(1) При заплаха от терористични действия или от употреба на оръжие за масово унищожение Националната система за управление при кризи планира и прилага специални мерки за реагиране при кризи.
(2) Специалните мерки по ал. 1 включват: повишен обмен на информация, пресичане на нерегламентирано движение на хора и материали през границите, засилване на контрола върху разпространението на оръжия, стоки и технологии с възможна двойна употреба, контрол на превоза и достъпа до ядрено гориво и радиоактивни материали, действия за осигуряване на въздушния и морския суверенитет на Република България, както и подготовка за ликвидиране на последиците от терористична дейност. Като крайна мярка е разрешена употребата на сила и оръжие, съответстващи на заплахата.
(3) При необходимост от прилагане на територията на страната на мярка по ал. 2, изречение второ решението се взема от органа, в чието подчинение са силите за реагиране при кризи по чл. 33, ал. 2, т. 1, които действат съгласно приети от него стандартни процедури.