(1) Досиетата на децата, вписани в регистъра по чл. 136а, ал. 2, т. 7, буква „а" СК, се разглеждат от Съвета по международни осиновявания по реда на вписването им и се съпоставят с данните на осиновяващите и условията, съдържащи се в разрешенията по чл. 4.
(2) При вземане на решение съветът се ръководи от интереса на детето, от възможностите на осиновяващите да му осигурят физическо, психическо и социално благополучие, както и от информацията за личността на осиновяващия и другите обстоятелства от значение за осиновяването. Преценката се извършва предимно въз основа на докладите за осиновяващите, постъпили от компетентен орган или акредитирана организация от държава—страна по Хагската конвенция от 29 май 1993 г. за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване (Конвенцията). Решението съдържа данни за детето и осиновяващите и мотиви за направения избор.
(3) Съветът по международни осиновявания прави предложение пред министъра на правосъдието за определяне на подходящия осиновя-ващ—чужденец. Министърът на правосъдието се произнася в 14-дневен срок.
(4) Министърът на правосъдието може да не одобри предложението на съвета в следните случаи:
- 1. при установяване на обстоятелства, които не са в интерес на детето;
- 2. при допуснати съществени пропуски в процедурата по осиновяването.
(5) В случаите по ал. 4 Съветът по международни осиновявания отново разглежда досието на детето и предлага същия или друг подходящ осиновяващ за него.