(1) Този закон влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник", с изключение на:
- 1. разпоредбите на чл. 17, чл. 40, ал. 1, чл. 217, чл. 221, ал. 2, чл. 222, ал. 2 и чл. 225, които влизат в сила от 1 януари 2004 г.;
- 2. разпоредбите на чл. 119, ал. 4, чл. 121, ал. 2, 4 и 5, чл. 140, ал. 6 и 9 и чл. 216 — по отношение на фиксираната гласова телефонна услуга, взаимното свързване, предоставянето на услугата „линии под наем" от обхвата на минималния пакет, които влизат в сила в срок три месеца от влизането в сила на този закон;
- 3. разпоредбите на чл. 95, ал. 2, чл. 104 — чл. 112, чл. 130, 131, 133 и чл. 158, т. 2, които влизат в сила от 1 януари 2005 г.;
- 4. разпоредбата на чл. 156, която влиза в сила от 1 януари 2007 г. по отношение на операторите на обществени мобилни далекосъобщителни мрежи;
- 5. разпоредбата на чл. 156, която влиза в сила от 1 януари 2009 г. по отношение на операторите на обществени далекосъобщителни фиксирани телефонни мрежи.
(2) Комисията за регулиране на съобщенията определя оператор със значително въздействие върху пазара на фиксирани обществени телефонни мрежи и фиксирани гласови телефонни услуги и за предоставяне на услугата „линии под наем" в срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон.
(3) До определяне на оператора по ал. 2 за оператор със значително въздействие върху пазара на фиксирани обществени телефонни мрежи и фиксирани гласови телефонни услуги и за предоставяне на услугата „линии под наем" се смята този оператор, който е изпълнявал дейности, върху които е бил установен държавен монопол на основание отменения Закон за далекосъобщенията.
(4) Операторът по ал. 3 предоставя системата за определяне на разходите по чл. 217, ал. 1 в едномесечен срок от влизането в сила на този закон, като Комисията за регулиране на съобщенията взема решение в 14-дневен срок от постъпването й.