(1) Силите за реагиране при кризи:
- 1. прилагат превантивни мерки за непосредствена защита на населението и страната при заплаха от криза;
- 2. организират и осъществяват охраната на обектите и системите от критичната инфраструктура, на потенциално опасните обекти и на стратегическите и особено важните обекти;
- 3. участват в операции по чл. 44 и чл. 45, ал. 2;
- 4. оказват медицинска помощ, провеждат медицинска евакуация и лечение на пострадалите лица при криза;
- 5. прилагат противоепидемични мерки: при възникване и разпространение на инфекции с висок медицински и епидемичен риск; при възникване на епидемични взривове или епидемии; при преднамерено използване на биологични агенти за причиняване на вреда.
(2) Силите за реагиране участват в други операции, различни от война, при мандат от компетентните международни организации.
(3) При участие в операциите по ал. 2 националните контингенти се предоставят на разположение и изпълняват мисии в съответствие с условията на съответния международен договор и с договорените правила за използване на сила.
(4) Националното командване на контингентите по време на операциите по ал. 2 се осъществява от министерствата и ведомствата, към щата на които принадлежат контингентите.