Чл. 8

(1) Управляващият орган извършва авансово плащане, в случай че същото е обезпечено в пълен размер.

(2)(Изм. - ДВ, бр. 83 от 2019 г.) Обезпечение за авансово плащане не се изисква от бенефициенти - разпоредители с бюджет по чл. 11, ал. 3 и 9 от Закона за публичните финанси, от разпоредители с бюджет от по-ниска степен, от юридическите лица по чл. 13, ал. 4 от същия закон, с изключение на случаите по чл. 7, ал. 1, т. 3.

(3) Срокът на валидност на обезпечението за авансово плащане не може да бъде по-кратък от срока за извършване на финалното плащане по проекта, определен в акта по чл. 2, ал. 1, или до пълно покриване на аванса с допустими разходи съгласно чл. 131, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (ОВ, L 347 от 20 декември 2013 г.) (Регламент (ЕС) № 1303/2013).

(4)(Изм. - ДВ, бр. 83 от 2019 г.) При обезпечение с гаранция, издадена от банка или финансова институция, тя трябва да бъде безусловна и неотменима в полза на администрацията, в чиято структура е управляващият орган.

(6) За всички видове обезпечения задължително се спазват изискванията на ал. 1 и 3.