(1) По смисъла на тази наредба:
- 1. „презграничен превод" (наричан по-нататък „превод") е прехвърляне по банков път на суми в национална или в чуждестранна валута по нареждане на клиент на една банка в полза на клиент на друга банка, при което двете банки се намират в различни държави; наредител и получател по превода може да бъде едно и също лице;
- 2. „наредител" е лице, което отправя до банка по т. 5 нареждане за извършването на превод;
- 3. „получател" е лице, на което се предоставят или следва да се предоставят средствата — обект на превод;
- 4. „клиент" е наредител или получател на превод;
- 5. „банка" е: а) лице, получило лицензия от БНБ за извършване на банкова дейност; б) клон на чуждестранна банка, получила лицензия за извършване на банкова дейност на територията на Република България чрез клон;
- 6. „банка-посредник" е банка, която не обслужва пряко нито наредителя, нито получателя на превода, но участва в извършването му;
- 7. „нареждане за превод" означава безусловно волеизявление за извършване на превод, отправено пряко от наредителя към обслужващата го банка във всяка нормативно установена или договорена с банката форма;
- 8. „начална дата" е датата, на която в банката е постъпила цялата изисквана от нея информация за иницииране на превод и нареди-телят е осигурил достатъчно финансово покритие за изпълнението му, включително за дължимите от него такси и комисиони; когато в нареждането за превод е посочена дата, по-късна от тази, на която са изпълнени посочените условия, за „начална дата" се счита посочената в нареждането за превод;
- 9. „работен ден" е ден, в който всяка от участващите в извършването на превод банки упражнява обичайната си дейност;
- 10. „вальор" е: а) за клиента — наредител на превод — датата, на която неговата банка е задължила сметката му със сумата за превод, съответно банката е приела на каса от него необходимите за превода средства, включително дължимите такси и комисиони; б) за клиента — получател на превод — датата, на която банката е предоставила средствата по превода на разположение на клиента;
- 11. „Европейско икономическо пространство" (ЕИП) е икономическа общност, която включва държавите — членки на Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн и Норвегия.
(2) За целите на тази наредба клоновете се третират като отделни банки.