(Изм. - ДВ, бр. 28 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 66 от 2019 г.)
(1) Сертификатите за безопасност, издадени преди 16 юни 2019 г., или единните сертификати за безопасност служат като доказателство, че железопътното предприятие е изградило система за управление на безопасността и може да изпълни изискванията, предвидени в ТСОС и други приложими актове на Европейския съюз, както и националните правила за безопасност, за да контролира рисковете и да осигурява безопасни транспортни услуги по железопътната инфраструктура.
(2) Наличието на валиден сертификат за безопасност, издаден преди 16 юни 2019 г., или единен сертификат за безопасност е условие за достъп до железопътната инфраструктура.
(3) Единни сертификати за безопасност, издадени на чуждестранни железопътни предприятия, се приемат за валидни и тези предприятия могат да имат достъп до и в гранични гари и без разширяване на областта им на дейност за Република България, когато оперират по мрежа със сходни характеристики и по сходни оперативни правила. За да могат да получат достъп за извършване на превози, тези чуждестранни предприятия следва да проведат съгласуване с Изпълнителна агенция "Железопътна администрация". Това съгласуване може да се извършва за всеки конкретен случай или да бъде включено в трансгранично споразумение между държавите членки или националните органи по безопасността.
(4) В единните сертификати за безопасност се вписват типът и обхватът на извършваните железопътни операции, както и областта на дейност. Единният сертификат за безопасност може да обхваща и странични коловози и индустриални клонове, собственост на железопътното предприятие, ако те са включени в системата му за управление на безопасността.