(1) При констатиране на КЧС в диви свине с цел неразпространение на заболяването може да се наложи принудително ваксиниране.
(2) Преди извършване на ваксинирането по ал. 1 НВМС изготвя план, който съдържа информация за:
- 1. епизоотичната обстановка, довела до нуждата от принудително ваксиниране;
- 2. размера на географския район, в който следва да се проведе принудително ваксиниране;
- 3. вида на ваксините, които ще се използват, и процедурата по ваксиниране;
- 4. специалните усилия, които следва да се положат за ваксиниране на млади животни;
- 5. очакваната продължителност на кампанията по ваксиниране;
- 6. приблизителния брой на диви свине, които следва да се ваксинират;
- 7. приетите мерки за недопускане на голяма промяна в популацията на дивите свине;
- 8. приетите мерки за недопускане на евентуално разпространение на ваксиналния вирус сред свинете, отглеждани в свиневъдни обекти;
- 9. очакваните резултати от кампанията по ваксиниране и параметрите, които ще бъдат разглеждани за проверка на нейната ефективност;
- 10. други мерки, свързани с извънредната обстановка.
(3) Националната ветеринарномедицинска служба незабавно преглежда и съгласува с Европейската комисия плана за ликвидиране на заболяването и мерките, прилагани по него.
(4) Националната ветеринарномедицинска служба незабавно преглежда и съгласува със съседна държава плана за ликвидиране на заболяването и мерките, прилагани по него, ако районът на ваксиниране е в близост до територията на съседна държава, в която също са в сила мерки за ликвидиране на КЧС в дивите прасета.
(5) Националната ветеринарномедицинска служба представя в комисията и на другите държави членки на всеки 6 месеца доклад за резултатите от кампанията по ваксиниране.