(1) Когато компетентните органи по чл. 190, ал. 1 и чл. 191, ал. 1, т. 2 ЗВ установят, че в състоянието на довеждащата система до обекта, в който се ползва минералната вода, са настъпили повреди, препятстващи упражняването на предоставеното право за водовземане, и системата не е собственост на титуляря на разрешителното, таксата за водовземане се определя на базата на отнетия обем вода, измерен чрез отговарящи на нормативните изисквания измервателни устройства и температурата на минералната вода.
(2) Таксата за водовземане в случаите по ал. 1 се определя за периода от датата на установяване на повредата до възстановяване на довеждащата система, но не повече от една година за срока на действие на разрешителното.