(1) Рисковите експозиции се оценяват и класифицират въз основа степента на кредитен риск, срока на забавата на изискуемите суми по тях, оценката на финансовото състояние на длъжника и източниците за изплащане на неговите задължения.
(2) Оценката на финансовото състояние на длъжника се основава на периодично изискваната и представяна от него информация съгласно чл. 44 от Закона за банките, включваща счетоводни отчети и други документи. Оценката на финансовото състояние включва качествения и количествения анализ, който отчита всички обстоятелства, които биха могли да засегнат погасяването на задълженията, съгласно клаузите на договора.
(3) Рисковите експозиции на банката се класифицират в пет класификационни групи в съответствие с критериите по реда на чл. 8-12.
(4) Ако банката не разполага с достатъчно информация за финансовото състояние на длъжника и източниците за изплащане на неговите задължения, както и други документи, свързани с дейността му, рисковата експозиция се отнася в следващата по-висока рискова класификационна група.
(5) Група от редовни кредити със сходни характеристики, които нямат индивидуална значимост и поотделно не надхвърлят по стойност 1 на сто от собствения капитал (капиталова база) на банката, се оценяват и класифицират на портфейлна основа, освен когато има обективно свидетелство за индивидуално влошаване (обезценка).
(6) Системата за наблюдение на кредити и вземания трябва да дава възможност за оценка и класификация индивидуално, по отделни групи и общо на целия портфейл.