., бр. 13 и 100 от 2010 г.; Решение № 15 на Конституционния съд от 2010 г. – бр. 5 от 2011 г.) в чл. 365, т. 2 думите „или договор за концесия“ се заменят с „концесионен договор или договор за публично-частно партньорство“.

Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет, на министъра на финансите и на общинските съвети.

Законът влиза в сила от 1 януари 2013 г., с изключение на § 4, § 5, § 7, § 8, § 9, § 10 и § 13, които влизат в сила от 1 септември 2012 г.