(1) Ежегодно до 31 януари на следващата година титулярите на разрешителни за водовземане, за ползване на воден обект, включително за заустване и за отвеждане, и на комплексни разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда (ЗООС), представят информация за изчисляване на дължимата такса по образец, утвърден от министъра на околната среда и водите и публикуван на интернет страниците на басейновите дирекции и на Министерството на околната среда и водите, както и електронен адрес за контакт, чрез който титулярите на разрешителните да бъдат уведомени за размера на дължимата такса, за срока за заплащането й и за сметката, по която таксата следва да бъде заплатена в случаите по ал. 4.
(2) Образецът по ал. 1 съдържа данните съгласно показателите, определени в разрешителното за водовземане или за ползване на воден обект, включително за заустване и за отвеждане, или в комплексното разрешително, издадено по реда на ЗООС, и размерите, определени в глави втора, трета и четвърта.
(3) В срок един месец от получаването на данните по ал. 1 директорът на съответната басейнова дирекция извършва проверка на информацията и съответствието й с резултатите от собствения мониторинг, показанията на измервателните устройства и резултатите от извършения през годината контрол.
(4) При съответствие на информацията по ал. 1 директорът на съответната басейнова дирекция уведомява писмено титуляря на разрешителното за размера на дължимата такса, за срока за заплащането й и за сметката, по която таксата следва да бъде заплатена.
(5) При несъответствие на параметрите, по които е определен размерът на таксата, директорът на басейнова дирекция назначава нарочна проверка за установяване на обстоятелствата и за определяне размера на дължимата такса. В проверката участва и компетентният орган по издаване на разрешителното за водовземане или за ползване на воден обект, включително за заустване или отвеждане, или на комплексното разрешително, издадено по реда на ЗООС, или оправомощено от него длъжностно лице.