(1) Персоналът, на който е технологично необходим достъп до зони за сигурност (включително и персоналът, който се качва на борда на ВС), се проверява за надеждност. Проверката обхваща последните 5 години преди датата на разрешаване на достъпа. След осигуряването на достъпа проверката за надеждност се извършва най-малко на всеки 3 години.
(2) Надеждността на кандидат да работи без придружител в зона за сигурност се оценява чрез проверка на личните данни и на криминалното досие, ако има такова.
(3) Не се издават пропуски на непълнолетни лица и на лица, срещу които има образувано досъдебно или съдебно производство, или са осъдени (независимо от реабилитацията, като в изключителни случаи може да се прецени, че лицето след реабилитацията не представлява опасност) за:
- 1. престъпления против митническия режим, включително и незаконен трафик на наркотични вещества;
- 2. престъпления, извършени по общоопасен начин или с обощоопасни средства, в т.ч. и незаконен трафик на оръжия;
- 3. престъпления против личността;
- 4. престъпления против републиката;
- 5. престъпления по транспорта и съобщенията;
- 6. престъпления против правата на гражданите;
- 7. престъпления против собствеността.
(4) Освен в случаите по ал. 2 не се издават пропуски на лица, които:
- 1. са зависими от алкохол или наркотични вещества;
- 2. страдат от психически заболявания, удостоверени по съответния ред.
(5) За служители в звената за сигурност и за техни ръководители могат да бъдат назначавани само лица, получили разрешение за достъп до класифицирана информация.