(1) Електронното здравно досие на гражданина се отнася като неактивно след неговата смърт, удостоверена по надлежния ред в Регистъра на населението - Национална база данни "Население".
(2) Електронното здравно досие се съхранява за срок петдесет години от датата на смъртта на лицето.
(3) Информация от електронните здравни досиета на починали лица може да се ползва за статистически и научни цели, както и за други цели във връзка с управлението на услугите в системата на здравеопазването, включително след срока по ал. 2, след като бъде анонимизирана.