(1) За злополука се счита всяко събитие, станало не по волята на застрахованото лице, настъпило по време на пътуване (включително при качване или слизане от превозното средство), което в резултат на внезапни и непредвидени действия или причини от външен произход в срок до една година от настъпването му е причинило смърт или трайна загуба на трудоспособност на застрахованото лице.
(2) За злополука се считат също:
- 1. изкълчвания, обтягания или скъсвания на тъкани, причинени от внезапно напрягане на собствени сили;
- 2. инфекции, при които заразната материя е проникнала в организма на пострадалото от злополука лице;
- 3. телесни увреждания или смърт, настъпили по време на превоза при спасяване на своя или на чужд живот или на имущество.