(1) Към задължителната идентификационна маркировка съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 се нанасят:
- 1. наименованието на вида тор в съответствие с приложение № 1, раздел Д.1 или като наименование „смес от микроелементи", следвано от наименованията на микроелементите или техните химически символи;
- 2. съдържанието на микроелементи като процент от масата на тора, изразено като цяло число или, когато е необходимо, с точност до най-близкия знак след десетичната запетая за торове, съдържащи само един микроелемент, в съответствие с приложение № 1, раздел Д.1.
(2) Когато торовете съдържат няколко микроелемента, броят на позициите след десетичната запетая за даден елемент е съгласно приложение № 1, раздел Д.2.1.
(3) Видовете микроелементи и тяхната разтворимост се изразяват като процент от масата на тора, освен когато в приложение №1 е определено друго.
(4) Когато микроелементът присъства в хе-латна форма, трябва да се посочи рН-интерва-лът, гарантиращ приемлива устойчивост на хелата.
(5) Когато продуктът не оставя твърд остатък след разтваряне във вода, той може да се означи с израза „за разтваряне".
(6) Под задължителната или допълнителната маркировка се добавя: „Да се използва само в случаи на доказана необходимост. Да не се превишават препоръчаните норми."