Закон за далекосъобщенията

(1) Този закон урежда обществените отношения, свързани с осъществяване на далекосъобщения.

(2) Далекосъобщения са пренасяне, излъчване, предаване или приемане на знаци, сигнали, писмен текст, изображения, звук или съобщения от всякакъв вид чрез проводник, радиовълни, оптична или друга електромагнитна среда.

(3) Далекосъобщителна дейност е осъществяване на далекосъобщения чрез далекосъобщителни мрежи и/или чрез предоставяне на далекосъобщителни услуги.

(1) Този закон не се прилага за осъществяване на далекосъобщителни дейности за собствени нужди на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Националната служба за охрана и Националната разузнавателна служба, както и по отношение на вътрешното разпределение на честотите и определянето на повиквателните знаци за техните служебни радиовръзки.

(2) Ведомствата и службите по ал. 1 използват обществените далекосъобщителни мрежи и услуги по реда на този закон.

(1) Министерският съвет определя държавната политика в далекосъобщенията, като приема секторна политика и я обнародва в „Държавен вестник".

(2) Секторната политика съдържа стратегията, принципите и етапите на развитие в далекосъобщенията.

(3) Секторната политика се актуализира периодично.

(1) Министерският съвет приема държавна политика по планиране и разпределение на радиочестотния спектър и я обнародва в „Държавен вестник".

(2) Министерският съвет приема Национален план за разпределение на радиочестотния спектър на радиочестоти и радиочестотни ленти за граждански нужди, за нуждите на националната сигурност и отбраната, както и за съвместно ползване между тях, и го обнародва в „Държавен вестник".

(1) Съветът по националния радиочестотен спектър към Министерския съвет, наричан по-нататък „съвета", изготвя и след обществено обсъждане предлага за приемане от Министерския съвет на държавната политика по планиране и разпределение на радиочестотния спектър и осъществява провеждането й.

(2) В съвета участват като членове представители на Министерството на финансите, Министерството на икономиката, Министерството на транспорта и съобщенията, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Комисията за регулиране на съобщенията, Националната служба за охрана и Националната разузнавателна служба.Председател на съвета е министърът на транспорта и съобщенията или оправомощено от него лице. Държавните органи и служби по ал. 2 определят своите представители и осигуряват участието им в работата на съвета.

(3) Министерският съвет приема правилник за дейността на съвета по предложение на неговия председател.

(4) Административното обслужване на съвета се извършва от администрацията на Министерството на транспорта и съобщенията.

(1) Съветът изготвя Национален план за разпределение на радиочестотния спектър на радиочестоти и радиочестотни ленти за граждански нужди, за нуждите на националната сигурност и отбраната, както и за съвместно ползване между тях.

(2) Заинтересованите държавни органи съгласуват помежду си конкретното разпределение на радиочестотите и радиочестотните ленти, предвидени за съвместно ползване за граждански нужди, за нуждите на националната сигурност и отбраната. При непостигане на съгласие въпросът се отнася до съвета, който предлага на Министерския съвет да приеме решение.

(3) Съветът разглежда въпроси, свързани с електромагнитната съвместимост, и при несъгласие между заинтересованите държавни органи предлага на Министерския съвет да приеме решение.

(1) Съветът след съгласуване със заинтересованите държавни органи разрешава ползването на конкретни радиочестоти и радиочестотни ленти от радиосъоръжения с техните технически параметри, срока и мястото за ползването им на територията на Република България от чужди държави на основата на взаимност, както и от международни организации, когато това произтича от поетите от Република България международни задължения.

(2) В случаите по ал. 1 искане за ползване на радиочестоти и радиочестотни ленти от чужди държави и международни организации се подават чрез съответното посолство или представителство до съвета, който се произнася по искането в срок не по-дълъг от един месец.

(3) В случаите по ал.1,когато е предвидено издаването на лицензия по реда на този закон, съветът уведомява Комисията за регулиране на съобщенията, която:

1. 1. издава съответната лицензия;
2. 2. събира определените такси, освен ако в международен акт е предвидено друго.

(1) Министърът на транспорта и съобщенията изготвя и представя за приемане от Министерския съвет секторната политика в областта на далекосъобщенията.

(2) Министърът на транспорта и съобщенията публикува съобщение в национален ежедневник и на страницата на Министерството на транспорта и съобщенията в Интернет за изготвения проект по ал. 1, в което посочва мястото, откъдето заинтересованите лица могат да го получат, и срок не по-кратък от 30 дни, в който могат да представят писмени становища.

(1) Министърът на транспорта и съобщенията:

1. 1. издава предвидените в закона подзаконови нормативни актове, съобразно своята компетентност;
2. 2. съхранява, със задължението за поверителност, образци на криптографски ключове в случай на използването им от далекосъобщителни оператори при условия и по ред, определени в наредба, приета от Министерския съвет;
3. 3. взема мерки за осигуряване на свободата и тайната на далекосъобщенията;
4. 4. представлява Република България в международните организации в областта на далекосъобщенията;
5. 5. участва в работата на международните организации по стандартизация и в техническите комитети по стандартизация, имащи отношение към далекосъобщенията;
6. 6. издава свидетелства за правоспособност на радиооператорите от въздушната подвижна радиослужба, въздушната подвижна спътникова радиослужба, Световната морска система за бедствия и безопасност на морската подвижна радиослужба и морската подвижна спътникова радиослужба, на радиооператори на радиостанции на плавателни съдове по вътрешни водни пътища;
7. 7. осъществява международна регистрация на радиочестоти и радиочестотни ленти, както и на радиосъоръженията, които ги използват;
8. 8. осъществява международно координиране на радиочестоти и радиочестотни ленти, както и на радиосъоръженията, които ги използват за нуждите на националната сигурност и отбраната и за радиослужбите въздушна подвижна, въздушна подвижна-спътникова, въздушна радионавигация, въздушна радионавига-ция-спътникова, морска подвижна, морска под-вижна-спътникова, морска радионавигация и морска радионавигация-спътникова;
9. 9. определя длъжностно лице за водене на регистри за издадените свидетелства по т. 6, които са публични.

(2) Министърът на транспорта и съобщенията преди издаване на подзаконовите нормативни актове, предвидени в този закон, публикува съобщение в национален ежедневник и на страницата на Министерството на транспорта и съобщенията в Интернет за изготвените проекти, в което посочва мястото и страницата в Интернет, откъдето заинтересованите лица могат да ги получат, и срок не пократък от 14 дни, в който могат да представят писмени становища по тях. Министърът на транспорта и съобщенията проучва становищата и ги приема или писмено мотивира решението си за непри-емането им.

(1) Дейностите по подпомагане развитието на далекосъобщителната и пощенската инфраструктура и на информационните и комуникационните технологии се осъществяват от министъра на транспорта и съобщенията чрез Агенция „Развитие на съобщенията и на информационните и комуникационните технологии", наричана по-нататък „агенцията".

(2) Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.

(3) Дейността, структурата, организацията на работа и съставът на агенцията се определят с устройствен правилник, който се приема от Министерския съвет.

(1) Средствата по чл. 17 се разходват за:

1. 1. проекти и дейности, определени в плановете за регионално развитие в областта на далекосъобщенията, пощенските услуги, информационните и комуникационните технологии;
2. 2. далекосъобщителни и пощенски проекти и конференции, семинари, проекти и други прояви и дейности в областта на съобщенията, информационните и комуникационните технологии;
3. 3. проекти, свързани с управлението, националната сигурност и отбраната на страната в областта на далекосъобщенията;
4. 4. научни проекти, изследвания и маркетингови дейности за целите на далекосъобщенията, пощенските услуги, информационните и комуникационните технологии;
5. 5. освобождаване на радиочестотен спектър за граждански нужди;
6. 6. подпомагане на проекти и дейности в областта на информационните и комуникационните технологии за целите на образованието и професионалното обучение;
7. 7. дейности, свързани с организацията и реализирането на далекосъобщителни и пощенски проекти и проекти в областта на информационните и комуникационните технологии; 8.издръжка на администрацията на агенцията.

(2) Разходването на средствата за дейностите по ал. 1, т. 1, 2, 4, 6 и 7 се извършва при спазване на принципите за състезателност, прозрачност и равнопоставеност.

(3) Агенцията изготвя годишен отчет за разходването на средствата по ал. 1, който се публикува до 31 март в информационния бюлетин и на страницата на Министерството на транспорта и съобщенията в Интернет.

(1) Комисията за регулиране на съобщенията, наричана по-нататък „комисията", е независим специализиран държавен орган — юридическо лице, със седалище София.

(2) Комисията изпълнява секторната политика в далекосъобщенията, държавната политика по планиране и разпределение на радиочестотния спектър за граждански нужди и секторната пощенска политика.

(3) Комисията регулира и контролира осъществяването на далекосъобщенията по реда, предвиден в този закон, и предоставянето на пощенските услуги по реда, определен в Закона за пощенските услуги.

(4) Комисията регистрира и контролира дейността по предоставяне на удостоверителни услуги, свързани с електронния подпис, по реда, определен в Закона за елекронния документ и електронния подпис.

(1) Комисията е колегиален орган, който се състои от петима членове, включително председател и заместник-председател.

(2) Членове на комисията могат да бъдат само български граждани с висше образование и най-малко 5 години трудов стаж, от които поне един правоспособен юрист и един икономист.

(3) Председателят на комисията се определя и се освобождава по решение на Министерския съвет и се назначава със заповед на министър-председателя за срок 5 години.

(4) Заместник-председателят и двама от членовете на комисията се избират и се освобождават с решение на Народното събрание за срок 5 години.

(5) Един от членовете на комисията се назначава и се освобождава с указ на президента на Република България за срок 5 години.

(6) Броят на последователните мандати е не повече от два за всички членове на комисията.

(7) Членовете на комисията имат всички права по трудово правоотношение освен тези, които противоречат или са несъвместими с правното им положение.

(1) Членовете на комисията не могат да бъдат еднолични търговци, собственици, съдружници, акционери, управители (прокурис-ти), консултанти или членове на органи на управление на търговски дружества, държавни предприятия и юридически лица с нестопанска цел в областта на съобщенията.

(2) Членовете на комисията не могат да заемат друга платена длъжност в областта на съобщенията, както и да получават възнаграждение по граждански договор, освен в случаите, когато упражняват научна или преподавателска дейност.

(1) Правомощията на членовете на комисията се прекратяват при смърт и от съответните органи преди изтичането на мандата в следните случаи:

1. 1. по тяхно писмено искане;
2. 2. при установяване на несъвместимост с изискванията на този закон;
3. 3. когато са осъдени на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер;
4. 4. при невъзможност да изпълняват задълженията си повече от три месеца.

(2) При прекратяване на правомощията на член на комисията в срок до един месец от деня на прекратяване на правомощията компетентният орган определя, избира или назначава нов член до изтичането на съответния мандат.

(1) Всеки член на комисията е длъжен да разкрие писмено пред комисията всеки съществен търговски, финансов или друг делови интерес, който той и/или членове на семейството му имат при вземане на конкретно решение, и да не участва в обсъждането и гласуването му.

(2) Съществен търговски, финансов или друг делови интерес е налице винаги за лицата по ал. 1, както и за лица, с които всяко от тях е икономически свързано, когато кандидатстват или получават индивидуална лицензия или регистрация по обща лицензия по този закон.

(3) При встъпване в длъжност членовете на комисията подават декларации, с които декларират наличието или липсата на обстоятелствата по ал. 1. В декларациите се вписват и имената и адресите на икономически свързани с тях или с членове на семействата им лица, както и деловите интереси, които са възникнали. Декларациите се съхраняват в специален публичен регистър при комисията.

(4) Членовете на комисията подават най-малко веднъж на 6 месеца декларации съгласно изискванията на ал.3.

(5) Засегнатата страна, както и всеки заинтересован, може да поиска от Върховния административен съд да отмени по общия ред взети в нарушение на ал. 1 решения.

(6) Една година след прекратяването на мандата членовете на комисията не могат да бъдат собственици, акционери, съдружници, управители (прокуристи) или членове на органи на управление на търговски дружества и държавни предприятия, лицензирани по този закон, както и да упражняват права по лицензии, издадени по реда на този закон, като еднолични търговци.

(1) Комисията в своята дейност се подпомага от администрация.

(2) Комисията приема правилник, определящ устройството, дейността, организацията на работа и структурата на комисията и на нейната администрация, който се обнародва в „Държавен вестник".

(3) Основните месечни възнаграждения на служителите от администрацията се определят от председателя съгласно вътрешните правила за работната заплата и разполагаемите средства по бюджета на комисията.

(4) Служителите от администрацията получават допълнително възнаграждение към основното си възнаграждение за изпълнение на специфични функции при условия и по ред, определени във вътрешните правила за работната заплата.

(5) Средствата по ал. 4 се определят в размер до 25 на сто от брутния годишен размер на средствата за работна заплата и се включват в бюджета на комисията.

(1) Комисията има следните правомощия, свързани с управлението на радиочестотния спектър:

1. 1. управлява разпределения за граждански нужди радиочестотен спектър, като: а) изготвя регулаторната политика за управлението му; б) изготвя и публикува принципи за управлението и разпределението му; в) предоставя за ползване радиочестоти и радиочестотни ленти на далекосъобщителните оператори, лицензирани по реда на този закон; г) одобрява, дава предписания за изменения и допълнения на технически проекти или други задължителни документи, които са неразделна част от индивидуалните лицензии;
2. 2. осъществява международното координиране на радиочестоти и радиочестотни ленти, както и на радиосъоръженията, които ги използват; международното координиране се извършва за всички радиослужби, с изключение на въздушна радиослужба и въздушна спътникова радиослужба;
3. 3. осъществява предварително национално координиране и съгласуване с всички заинтересовани държавни органи и ведомства на радиочестотите и радиочестотните ленти за граждански нужди, които се предоставят с индивидуални лицензии на обществени оператори; осъществява националното координиране на радиочестотите и радиочестотните ленти и на радиосъоръженията за граждански нужди, които ги използват, с всички заинтересовани ведомства; координирането се извършва с цел осигуряване безопасността на въздухоплаването и корабоплаването; с цел защита на националната сигурност националното координиране се извършва и с органите, осигуряващи националната сигурност и отбраната на страната;
4. 4. подготвя документи за регистриране в международни организации по далекосъобщения на координираните за граждански нужди радиочестоти и радиочестотни ленти и радио-съоръженията, които ги използват; подготовката на документите се отнася за всички радиослужби, с изключение на въздушна подвижна, въздушна подвижна-спътникова, въздушна радионавигация, въздушна радионавигация-спът-никова, морска подвижна, морска подвижна-спътникова, морска радионавигация и морска радионавигация-спътникова; документите за регистрация се предоставят на Министерството на транспорта и съобщенията за извършване на международна регистрация;
5. 5. издава разрешителни за правоспособност на радиооператори — любители;
6. 6. контролира ефективното използване на радиочестотния спектър за граждански нужди и/или източниците на радиосмущения в радиочестотния спектър за граждански нужди;
7. 7. контролира спазването на международно определените процедурни правила за радиослужбите;
8. 8. разпределя опознавателните знаци на предавателните радиосъоръжения на любителската радиослужба; 9.осигурява условия за далекосъобщителна дейност за целите на морското и въздушното търсене и спасяване, както и за разпространяване на текуща информация за осигуряване безопасност на корабоплаването и въздухоплаването и на сухопътния транспорт; 10. участва съвместно с министъра на транспорта и съобщенията в работата на международните организации, свързани с управлението на радиочестотния спектър; 11. разработва проекти на наредби, определящи процедурните правила и техническите параметри за работа на радиослужбите.

(2) При управлението на радиочестотния спектър за граждански нужди комисията спазва принципите на прозрачност, равнопоставеност и публичност.

(1) Комисията води регистри за:

1. 1. издадените индивидуални лицензии;
2. 2. издадените удостоверения за регистрация по обща лицензия.

(2) Регистрите по ал. 1 са публични.

(3) Индивидуалните лицензии на обществените оператори са публични, с изключения на текстовете и приложенията към лицензиите, съдържащи:

1. 1. данни, свързани с националната сигурност и отбраната на страната;
2. 2. технически данни и параметри на мрежата;
3. 3. финансова информация, която е търговска тайна.

(4) Копия от лицензиите по ал. 3, с изключение на информацията по т. 1—3, се предоставят от комисията срещу заплащане на такса за административна услуга.

(1) При изпълнение на правомощието по чл. 31, т. 4 комисията извършва проверки по изпълнението на закона и условията на ли-цензиите, включително по искания на засегнати от неизпълнението на условията на лицензи-ите лица, относно:

1. 1. отказ за предоставяне на специфичен достъп;
2. 2. отказ за предоставяне на необвързан достъп до абонатна линия;
3. 3. отказ за предоставяне на услугата „линии под наем";
4. 4. отказ за предоставяне на взаимно свързване;
5. 5. отказ за съвместно ползване на помещения, далекосъобщителни съоръжения, канали, кули и други;
6. 6. неизпълнение на разпоредбите на този закон.

(2) Когато при проверката се установи нарушение на закона или на условията на лицензи-ята, комисията дава възможност на оператора и на засегнатите от неизпълнението на условията на лицензиите лица да представят становища и може да изисква допълнителни доказателства при необходимост. Вземайки предвид обективните обстоятелства и възможностите на лицензираните лица, комисията с решение дава задължителни указания за отстраняване на нарушението в определен срок.

(1) Комисията може да изисква от всеки, който осъществява далекосъобщителни дейности, информация, необходима за изпълнението на регулаторните й дейности.

(2) Комисията взаимодейства с държавни органи и институции, както и с органите на местното самоуправление и местната администрация и с юридически лица с нестопанска цел, при изготвянето на проекти на нормативни актове, обмен на информация и други форми на сътрудничество.

(3) Членовете на комисията и нейната администрация са длъжни да не разпространяват информацията, получена по ал. 1, в случай че тя е служебна или търговска тайна, за което подписват декларация по образец, приет с решение на комисията.

(1) При осъществяване на своите правомощия комисията се произнася с мотивирани решения.

(2) Решенията по ал. 1 са индивидуални или общи административни актове и подлежат на обжалване пред Върховния адмнистративен съд.

(3) Общите административни актове се обнародват в „Държавен вестник".

(1) Комисията може да създава консултативни структури във връзка с осъществяването на правомощията си.

(2) В решението за създаване на структури по ал. 1 се определят техният ръководител и състав, редът за осъществяване на дейността им и техните функции и задачи.

(1) Комисията провежда процедура за обществено обсъждане със заинтресованите лица при изготвяне на общи административни актове, предвидени в този закон, както и по други въпроси от обществена значимост за развитие на далекосъобщенията.

(2) Заинтересовани лица по ал. 1 са държавни органи, браншови организации на далекосъобщителни оператори, организации на потребители и далекосъобщителни оператори, пряко свързани с изготвяния проект.

(3) Комисията обсъжда със заинтересованите лица основните принципи, заложени в проекта, и определя срок за представяне на становища по него не по-кратък от 14 дни.

(4) Комисията разглежда всички постъпили становища от заинтересованите лица и мотивира писмено тяхното неприемане, като публикува мотивите си на страницата си в Интернет.

(1) Комисията ежегодно изготвя и не по-късно от края на второто тримесечие на следващата година предоставя на Народното събрание, президента на Република България, Министерския съвет и на Съвета за електронни медии доклад, който задължително съдържа:

1. 1. анализ на състоянието на универсалната далекосъобщителна услуга в съответствие с изискванията на закона;
2. 2. разпределение на честотите за граждански нужди по услуги и механизми за ефективното им използване;
3. 3. разпределение на номерата от Националния номерационен план;
4. 4. анализ на пазара на далекосъобщителни услуги и перспективи на развитие;
5. 5. резултатите от проучване на пазара, извършено с цел определяне на оператор със значително въздействие върху пазара;
6. 6. състояние на конкуренцията в областта на далекосъобщенията и прилагане на принципите на ценообразуване, предвидени в този закон; 7.финансово състояние и институционално развитие на комисията и на нейната администрация.

(2) При изготвяне на доклада по ал. 1, т. 6 комисията взема становище от Комисията за защита на конкуренцията.

(3) Комисията публикува доклада за дейността си в информационния си бюлетин и на страницата си в Интернет.

(1) Комисията администрира следните приходи по бюджета си:

1. 1. пет на сто от първоначалните лицензи-онни такси, когато лицензията за далекосъобщителна дейност е получена след провеждане на търг;
2. 2. пет на сто от допълнителните еднократни такси за предоставяне на допълнителен радиочестотен спектър;
3. 3. четиридесет на сто от годишните такси за ползване на радиочестотен спектър;
4. 4. от годишните такси за ползване на номе-рационен капацитет;
5. 5. пет на сто от годишните такси за ползване на позициите на геостационарната орбита, определени за Република България с международни споразумения;
6. 6. от първоначалните лицензионни такси;
7. 7. от регистрационните такси;
8. 8. от годишните лицензионни такси;
9. 9. от таксите за изменение и допълнение на лицензиите;
10. 10. двадесет на сто от глобите и имуществените санкции, предвидени в този закон; 11.от лихви по просрочени вземания; 12. от дарения; 13. от приходите от административни услуги, предоставяни от комисията.

(2) Средствата по бюджета на комисията се разходват за финансиране на дейността й, включително проекти, свързани с регулирането и либерализирането на пазара, за капиталови разходи, за осигуряване на ефективен и действен контрол, за подобряване на материалната база, за квалификация и обучение.

(1) В случай че очакваните приходи за съответната година не покриват разходите за дейността на комисията, разликата се покрива от годишни лицензионни такси за осигуряване дейностите по регулиране, които се заплащат от обществени оператори, извършващи далекосъобщителни дейности въз основа на индивидуални лицензии.

(2) Размерът на таксите по ал. 1 се определя в съответствие с очакваните приходи от дейността на операторите по ал. 1, пропорционално разпределени между тях.

(3) Комисията до 30 септември на текущата година предлага ежегодно на Министерския съвет да приеме размера на таксите по ал. 1 за включване в Тарифата за таксите, които се събират от комисията по чл. 224, ал. 1. Таксите се събират от 1 януари следващата година.

(1) Далекосъобщителните оператори са обществени и обособени.

(2) Обществен оператор е всяко лице, което осъществява далекосъобщения чрез обществена далекосъобщителна мрежа и/или осъществява далекосъобщения чрез предоставяне на далекосъобщителни услуги въз основа на индивидуална лицензия или регистрация по обща лицензия.

(3) Обособен оператор е всяко лице, което осъществява далекосъобщения чрез обособена далекосъобщителна мрежа за собствени нужди въз основа на индивидуална лицензия или регистрация по обща лицензия.

(1) Комисията с мотивирано решение определя, че обществен оператор има значително въздействие върху пазара, когато операторът притежава дял, равен или по-голям от 25 на сто от съответния далекосъобщителен пазар с териториален обхват, определен в лицензията му.

(2) Комисията може да определи, че оператор има значително въздействие върху пазара при дял, по-малък от 25 на сто от съответния пазар.

(3) Комисията може да определи, че оператор няма значително въздействие върху съответния пазар при дял, равен или по-голям от 25 на сто от съответния пазар.

(4) Решението по ал. 2 или ал. 3 се основава на:

1. 1. способност на оператора да оказва въздействие върху съответния пазар;
2. 2. размер на дела на реализирания оборот от оператора в общия обем на съответния пазар;
3. 3. степен на въздействие на оператора върху средствата за достъп до крайните потребители;
4. 4. достъп на оператора до финансови ресурси и натрупан опит при предоставяне на услуги на съответния пазар.

(1) Условията и редът за определяне на оператори със значително въздействие върху пазара по чл. 44 се уреждат с методика, която се изготвя от комисията, съгласувано с Комисията за защита на конкуренцията и се приема от Министерския съвет с постановление.

(2) За оператори със значително въздействие върху пазара могат да бъдат определени далекосъобщителни оператори по чл. 44, които осъществяват далекосъобщения чрез:

1. 1. фиксирани телефонни мрежи и предоставяне на фиксирани гласови телефонни услуги;
2. 2. предоставяне на услуга „линии под наем";
3. 3. мобилни далекосъобщителни мрежи и предоставяне на гласови телефонни услуги чрез тях.

(1) Обществените оператори предоставят на комисията необходимите документи и информация за определяне на оператори със значително въздействие върху пазара. Операторите не могат да отказват предоставянето на документите и информацията, като се позовават на служебна и търговска тайна.

(2) Членовете на комисията и нейната администрация са длъжни да не разпространяват информацията, получена по ал. 1, в случай че тя е служебна и търговска тайна, за което подписват декларация по образец, приет с решение на комисията.

(1) Комисията налага на операторите със значително въздействие върху пазара предвидените в този закон задължения, свързани със:

1. 1. взаимно свързване;
2. 2. предоставяне на услуга „линии под наем"; 3.предоставяне на специфичен достъп; 4. предоставяне на необвързан достъп до абонатна линия; 5. съвместно ползване на помещения, далекосъобщителни съоръжения, канали, кули и други.

(2) Комисията може да възлага на операторите със значително въздействие върху пазара задължение за предоставяне на универсална далекосъобщителна услуга.

(1) Далекосъобщителни дейности се извършват свободно — без индивидуална лицен-зия и регистрация по обща лицензия, когато:

1. 1. се осъществяват далекосъобщения чрез далекосъобщителни мрежи за собствени нужди без използване на радиочестотен спектър;
2. 2. се осъществяват далекосъобщения чрез радиосъоръжения и мрежи от радиосъоръжения за собствени нужди чрез използване на радиочестотен спектър за общо ползване;
3. 3. се осъществяват далекосъобщения чрез предоставяне на услуги при използване на обществени далекосъобщителни мрежи на лицензирани или регистрирани по обща лицензия оператори, и при условия на реална конкуренция, като при предоставянето им не се застрашават животът и здравето на хората, не се създават предпоставки за нарушаване целостта на мрежите, чрез които се предоставят, и не се застрашават интересите на потребителите, националната сигурност и отбраната на страната;
4. 4. се предоставя услугата „достъп до Интернет".

(2) Условията и редът за извършване на далекосъобщения по ал. 1, т. 2 се определят с наредба на министъра на транспорта и съобщенията.

(3) Наредбата по ал. 2 може да съдържа само изисквания, свързани с опазване на живота и здравето на хората и несъздаване на смущения при ползване на радиочестотния спектър.

(1) Далекосъобщителни дейности се извършват въз основа на регистрация по обща лицензия, когато се осъществяват далекосъобщения чрез:

1. 1. далекосъобщителна мрежа или радиосъоръжения чрез използване на радиочестотен спектър за общо ползване, който се определя от комисията;
2. 2. предоставяне на далекосъобщителна услуга - достъп до спътникови системи;
3. 3. обществена далекосъобщителна мрежа без използване на ограничен ресурс.

(2) Далекосъобщителни дейности се извършват въз основа на индивидуални лицензии, когато се осъществяват далекосъобщения чрез:

1. 1. далекосъобщителна мрежа с предоставен индивидуално определен ограничен ресурс;
2. 2. предоставяне на фиксирана гласова телефонна услуга и/или универсална далекосъобщителна услуга;
3. 3. радиослужбите въздушна подвижна, радиолокация и радионавигация за управление на въздушното движение и осигуряване на аеронавигационно обслужване на полетите в гражданското въздушно пространство;
4. 4. далекосъобщителна мрежа за предоставяне на услугата „линии под наем", включително международни линии под наем;
5. 5. далекосъобщителна мрежа за морско търсене и спасяване и разпространение на текуща информация за осигуряване безопасността на корабоплаването;
6. 6. предоставяне на далекосъобщителни услуги чрез далекосъобщителната мрежа по т. 5;
7. 7. далекосъобщителна мрежа за търсене и спасяване и разпространение на текуща информация за осигуряване безопасността на въздухоплаването.

(3) Министърът на транспорта и съобщенията определя с наредба видовете далекосъобщителни дейности, подлежащи на индивидуално лицензиране и регистрация по обща лицензия.

(1) Изискванията за издаване на индивидуални лицензии са еднакви за всички кандидати за един и същ вид далекосъобщителна дейност.

(2) Издаването на индивидуални лицензии се осъществява при условия на обективност, равнопоставеност и прозрачност.

(1) При издаване на индивидуални лицензии не се ограничава броят на операторите, освен когато ресурсът е ограничен.

(2) В случаите на издаване на индивидуални лицензии при ползване на ограничен ресурс по ал. 1 комисията информира обществото чрез един национален ежедневник и чрез страницата си в Интернет за причините, които налагат ограничението.

(1) Комисията издава индивидуални лицензии за далекосъобщителна дейност чрез използване на налични и/или нови далекосъобщителни мрежи за наземно радиоразпръскване само въз основа на решение на Съвета за електронни медии.

(2) Предметът, обхватът и срокът на лицен-зията за далекосъобщителна дейност по ал. 1 не могат да се различават от предмета, срока и обхвата на лицензията за радиоили телевизионна дейност.

(1) Индивидуални лицензии се издават след провеждане на конкурс или търг, когато се използва ограничен ресурс.

(2) Индивидуални лицензии се издават без конкурс или търг, когато ресурсът е ограничен, в следните случаи:

1. 1. броят на кандидатите е по-малък или равен на броя на операторите, които могат да бъдат лицензирани за съответния свободен ограничен ресурс;
2. 2. на обществени оператори, на които е необходим радиочестотен спектър, който се използва за осигуряване на преносна среда в мрежите им;
3. 3. за далекосъобщителна дейност, извършвана от обособен оператор-на първия, заявил писмено искането си, съгласно принципите по чл. 28, ал. 1, т. 1, буква „б" и наредбите по чл. 58;
4. 4. за собствени нужди на държавните органи, свързани с техните функции;
5. 5. за нуждите на представителства на държавни и международни организации със статут на дипломатически мисии;
6. 6. след решение на Съвета за електронни медии въз основа на проведен конкурс по реда на Закона за радиото и телевизията;
7. 7. за далекосъобщителна дейност — осъществяване на далекосъобщения чрез далекосъобщителни мрежи по чл. 49, ал. 2, т.3, 5 и 7 и чрез предоставяне на далекосъобщителни услуги по чл. 49, ал. 2, т. 6.

(1) Индивидуална лицензия се издава без конкурс или търг от комисията въз основа на писмено заявление по образец, към което се прилагат всички изискващи се документи.

(2) Документите са на български език в два еднообразни екземпляра.

(3) Постъпилото заявление и приложените към него документи се разглеждат в 30-дневен срок от постъпването им.

(4) При липсващи и/или нередовни документи заявителят се уведомява писмено да отстрани непълнотите или нередовностите в 7-дневен срок от получаване на уведомлението. В случай че непълнотите или нередовностите не бъдат отстранени в посочения срок, заявлението не се разглежда.

(5) Комисията се произнася с решение по заявлението в 6-седмичен срок от постъпването му и информира заявителя за него. Когато се налага международно координиране на необходимите за дейността радиочестоти и радиочестотни ленти, срокът по ал. 3 се удължава с периода от време, нужен за международната координация, като заявителите се уведомяват писмено за това.

(1) Комисията с решение отказва издаването на индивидуална лицензия, когато:

1. 1. не е налице свободен ограничен ресурс;
2. 2. дейността би застрашила националната сигурност и отбраната на страната или е в противоречие с международни задължения на страната;
3. 3. лицето, което кандидатства за лицензия: а) е обявено в несъстоятелност или е в производство за обявяване в несъстоятелност; б) се намира в ликвидация; в) е лишено от правото да упражнява търговска дейност; г) има парични задължения към държавата, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, или задължение към осигурителни фондове или към комисията; д)е с отнета лицензия за същата далекосъобщителна дейност в срока, определен от комисията по чл. 84, ал. 3; е)е с наложено наказание за извършване на далекосъобщителна дейност без лицензия при условията на чл. 233, ал. 7;
4. 4. са налице обстоятелствата по чл. 59.

(2) Обстоятелствата по ал. 1, т. 3, букви „а", „б" и „г" се удостоверяват с документ от съответния компетентен орган, а по буква „в"—с декларация.

(3) Разпоредбите по ал. 1, т. 3, буква „в" се отнасят и за управители или членове на управителни органи на кандидата.

(1) Индивидуална лицензия за далекосъобщителна дейност с национално покритие не се издава на обществен оператор или на свързани с него лица по смисъла на Търговския закон, притежаващи друга лицензия за същия вид далекосъобщителна дейност.

(2) Индивидуална лицензия за далекосъобщителна дейност не се издава на обществен оператор или на свързани с него лица по смисъла на Търговския закон, притежаващи лицен-зия с национално покритие за същия вид далекосъобщителна дейност.

(1) Индивидуалната лицензия е със срок до 20 години.

(2) Срокът може да бъде продължаван по искане на лицензирания от Комисията за регулиране на съобщенията, когато:

1. 1. лицензираният отговаря на изискванията на действащото законодателство, включително на изисквания, свързани с националната сигурност и отбраната на страната;
2. 2. за лицензирания не са налице обстоятелствата по чл. 57, ал. 1, т. 3.

(3) Комисията продължава срока на издадените индивидуални лицензии за далекосъобщителна дейност за осъществяване на далекосъобщения чрез използване на налични и/или нови далекосъобщителни мрежи за наземно радиоразпръскване след решение на Съвета за електронни медии за продължаване на срока на съответната индивидуална лицензия за осъществяване на радиои телевизионна дейност и когато са налице предпоставките по ал. 2. В този случай и двете лицензии се продължават за еднакъв срок.

(1) Процедура за издаване на индивидуална лицензия чрез конкурс или търг се открива по инициатива на комисията или по искане на заинтересовано лице.

(2) При постъпило искане от заинтересовано лице комисията проучва техническите възможности за издаване на индивидуална лицен-зия и в срок до 30 дни писмено го уведомява за резултата.

(3) В случаите по ал. 1 и при установено наличие на технически възможности по ал. 2 комисията публикува съобщение най-малко в един национален ежедневник и на страницата си в Интернет, в което обявява намерението си да издаде индивидуална лицензия за далекосъобщителна дейност, техническите параметри на свободния ограничен ресурс и срока, в който заинтересованите лица могат да подават исканията си. Срокът не може да бъде по-малък от 30 дни.

(4) В случай че броят на лицата, подали искане по ал. 3, е по-малък или равен на броя на лицата, които могат да бъдат лицензирани съобразно свободния ограничен ресурс, комисията уведомява лицата по ал. 3 в 7-дневен срок и издава индивидуални лицензии на основание чл. 55, ал. 2, т. 1 при условията и по реда за издаване на индивидуална лицензия без конкурс или търг. Когато техният брой е по-голям, комисията обявява конкурс или търг.

(1) Комисията в срок до три месеца от изтичането на срока по чл. 61, ал. 3 с решение обявява конкурс или търг за издаване на индивидуална лицензия за далекосъобщителна дейност с използване на ограничен ресурс.

(2) Решението по ал. 1 съдържа:

1. 1. предмет и вид на конкурса или търга;
2. 2. специфични изисквания към лицата, които могат да участват, отнасящи се до технически или финансови условия, или до условия за спазване на конкуренцията;
3. 3. място, срок и ред за закупуване на конкурсните или тръжните книжа;
4. 4. срок и място за подаване на заявление за участие;
5. 5. размер и начин на плащане на депозит за участие;
6. 6. начална тръжна цена и стъпка за наддаване при обявяване на търг;
7. 7. дата, място и час на провеждане на конкурса или търга;
8. 8. други конкретни изисквания, свързани с процедурата на конкурса или търга.

(3) Решението по ал. 1 се обнародва в „Държавен вестник".

(1) Конкурс се провежда, когато има необходимост от комплексна оценка за издаване на индивидуалната лицензия. Конкурсът може да бъде присъствен или неприсъствен.

(2) Търг се провежда в случаите, когато с оглед характера на дейността от съществено значение е размерът на предложената тръжна цена. Търгът може да бъде с явно или с тайно наддаване.

(1) Конкурсните или тръжните книжа съдържат:

1. 1. изисквания за осъществяване на дейността — предмет на конкурса или търга, като темпове на развитие и/или на обслужване, качество на услугите, вид на използваната технология, задължения, свързани с националната сигурност и отбраната на страната;
2. 2. критерии за оценка, относителната им тежест и механизъм за оценяване;
3. 3. правила за провеждане на конкурса или търга;
4. 4. правила за работата на експертната комисия.

(2) Конкурсните и тръжните книжа по ал. 1 се разработват и утвърждават от комисията.

(1) За провеждане на конкурса или търга комисията определя експертна комисия.

(2) Когато дейността — предмет на лицензи-ята, може да засегне интересите на националната сигурност и отбраната на страната, като членове на експертната комисия участват и представители на Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Министерството на транспорта и съобщенията и на Министерството на финансите.

(3) Лице, което има съществен търговски, финансов или друг делови интерес, не може да участва като член на експертната комисия.

(4) Всеки член на експертната комисия е длъжен да декларира писмено пред комисията липсата на съществен търговски, финансов или друг делови интерес, който той и/или икономически свързани с него или с членове на семейството му лица имат при избора на даден кандидат и че няма да бъдат назначени в органи на управление на кандидата, спечелил конкурса или търга, до една година от издаването на лицензията.

(5) В декларацията по ал. 4 се посочват имената и адресите на икономически свързаните с него или с членове на семейството му лица, както и за съществените търговски, финансови или други делови интереси, които са възникнали. Декларациите се съхраняват в специален публичен регистър при комисията.

(6) Съществен търговски, финансов или друг делови интерес е налице винаги, когато членовете на експертната комисия или членове на техните семейства, както и икономически свързани с тях лица получават лицензия по този закон.

(7) Комисията с решение определя членовете на експертната комисия, реда за провеждане на заседанията, начина на вземане на решения, изготвянето на протоколи, възнагражденията за участие в експертната комисия.

(1) Лицата, които искат да участват в обявения от комисията конкурс или търг, подават писмено заявление за участие, към което прилагат:

1. 1. всички съдебни решения по партидата на кандидата и съдебно удостоверение за актуалното му състояние;
2. 2. доказателства за финансови възможности за изпълнение на дейността, като: годишен счетоводен баланс и отчет за приходите и разходите, годишни данъчни декларации, банкови препоръки, документи за придобиване на дълготрайни активи;
3. 3. технически проект и бизнес план в съответствие с изискванията на чл. 64, ал. 1, т. 1;
4. 4. документ за внесен депозит или банкова гаранция за неговия размер;
5. 5. документи, удостоверяващи липсата на обстоятелствата по чл. 57, ал. 1, т. 3;
6. 6. декларация за опазване на поверителността на информацията, която се съдържа в конкурсната или тръжната документация;
7. 7. документ за платена конкурсна или тръжна документация;
8. 8. други документи, свързани с предмета на конкурса или търга.

(2) Всички документи се подават на български език в два еднообразни екземпляра.

(3) При провеждане на търг с тайно наддаване в еднообразни пликове се поставят предложенията на кандидатите за тръжна цена. Пликовете се отварят в съответствие с правилата за провеждане на търга, включени в тръжната документация.

(4) При липсващи и/или нередовни документи по ал. 1, с изключение на тези по т. 3, кандидатът се уведомява писмено да отстрани непълнотите или нередовностите, като му се дава 7-дневен срок от получаване на уведомлението. В случай че непълнотите или нередовностите не бъдат отстранени в посочения срок, кандидатът не се допуска до участие.

(5) Кандидат, който не отговаря на изискванията по чл.57,ал. 1,т. 3, се отстранява от конкурса или търга.

(1) При конкурс предложенията се класират въз основа на комплексна оценка за удовлетворяване на конкурсните изисквания.

(2) При търг класирането на кандидатите се извършва според размера на предложената тръжна цена.

(1) Експертната комисия в 7-дневен срок от приключване на работата си представя на председателя на Комисията за регулиране на съобщенията доклад за извършената работа и за резултатите от класирането, както и цялата документация по проведения конкурс или търг.

(2) В 14-дневен срок от получаване на документите по ал. 1 комисията взема решение: 1.за издаване на лицензия на кандидата, спечелил конкурса или търга; 2. за прекратяване на конкурса или търга, като не определя спечелил кандидат, когато в резултатите от класирането не се посочва кандидат, който отговаря на изискванията на проведения конкурс или търг.

(3) В 3-дневен срок след приемане на решението по ал. 2 комисията го изпраща в „Държавен вестник" за обнародване в 5-дневен срок от получаването му.

(1) Комисията има право да задържи депозитите на кандидатите, които са подали жалби срещу решението по чл. 69, ал. 2, до решаването на спора от съда.

(2) Депозитите на неспечелилите кандидати се освобождават в срок три работни дни след изтичането на срока за подаване на жалба срещу решението по чл. 69, ал. 2. В същия срок се освобождават депозитите на всички кандидати при прекратяване на процедурата.

(3) Депозитите на спечелилия кандидат и на класирания на второ място се освобождават в срок три работни дни след влизането в сила на решението по чл. 69, ал. 2, т. 1.

(1) В 14-дневен срок от влизането в сила на решението по чл. 69, ал. 2, т. 1 комисията издава индивидуална лицензия на спечелилия конкурса или търга кандидат.

(2) В индивидуалната лицензия спечелилият кандидат е обвързан с направените в конкурса или търга предложения.

(1) В случай че спечелилият кандидат се откаже от издаване на индивидуална лицензия и/или не плати предложената от него окончателна тръжна цена в срока и по начина, посочени в тръжните или конкурсни документи, тя се предлага на кандидата, класиран на второ място.

(2) При отказ и на кандидата, класиран на второ място, процедурата се прекратява без издаване на индивидуална лицензия.

(3) Депозитите на лицата по ал. 1 и 2 не се връщат.

(1) Индивидуалните лицензии на обществени оператори съдържат задължително следните условия:

1. 1. предмет, срок на лицензията и териториален обхват;
2. 2. технически изисквания, на които да отговарят мрежите и съоръженията в тях;
3. 3. задължение за предоставяне на услуги на всички потребители при условия на равнопоставеност;
4. 4. изисквания за качество на услугите;
5. 5. етапи на изграждане, развитие или разширяване на мрежата, срок за започване на дейността;
6. 6. задължение за гарантиране на надеждност при осъществяване на далекосъобщения чрез далекосъобщителни мрежи при кризи от невоенен характер;
7. 7. задължение за предоставяне на далекосъобщителни услуги при въвеждане на режим „военно положение" или режим „положение на война";
8. 8. допълнителни задължения, свързани с националната сигурност и отбраната на страната и при настъпване на кризи от невоенен характер; 9.изисквания за гарантиране тайната на съобщенията и защитата на личните данни; 10. условия за прихващане на далекосъобщения, свързани с националната сигурност и обществения ред; 11. условия за изменение, допълнение, спиране и прекратяване на лицензията; 12. условия за отнемане на лицензията; 13. изисквания, свързани с промяната на контрола върху управлението на лицензирания; 14. начин на определяне на лицензионни и други такси, срокове и начини на заплащане; 15. задължение за предоставяне на информация за целите на регулирането и изисквания за допускане на контрол по изпълнение на ли-цензията; 16. защита на околната среда, живота и здравето на хората.

(2) Индивидуалните лицензии по ал. 1 могат да съдържат и следните условия, свързани със:

1. 1. предоставен индивидуално определен ограничен ресурс;
2. 2. ефективно и без радиосмущения използване на радиочестотния спектър;
3. 3. достъп и взаимно свързване между мрежите;
4. 4. предоставяне на универсална далекосъобщителна услуга;
5. 5. ежегодно заплащане на вноска за фонд за гарантиране предоставянето на универсална далекосъобщителна услуга;
6. 6. издаване на телефонни указатели;
7. 7. осигуряване на безплатен достъп до спешни повиквания;
8. 8. срок за съгласуване с комисията на общи условия за взаимоотношения с крайни потребители; 9.депозиране пред министъра на транспорта и съобщенията на образец от крипто-графски ключ; 10. съдействие относно въвеждането в страната на европейски и международни далекосъобщителни стандарти.

(3) Индивидуалните лицензии на операторите със значително въздействие върху пазара, които осъществяват далекосъобщения чрез фиксирани телефонни мрежи и предоставяне на фиксирани гласови телефонни услуги и чрез предоставяне на услугата „линии под наем", съдържат предвидените в този закон задължения, свързани със:

1. 1. взаимно свързване;
2. 2. предоставяне на услугата „линии под наем";
3. 3. предоставяне на специфичен достъп;
4. 4. предоставяне на необвързан достъп до абонатна линия; 5.съвместно ползване на помещения и далекосъобщителни съоръжения, канали, кули и други.

(4) Индивидуалните лицензии на обособени оператори съдържат задължително условията по ал. 1, т. 1, 2, 11, 12, 14, 15 и 16 и могат да съдържат и условията по ал. 2, т.1 и 2.

(5) Условията по ал. 1, т. 6, 7, 8 и 10 се съгласуват с компетентните органи, отговарящи за националната сигурност и отбраната на страната.

(1) Изменения и допълнения на ли-цензиите могат да бъдат правени с мотивирано решение на комисията поради:

1. 1. непреодолима сила;
2. 2. причини, свързани с националната сигурност и отбраната на страната;
3. 3. промени във вътрешното законодателство и решения на международни организации в сила за Република България;
4. 4. причини, свързани с обществения интерес, произтичащи от ефективното използване на ограничен ресурс, защитата на интересите на потребителите, осигуряването на универсална далекосъобщителна услуга и насърчаването на конкуренцията на далекосъобщителния пазар.

(2) Измененията и допълненията по ал. 1 се извършват след писмено уведомяване на ли-цензирания, който може да изрази становище в 7-дневен срок от получаване на уведомлението, когато измененията и допълненията са свързани с ал. 1, т. 4.

(1) Лицензираният оператор може да отправи мотивирано искане до комисията за изменение и допълнение на лицензията. Комисията проучва основателността на искането, преценява необходимостта от изменение и допълнение на лицензията и се произнася с решение в срок до един месец от постъпване на искането.

(2) Чрез изменение и допълнение на лицен-зията без конкурс или търг се предоставя допълнителен ограничен ресурс на обществен оператор, когато операторът: 1. има необходимост от такъв ресурс за разширяване, модернизиране и развитие на обществената си далекосъобщителна мрежа, и 2. е използвал ефективно вече предоставения му ограничен ресурс, и 3. има обществена далекосъобщителна мрежа, която допуска възможност за разширяване, модернизиране и развитие.

(1) Изпълнението на някои или на всички дейности по лицензията може да бъде прекратено или спряно с решение на Комисията за регулиране на съобщенията:

1. 1. по мотивирано искане на министъра на транспорта и съобщенията при обявяване в страната на режим „военно положение" или „положение на война", или друго извънредно положение, когато потребностите го изискват;
2. 2. по мотивирано искане на компетентните органи при възникване на опасност за националната сигурност или отбраната на страната в резултат на изпълнението на една или повече от дейностите по лицензията;
3. 3. при смърт на лицензирания — физическо лице; в този случай наследниците могат в тримесечен срок да заявят искането си пред комисията за изпълнение на дейността, като до произнасянето на комисията продължават да извършват дейността;
4. 4. при ликвидация или прекратяване на ли-цензираното юридическо лице, или прекратяване на дейността на лицензирания едноличен търговец.

(2) Решенията по ал. 1, т. 1 и 2 се мотивират и подлежат на незабавно изпълнение.

(1) Изпълнението на някои или на всички дейности по лицензията може да бъде прекратено по мотивирано искане на лицензи-рания, когато изпълнението на лицензираните дейности стане невъзможно. Комисията проучва основателността на искането и се произнася с решение в срок до един месец от постъпване на искането.

(2) Изпълнението на някои или на всички дейности по лицензията може да бъде спряно по мотивирано искане на лицензирания за срок не по-дълъг от 18 месеца. Комисията проучва искането и се произнася с мотивирано решение, с което отказва спиране, когато:

1. 1. искането е от оператор със значително въздействие върху пазара за дейности, по отношение на които е определен като такъв;
2. 2. за извършване на дейността на лицензи-рания е предоставен индивидуално определен ограничен ресурс;
3. 3. дейността е по задължение за предоставяне на универсална далекосъобщителна услуга.

(1) Действието на лицензия за далекосъобщителна дейност се прекратява с решение на комисията, когато лицензираният или свързани с него лица по смисъла на Търговския закон след провеждане на конкурс или търг е спечелил, съответно са спечелили, лицензия за същия вид далекосъобщителна дейност с национално покритие.

(2) В решението по ал. 1 се определя срок за прекратяване на дейността по лицензията.

(1) Действието на индивидуална лицензия чрез налични и/или нови далекосъобщителни мрежи за наземно радиоразпръскване се прекратява с решение на комисията след решение на Съвета за електронни медии за прекратяване на съответната лицензия за радиои телевизионна дейност.

(2) Когато с решение на комисията се прекратява далекосъобщителната лицензия за на-земно радиоразпръскване на основанията, предвидени в чл. 77, ал. 1, т.1, 2 и 3 и чл. 78, ал. 1, индивидуалната лицензия за радиои телевизионна дейност се прекратява от Съвета за електронни медии след влизането в сила на решението на комисията.

(1) Индивидуалните лицензии са лични.

(2) Индивидуални лицензии, издадени без конкурс или търг на далекосъобщителни оператори, могат да се прехвърлят на трети лица след разрешение на комисията.

(3) Индивидуални лицензии, издадени след провеждане на конкурс или търг, не могат да се прехвърлят през първите две години от издаването им, освен ако лицензираният предварително е обявил намерението си за създаване на юридическо лице за изпълнение на лицензия-та — изцяло негова собственост. След изтичането на двугодишния период лицензиите могат да се прехвърлят на трети лица след разрешение на комисията.

(4) Комисията не разрешава прехвърляне на индивидуални лицензии в случаите по ал. 2 и 3, когато третите лица:

1. 1. не отговарят на изискванията на чл.57, ал. 1, т.3 и 4;
2. 2. не отговарят на изискванията на действащото законодателство, включително на изискванията, свързани с националната сигурност и отбраната на страната.

(5) Индивидуални лицензии за далекосъобщителна дейност чрез налични и/или нови далекосъобщителни мрежи за наземно радиоразпръскване се прехвърлят след решение на Съвета за електронни медии на лицето, на което е прехвърлена съответната лицензия за радиои телевизионна дейност.

(1) Прехвърляне на дялове или акции от капитала или приемане на нови съдружници в търговски дружества — лицензирани обществени оператори, може да се извърши след предварително писмено уведомление до комисията, когато чрез прехвърлянето на дяловете или акциите или приемането на нови съдружници не се променя контролът върху управлението на дружеството.

(2) Прехвърляне на дялове или акции от капитала или приемане на нови съдружници в търговски дружества—лицензирани обществени оператори, с което се променя контролът върху управлението на дружеството, може да се осъществи след разрешение на комисията.

(3) Лицензираните обществени оператори — еднолични търговци, могат да прехвърлят предприятията си след разрешение от комисията.

(4) Комисията може да откаже разрешение по ал. 2 или 3, когато за третите лица са налице следните обстоятелства:

1. 1. не отговарят на изискванията по чл. 57, ал. 1, т. 3, а за едноличните търговци — и на изискванията по чл. 57, ал. 1, т. 4;
2. 2. не отговарят на изискванията на действащото законодателство, включително на изискванията, свързани с националната сигурност и отбраната на страната;
3. 3. искането за разрешение е направено в двугодишния период по чл. 82, ал. 3.

(5) Когато индивидуалната лицензия е за далекосъобщителна дейност за осъществяване на далекосъобщения чрез използване на налични и/или нови далекосъобщителни мрежи за наземно радиоразпръскване, комисията разрешава прехвърлянето по ал. 2 и 3 след получаване на положително решение на Съвета за електронни медии.

(6) Когато акции по ал. 2 са придобити без предварително разрешение при публично предлагане на фондовата борса или на друг регулиран пазар на ценни книжа, приобретателят не може да упражнява правото си на глас по тези акции до получаване на писмено разрешение от комисията.

(1) Комисията след отправяне на писмено предупреждение с определен срок може с мотивирано решение да отнеме лицензията при:

1. 1. съществено или системно нарушение на този закон или на условията на лицензията;
2. 2. финансова или техническа неспособност на лицензирания да извършва дейността си; 3.действия на лицензирания, които застрашават националната сигурност или отбраната на страната.

(2) Комисията отнема с решение лицензии-те след поискване на писмено становище от лицензирания и ако в срока на писменото пре-дупрежение по ал. 1 лицензираният не е отстранил нарушението.

(3) С решението за отнемане се определя срок, в който лицето не може да кандидатства за издаване на нова лицензия за същата дейност. Този срок не може да бъде по-малък от една година и по-голям от три години.

(4) Индивидуални лицензии за далекосъобщителна дейност чрез налични и/или нови далекосъобщителни мрежи за наземно радиоразпръскване се отнемат от комисията след решение на Съвета за електронни медии за отнемане на съответната лицензия за радиои телевизионна дейност.

(5) Когато с решение на комисията се отнема далекосъобщителна лицензия за наземно радиоразпръскване на основанията, предвидени в ал. 1, индивидуалната лицензия за радиои телевизионна дейност се отнема от Съвета за електронни медии след влизането в сила на решението на комисията.

(1) Преди да издаде обща лицензия, комисията публикува проекта за обсъждане в един национален ежедневник и на страницата си в Интернет и дава срок не по-кратък от 30 дни, в който могат да се представят писмени становища по проекта. Комисията проучва становищата и ги приема или писмено мотивира решението си за неприемането им.

(2) Общата лицензия влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник", ако в лицензията не е посочена дата.

(1) Комисията може да изменя общата лицензия, ако това е в обществен интерес, произтичащ от ефективното използване на радиочестотния спектър, защитата на потребителите и насърчаването на конкуренцията.

(2) Комисията изменя общата лицензия по реда на чл. 86.

(1) Всяко лице, което желае да извършва далекосъобщителна дейност по обща лицензия, подава заявление по образец за регистрация в комисията. Към заявлението се прилага удостоверение за актуално състояние на съдебната регистрация, копие от удостоверение за регистрация по БУЛСТАТ, данъчна регистрация и документ за платена административна такса за услугата—разглеждане на заявление.

(2) Лицата по ал. 1 представят и документи в съответствие с условията и изискванията на общата лицензия.

(3) Комисията регистрира лицата, които отговарят на условията и изискванията на общата лицензия, в 30-дневен срок от постъпване на заявлението по ал. 1 и след представяне на документ за платена регистрационна такса.

(4) Комисията издава удостоверение за регистрация на всяко лице, регистрирано по обща лицензия.

(5) За регистрираните по обща лицензия лица комисията води регистри, които са публични.

(1) Всяко лице, регистрирано по обща лицензия, е задължено да спазва условията и изискванията, предвидени в общата лицензия.

(2) Комисията с мотивирано решение може да заличи регистрацията на всяко лице, извършващо дейност по обща лицензия, което нарушава условията и изискванията й, ако след предупреждение от 30-дневен срок лицето не е преустановило нарушението и не е отстранило последиците.

(1) Универсална далекосъобщителна услуга е услуга с определено качество, която се предоставя на всеки краен потребител независимо от географското му местоположение на достъпна цена.

(2) Универсалната далекосъобщителна услуга включва:

1. 1. първоначално свързване към обществена фиксирана телефонна мрежа в крайна точка от нея и достъп до фиксирани гласови телефонни услуги (абонамент), осигуряващи възможност за осъществяване на селищни, междуселищни и международни повиквания;
2. 2. достъп до фиксирана гласова телефонна услуга чрез обществени телефонни апарати;
3. 3. телефонен указател за номерата на абонатите на фиксираните мрежи и предоставяне на телефонни справочни услуги за номерата на абонатите на фиксираните и мобилните мрежи;
4. 4. безплатен достъп до услугите за спешни повиквания;
5. 5. осигуряване на достъп до фиксирани гласови телефонни услуги при специални условия и/или осигуряване на крайни устройства, където това е подходящо, за инвалиди или лица в неравностойно положение.

(3) Условията и редът за осигуряване на услугите по ал. 2 и качеството, на което те отговарят, се определят в наредба на министъра на транспорта и съобщенията.

(1) Комисията възлага на един или повече оператори да предоставят всички или някои от услугите по чл. 93, ал. 2 с цел осигуряването на универсалната далекосъобщителна услуга на територията на цялата страна.

(2) Задължението за предоставяне на универсална далекосъобщителна услуга се възлага и определя с индивидуалните лицензии на обществени оператори, осъществяващи далекосъобщения чрез фиксирани телефонни мрежи.

(1) Комисията възлага задължение за предоставяне на универсална далекосъобщителна услуга на обществени оператори, определени за оператори със значително въздействие върху пазара, които осъществяват далекосъобщения чрез фиксирана далекосъобщителна мрежа и предоставяне на фиксирани гласови телефонни услуги.

(2) Комисията провежда конкурс за възлагане предоставянето на универсална далекосъобщителна услуга на обществени оператори, които не са със значително въздействие върху пазара по тяхно искане. При провеждането на конкурса се спазват условията и редът, определени за провеждането на конкурс за издаване на индивидуална лицензия.

(3) За спечелил конкурса по ал. 2 се определя операторът, който докаже финансови и технически възможности да предоставя универсална далекосъобщителна услуга по най-ефективен начин и на най-ниска цена, включително с минимална компенсация на разходите.

(1) Операторите, които са задължени да предоставят универсална далекосъобщителна услуга по чл. 93, ал. 2, т. 1, удовлетворяват всяко обосновано заявление за свързване към обществена фиксирана телефонна мрежа в крайна точка и за достъп до фиксирани гласови телефонни услуги.

(2) Свързването по чл. 93, ал. 2, т. 1 осигурява на крайните потребители предоставяне на фиксирана гласова телефонна услуга, факсимилни съобщения и/или пренос на данни в гласовата честотна лента със скорост не по-малка от 2400 бита в секунда.

(1) Справочна информация за телефонните номера на абонати на обществени мрежи се предоставя в съответствие с изискванията за защита на личните данни, предвидени в този закон.

(2) Обществените оператори, предоставящи универсална далекосъобщителна услуга по чл. 93, ал. 2, т. 3, изготвят и публикуват най-малко веднъж на три години под формата на печатно издание в определен тираж телефонен указател, както и поддържат актуален телефонен указател в електронна форма. Указателите съдържат телефонните номера и други лични данни на абонатите.

(3) Указателите по ал. 2 са общодостъпни.

(4) Обществените оператори, предоставящи универсална далекосъобщителна услуга по чл. 93, ал. 2, т. 3, осигуряват на крайните потребители достъп до телефонна справочна услуга за всички вписани в телефонния указател телефонни номера на абонатите на мрежи.

(5) Обществените оператори, предоставящи универсална далекосъобщителна услуга по чл. 93, ал. 2, т. 3, предоставят безплатно телефонни указатели на инвалиди или лица в неравностойно положение, които са абонати на обществени фиксирани телефонни мрежи. В зависимост от своите технически и финансови възможности операторите подготвят и предоставят на инвалиди подходящи алтернативни телефонни указатели.

(6) В зависимост от своите технически и финансови възможности обществените оператори, предоставящи универсална далекосъобщителна услуга по чл. 93, ал. 2, т. 1, осигуряват на абонати с увредено зрение при поискване детайлизирани сметки в достъпна за тях форма.

(1) Обществените оператори, предоставящи универсална далекосъобщителна услуга по чл. 93, ал. 2, т. 2, осигуряват равномерно и пропорционално на броя на населението на обслужваната територия обществени телефонни апарати за достъп до фиксирана гласова телефонна услуга.

(2) Операторите по ал. 1 осигуряват достъп до услугите за спешни повиквания чрез обществени телефонни апарати без използване на монети, жетони, карти или други платежни средства.

(3) Операторите по ал. 1 създават необходимите условия за осигуряване на крайните потребители инвалиди на подходящ достъп до фиксирана гласова телефонна услуга чрез обществени телефонни апарати.

(1) Комисията изготвя методика за условията и реда за определяне достъпността на цената на универсалната далекосъобщителна услуга и публикува съобщение в национален ежедневник и на страницата си в Интернет за изготвения проект, в което посочва мястото, откъдето заинтересованите лица могат да го получат, и срок не по-кратък от 14 дни, в който могат да представят писмени становища.

(2) Министерският съвет приема с постановление методиката по ал. 1.

(1) Обществените оператори осигуряват универсална далекосъобщителна услуга съобразно техническото и технологичното развитие на обществена фиксирана телефонна мрежа независимо от използваната технология и с качество в съответствие с изискванията на наредбата по чл.93, ал. 3.

(2) Обществените оператори, предоставящи универсална далекосъобщителна услуга, информират комисията през първото тримесечие на всяка календарна година за изпълнение на задължението от предходната година за предоставяне на универсална далекосъобщителна услуга — покритие, качество, цени, разходи и приходи, свързани с предоставянето й, обслужване на исканията, брой на отказите за предоставяне и причините за тези откази.

(1) Обществените оператори, които имат задължение да предоставят универсална далекосъобщителна услуга, могат да искат компенсиране за доказаните нетни загуби, когато предоставянето на универсалната далекосъобщителна услуга представлява несправедлива тежест за тях.

(2) Наличието на несправедлива тежест се определя въз основа на нетните загуби и нематериалните преимущества от предоставянето на универсалната далекосъобщителна услуга, при условие че: 1. делът на оператора, задължен да предоставя универсална далекосъобщителна услуга, е под 80 на сто от пазара на фиксираната гласова телефонна услуга; и 2. броят на неговите абонати, ползващи ценови пакети за икономично ползване, надхвърля 17 на сто от общия брой на абонатите му.

(1) Комисията изготвя и приема с решение правила за изчисляване на нетните загуби на обществените оператори от предоставянето на универсална далекосъобщителна услуга.

(2) Обществените оператори, които имат задължение да предоставят универсална далекосъобщителна услуга и искат да бъдат компенсирани, разработват система за определяне на размера на нетните загуби съгласно правилата по ал. 1, която се одобрява от комисията.

(3) Нетните загуби от предоставяне на универсалната далекосъобщителна услуга се оди-тират от определен от комисията независим одитор за нейна сметка и се публикуват.

(1) Средствата за компенсиране на нетните загуби за универсална далекосъобщителна услуга се набират във фонд за гарантиране предоставянето на универсална далекосъобщителна услуга, наричан по-нататък „фонда".

(2) фондът е юридическо лице със седалище София.

(3) Сметната палата упражнява контрол върху дейността на фонда.

(4) фондът се освобождава от заплащане на държавни и местни данъци и такси само за операциите по компенсиране на нетните загуби за универсална далекосъобщителна услуга. Средствата на фонда се съхраняват в Българската народна банка.

(5) фондът се преобразува, прекратява и ликвидира със закон.

(1) фондът се управлява от управителен съвет, който се състои от петима членове, включително председател и заместник-председател, които се определят, както следва:

1. 1. председателят — с решение на Комисията за регулиране на съобщенията;
2. 2. заместник-председателят — с решение на Комисията за защита на конкуренцията;
3. 3. един член — от управителя на Българската народна банка;
4. 4. един член — от министъра на труда и социалната политика;
5. 5. един член — от министъра на финансите.

(2) Управителният съвет на фонда се отчита ежегодно с доклад до министъра на транспорта и съобщенията, министъра на финансите, министъра на труда и социалната политика, управителя на БНБ, Комисията за регулиране на съобщенията и Комисията за защита на конкуренцията.

(1) Решенията на управителния съвет се вземат с обикновено мнозинство. Решенията са публично достъпни.

(2) Управителният съвет разработва и приема правилник за дейността на фонда.

(3) Административното обслужване на фонда се осигурява от администрацията на комисията.

(1) Средствата от фонда се разходват само за компенсиране на нетни загуби от предоставяне на универсална далекосъобщителна услуга по реда на този раздел.

(2) Предоставянето на услуги за спешни повиквания не се компенсира.

(1) Операторите, които предоставят гласова телефонна услуга, заплащат вноски във фонда при условията и по реда на този раздел.

(2) Размерът на вноските по ал. 1 за съответната година не може да превишава 0,8 на сто от брутните приходи без данък върху добавената стойност на всеки обществен оператор от предоставянето на гласова телефонна услуга след приспадане на разходите за изходящ трафик при взаимно свързване на мрежи и разходите за специфичен достъп.

(3) Операторите по ал. 1 заплащат вноските в едногодишен срок от влизане в сила на решението по чл. 112, ал. 2. Неспазването на срока за заплащане на вноските представлява съществено нарушение на лицензионните условия.

(4) Вноските на операторите се отчитат като присъщи разходи за дейността им.

(1) Заявления за компенсиране на нетни загуби от предоставяне на универсална далекосъобщителна услуга за предходната календарна година, придружени от необходимите доказателства, се подават от обществените оператори до управителния съвет на фонда в срок до 30 юни текущата година.

(2) Управителният съвет изпраща в тридневен срок заявленията, придружени от необходимите доказателства, за становище от Комисията за регулиране на съобщенията.

(3) Комисията, след провеждане на обществено обсъждане по чл. 36, в срок до 45 дни след получаване на заявленията по ал. 2 дава становище относно:

1. 1. наличието на несправедлива тежест, включително значението на нематериалните преимущества, за съответния оператор от предоставянето на универсална далекосъобщителна услуга;
2. 2. размера на исканата от съответния заявител компенсация.

(4) В срока по ал.3 комисията може да поиска от заявителите да представят в 7-дневен срок допълнително информация и/или доказателства.

(1) В 7-дневен срок от получаване на становището по чл. 111, ал. 3 управителният съвет се произнася с решение относно общия размер на компенсацията, дължима на всички заявители за предходната година, както и относно конкретната сума за изплащане на всеки от тях.

(2) След вземане на решение по ал. 1 управителният съвет определя с решение и размера на вноската във фонда на всеки оператор по чл. 110.

(3) В срок до 13 месеца от влизането в сила на решението по ал. 2 фондът изплаща дължимите компенсации на заявителите. Със сумата на компенсациите се намалява финансовият резултат на операторите, предоставящи универсална далекосъобщителна услуга, за данъчни цели.

(4) В случай че общият размер на дължимата компенсация за всички заявители превиши размера на средствата във фонда, предназначени за компенсиране за нетни загуби за предходната година, компенсациите се изплащат пропорционално на съотношението между общия размер на дължимата компенсация за всички заявители и общия размер на средствата във фонда за съответната година. Неизплатената част от компенсацията се дължи през следващата година.

(1) Обществените оператори, предоставящи чрез мрежите си възможност за пренос, имат право и задължение да осъществяват взаимно свързване между мрежите си.

(2) Операторите осъществяват взаимно свързване между мрежите си въз основа на писмен договор.

(1) Операторите по чл. 113, ал. 1 са:

1. 1. оператори, предоставящи далекосъобщителни услуги чрез фиксираните и/или мобилните си обществени далекосъобщителни мрежи, които управляват съоръженията за достъп до една или повече крайни точки на мрежата, използващи номера от Националния номерационен план;
2. 2. оператори, предоставящи услугата „линии под наем" до мястото на разполагане на крайното далекосъобщително устройство на потребителя, с изключение на оператори, които пренаемат „линии под наем";
3. 3. оператори, осъществяващи далекосъобщения чрез далекосъобщителни мрежи, в лицен-зиите на които е предвидено осъществяване на взаимно свързване.

(2) Операторите по ал. 1, т. 3 се определят с решение на Комисията за регулиране на съобщенията при спазване на принципите за прозрачност, обективност и равнопоставеност. Решението се публикува в страницата на комисията в Интернет.

(3) Условията и редът за осъществяване на взаимно свързване на операторите по чл. 113, ал. 1 се определят в наредба на министъра на транспорта и съобщенията.

(1) Операторите по чл. 113, ал. 1 предоставят взаимно свързване при спазване на следните съществени изисквания:

1. 1. гарантиране сигурността на работата на мрежата при непреодолима сила;
2. 2. запазване целостта на мрежата;
3. 3. осигуряване на взаимодействие между услугите;
4. 4. защита на личните данни.

(2) Операторите по чл. 113, ал. 1 могат да откажат взаимно свързване поради причини, свързани с неспазване на съществените изисквания по ал. 1.

(1) Комисията може да вземе решение за временно ограничаване на задължението за взаимно свързване на оператор по чл. 113, ал. 1, когато не са налице необходимите ресурси за предоставяне на исканото взаимно свързване и от оператора са предложени други сходни в сравнение с исканото взаимно свързване технически и търговски условия.

(2) Решението по ал. 1 се публикува на страницата на комисията в Интернет.

(1) Операторите на фиксирани телефонни мрежи, предоставящи фиксирани гласови телефонни услуги, и операторите, предоставящи услугата „линии под наем", със значително въздействие върху пазара, изготвят типово предложение за сключване на договор за взаимно свързване.

(2) Типовото предложение по ал. 1 задължително съдържа:

1. 1. описание на услугите по взаимното свързване за всяка от мрежите, условия и срокове за предоставянето им;
2. 2. изисквания за качество на взаимното свързване;
3. 3. местоположение на точките на взаимното свързване, условия и срокове за откриването или закриването им;
4. 4. условия за предоставяне на допълнителни услуги, свързани с взаимното свързване;
5. 5. условия за монтаж, ползване и поддържане на съоръженията по взаимното свързване и за обучение;
6. 6. технически изисквания и интерфейси при взаимно свързване;
7. 7. приемни изпитвания;
8. 8. изисквания за управление на трафика при взаимното свързване; 9.изисквания за номериране, адресиране и за идентификация на линията на викащия; 10. цени и начини на плащане; 11. минимални срокове за уведомяване за изменение, допълнение и прекратяване на договора; 12. условия за осигуряване на съществените изисквания; 13. отговорност при неизпълнение; 14. условия за съвместно ползване на помещения, далекосъобщителни съоръжения, канали, кули и други; 15.части от договора, съдържащи търговска тайна.

(3) Типовото предложение се одобрява от комисията в 45-дневен срок от постъпването му. Комисията провежда процедура за обществено обсъждане по реда на чл. 36 в срок не по-кратък от 30 дни.

(4) Операторите по ал. 1 осигуряват актуалност и публична достъпност на типовото предложение и го предоставят безвъзмездно при поискване.

(5) Операторите могат да изменят типовото предложение по реда на ал. 3.

(6) Операторите по ал. 1 сключват договори за взаимно свързване въз основа на типовото предложение. Договорите не могат да изменят типовото предложение.

(1) Операторите по чл. 119 определят цените за взаимно свързване, спазвайки принципите на прозрачност и равнопоставеност.

(2) Цените по ал. 1 са разходоориентирани.

(3) Цените за взаимно свързване съдържат следните компоненти:

1. 1. първоначална цена, отнасяща се до физическото взаимно свързване;
2. 2. абонаментна цена, отнасяща се до текущата поддръжка и обслужване;
3. 3. цена за трафик, отнасяща се до комутацията и преноса на изходящия трафик;
4. 4. други цени за служебни и допълнителни услуги, като достъп до услугите за справки, запитване към оператор, събиране на данни за таксуване.

(4) Операторите по чл. 119 водят разделно счетоводство за разходите, свързани с дейностите по взаимното свързване, и за разходите, свързани с други далекосъобщителни дейности.

(5) Операторите по чл. 119 внедряват система за определяне на разходите по елементи, така че цените за взаимно свързване на база на разходите да могат да се установяват за всяка технически осъществима точка на взаимно свързване.

(6) Комисията утвърждава системата за определяне на разходите по ал. 5. Преди да утвърди системата, комисията може да поиска становище от независим одитор.

(7) Цените за взаимното свързване по ал. 3, т. 3 имат необвързана структура, като искащият взаимно свързване е задължен да заплаща само за услугата, която иска да му бъде предоставена.

(1) Операторите по чл. 113, ал. 1 и чл. 119 изпращат договорите си за взаимно свързване в комисията в триседмичен срок преди влизането им в сила.

(2) Комисията може с решение да даде задължителни указания на операторите да изменят условията на сключените договори за взаимно свързване само в случай на необходимост от осигуряване взаимодействие между услугите в интерес на потребителите и/или осигуряване на ефективна конкуренция.

(1) В случай че оператор не изпълни свое задължение по този раздел в срок до два месеца, засегнатите лица могат да отправят искане пред комисията.

(2) Комисията проучва направеното искане, като дава възможност на оператора да представи становище по него и при необходимост изисква допълнителни доказателства по направеното искане.

(3) Комисията в двумесечен срок от постъпване на искането с решение може да даде задължителни указания на оператора по направеното искане.

(1) Специфичен достъп до обществена фиксирана телефонна мрежа е достъп до точки на мрежата, различни от крайните точки на мрежата, определени от комисията, с цел предоставяне на далекосъобщителни услуги.

(2) Необвързан достъп до абонатна линия е осигуряване от оператор на фиксирана обществена телефонна мрежа със значително въздействие върху пазара на самостоятелно или съвместно ползване от други оператори на усуканата медна двойка, свързваща крайна точка на мрежата в помещенията на абонатите с главния репартитор на селищната централа или еквивалентно съоръжение във фиксираната обществена телефонна мрежа.

(1) Обществените оператори на фиксирани телефонни мрежи, предоставящи фиксирани гласови телефонни услуги, със значително въздействие върху пазара предоставят специфичен достъп до мрежата при обосновано и технически необходимо искане.

(2) Операторите по ал. 1 предоставят специфичен достъп, спазвайки принципа на равнопоставеност, включително и по отношение на свързани с тях лица.

(3) Операторите по ал. 1 могат да откажат специфичен достъп поради причини, свързани с неспазване на съществените изисквания по чл. 115, ал. 1. Отказът се мотивира.

(4) Комисията за регулиране на съобщенията може да вземе решение за временно ограничаване на задължението за предоставяне на специфичен достъп, когато не са налице необходимите ресурси за предоставяне на искания специфичен достъп и от оператора са предложени други технически и търговски условия, които са сходни на искания специфичен достъп.

(1) Оператори на обществени фиксирани телефонни мрежи, предоставящи фиксирани гласови телефонни услуги, със значително въздействие върху пазара, предоставят необвързан достъп до абонатната линия при обосновано и технически необходимо искане.

(2) Операторите по ал. 1 предоставят необвързан достъп при спазване на принципите на прозрачност и равнопоставеност.

(3) Операторите по ал. 1 могат да откажат необвързан достъп поради причини, свързани с неспазване на съществените изисквания по чл. 115, ал. 1, т. 2. Отказът се мотивира.

(1) Операторите по чл. 126, ал. 1 определят цените за специфичен достъп до мрежата, спазвайки принципите на прозрачност и разходоориентираност.

(2) Операторите по ал. 1 водят разделно счетоводство за разходите, свързани с дейностите по предоставяне на специфичен достъп до мрежата, и за разходите, свързани с други далекосъобщителни дейности.

(1) Операторите по чл. 127 определят цените за необвързан достъп до абонатната линия, спазвайки принципите на прозрачност и разходоориентираност.

(2) Цените за необвързан достъп до абонатната линия са:

1. 1. първоначалната цена, покриваща разходите за осъществяване на необвързан достъп до абонатната линия (оборудване, ресурси, тест за съвместимост);
2. 2. цени, покриващи разходите по текущата поддръжка на оборудването и ресурсите;
3. 3. месечни цени за ползване на абонатната линия; 4.други цени за служебни и допълнителни услуги, като достъп до услугите за справки, запитване към оператор, събиране на данни за таксуване.

(3) Операторите по чл. 127 водят разделно счетоводство за разходите, свързани с дейностите по предоставяне на необвързан достъп до абонатната линия, и за разходите, свързани с други далекосъобщителни дейности.

(4) Операторите по чл. 127 внедряват система за определяне на разходите по елементи, така че цените за необвързан достъп до абонатната линия на базата на разходите да могат да се установяват за всяка технически осъществима точка на достъп.

(5) Комисията за регулиране на съобщенията утвърждава системата за определяне на разходите по ал. 4. Преди да утвърди системата, комисията може да изиска становище от независим одитор. В случай че системата за определяне на разходите по ал. 4 не отговаря на изискванията за разходоориентираност, комисията я връща на оператора със задължителни указания.

(6) Цените по ал. 2 имат необвързана структура, като искащият достъп до абонатната линия е задължен да заплаща само за услугата, която иска да му бъде предоставена.

(1) Операторите по чл. 126 предоставят специфичен достъп до фиксираната телефонна мрежа въз основа на писмен договор, който изпращат в комисията в триседмичен срок преди влизането му в сила.

(2) Комисията може с решение да даде задължителни указания за изменение на договора с цел осигуряване на взаимодействие между услугите в интерес на потребителите или осигуряване на ефективна конкуренция.

(1) Операторите по чл. 127 изготвят типово предложение за сключване на договор за необвързан достъп до абонатна линия.

(2) Типовото предложение по ал. 1 задължително съдържа:

1. 1. начини за предоставяне на услугите (самостоятелно ползван или съвместно ползван достъп до абонатна линия);
2. 2. условия за предоставяне, ползване и прекратяване на достъпа;
3. 3. условия за получаване на информация от предоставящия необвързан достъп относно местоположението на физическия достъп, свободен абонатен капацитет и наличие на абонатни линии;
4. 4. технически условия и спецификации на линиите за необвързания достъп до абонатната линия;
5. 5. условия за съвместно ползване на помещения и далекосъобщителни съоръжения;
6. 6. условия за достъп до информация относно образци на документи за заявяване на услугата „предоставяне на необвързан достъп";
7. 7. приемни изпитвания;
8. 8. защита от смущения; 9.цени и начин на разплащане; 10. промени в начина за достъп; 11.минимален срок на договора; 12. минимални срокове за уведомяване за изменение, допълнение и прекратяване на договора; 13.части от договора, съдържащи търговска тайна.

(3) Типовото предложение се одобрява от комисията в 45-дневен срок от постъпването му. Комисията провежда процедура за обществено обсъждане по реда на чл. 36 в срок не по-кратък от 30 дни.

(4) Операторите по ал. 1 осигуряват актуалност и публична достъпност на типовото предложение и го предоставят безвъзмездно при поискване.

(1) В случай че оператор не изпълни свое задължение по този раздел в срок до два месеца, засегнатите лица могат да отправят искане пред комисията.

(2) Комисията проучва направеното искане, като дава възможност на оператора да представи становище по него и при необходимост изисква допълнителни доказателства по направеното искане.

(3) Комисията в двумесечен срок от постъпване на искането с решение може да даде задължителни указания на оператора по направеното искане.

(1) Всяко лице може да поиска да му бъде предоставена услугата „линии под наем".

(2) Услугата „линии под наем" се предоставя от лицензирани обществени оператори.

(1) Обществени оператори със значително въздействие върху съответния пазар предоставят услугата „линии под наем" при спазване и на следните принципи:

1. 1. публично известни и обективни условия за достъп до услугата и ползването й;
2. 2. равнопоставеност на потребителите, освен в случаите на предоставяне на услугата за нуждите на отбраната и сигурността на страната;
3. 3. гарантиране тайната на далекосъобщенията и запазване поверителността на личните данни на потребителите;
4. 4. обективни и публично известни цени, съобразени с разходите по предоставяне на услугата.

(2) Цените по ал. 1, т. 4 съдържат следните елементи:

1. 1. първоначална цена, покриваща разходите по физическото свързване (оборудване, ресурси, тест за съвместимост);
2. 2. абонаментна цена, отнасяща се до текущата поддръжка и обслужването;
3. 3. други цени за служебни и допълнителни услуги, като достъп до услугите за справки, запитване към оператор, събиране на данни за таксуване.

(1) Обществените оператори предоставят услугата „линии под наем" при условия и по ред, определени с наредба, изготвена от Комисията за регулиране на съобщенията и приета от Министерския съвет.

(2) С наредбата по ал. 1 се определя минимален пакет от типове линии под наем с хармонизирани технически изисквания с европейските стандарти, които обществените оператори със значително въздействие върху пазара са задължени да предоставят на своите потребители.

(3) Обществените оператори със значително въздействие върху пазара изготвят и предоставят за одобряване от комисията типово предложение за сключване на договор за предоставяне на услугата „линии под наем".

(4) Типовото предложение по ал. 3 задължително съдържа:

1. 1. описание на услугата, условия и срокове за предоставянето й;
2. 2. изисквания за качество;
3. 3. точки на свързване;
4. 4. условия за монтаж, ползване и поддържане на далекосъобщителните съоръжения;
5. 5. технически изисквания и интерфейси;
6. 6. приемни изпитвания;
7. 7. цени и начини на плащане;
8. 8. минимални срокове за уведомяване за изменение, допълнение и прекратяване на договора; 9.отговорност при неизпълнение; 10. условия за съвместно ползване на помещения, далекосъобщителни съоръжения, канали, кули и други; 11. части от договора, съдържащи търговска тайна; 12.условия за свързване на далекосъобщителни съоръжения и крайни далекосъобщителни устройства към линии под наем.

(5) Типовото предложение се одобрява от комисията в 45-дневен срок от постъпването му. Комисията провежда процедура за обществено обсъждане по реда на чл. 36 в срок не по-кратък от 30 дни.

(6) Операторите по ал. 3 осигуряват актуалност и публична достъпност на типовото предложение и го предоставят безвъзмездно при поискване.

(7) Операторите по ал. 3 могат да изменят типовото предложение по реда на ал. 5.

(8) Операторите по ал. 3 сключват договори за предоставяне на услугата „линии под наем" въз основа на типовото предложение. Договорите не могат да изменят типовото предложение.

(9) Цените на услугата „линии под наем" от минималния пакет, предоставяни от операторите по ал. 3, са разходоориентирани.

(1) Предоставянето на услугата „линии под наем" от обществените оператори със значително въздействие върху пазара се осъществява при спазване на следните съществени изисквания:

1. 1. гарантиране сигурността на работата на мрежата при непреодолима сила;
2. 2. запазване целостта на мрежата;
3. 3. осигуряване на взаимодействие между услугите; 4.защита на личните данни.

(2) Операторите със значително въздействие върху пазара могат да откажат предоставянето на услугата „линии под наем" в обхвата на минималния пакет само в случай на неспазване съществените изисквания по ал. 1. Отказът се мотивира писмено.

(3) Операторите със значително въздействие върху пазара могат да въведат временни ограничения върху предоставянето на услугата „линии под наем", когато: 1. крайни далекосъобщителни устройства, свързани към линия под наем, не са с оценено съответствие; 2.се извършват дейности по поддържане и развитие на мрежата.

(4) При въвеждане на ограниченията по ал. 3 операторите уведомяват потребителите по подходящ начин и във възможно най-кратък срок.

(5) В случаите по ал. 3, т. 1 операторът може да преустанови предоставянето на услугата „линии под наем" до изключване на съответното крайно далекосъобщително устройство.

(1) В случай че оператор не изпълни свое задължение по този раздел в срок до два месеца, засегнатите лица могат да отправят искане пред комисията.

(2) Комисията проучва направеното искане, като дава възможност на оператора да представи становище по него и при необходимост изисква допълнителни доказателства по направеното искане.

(3) Комисията в двумесечен срок от постъпване на искането с решение може да даде задължителни указания на оператора по направеното искане.

(1) Операторите със значително въздействие върху пазара могат да предоставят услугата „линии под наем" извън обхвата на минималния пакет по договаряне с потребителите, при условия на публичност на техническите характеристики.

(2) Договорите за предоставяне на услугата „линии под наем" по ал. 1, включително договорените цени, се предоставят за сведение при поискване на комисията.

(1) Комисията периодично, най-малко веднъж годишно, извършва и публикува проучване на пазара на услугата „линии под наем" и потребностите на пазара от типове линии извън минималния пакет.

(2) На базата на проучването по ал. 1 комисията след консултации с операторите публикува списъци с типове линии под наем, които подлежат на включване в минималния пакет, и сроковете за това включване.

(1) Обществените оператори предоставят далекосъобщителни услуги на крайни потребители при спазване принципите на прозрачност, пропорционалност и равнопоставеност съобразно вида на използваната технология, категориите абонати и обема на трафика, без да създават предимства за отделни крайни потребители или група от тях по отношение на една и съща услуга.

(2) Операторите по ал. 1 изготвят общи условия за взаимоотношения с крайните си потребители, когато е практически неприложимо сключването само на отделни индивидуални договори с тях.

(3) Обществените оператори, които осъществяват далекосъобщения чрез фиксирана телефонна мрежа и мобилна мрежа, задължително изготвят общи условия.

(4) В случаите когато услугата се предоставя само въз основа на сключен индивидуален договор, задължително се прилага принципът на равнопоставеност по ал. 1, като договорът задължително съдържа изискванията по чл. 148.

(1) Обществените оператори представят общите си условия за съгласуване от комисията.

(2) В случай че общите условия не отговарят на условията на индивидуалната или общата лицензия, в 14-дневен срок от представянето им комисията уведомява операторите по ал. 1, като дава указания и срок за отстраняване на недостатъците.

(3) След отстраняване на недостатъците операторите по ал. 1 внасят повторно общите си условия в комисията.

(4) Комисията съгласува общите условия в 14-дневен срок от първоначалното или повторното им внасяне.

(5) Операторите публикуват общите си условия в 7-дневен срок след съгласуването им по начин, определен от комисията.

(1) Изменение на общите условия може да бъде извършено по инициатива на оператора, на крайните потребители или на комисията.

(2) Изменение на общите условия по инициатива на оператора се извършва по реда на чл. 149.

(3) Изменение на общите условия по инициатива на крайните потребители се извършва след подадено до комисията искане за такова изменение. Комисията проучва направеното искане, като дава възможност на оператора да представи становище по него.

(4) Комисията се произнася с решение по искането по ал. 3 в едномесечен срок от постъпването му. В случай че комисията одобри исканите изменения, с решението се дават задължителни указания и срок не по-дълъг от 14 дни на оператора за въвеждането им.

(5) Изменение на общите условия може да бъде извършено по инициатива на комисията с цел осигуряване на интересите на крайните потребители. В този случай комисията с решение дава задължителни указания на оператора за съответните изменения.

(1) Комисията може да разработи типови общи условия за взаимоотношенията между операторите и крайните потребители, които публикува на страницата си в Интернет.

(2) В случаите по ал. 1 операторите разработват общите си условия в съответствие с типовите и ги представят в комисията.

(1) Националният номерационен план се изготвя от комисията в съответствие с регулаторната политика по чл. 27, т. 10 при спазване принципите на обективност, пропорционалност, равнопоставеност, прозрачност и навременност и при отчитане на националните и обществените интереси.

(2) Планът по ал. 1 се изготвя при съобразяване с актовете на международни организации и/или техни компетентни органи и с цел осигуряване на ефективно използване на номераци-онното пространство.

(3) Националният номерационен план се обнародва в „Държавен вестник".

(1) Правилата за разпределение и процедурите по предоставяне за ползване, резервиране и отнемане на номера, адреси и имена се определят с наредба на министъра на транспорта и съобщенията.

(2) Комисията съхранява информация за използваните адреси и имена.

(1) Използването на позициите на геостационарната орбита и на радиочестотите и радиочестотните ленти, разпределени за граждански нужди, се извършва след предоставянето им за ползване от комисията по реда на този закон.

(2) Използването на радиочестотите и радиочестотните ленти, разпределени за граждански нужди в радиочестотните ленти за съвместно ползване, се извършва след предоставянето им за ползване от комисията след национално координиране и съгласуване по реда на чл. 28, ал. 1, т. 3.

(3) Радиочестотите и радиочестотните ленти, разпределени само за нуждите на националната сигурност и отбраната в Националния план за разпределение на радиочестотния спектър, се ползват без изрично разрешение освен в случаите по чл. 11.

(1) Изграждането на далекосъобщителна инфраструктура се извършва по реда на този закон, на Закона за устройство на територията и при спазване изискванията на нормативните актове по строителството и правилата за контрол и приемане на строителните и монтажните работи.

(2) Правилата за изграждане на далекосъобщителни мрежи и съоръжения, включително изискванията за безопасност, се уреждат с наредби на министъра на транспорта и съобщенията и министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(3) По време на строителството на далекосъобщителни мрежи и съоръжения операторите предприемат мерки за защита на околната среда, недопускане на щети или тяхното ограничаване и недопускане на затруднения при ползването на имотите по предназначение по време на работите.

(4) След завършването на дейностите по ал. 3 операторите в едномесечен срок отстраняват за своя сметка нанесените щети.

(5) Изградената от далекосъобщителен оператор далекосъобщителна инфраструктура е негова собственост.

(1) Когато изграждането или разширението на подземни и надземни обществени далекосъобщителни мрежи и съоръжения се извършва върху земя — частна държавна собственост или частна общинска собственост, компетентните държавни или общински органи по предложение на министъра на транспорта и съобщенията учредяват на обществените далекосъобщителни оператори възмездно право на строеж върху имотите без търг или конкурс.

(2) Когато изграждането или разширението на обектите по ал. 1 е невъзможно, мрежите и съоръженията се изграждат в поземлени имоти — собственост на физически и юридически лица, по договаряне.

(1) Операторите създават и поддържат специализирани карти, регистри и при възможност—информационни системи за изградената от тях далекосъобщителна инфраструктура.

(2) Копия от специализираните карти и данни от регистрите и информационните системи по ал. 1 се представят в Агенцията по кадастъра.

(3) Съдържанието на специализираните карти и регистри и условията и редът за създаването и поддържането им се определят с наредба на министъра на транспорта и съобщенията и министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(1) Всяко лице, което предвижда да извършва строителни работи в урегулирани и неурегулирани поземлени имоти, е длъжно предварително да поиска писмена информация от съответните служби по кадастъра за разположението на далекосъобщителните мрежи и съоръжения в района на работите. Исканата информация се предоставя в 14-дневен срок.

(2) Лицето по ал. 1 е длъжно да уведоми операторите на далекосъобщителните мрежи и съоръжения за строителните работи в 14-дневен срок от получаване на информацията по ал. 1 и да съгласува начина на опазването им с операторите.

(3) Процедурата по ал. 2 не се прилага при спешни работи за отстраняване на последиците от аварии и природни бедствия. В тези случаи извършващият работите е длъжен незабавно да уведоми съответните оператори.

(4) Когато се налага изместване на далекосъобщителни мрежи и съоръжения във връзка с предстоящите строителни работи по ал. 1, заинтересованите лица договарят условията за изместването преди извършването на строителните работи. Изместването се извършва по реда на Закона за устройство на територията при постигнато споразумение.

(5) Когато след извършеното строителство по ал. 4 се наложи част от обществена далекосъобщителна мрежа да бъде защитена с допълнителни съоръжения, разходите по тази защита се поемат от лицето, по чието искане е извършено строителството.

(1) Съгласуването на идейните инвестиционни проекти и разрешенията за строеж се предоставят:

1. 1. от кмета на съответната община — за обществени далекосъобщителни мрежи и съоръжения с обхват и значение за една община;
2. 2. от областния управител въз основа на становище на областния експертен съвет—за обществени далекосъобщителни мрежи и съоръжения с обхват и значение за повече от една община; 3.от министъра на регионалното развитие и благоустройството въз основа на становище на националния експертен съвет—за обществени далекосъобщителни мрежи и съоръжения с национален обхват и значение.

(2) Дейностите по ал. 1 се извършват при условия и по ред, определени с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на транспорта и съобщенията.

(3) Комисията по регулиране на съобщенията сътрудничи при провеждане на дейностите по ал. 1 на далекосъобщителните оператори.

(1) Когато е необходимо изграждането или разширението, или поддържането на съществуващи обществени мрежи и съоръжения да се извършва в урегулирани и неурегулирани поземлени имоти—публична или частна държавна собственост или публична или частна общинска собственост, общественият оператор, който осъществява далекосъобщения чрез далекосъобщителна мрежа, има право на преминаване. Конкретните параметри за реализирането му се определят със заповед на областния управител, съответно на кмета на общината.

(2) Когато правото на преминаване по реда на ал. 1 е невъзможно, операторите на обществени мрежи и съоръжения имат право на преминаване в поземлени имоти—собственост на физически и юридически лица.

(3) Операторите и собствениците на имоти по ал. 2 писмено договарят срокове и условия за реализация на правото на преминаване, за да не се затруднява или влошава обичайното ползване на поземления имот.

(4) Операторът по ал. 1 обезщетява собственика за всички щети, причинени в имота му във връзка с извършените от него работи, включително възстановява за своя сметка състоянието на имота в съответствие с неговото предназначение или обичайното му ползване.

(5) Когато не е постигнато съгласие за правото на преминаване и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, правото на преминаване се учредява със заповед на кмета на съответната община по реда на Закона за устройство на територията.

(1) Упълномощени от далекосъобщителните оператори лица имат право да извършват дейности, свързани с използването и поддържането на далекосъобщителните мрежи и съоръженията, в имотите, в които те са разположени.

(2) Лицата по ал. 1 са длъжни да уведомяват собствениците или ползвателите на имотите по ал. 1 най-малко 24 часа преди извършването на дейностите по използването и поддържането на далекосъобщителните мрежи и съоръженията в тези имоти.

(3) Операторите възстановяват за своя сметка състоянието на имота в съответствие с неговото предназначение или обичайното му ползване във връзка с дейностите по ал. 1, а когато това е невъзможно, обезщетяват собственика за всички щети, причинени в имота му. Спорове относно размера на обезщетението не спират изпълнението на дейностите по използването и поддържането на далекосъобщителните мрежи и съоръженията.

(1) Обществените оператори имат право да използват пътища, железопътни линии, мостове, тунели, улици, тротоари, серви-тутните ивици и друга техническа инфраструк-тура—публична собственост, за изграждане, разширение и използване на далекосъобщителни мрежи в съответствие с предвижданията на подробните устройствени планове при наличие на техническа и физическа възможност и след получаване на разрешение от органите или лицата, които ги стопанисват, като осигуряват техническа безопасност и предприемат мерки за недопускане на щети.

(2) Редът, по който обществените оператори осъществяват дейностите си по ал. 1, се определя с наредба на министъра на транспорта и съобщенията и министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(1) Обществен оператор може да поиска съвместно ползване на помещения и съоръжения, ползвани от друг обществен далекосъобщителен оператор. Условията и редът за съвместно ползване се договарят между операторите.

(2) Обществени оператори на фиксирани телефонни мрежи, предоставящи фиксирани гласови телефонни услуги, и обществени оператори, предоставящи услугата „линии под наем" със значително въздействие върху съответния пазар, не могат да отказват искане за съвместно ползване при наличие на техническа и физическа възможност.

(3) Отказът за съвместно ползване по ал. 2 се мотивира.

(1) При договаряне на съвместното ползване операторите по чл. 177, ал. 2 спазват следните принципи:

1. 1. равнопоставеност и прозрачност;
2. 2. публичност на условията и сроковете за сключване на договора.

(2) При определяне на цените за съвместно ползване операторите по ал. 1 спазват принципа за разходоориентираност, като отчитат и следните елементи:

1. 1. първоначална цена, покриваща разходите по физическото осъществяване на съвместното ползване;
2. 2. цени, покриващи разходите по текущото поддържане на съоръженията и помещенията.

(1) Операторите по чл. 177, ал. 2 разработват общи условия за сключване на договор за съвместно ползване.

(2) Общите условия задължително съдържат: 1. описание на различните съоръжения и помещения за съвместно ползване, условия и срокове за предоставянето им; 2.условия за монтаж, ползване и поддържане на съоръженията и помещенията; 3. технически изисквания; 4. цени и начини на плащане; 5. минимални срокове за уведомяване при изменение, допълнение и прекратяване на договора.

(3) Общите условия по ал. 2 или предложенията за тяхното изменение и допълнение се одобряват от Комисията за регулиране на съобщенията в едномесечен срок от постъпването им в комисията. Операторите осигуряват актуалност и публична достъпност на общите условия и ги предоставят безвъзмездно при поискване.

(4) Операторите по чл. 177, ал. 2 сключват договори за съвместно ползване въз основа на общите условия. Договорите не могат да изменят общите условия по ал. 2.

(1) В случай на отказ по чл. 177, ал. 3, както и при непостигане на съгласие в двумесечен срок относно предоставянето или условията за предоставяне на съвместно ползване засегнатата страна може да отправи искане до Комисията за регулиране на съобщенията.

(2) Комисията проучва направеното искане, като дава възможност на оператора по чл. 177, ал. 2 да представи становище по него и при необходимост изисква допълнителни доказателства по направеното искане.

(3) Комисията в двумесечен срок от постъпване на искането с решение може да даде задължителни указания на оператора по чл. 177, ал. 2 по направеното искане.

(1) Далекосъобщителните оператори оказват съдействие за осигуряване на далекосъобщения при кризи от невоенен характер, при въвеждане на режим „военно положение", режим „положение на война" или извънредно положение по чл. 60а от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

(2) Задълженията, изискванията и ограниченията, свързани с отбраната и сигурността на страната, се определят в издаваните индивидуални и общи лицензии.

(1) Българската телекомуникационна компания използва, модернизира и поддържа в готовност за осигуряване на далекосъобщения при кризи от невоенен характер и при въвеждане на режим „военно положение", режим „положение на война" или извънредно положение по чл. 60а от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България далекосъобщителни обекти с отбранително предназначение и инсталирани мощности за военно време, които са елемент от системата за национална отбрана и сигурност.

(2) Далекосъобщителните обекти по ал. 1 и земята, върху която са построени, могат да се отчуждават, ликвидират, отдават под наем или да се обременяват с вещни тежести с решение на Министерския съвет.

(3) Далекосъобщителните обекти по ал. 1 и инсталираните мощности за военно време могат да се използват в мирно време за граждански нужди при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

(4) Средствата за изграждане, поддържане, реконструкция и модернизация на обектите и мощностите по ал. 1 се осигуряват от държавния бюджет, от Българската телекомуникационна компания и от други източници при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

(1) Обществените оператори предоставят за своя сметка един или няколко прихващащи интерфейса, от които прихванатите далекосъобщения могат да бъдат предадени към съоръженията на специализираното звено по чл. 122 от Закона за Министерството на вътрешните работи.

(2) Специализираното звено по чл.122 от Закона за Министерството на вътрешните работи и обществените далекосъобщителни оператори съгласуват изискванията към прихващащите интерфейси и другите въпроси, свързани с тях, при условия и по ред, определени в наредба на министъра на вътрешните работи. Съгласуваните изисквания се представят на комисията за включване в лицензията на съответния оператор.

(1) Преди осъществяване на прихващане въз основа на законно основание специализираното звено по чл. 122 от Закона за Министерството на вътрешните работи изисква от обществените далекосъобщителни оператори:

1. 1. данни за установяване самоличността на абоната, номер или друг идентификационен признак на далекосъобщителната услуга;
2. 2. информация за услугата и характеристиките на далекосъобщителната система, използвани от обекта на прихващане и предоставяни от далекосъобщителни оператори;
3. 3. информация за техническите параметри на преноса до съоръженията на специализираното звено по чл. 122 от Закона за Министерството на вътрешните работи.

(2) Данните по ал. 1 се предоставят на специализираното звено на Министерството на вътрешните работи по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи.

(1) Обществените оператори са длъжни да не разпространяват съдържанието на съобщенията и данните, свързани с тях, които са им станали известни при предоставяне на далекосъобщителна услуга.

(2) Задълженията по ал. 1 се отнасят и за служителите на оператора, които имат достъп или биха могли да получат достъп до съдържанието на съобщенията и данните, свързани с тях.

(1) Тайната на съобщенията обхваща вида на услугата, съдържанието на съобщението и всички данни, свързани с предоставяне на услугата.

(2) При опасност от нарушаване тайната на съобщенията общественият оператор уведомява абонатите си за наличие на такава опасност, както и за средствата за отстраняването й, включително необходимите за това разходи.

(1) Обществените оператори могат да събират, обработват и използват лични данни и данни за крайни потребители, когато те са предназначени за предоставяне на далекосъобщителна услуга.

(2) Данните по ал. 1 обхващат данни, пряко свързани с предоставяне на далекосъобщителни услуги, както следва:

1. 1. данни, необходими за предоставяне на далекосъобщителни услуги-трафични данни: а) номер на викащ краен потребител и номер на викан краен потребител, номер на карта, когато се използват карти за електронно разплащане, местоположение на мобилен краен потребител при използване на мобилни крайни устройства; б) начало и край на повикването, определени с дата и час, с точност до секунда при наличие на техническа възможност и/или при пренос на данни-обем на пренесените данни, когато това е необходимо за целите на таксуването; в) вида на далекосъобщителната услуга, използвана от крайния потребител; г) точки на взаимно свързване при осъществяване на повикването, начало и край на тяхното използване, определени с дата и час, с точност до секунда при наличие на техническа възможност; д) други данни, необходими за изграждане и поддържане на повикването; е) данни, необходими за формиране на цените на повикванията, като вид на връзката или зони-часови и териториални;
2. 2. данни, необходими за разплащане при предоставяне на далекосъобщителни услуги и при формиране на абонатните сметки, както и за доказване на тяхната достоверност, включващи данните по т. 1, както и следните данни: а) данни за абоната-име и адрес на абоната; б) вид на използваните съоръжения или далекосъобщителна услуга; в) общ брой мерни (таксови) единици, начислени за съответен период на изготвяне на сметката при периодична сметка; г) обем пренесени данни; д) дължима цена за ползваните услуги за съответния период; е) информация, свързана с избрания от абоната начин на плащане и извършените и дължимите плащания; ж) информация за промени в ползването на услугата-ограничение за ползване, възстановяване след ограничение.

(1) Обществените оператори не могат да изискват от краен потребител повече данни от тези по чл. 197, ал. 2 за предоставяне на далекосъобщителни услуги.

(2) Обществените оператори не могат да поставят условия за предоставяне на далекосъобщителни услуги в зависимост от съгласието на крайния потребител данните му да бъдат използвани за други цели.

(1) Обществен оператор, който е събрал и обработил трафични данни за целите на дадено повикване, е длъжен след приключване на повикването или връзката да изтрие тези данни или да ги направи анонимни, освен ако те са непосредствено необходими за осъществяване на ново повикване, или в случаите, предвидени в този закон.

(2) Общественият оператор съхранява данни, необходими за разплащане и за формиране на абонатните сметки след приключване на повикването или връзката, до приключването на периода, през който данните от таксуването могат да бъдат изисквани, оспорени и да се осъществи плащане.

(3) Общественият оператор може да използва данните по ал. 2 за проучване, доколко предоставени от него далекосъобщителни услуги удовлетворяват изискванията на крайните потребители, само с писменото им съгласие. Данните за викания абонат се деперсонифицират.

(1) Обработването на трафичните данни и на данните от таксуване се извършва от определени от обществения оператор длъжностни лица, които отговарят за:

1. 1. управлението на трафичните данни и на данните от таксуване;
2. 2. запитванията на крайните потребители;
3. 3. установяването на злоупотреби;
4. 4. маркетинга на далекосъобщителните услуги.

(2) Лицата по ал. 1 имат достъп само до необходимите за съответната дейност данни.

(1) По искане на абоната трафични-те данни, които са събрани и обработени от обществения оператор, се изтриват напълно не по-късно от момента на изпращане на сметките.

(2) Когато данните са изтрити при условията на ал. 1, общественият оператор не е длъжен да предоставя тези данни като доказателство при оспорване на сметката.

(1) Обществените оператори информират своевременно комисията, когато събират и обработват данни в случаите по чл. 202.

(2) При предприемане на действията по чл. 202 обществените оператори информират засегнатите лица във възможно най-кратък срок, освен ако по този начин ще се възпрепятства постигането на целите по чл. 202.

(1) Обществените оператори, които осъществяват далекосъобщения чрез мобилна или фиксирана телефонна мрежа и предоставящи гласови телефонни услуги, при наличие на техническа възможност за това са длъжни да осигурят функции на мрежата „идентификация на линията на викащия" и „идентификация на свързаната линия".

(2) Когато не е налице техническа възможност по ал. 1, комисията съвместно с операторите по ал. 1 и съобразно инвестиционната им политика определя ред и срок за въвеждане в действие на тези функции на мрежата.

(3) Операторите по ал. 1, осигуряващи функцията на мрежата „идентификация на линията на викащия", безвъзмездно дават възможност на крайните си потребители да активират или деактивират функцията с достъпни средства от своите крайни устройства за всяко отделно повикване или постоянно за линията.

(4) При предоставяне на услуги за осъществяване на спешни повиквания операторите по ал. 1 гарантират, че функцията „идентификация на линията на викащия" не може да бъде деактивирана.

(5) Операторите по ал. 1 осигуряват безвъзмездно на крайните си потребители функцията на мрежата „прекратяване на получаването на пренасочените към неговото крайно устройство повиквания" при наличие на техническа възможност на крайното устройство.

(6) Операторите по ал. 1 осъществяват или предоставят мрежите си за осъществяване на повиквания или предаване на факсимилни съобщения, предназначени за пряка реклама, само след изрично писмено съгласие на абонатите си.

(7) Условията и редът за предоставяне и ползване на функциите на мрежите по ал. 1 и по ал. 5 се определят с наредба на министъра на транспорта и съобщенията.

(1) Обществените оператори, които изготвят и публикуват телефонни указатели в печатна или електронна форма, включват безплатно в телефонните указатели името, адреса и телефонния номер на абоната. В телефонния указател могат да бъдат включени и допълнителни данни, ако абонатът е поискал това.

(2) Обществените оператори, които публикуват телефонни указатели в електронна форма, ползвани включително и чрез Интернет или друга мрежа, са длъжни да осигурят достъп до съответния телефонен номер само при пълно и точно въведен минимален обем от данни. Предоставянето на данни само по въведен телефонен номер се забранява.

(3) Абонатът има право да откаже включване на част или на всички данни в телефонен указател, без да е длъжен да заплаща за това.

(4) Абонатът има право да поиска заличаване изцяло или частично или промяна на данните си в телефонен указател. Данните се заличават или изменят при издаване на нов или при актуализиране на съществуващ телефонен указател.

(5) Абонатът може да поиска в телефонния указател да бъде включена и допълнителна информация за други лица, ползващи съвместно абонатната линия, ако те са дали предварително писмено съгласието си за това.

(6) Условията и редът за издаване на телефонни указатели, включително работа с базите от данни, тяхното прехвърляне и ползване, се уреждат в наредба на министъра на транспорта и съобщенията.

(1) Обществените оператори, които са длъжни да предоставят телефонни справочни услуги, ги предоставят в съответствие с данните, включени в публикуван телефонен указател в печатна или електронна форма.

(2) Операторите по ал. 1 осигуряват справка за съответния телефонен номер само при пълно и точно подаден минимален обем от данни. Предоставянето на данни само по телефонен номер се забранява.

(3) Условията и редът за предоставяне на телефонни справочни услуги се уреждат с наредбата по чл.205, ал.6.

(1) Лице, което пуска на пазара ра-диосъоръжение, което не може да се пуска в действие на територията на Република България или може да се пуска в действие след издадена индивидуална лицензия или регистрация по обща лицензия, уведомява Съвета по националния радиочестотен спектър и комисията най-малко един месец преди пускането му на пазара.

(2) Уведомлението по ал. 1 съдържа:

1. 1. наименование и адрес на лицето, пускащо радиосъоръжението на пазара;
2. 2. наименование на радиосъоръжението и данни за неговите технически характеристики;
3. 3. идентификационен номер на лицето, оценило съответствието на радиосъоръжението със съществените изисквания по реда на Закона за техническите изисквания към продуктите;
4. 4. дата и подпис.

(3) Лицето по ал. 1 нанася знак за специфична маркировка за идентификация на радиосъоръженията, като редът и начинът за нейното нанасяне се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на комисията.

(1) Ограничения за пускане в действие на радиосъоръжения могат да се въвеждат само от съображения:

1. 1. за ефективно и без радиосмущения използване на радиочестотния спектър, разпределен съгласно Националния план за разпределение на радиочестотния спектър;
2. 2. за опазване на живота и здравето на хората;
3. 3. свързани с националната сигурност и отбраната на страната.

(2) Комисията съгласувано със Съвета по националния радиочестотен спектър изготвя списък на радиосъоръженията, за които са въведени ограничения за пускане в действие, който се приема с решение на Министерския съвет. Решението се обнародва в „Държавен вестник".

(3) Списъкът по ал. 2 съдържа:

1. 1. радиосъоръжения, които не могат да се пускат в действие;
2. 2. радиосъоръжения, които могат да се пускат в действие от далекосъобщителни оператори след издаване на индивидуална лицензия или регистрация по обща лицензия за съответната далекосъобщителна дейност.

(1) Обществените оператори, които осъществяват далекосъобщения чрез далекосъобщителни мрежи, не могат да отказват поради технически причини свързване на крайни далекосъобщителни устройства с оценено съответствие.

(2) Когато крайни далекосъобщителни устройства с оценено съответствие причиняват сериозни повреди на мрежата, създават радиосмущения, пречат на мрежата или на функционирането й или не се използват съгласно предназначението им, операторите по ал. 1 имат право да отказват включването им, да ги изключват или да прекратяват предоставянето на услугите чрез тях, след като извършат всички необходими технически проверки. В тези случаи операторите незабавно уведомяват комисията и Държавната агенция за метрология и технически надзор.

(3) При аварии операторите могат да изключват крайно далекосъобщително устройство, ако защитата на мрежата изисква то да бъде незабавно изключено и ако на потребителя може веднага и без разходи за него да бъде предложено друго решение за свързване към мрежата.

(4) В случаите по ал. 3 операторите незабавно уведомяват комисията.

(1) Обществените оператори, които осъществяват далекосъобщения чрез далекосъобщителни мрежи, преди да предложат своите услуги, публикуват технически спецификации на интерфейсите за свързване на крайните далекосъобщителни устройства към техните мрежи и периодично ги актуализират.

(2) Техническите спецификации по ал. 1 включват всички необходими данни, позволяващи на производителите да извършват по свой избор изпитвания за приложимите съществени изисквания към крайните далекосъобщителни устройства и да ги проектират така, че да могат да се предоставят всички услуги през съответния интерфейс.

(1) Радиосъоръжения и крайни далекосъобщителни устройства, включващи съоръжения, използвани за криптографиране на далекосъобщения, се внасят, разпространяват и използват след разрешение от министъра на вътрешните работи.

(2) Условията и редът за издаване на разрешенията по ал.1 се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи.

(3) Разпоредбата на ал. 2 не се отнася за разпространение на радиои телевизионни програми.

(1) Обществените оператори определят цени за предоставените от тях услуги съобразно изискванията на този закон.

(2) Цените по ал. 1 се публикуват от операторите по начин, определен в лицензиите.

(1) Цените на далекосъобщителните услуги се определят от обществените оператори съобразно търсенето и предлагането им при осигуряване на равнопоставеност на потребителите, отчитайки вида на използваната технология, категориите крайни потребители и обема на трафика.

(2) Обществените оператори могат да определят ценови пакети за услуги, като се осигурява правото на потребителя за ползване на услугите и извън ценовия пакет.

(3) Обществените оператори могат да предоставят отстъпки за ползвани услуги при публично известни условия, когато се ползват от всеки, който отговаря на предварително оповестените условия за тяхното предоставяне.

(4) Преди публикуването им цените на далекосъобщителните услуги се представят за сведение в комисията.

(1) Комисията регулира следните цени, определени от операторите със значително въздействие върху пазара на фиксирани телефонни мрежи и фиксирани гласови телефонни услуги и предоставяне на услугата „линии под наем":

1. 1. за фиксирана гласова телефонна услуга;
2. 2. за взаимно свързване;
3. 3. за предоставяне на услугата „линии под наем" от обхвата на минималния пакет;
4. 4. за специфичен достъп;
5. 5. за необвързан достъп до абонатната линия;
6. 6. за съвместно ползване на помещения и съоръжения.

(2) Комисията предоставя информация за цените на услугите по ал. 1 на Комисията по търговия и защита на потребителите.

(1) Цените на услугата по чл. 215, ал. 1, т. 1 се определят от обществените оператори въз основа на приети с решение на комисията правила за определянето им и разходите по нейното предоставяне.

(2) Цените на услугите по чл. 215, ал. 1, т. 2 и 5 се определят от обществените оператори въз основа на разходите по предоставянето им, изчислени по одобрена от комисията система за определяне на разходите.

(3) Комисията може да налага ограничения по отношение на цените по чл. 215, ал. 1 с оглед стимулиране ефективността на оператора и съобразно с инвестиционните му разходи за развитие на мрежата в средносрочен план.

(4) Цените по чл. 215, ал. 1 не могат:

1. 1. да съдържат елементи на ценообразуването, основаващи се единствено на значителното въздействие върху пазара на оператора;
2. 2. да съдържат отстъпки, които нарушават възможностите за конкуренция от страна на други обществени оператори за съответната услуга;
3. 3. да създават предимства за отделни потребители на същата или сходна услуга;
4. 4. да бъдат под нивото на разходите по предоставянето им.

(1) Операторите по чл. 215, ал. 1 в 4-месечен срок от определянето им за оператори със значително въздействие върху съответния пазар представят за одобряване от комисията системата за определяне на разходите по чл. 216, ал. 2.

(2) Комисията одобрява системата в двумесечен срок от постъпването й. Преди одобряването след консултации със съответните оператори комисията може да изиска изменения в нея, които не застрашават финансовата жизнеспособност на оператора.

(3) Операторите осигуряват актуалност и публична достъпност на основните елементи на одобрената система за определяне на разходите и предоставят информацията безвъзмездно при поискване.

(4) Операторите ежегодно публикуват анализ на степента на прилагане на принципите за разходоориентираност и за разделно счетоводство за съответните предлагани от тях услуги.

(1) Операторите представят цените на услугите по чл. 215, ал. 1 в комисията един месец преди публикуването им заедно с документите по ценообразуване.

(2) В случай че цените не отговарят на изискванията по чл. 216, комисията задължава операторите да ги преработят.

(3) Комисията може да поиска веднъж на 6 месеца да бъде доказвана разходоориентира-ността на съгласувани вече цени.

(4) Комисията регулира и цените на далекосъобщителните услуги, за които е установено, че се предоставят при злоупотреба с господстващо положение по смисъла на Закона за защита на конкуренцията.

(1) Лицензионните и регистрационните такси покриват административните разходи на комисията за дейностите, свързани с лицензирането, регистрирането и контрола на условията, предвидени в лицензиите.

(2) Таксите за ограничен ресурс осигуряват предпоставки за ефективното му използване, развитието на конкуренцията и предоставянето на нови услуги.

(1) Всички лицензирани с индивидуални лицензии оператори заплащат лицензи-онни такси.

(2) Лицензионните такси са:

1. 1. първоначална — за издаване на лицензията;
2. 2. годишна — за осигуряване дейностите по регулиране — до 1,2 на сто от годишните брутни приходи от лицензираната дейност без данък върху добавената стойност след приспадане на разходите, при наличието на такива, за изходящ трафик, при взаимно свързване на мрежи и за специфичен достъп;
3. 3. такса за изменение и допълнение на ли-цензията.

(3) Размерът на първоначалната лицензионна такса се определя, като се имат предвид административните разходи по подготовката и издаването й, включващи:

1. 1. труд и материали;
2. 2. пропорционално разпределена развойна и консултантска дейност и анализ на съответния пазар, свързани с издаването на лицензията; 3.честотно планиране и национална и международна координация.

(4) При провеждане на търг за издаване на лицензията първоначалната лицензионна такса е в размер на окончателната тръжна цена, която съдържа и таксата по смисъла на ал. 3.

(5) Таксата по ал. 2, т. 2 се определя ежегодно по реда на чл. 42 и се плаща на тримесечни вноски до 15-о число на месеца, следващ тримесечието. Вноската за четвъртото тримесечие е изравнителна и се заплаща до 15 дни след срока, определен със Закона за счетоводството за изготвяне на годишния финансов отчет. Внесените през годината вноски се изравняват на базата на предоставено от лицензирания оператор копие от заверения му от независим финансов одитор годишен финансов отчет, заедно с приложенията към него.

(1) Индивидуално лицензираните оператори заплащат годишни такси за ползване на ограничен ресурс от радиочестотния спектър и/или от позициите на геостационарната орбита, определени за Република България с международни споразумения.

(2) При предоставяне на допълнителен радиочестотен спектър на лицензирани обществени оператори по чл. 76, ал. 2 те заплащат допълнителна еднократна такса.

(3) Индивидуално лицензираните оператори заплащат годишна такса за ползване на ограничен ресурс от Националния номерацио-нен план.

(4) Размерите на таксите по ал. 1 и 2 се определят въз основа на един или повече от следните критерии: 1. брой на регистрираните жители, които могат да бъдат обслужени от лицензираната дейност; 2.териториален обхват, предвиден в ли-цензията; 3. мощност на изхода на предавателя; 4. заемана честотна лента; 5.брой на използваните радиостанции; 6. брой на използваните радиочестотни канали; 7.вид на радиочестотния канал (радиочестотна лента) — симплексен/дуплексен; 8. вид на лицензираната дейност; 9. брой на използваните радиомрежи; 10. предназначение на радиостанциите и мрежите; 11. срок на ползване на радиочестотния спектър.

(5) Таксите по ал. 1 и 3 се плащат на 4 равни вноски до края на месеца, предхождащ тримесечието.

(6) По искане на оператора таксите по ал. 1 и 3 могат да бъдат платени до края на първото тримесечие на текущата година. В този случай таксата се плаща с отстъпка в размер 5 на сто.

(1) Всички регистрирани оператори по обща лицензия заплащат регистрационна такса.

(2) Размерът на регистрационната такса се определя в зависимост от административните разходи по регистрацията и изготвянето и издаването на общата лицензия.

(1) Размерът на таксите по този раздел, сроковете и начинът на плащането им се определят в Тарифа за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията, приета от Министерския съвет по предложение на комисията.

(2) В тарифата по ал. 1 се определя и размерът на таксите за административни услуги, предоставяни от комисията.

(3) Таксите се определят в съответствие със следните принципи:

1. 1. равнопоставеност на операторите;
2. 2. пропорционалност по отношение на административните разходи;
3. 3. насърчаване на конкуренцията и на предоставянето на нови услуги;
4. 4. осигуряване на ефективно използване на ограничените ресурси;
5. 5. задоволяване потребността на обществото от качествени далекосъобщителни услуги.

(4) Лицензираните оператори заплащат еднакви лицензионни такси при еднакъв вид и обем на лицензираната дейност.

(1) Лицензионните такси, предвидени в индивидуалните лицензии за далекосъобщителна дейност, се разпределят, както следва:

1. 1. първоначалната такса, получена при тръжна процедура: а) 25 на сто — за осигуряване на средствата по чл. 17; б) 5 на сто — по бюджета на комисията; в) 70 на сто — в приход на републиканския бюджет;
2. 2. първоначалната и годишната такса — по бюджета на комисията.

(2) Таксите за ползване на ограничен ресурс се разпределят, както следва:

1. 1. таксата за ползване на радиочестотен спектър: а) 35 на сто — за осигуряване на средствата по чл. 17; б) 40 на сто — по бюджета на комисията; в) 25 на сто — в приход на републиканския бюджет;
2. 2. допълнителната еднократна такса за предоставяне на допълнителен радиочестотен спектър: а) 25 на сто — за осигуряване на средствата по чл. 17; б) 5 на сто — по бюджета на комисията; в) 70 на сто — в приход на републиканския бюджет;
3. 3. таксата за ползване на номера от Националния номерационен план—по бюджета на комисията;
4. 4. таксите за ползване на позициите на геостационарната орбита, определени за Република България с международни споразумения: а) 25 на сто — за осигуряване на средствата по чл. 17; б) 5 на сто — по бюджета на комисията; в) 70 на сто — в приход на републиканския бюджет.

(1) Всички такси постъпват по бюджета на комисията и в тримесечен срок след получаването им се преразпределят по реда на чл. 225.

(2) Не се дължат такси по реда на този раздел от:

1. 1. държавни органи, които осъществяват далекосъобщения за собствени нужди, свързани с техните функции;
2. 2. дипломатически представителства и други организации със статут на дипломатически мисии, когато осъществяват далекосъобщения за техни собствени нужди на основата на взаимност.

(1) Контролът върху далекосъобщителните дейности се осъществява от комисията.

(2) Контролът за пускане в действие на ра-диосъоръжения по списъка по чл. 209, ал. 2 се осъществява от комисията.

(3) При осъществяване на контрола по ал. 1 и 2 комисията взаимодейства с Министерството на транспорта и съобщенията, Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната и Министерството на финансите. Условията и редът за взаимодействието се уреждат в съвместно издадена инструкция.

(1) За осъществяване на контрола върху далекосъобщителните дейности председателят на комисията оправомощава със заповед служители от нейната администрация.

(2) Служителите по ал. 1 задължително се застраховат срещу злополука, настъпила при или по повод изпълнение на служебните им задължения, със средства от бюджета на комисията.

(1) В изпълнение на своите функции оправомощените по чл. 228, ал. 1 служители на комисията имат право:

1. 1. да извършват проверки, да констатират нарушения и да съставят актове по реда на Закона за административните нарушения и наказания;
2. 2. на свободен достъп в подлежащите на контрол обекти, в които се намират далекосъобщителни съоръжения;
3. 3. да проверяват документите, издавани от комисията, доказващи правоспособността на лицата в контролираните обекти;
4. 4. да изискват сведения и документи, свързани с осъществяване на контрола;
5. 5. да изискват оригинални документи, данни, сведения, справки и други носители на информация от проверяваните лица, както и да изземват заверени копия от документи във връзка с извършване на далекосъобщителна дейност и/или с установяване на административни нарушения по този закон;
6. 6. да проверяват счетоводни, търговски или други книги или документи и носители на информация, както и други документи, свързани с извършване на далекосъобщителна дейност, подлежаща на индивидуално лицензиране, и/ или с установяване на административни нарушения по този закон;
7. 7. да изискват от трети лица сведения, извлечения и други документи, необходими за извършване на насрещни проверки във връзка с осъществяване на контрол по този закон и/или с установяване на административни нарушения по този закон;
8. 8. да контролират качествените параметри на далекосъобщителните услуги, като извършват документални и технически проверки;
9. 9. да претърсват помещения, използвани от проверяваните лица за осъществяване на далекосъобщителна дейност, както и помещения, в които се намират доказателства за извършване на административни нарушения.

(2) В случаите, когато се касае за проверка на помещения по ал. 1, т. 9, служещи за жилище, проверките се извършват от оправомоще-ните по чл. 228, ал. 1 служители съвместно с органите на Министерството на вътрешните работи при спазване на разпоредбите на Нака-зателнопроцесуалния кодекс.

(1) При установяване на нарушения по реда на Закона за административните нарушения и наказания съставителите на актове могат да изземват и да задържат веществени доказателства, свързани с установяване на нарушението, по реда на чл. 41 от Закона за административните нарушения и наказания.

(2) Иззетите веществени доказателства подлежат на отнемане в полза на държавата с наказателно постановление или с резолюция по реда на чл. 20 и 21 от Закона за административните нарушения и наказания, когато са осъществени съставите на нарушения по съответните административнонаказателни разпоредби.

(3) Отнетите в полза на държавата вещи се съхраняват в помещения, специално предвидени за това, до изтичането на една година от влизането в сила на резолюцията, наказателното постановление или на съдебното решение, с което то е потвърдено.

(4) След изтичането на срока по ал. 3 отнетите вещи подлежат на унищожаване по ред, предвиден в наредба на Министерския съвет, по предложение на комисията. Отнетите в полза на държавата вещи или част от тях, които могат да бъдат използвани, без да се нарушават законите и действащите стандарти в страната, могат да се предоставят на учебни заведения с учебна цел, на болници или други организации с решение на комисията.

(1) При изпълнение на служебните си задължения оправомощените по чл. 228, ал. 1 служители са длъжни:

1. 1. да се легитимират чрез служебна карта;
2. 2. да пазят в тайна обстоятелствата и фактите, които са им станали известни при или по повод изпълнение на служебните им задължения.

(2) Редът и начинът за използване и съхраняване на обстоятелствата и фактите по ал. 1, т. 2, както и организацията на работа при осъществяване на контрола върху далекосъобщителните дейности се определят с решение на комисията.

(3) Председателят на комисията определя служителите от администрацията, които са отговорни за съхраняването и използването на фактите и обстоятелствата по ал. 1, т. 2.

(4) Служителите по ал. 1 и 3 подписват декларация по образец във връзка със задълженията си, в която изрично се отразява и отговорността им при неизпълнение на тези задължения.

(1) Председателят на комисията може да издава заповеди, с които да спира до отстраняване на нарушенията извършването на далекосъобщителни дейности, осъществявани в нарушение на закона, подзаконовите нормативни актове и лицензионните условия.

(2) Със заповедите по ал. 1 може да се налага и принудителна административна мярка запечатване на обекти и/или съоръжения, послужили при извършването на далекосъобщителни дейности, осъществявани в нарушение на закона, подзаконовите нормативни актове и ли-цензионните условия.

(3) Заповедите по ал. 1 подлежат на обжалване пред Върховния административен съд.

(1) Който без лицензия извършва далекосъобщителна дейност, която подлежи на лицензиране след провеждане на конкурс или търг, или продължи да я извършва след спиране, прекратяване или отнемане на лицензията, в случай че деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер от 50 000 до 500 000 лв.

(2) Който без лицензия извършва далекосъобщителна дейност, която подлежи на лицен-зиране без конкурс или търг, като осъществява далекосъобщения чрез обществени далекосъобщителни мрежи и/или предоставяне на далекосъобщителни услуги, които ползват индивидуално определен ограничен ресурс, или продължи да я осъществява след спиране, прекратяване или отнемане на лицензията, в случай че деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер от 20 000 до 250 000 лв.

(3) Който без лицензия извършва далекосъобщителна дейност, която подлежи на лицен-зиране без конкурс или търг без използване на ограничен ресурс, или продължи да я извършва след спиране, прекратяване или отнемане на лицензията, се наказва с глоба в размер от 10 000 до 200 000 лв.

(4) Който без лицензия извършва далекосъобщителна дейност, като осъществява далекосъобщения чрез обособени далекосъобщителни мрежи за собствени нужди, които ползват индивидуално определен ограничен ресурс, или продължи да я осъществява след спиране, прекратяване или отнемане на лицензията, в случай че деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.

(5) Който без регистрация извършва далекосъобщителна дейност като обществен оператор при условията на обща лицензия, се наказва с глоба в размер от 5000 до 10 000 лв.

(6) Който без регистрация извършва далекосъобщителна дейност за собствени нужди при условията на обща лицензия, се наказва с глоба в размер от 1000 до 5000 лв.

(7) За нарушения по ал. 1 — 6, извършени повторно, административнонаказващият орган с наказателно постановление може да лиши нарушителя от правото да упражнява далекосъобщителната дейност, за която е санкциониран, за срок до една година.

(1) Оператор със значително въздействие върху пазара, който наруши или не изпълни условията на издадената му лицензия, отнасящи се до специфичните му задължения като оператор със значително въздействие върху пазара, се наказва с имуществена санкция в размер от 100 000 до 500 000 лв.

(2) Обществен оператор, който наруши или не изпълни условията на издадената му индивидуална лицензия, се наказва с имуществена санкция в размер от 5000 до 50 000 лв.

(3) Обособен оператор, който наруши или не изпълни условията на издадената му индивидуална лицензия, се наказва с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.

(4) Обществен оператор, който извършва далекосъобщителна дейност въз основа на регистрация по обща лицензия и наруши условията й, се наказва с имуществена санкция в размер от 5000 до 15 000 лв.

(5) Обособен оператор, който извършва далекосъобщителна дейност въз основа на регистрация по обща лицензия и наруши условията й, се наказва с глоба в размер от 1000 до 5000 лв.

(1) Който наруши правилата относно опазването на тайната на съобщенията, изпращани по обществени далекосъобщителни мрежи, в случай че деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.

(2) Обществен оператор, който не изпълни задължение за осигуряване на условия за прихващане на далекосъобщения, свързани с националната сигурност и обществения ред, се наказва с имуществена санкция в размер от 5000 до 100 000 лв.

(3) Обществен оператор, който не изпълни задължение, свързано с осигуряване защита на лични данни в областта на далекосъобщенията, се наказва с имуществена санкция в размер от 1000 до 20 000 лв.

(1) Който при поискване от комисията не предостави информация, свързана с прилагането на този закон или й предостави невярна, непълна, неточна или не в срока, който може да бъде определен с поискването, информация, се наказва с глоба в размер от 100 до 500 лв.

(2) Който препятства осъществяването на контрола по чл. 227 от комисията, се наказва с глоба в размер от 1000 до 5000 лв.

(3) Който не изпълни влязло в сила решение на комисията, се наказва с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.

(4) Обществен оператор, който не предостави на комисията документи и информация, необходими при определяне на оператор със значително въздействие върху пазара, се наказва с имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв.

(5) Оператор със значително въздействие върху пазара, който не изпълни влязло в сила решение на комисията, отнасящо се до специфичните му задължения като оператор със значително въздействие върху пазара, се наказва с имуществена санкция в размер от 10 000 до 100 000 лв.

(1) При установяване на нарушенията по чл. 233 -244 оправомощените по чл. 228, ал. 1 служители съставят актове по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

(2) Въз основа на актовете по ал. 1 председателят на комисията или изрично оправомоще-но от него лице-член на комисията, издава наказателни постановления или мотивирани резолюции за прекратяване на административ-нонаказателното производство.

(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

(4) Наказателни постановления, с които е наложена глоба или имуществена санкция до 200 лв., не подлежат на обжалване.

(1) Оператор със значително въздействие върху пазара на фиксирани обществени телефонни мрежи и фиксирани гласови телефонни услуги може да осъществява далекосъобщения чрез кабелна мрежа за разпространение на радиои телевизионни програми само когато е учредил самостоятелно юридическо лице за тази цел.

(2) Българската национална телевизия и Българското национално радио предоставят безвъзмездно националните и регионалните си програми на оператори, осъществяващи далекосъобщения чрез кабелни далекосъобщителни мрежи за разпространение на радиои телевизионни програми.

(3) Операторите по ал. 2 са длъжни да разпространяват безвъзмездно по мрежите си националните и регионалните програми на Българската национална телевизия и на Българското национално радио.

(1) Този закон отменя Закона за далекосъобщенията (обн., ДВ, бр. 93 от 1998 г.; изм., бр. 26 от 1999 г., бр. 10 и 64 от 2000 г., бр. 34, 42, 96 и 112 от 2001 г. и бр.45 и 120 от 2002 г.) с изключение на чл. 19, чл. 37, ал. 1, чл. 116, ал. 3, т. 3 и чл. 119, които се прилагат до 31 декември 2003 г.

(2) Подзаконовите нормативни актове по прилагането на отменения Закон за далекосъобщенията продължават да се прилагат, доколкото не противоречат на този закон.

(1) От 1 януари 2004 г. служителите от администрацията на Комисията за регулиране на съобщенията получават добавка към възнагражденията си в размер на процента на ръста за предходната година на отрасъл „Съобщения" по данни на Националния статистически институт.

(2) Служебните правоотношения на държавните служители от администрацията на Комисията за регулиране на съобщенията се уреждат при условията и по реда на чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител. Срокът на предизвестията започва да тече от влизането в сила на този закон.

(1) Този закон влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник", с изключение на:

1. 1. разпоредбите на чл. 17, чл. 40, ал. 1, чл. 217, чл. 221, ал. 2, чл. 222, ал. 2 и чл. 225, които влизат в сила от 1 януари 2004 г.;
2. 2. разпоредбите на чл. 119, ал. 4, чл. 121, ал. 2, 4 и 5, чл. 140, ал. 6 и 9 и чл. 216 — по отношение на фиксираната гласова телефонна услуга, взаимното свързване, предоставянето на услугата „линии под наем" от обхвата на минималния пакет, които влизат в сила в срок три месеца от влизането в сила на този закон;
3. 3. разпоредбите на чл. 95, ал. 2, чл. 104 — чл. 112, чл. 130, 131, 133 и чл. 158, т. 2, които влизат в сила от 1 януари 2005 г.;
4. 4. разпоредбата на чл. 156, която влиза в сила от 1 януари 2007 г. по отношение на операторите на обществени мобилни далекосъобщителни мрежи;
5. 5. разпоредбата на чл. 156, която влиза в сила от 1 януари 2009 г. по отношение на операторите на обществени далекосъобщителни фиксирани телефонни мрежи.

(2) Комисията за регулиране на съобщенията определя оператор със значително въздействие върху пазара на фиксирани обществени телефонни мрежи и фиксирани гласови телефонни услуги и за предоставяне на услугата „линии под наем" в срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон.

(3) До определяне на оператора по ал. 2 за оператор със значително въздействие върху пазара на фиксирани обществени телефонни мрежи и фиксирани гласови телефонни услуги и за предоставяне на услугата „линии под наем" се смята този оператор, който е изпълнявал дейности, върху които е бил установен държавен монопол на основание отменения Закон за далекосъобщенията.

(4) Операторът по ал. 3 предоставя системата за определяне на разходите по чл. 217, ал. 1 в едномесечен срок от влизането в сила на този закон, като Комисията за регулиране на съобщенията взема решение в 14-дневен срок от постъпването й.

(1) Обществените далекосъобщителни оператори, които осъществяват далекосъобщения чрез кабелни далекосъобщителни мрежи за разпространение на радиои телевизионни програми в населени места с над 3000 жители и са изградили мрежите, като са използвали електрически стълбове за ниско напрежение до 400 волта, ги полагат под повърхността на земята в подземни технически проводи до 1 януари 2007 г.

(2) Обществените далекосъобщителни оператори, които осъществяват далекосъобщения чрез кабелни далекосъобщителни мрежи за разпространение на радиои телевизионни програми в населени места до 3000 жители, имат право да не полагат мрежите си под повърхността на земята в подземни технически проводи.

(3) Операторите по ал. 1 и 2 изграждат мрежите си при спазване на изискванията за безопасност. §7.(1) Започналите процедури по издаване на индивидуални лицензии или за регистрации по обща лицензия се довършват в съответствие с разпоредбите на този закон. (2) Издадените индивидуални лицензии и удостоверения за регистрация по обща лицен-зия по отменения Закон за далекосъобщенията запазват своето действие. (3) Комисията за регулиране на съобщенията привежда лицензиите по ал. 2 в съответствие с изискванията на този закон в срок до 9 месеца от влизането му в сила.

(4) В случаите по ал. 3 лицензионни такси не се заплащат.

(1) Операторите, които към влизането в сила на този закон извършват далекосъобщителна дейност въз основа на индивидуална ли-цензия, а този закон определя, че дейността се извършва въз основа на регистрация по обща лицензия, получават удостоверенията за регистрация от Комисията за регулиране на съобщенията в едномесечен срок от обнародването на общата лицензия в „Държавен вестник".

(2) Комисията за регулиране на съобщенията издава общата лицензия по ал. 1 в срок до три месеца от влизането в сила на този закон.

(3) Операторите по ал. 1 продължават да извършват дейността си в съответствие с издадените им индивидуални лицензии, като не заплащат, считано от влизането в сила на този закон, съответната вноска от лицензионните такси за 2003 г.

(4) При получаване на удостоверението по ал. 1 операторите не заплащат регистрационна такса. §9.(1) Далекосъобщенията, осъществявани при свободен режим по отменения Закон за далекосъобщенията, продължават да се осъществяват свободно, когато отговарят на изискванията по чл. 48. (2) В случай че за лицата, които осъществяват далекосъобщенията по ал. 1, е приложима разпоредбата на чл. 49, те са длъжни да предприемат необходимите действия по издаване на индивидуална лицензия или за регистрация по обща лицензия в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон. (3) Комисията за регулиране на съобщенията до 1 юли 2004 г. издава лицензията или удостоверението за регистрация по ал. 2.

(1) Българската телекомуникационна компания е задължена да предоставя универсалната далекосъобщителна услуга, без да бъде компенсирана за нетните загуби от предоставянето й до 31 декември 2004 г.

(2) В срок до три години от влизането в сила на този закон далекосъобщителните обекти с отбранително предназначение и инсталираните мощности по чл. 185, ал. 1 се отделят от далекосъобщителната мрежа на Българската телекомуникационна компания по ред, определен от Министерския съвет.

(3) Средствата за отделянето по ал. 2 се осигуряват от държавния бюджет, Българската телекомуникационна компания и от други източници при условия, определени с акт на Министерския съвет.

(4) Отделените далекосъобщителни обекти с отбранително предназначение и инсталираните мощности по ал. 2 се използват при условия и по ред, определени от Министерския съвет.