(1) Управляващият орган извършва междинни и окончателни плащания към бенефициентите след верифициране на разходите.
(2) Окончателното плащане се изчислява, като от общо верифицираните допустими разходи, финансирани с безвъзмездна финансова помощ по проекта, се приспаднат извършените авансови и междинни плащания. Размерът и условията за плащането му се определят в акта по чл. 2, ал. 1.
(3) Общият размер на авансовите и междинните плащания е следният:
- 1. за инфраструктурни проекти на стойност над 10 млн. лв. и с повече от 50 на сто от общата стойност по проекта за строително-монтажни работи - до 90 % от стойността на финансовата подкрепа;
- 2.(изм. - ДВ, бр. 83 от 2019 г.) при обезпечаване на авансовите плащания към бенефициентите с гаранция, издадена от банка или финансова институция, регистрирани в Република България - до 95% от стойността на финансовата подкрепа;
- 3. за бенефициенти от централната администрация на изпълнителната власт, когато утвърдените разходи по бюджета на първостепенния разпоредител, в чиято структура е бенефициентът, са по-високи от размера на отпуснатите авансови плащания - до 95 % от стойността на финансовата подкрепа;
- 4. във всички останали случаи - до 80 % от стойността на финансовата подкрепа, определена в акта по чл. 2, ал. 1.
(4) Алинея 3 не се прилага в случаите, когато към бенефициентите няма извършено авансово плащане.
(5) Алинея 3 не се прилага, когато авансът е покрит изцяло с допустими разходи съгласно чл. 131, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1303/2013.
(6)(Изм. - ДВ, бр. 83 от 2019 г.) Покриването на аванса с допустими разходи съгласно чл. 131, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 започва, след като ограниченията по ал. 3, намалени с извършените авансови плащания, бъдат превишени. Управляващият орган уведомява бенефициента, че остатъкът от верифицирания разход се счита за платен с авансовото плащане.