(1) В двумесечен срок от получаване на доклада централният орган на приемащата държава—страна по Конвенцията, или акредитираната организация изпраща в Министерството на правосъдието уведомление за съгласие или несъгласие за продължаване на процедурата по осиновяване на конкретното дете.
(2) В срока по предходната алинея централният орган и акредитираната организация изпращат в Министерството на правосъдието и писменото съгласие или несъгласие на осиновяващия за осиновяването заедно с подписана от него писмена молба, която съдържа изявление за съгласие за осиновяване на конкретното дете, изявление, че осиновяващият е запознат със здравословното състояние на детето, че е информиран за последиците от осиновяването, изявление за осъществен контакт с детето, както и изявление за съгласие за започване на съдебно производство.
(3) Към молбата се прилагат:
- 1. документ, удостоверяващ, че отечественият закон или законът по постоянното местопребиваване на осиновяващия не допуска преосиновяване, издаден от компетентен орган, или нотариално заверена декларация от осиновяващия, че детето няма да бъде предоставено за осиновяване, ако законът допуска това;
- 2. нотариално заверена декларация, че детето няма да бъде подлагано на експериментално лечение или части от тялото му няма да се използват за донорски цели;
- 3. документи за платени държавни такси съгласно Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и от Министерството на правосъдието.