(1) Въздушният превозвач е длъжен за своя сметка да осигури на пътниците, на които е отказан достъп, следните улеснения:
- 1. обаждане по телефона и/или изпращане на съобщение по телекс/факс;
- 2. храна и освежителни напитки съобразно времето за изчакване;
- 3. настаняване в хотел, чиято категория е не по-малко от „две звезди", когато се налага допълнителен престой за една или повече нощи.
(2) Когато даден град или район се обслужват от няколко летища и въздушният превозвач предложи на пътник, на когото е отказал достъп на борда, полет до летище, различно от първоначално заявеното от пътника, но обслужващо същия град или район, разходите за пътуване между двете летища са за сметка на превозвача.