(1) Етикетът трябва да съдържа следната информация:
- 1. идентификационен номер (код), който осигурява връзка между месото и животното/животните, от които то е добито; този номер може да бъде идентификационният номер на животното, от което е добито месото, или идентификационният номер, свързан с групата животни, поставен от оператора или организацията;
- 2. ветеринарният регистрационен номер на кланицата, в която е заклано животното/групата животни, надписът “заклано в: (име на страната, в която е заклано животното) (разрешителен номер на кланицата)” и датата на клане;
- 3. ветеринарният регистрационен номер на транжорната, в която са разфасовани трупът/труповете, и надписът: “разфасовано в (име на страната, в която е разфасовано месото) (разрешителен номер на транжорната)”.
(2) Освен информацията по ал. 1 върху етикета се посочват:
- 1. страната, в която са родени животните;
- 2. всички страни, в които са угоявани животните; не е задължително посочване на страната, при положение че животното е било отглеждано в друга държава за срок не по-дълъг от 30 дни;
- 3. страната, в която са заклани животните.
(3) Когато животните, от които е добито месото, са родени, отглеждани и заклани в една и съща страна, етикетът трябва да съдържа надписа “произход: (име на страната)”.