(1) Банките формират специфични провизии на портфейлна основа за експозиции към отделна държава за загуби от обезценка, свързани с държавния риск, с изключение на рисковите експозиции, за които има свидетелство (доказателство) за индивидуално влошаване в размери, установени в политиката за оценка на рисковите експозиции съгласно чл. 4.
(2) Експозициите с оригинален срок (матуритет) до шест месеца към чуждестранни лица в страната, към клонове на чуждестранни банки в страната и към чуждестранни банки с инвестиционен рейтинг, присъден от международно признати кредитни агенции, не се провизират за загуби от обезценка, свързана с държавния риск.