(1)(Изм. - ДВ, бр. 3 от 2011 г., в сила от 11.01.2011 г., доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г., в сила от 07.12.2012 г.) При прекратяване на правоотношението за изпълнение на военна служба, на служебното или трудовото правоотношение в Министерството на отбраната, Българската армия или структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната с лицето, на чието име е издадена заповедта за настаняване, както и при превеждане на военнослужещ на служба от едно населено място в друго, договорът за наем не се прекратява, ако неговият съпруг/а е военнослужещ или цивилен служител и отговаря на условията на чл. 12, ал. 1, т. 2.
(2)(Изм. - ДВ, бр. 97 от 2012 г., в сила от 07.12.2012 г.) При смърт на лицето, на чието име е издадена заповедта за настаняване, договорът за наем се прекратява с преживелия съпруг/съпруга и/или със законния представител на ненавършилите пълнолетие деца след изтичане на две години от смъртта.
(3)(Изм. - ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) На преживелия съпруг/съпруга и/или на законния представител на ненавършилите пълнолетие деца или до навършването на 20-годишната им възраст при обучение в дневна форма на средно учебно заведение и на 25-годишна възраст при обучение в редовна форма на обучение във висше учебно заведение на военнослужещ/цивилен служител от Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, загинал при или по повод изпълнение на службата, се издава нова настанителна заповед и се сключва нов договор за наем за ползваното жилище със срок от датата на смъртта до навършване на пълнолетие на детето/децата или до навършването на 20-годишната им възраст при обучение в дневна форма на средно учебно заведение и на 25-годишна възраст при обучение в редовна форма на висше учебно заведение, но не по-рано от изтичане на две години от смъртта.
(4) В случаите по ал. 2 и 3 договорът за наем не се прекратява, ако другите настанени лица отговарят на условията за настаняване по чл. 12, ал. 1, т. 2.