(Изм. - ДВ, бр. 65 от 2019 г.)
(1) Издадените от друга държава документи, които се представят съгласно Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства, следва да бъдат оформени по начин, който зависи от това, дали съответната държава е страна по Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове (подписана в Хага на 5 октомври 1961 г.), дали между нея и Република България има влязъл в сила и действащ договор за правна помощ, или тази държава не попада в нито една от първите две групи държави.
(2) Официални документи, издадени от органите на държава – членка на Европейския съюз, в съответствие с нейното национално право, които удостоверяват факти, попадащи в обхвата и издадени съгласно изискванията на Регламент (ЕС) 2016/1191 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 г. за насърчаване на свободното движение на гражданите чрез опростяване на изискванията за представяне на някои официални документи в Европейския съюз и за изменение на Регламент (ЕС) № 1024/2012 (OB, L 200 от 26 юли 2016 г.), са освободени от изискването за легализация.