(1) Принудителното ваксиниране на свине срещу КЧС се разрешава по изключение, ако в свиневъдния обект е потвърдено наличието на КЧС и съществува опасност от разпространение на заболяването.
(2) Ваксинацията по ал. 1 се разрешава със заповед на министъра на земеделието и горите по предложение на генералния директор на НВМС, направено въз основа на критериите, посочени в приложение № 5.
(3) Преди извършване на ваксинирането по ал. 1 НВМС изготвя план, който съдържа информация за:
- 1. епизоотичната обстановка, довела до нуждата от принудително ваксиниране;
- 2. размера на географския район, в който следва да се проведе принудително ваксиниране, и броя на свиневъдните обекти в него;
- 3. приблизителния брой на свине по категории, които следва да се ваксинират;
- 4. вида на ваксините, които ще се използват - маркерни (субединични) или конвенционални;
- 5. времетраенето на ваксинационната кампания;
- 6. идентификацията и регистрацията на ваксинираните животни;
- 7. видовете лабораторни изследвания, които ще се осъществяват върху взетите проби от ваксинирани с маркерна или конвенционална ваксина;
- 8. мерките по придвижванията на прасета и продукти от тях;
- 9. критериите, които следва да бъдат обсъдени за вземане на решение, дали ваксинирането или мерките по чл. 8 ще бъдат прилагани в контактни животновъдни обекти;
- 10. клиничните прегледи и лабораторните изследвания, които следва да се осъществят върху взети от ваксинирани и други животновъдни обекти проби.
(4) По време на ваксинацията по ал. 1 в защитната и надзорната зона по чл. 12 държавният ветеринарен лекар:
- 1. забранява напускането на живи свине от района на ваксиниране, освен в случаите на транспортирането им с цел незабавно клане в одобрена кланица или унищожаването им в екарисаж;
- 2. разпорежда месото, добито от ваксинирани срещу КЧС свине, да бъде термично преработено или да бъде обозначено със специален печат и преработено по реда на чл. 16, ал. 3, т. 9 и 10;
- 3. контролира проследяването и унищожаването на всички семенни материали, яйцеклетки и ембриони, събрани през 30-те дни преди ваксинирането от свине, които ще бъдат подлагани на ваксиниране.
(5) След завършване на ваксинацията мерките по ал. 4 се прилагат в продължение най-малко на 6 месеца, като в този период не се разрешава:
- 1. серопозитивните свине да напускат свиневъдния обект, където са настанени, с изключение на случаите на незабавно клане;
- 2. събирането на семенен материал, яйцеклетки и ембриони от серопозитивни свине;
- 3. прасенцата, родени от серопозитивни свине майки, да напускат свиневъдния обект на произход, освен ако не бъдат транспортирани за: а) кланица за незабавно клане; б) определена за целта от държавния ветеринарен лекар изолационна база, от която да бъдат изпращани направо в кланицата; в) свиневъден обект, но след получаване на отрицателен резултат от серологичен тест за наличие на антитела срещу вируса на КЧС.
(6) Ограниченията в свиневъдните обекти, в които се извършва ваксинация, се прекратяват, след като:
- 1. всичките ваксинирани свине са заклани или умъртвени и полученото от закланите свине прясно месо е маркирано или термично преработено;
- 2. свиневъдните обекти, в които е имало ваксинирани свине, са били почистени и дезинфекцирани.
(7) Националната ветеринарномедицинска служба взема решение за въвеждане на спешно ваксиниране при спазване на следните изисквания:
- 1. има изготвен план за спешно ваксиниране, който да предписва: а) всички прасета, подложени на ваксиниране, да бъдат заклани или умъртвени, колкото е възможно по-скоро след приключване на ваксинирането; б) произведеното от прасета по буква “а” прясно месо да бъде маркирано и обработено или преработено;
- 2. планът и решението за прилагане на спешно ваксиниране да са съобщени на Европейската комисия преди започване на дейностите по ваксинирането;
- 3. планът за спешното ваксиниране да е одобрен от Европейската комисия.
(8) Предвидените мерки могат да бъдат вдигнати, след като:
- 1. всички прасета във ваксинираните животновъдни обекти са заклани или произведеното от тези прасета прясно месо е или преработено, или маркирано и обработено;
- 2. всички животновъдни обекти, в които е имало настанени ваксинирани прасета, са почистени и дезинфектирани.
(9) В случаите на използване на маркерна ваксина в рамките на кампанията за ваксиниране се допускат облекчения, отнасящи се за маркирането на месото от ваксинирани прасета и неговото последващо използване, както и за местоназначението на обработените продукти. Разрешението за маркерна ваксинация е обект на следните предварителни условия:
- 1. планът за ваксиниране е одобрен преди започване на дейностите по ваксинирането;
- 2. Националната ветеринарномедицинска служба е внесла в комисията конкретно заявление за това, което да е придружено от задълбочен и изчерпателен доклад за осъществяването на кампанията по ваксиниране, резултатите от нея и цялостната епидемиологична обстановка;
- 3. определено е мястото на осъществяването на кампанията по ваксиниране.
(10) Приемането на облекченията се основава на риска от възможно разпространение на вируса на КЧС, което да настъпи в резултат от придвижвания на или търговия с ваксинирани прасета, тяхното поколение или произведени от тях продукти.