Актът не е в сила от 3 декември 2004 г. Заменен от по-нов акт. Наредба № 18 от 10 ноември 2004 г. за задължителното застраховане по чл. 77, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за застраховането (ДВ, бр. 105 от 2004 г., в сила от 03.12.2004 г.) урежда изцяло същата материя — общите условия, минималните застрахователни суми, реда и срока за задължителните застраховки „Гражданска отговорност“ и „Злополука“, като в § 5 от заключителните ѝ разпоредби изрично отменя Наредба № 4 от 2003 г. за задължителното застраховане, запазвайки действието само на чл. 9 и 30 до 31.XII.2004 г. Нито един от изброените по-късни текстове не отменя настоящата наредба — посочените отмени касаят други актове, обнародвани в ДВ, бр. 90 от 2003 г., а Наредба № 24 от 2006 г. отменя последващата Наредба № 18 от 2004 г. Актът на негово място: Наредба № 18 от 10 ноември 2004 г. за задължителното застраховане по чл. 77, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за застраховането. Текстът по-долу е последната му редакция, докато е бил в сила.
Последна промяна
ДВ, бр. 90 от 2003 г.
В сила от
13 октомври 2003 г.
Последна редакция· в сила от 13.10.2003 · без изменения оттогава
(1) При смърт или при пълна загуба на трудоспособност на застрахования пътник, настъпила вследствие на злополука, покрита по застраховката, застрахователят изплаща застрахователната сума по чл. 30.
(2) При частична загуба на трудоспособност на застрахования пътник се изплаща такъв процент от застрахователната сума, какъвто е процентът на трайната загуба на трудоспособност.
(3) Процентът на трайна загуба на трудоспособност се определя от ТЕЛК или от комисията по чл. 12, ал. 1 съгласно списък на травматичните болести и увреждания на за-страхователя след окончателно и пълно стабилизиране на уврежданията на застрахования, но не по-рано от 3 месеца и не по-късно от една година от датата на събитието. При загуба на очи и при ампутация на крайници процентът може да се определи и без да се спазва тримесечният срок.
(4) Когато застрахованото увредено лице е имало вече определен процент трайна загуба на трудоспособност преди настъпването на злополуката, този процент не се взема под внимание при определянето на трайната загуба на трудоспособност от злополуката.
(5) Застрахователната сума се изплаща на увреденото лице, а при смърт — на законните му наследници.
(6) При смърт на непълнолетен, ограничено запретен или нетрудоспособен, който няма наследници, застрахователната сума се изплаща на лицата, които са го издържали.
(7) Ако пострадалото лице, съответно неговите наследници, не са навършили пълнолетие или са запретени, застрахователната сума се внася на тяхно име в търговска банка, получила разрешение от Българската народна банка за извършване на банкова дейност, за което заст-рахователят ги уведомява писмено.
(8) Ако починалият няма наследници или лица, които са го издържали, дължимата сума се внася в приход на Гаранционния фонд.
История на промените
13 октомври 2003 г.обн ДВ, бр. 90 от 2003 г. · материалът